Да, ама изтърваш, като допускаш една класическа философска грешка, наречена преди много време "механистичен материализъм".
Тази грешчица се състои в пренебрегването на човешката специфика и на спецификата на човешкото общество. Человеческият индивид има тази особеност, че не е кабел, а участва в цивиизацията именно със съзнанието си. (Смешното е, че това е и онова бабешкото "има съзнение, съзнателен е", което сме чували от детската градина). А това съзнение, разбира се, за всеки в различна степен, но като цяло в доминиращото мнозинство нараства, макар и с колебания. Нараства "по хоризонталата и по вертикалата", т.е. социално натрупаната информация и се задълбочава и специализира, и се разширява, т.е. хваща все повече обекти от реалността и изяснява във все повече аспекти всеки един обект и взаимовръзките с останалите, смнисълът му и действителното му съдържание.
Да не говорим, че религиозната, а в последствие и естетическата символика а и системата от социални норми и разбирания въздейства и на етиката и морала и, макар с много колебания, имаме и тук прогрес в посока все по-голяма социализация на доминиращото мнозинство индивиди в една група - нация, или културна общност, да речем.
Някога имало едни философи, които с възторг открили, че човешкото общество има структура и функция, ерго мяза на сложните за тогава машини. Ето, че ти го сравни с Новата машина.
Тъй, ма сте в грешка Кабелите нито плачат, нито се кикотят, да не говорим, че не се и влюбват, нито пък четат Алистър Маклейн или Пелъм Гренвил Удхаус. Май и Тойнби не четат, и Азнавур не слушат
Де да беше токова просто, отдавна да сме колонизирали космоса.
Обществото дава белезите си на всеки свой член, и той обратно. Точно това се нарича културна комуникация.