Когато се сочи някаква "пабългарска връзка" на основата на сходна фонетика и семантика на две думи, обикновено има много възражения.
Същите тези възражения са относими изцяло и към подобието на арабската и (след този надпис) очевидно българската дума "ракия".
Откриването на надписа (при условие, че няма съмнение какво пише, а то явно няма сериозни) означава, че питието и названието му са били познати на българите през 14 век. Ни повече, ни по-малко това.
Къде е най-старото наименование? Има ли по-старо от това? Османското откога е? Лала Шахин подправен ли е в сведението си, или не е? Тези въпроси бихя осветлили още фактите, но един вече е ясен - През 14 век българите са пиели ракия.
Това по историческата част - дълбоко се съмнявам в околните народи, в т.ч. и в османците, думата да е дошла от българите- османците са били в контакт с арабите и е много по-логично тяхната дума да е взете от тях.
Или не? Или пък е взета от българите, след идването и установяването им тука. Или пък думата е "бръмчала" през Византия из околното пространство, от арабския, и така е стигнала до българския (в този случай би имало и византийски извори с дума за това питие).
По национално-патриотичната част - ракията е тука от по-старо време, отколкото я мислехме. Още едно връщане назад на някои понятия, за които с лека ръка мислим, че средновековния българин не познава. Толкоз, няма какво друго повече по този въпрос.
По въпроса за ЕС и неговата бюрокрация. Не само страната, или народа, който е измислил нещо е важен като се претендира за един продукт - първо това е исторически неясно, второ арабските страни сега са много. Важното е кой масово произвежда този продукт в обозрим исторически период, т.е. е ли съответния продукт национален за съответната страна членка.
Е, е. /Много обичам кратките фрази, и ето една/. Ракият е българска стока, щото се прави в България отявлено и отчаяно в целия познат ни исторически период, в т.ч. и, виждаме, през 14 век.
Това е то, нема шовинизъм, нема патриотарство. Акциза да пада, наздраве и вечна му памет на този, който, след като си е облажил душицата на празника, е написал надписа на една чаша.
Пишете за поколенията и сръбвайте с мярка!