Имам роднина, който, вместо да ходи да си вземе дипломата в последния клас на гимназията е ходел и той да вика "Смърт!" на площада в един малък провинциален град. Обяснено било на младежта, че когато подсъдимите излизат, тогава трябва най-много да се вика. Един от тях бил кмета на неговото село, който през 1943 г. отишъл през нощта и предупредил жената на един от видните български нелегални, че всяка нощ около тях бди полицай, та мъжа й да не ходи там.
Това му спестява смъртната присъда, но му носи 5 години затвор, ей така, защото не може да си кмет в миналото и да не те осъди "народа"... Впрочем юридическата мисъл на този съд е такава, че може спокойно да запалите на мегданя всички правни книги от времето на Таблиците насам, без изключение и ограничение.
Та след време, през 60-тте години, този същият кмет станал счетоводител на едно предприятие и роднината ми се обадил по телефона по служебна работа и попаднал на него. Онзи просто затворил телефона и колкото пъти се обадил, толкова затварял. Трябвало там не знам кой какви работи да прави за да се свържат двете предприятия и да се сключи сделката и т.н. ...
Когато ми го разказваше, роднината ми каза просто: "Ми прав беше да ми затваря. Аз келеш на 16 години се дера колкото глас имам на площада "СМЪЪРТ!" а те хората изпомлени от бой и на практика невинни ги влачат половината осъдени на смърт, другата половина на затвор и то за глупости".
Ей такива ми ти работи.