Хипотезата е много издържана, но аз бих я разгледал в друг аспект - като социалнопсихологическо или ако щете националнопсихологическо обяснение на съответния исторически процес. Не толкова като политическо такова. Държави-химери, ама България се оказва една от най-трайните. Химеричното не е абсолютно - просто това са народи, които не създават своя изначална цивилизация, а се прикрепят към по-голямата, но по много специфичен, много свой и, както виждаме, много траен начин. Просто "варварите" се трансформират в цивилизация. Това всъщност можем да видим в същността на историческия процес на ранното Средновековие - варварите градят наследството на Рим. (Вероятно така става и в Китай). И го градят според етно-социалнопсихологическите си дадености и традиции, смесвайки ги, а често това става с кръв и сблъсък, външен и вътрешен, с тези на модела, на заварената империя. В конкретния случай, българската традиция е наистина милитаристична, и то каква! Но не бих я нарекъл грабителска, а войнствена, военна в по-широкия смисъл. Грабеж от Византия има, но не това е основната цел - ако беше така, нямаше да се установи държава и държавност. Целта е установяване на народа при цивилизацията, това е което се случва. Цивилизацията и като извор на богатство (защото последното се трупа не само с грабежи и военни трофеи, а поради простия факт на близост), и като извор на стабилност. Защото в степите всеки идва и коли. Прави впечатление, че ПБЦ се установява без рецепция на закони и институции от Византия, а тя е блестящ пример в това отношение. Следователно освен военна традиция има и държавна. И то оригинално държавна. Може да не е съвършена (макар, че аз не виждам някакви проблеми в институционалността на ПБЦ), но е оригинална. И веднъж вече установила се тук, тази традиция започва развитие с присъщата на тези системи вътрешна динамика - провизантийска, антивизантийска - това е всъщност спора да има или да няма рецепция на по-високия модел. Вечен спор във "второстепенните" като държавна традиция общности, когато са в близост до големия "първомодел". В това, чини ми се е и същността на тая политическа криза, къде вече се вплитат и субективните фактори - все пак не всеки силен човек може да е владетел-обединител.