КГ125

Ха, втори ръкопис на Войнич?? Много странно... Е, брате, ми тя статията на унгарски) Какъв ще да е тоя проторумъснки?? Защо е засвидетелстван само в този текст? Защо е нужно власите, които ползват сума ти български думи, да създават някаква азбука, по-сложна от китайската? Много съмнителна теза.

И патриотизмът изисква широк поглед и обективност. Взривът на национализъм, донесен от младотурците, прави от османската империя нещо, което тя не е била преди - шовинистическа. Неведнъж по време на криза турците са извършвали посегателства върху християнското население в империята, но не можем да кажем, че това е била трайна политика, напротив. От друга страна, това, което става през 1913 г. вече има елемент на етническо прочистване - на изгонване на българите от Тракия, планирано. Това е за пръв път, дотогава имаме башибозущина. Само че науката история ще приключи, ако кажем, че османската империя е само убийства на българи.

Да, единственото, което моеже да вдигне цената на мулето е чудовищната издръжливост на това животно и способността му да носи товари през високи планини. Вероятно армейско търсене е вдигнало цената, да. Заплатите на чиновниците са смущаващо високи, да. Ще е интересно да се сравни съотношението на доходите на работниците и служителите в, да кажем, Руската империя от средата на 19-ти век и Византия

Тъй, днес (разбира се, приблизително): 60 кг. зърно = 18 лв. (при 300 лв. за тон); магаре - около 500 лв. надница - 30 лв. Тук обаче има много променливи - магарето вече не е било това, което е било някога, основна земеделска двигателна сила; Значи днес за едно магаре може да се купят 1600 кг. зърно; тогава за 1 магаре - 180 кг. За едно магаре днес трябва да се работи 17 дни; тогава - 68 дни. За 60 кг. зърно тогава е трябвало да се работи 1 месец; днес - половин ден.

Хм, т.е. очаква се дребният чиновник да се уплаши, но все пак да може да плати 360 номизми.

Поздрав за темата! Свободата за писане, е, разбира се, почти пълна Стопанската история винаги е оставала малко встрани, а е може би сред най-важните, за да се разбере същността на процесите. Първоначално ще нахвърлям няколко щриха, които ми попадат: В Юстиниановия кодекс, през 491 г. се определя глоба за нарушение на правилата за търговия със зърно от 30, 50, та до 1000 златни литри (не съм проверил още какво е това и колко е). От първия ред на тази част на кодеска стават видни развитите и сложни стоково-парични отношения и съответно държавна намеса в тях в империята: 1. забранява се принудата (очевидно съществувала дотогава) на жителите на една област да доставят зърното си в друга. 2. Ако това все пак се наложи (явно заради проблеми със снабдяването в определени области), разпорежда се заплащането на мястото на доставяне да става: а. по цени при мястото на произход (за да няма загуба за тези, които са принудени да си дават стоката в други обласи)' б. само на тези от жителите на приемащата стоката област, които се нуждаят. в. частта от стойността, която ще отива за данък, трябва да се плати в злато (за да се избегне бъдещо ощетяване на собственика при събирането на данъка стоката му да бъде оценена по различен начин от моментата пазарна цена); г. забранява се натуралния данък (т.нар. "синона"). Може би едно от първите закрепоставяния в историята е това на работещите в монетните дворове. През 391 г. император Константин забранява работниците от монетния двор да бъдат освобождавани от длъжностите си чрез каквито и да било привилегии. Замирисва на крепостничество., далечно, разбира се. Глобата за този, който даде убежище на роб от държавните тъкачници е 5 литри злато. Това е глоба за всеки гражданин; глобите горе за нарушаване на правилата за зърнена търговия са за провинциалните висшки чиновници. Следователно, по-възможно е било масовото притежаване на 1-2-3 литри злато, за да може да се се определя глоба за всеки в този размер. От една страна следва да е тежка, от друга - все пак да може да се плати. ---- През 545 г.: а. Глоба за префект, нарушил закона за определяне на данъците - 30 литри; б. за управител на провинция - 20 литри; в. за по-малко провинение - 10 литра и уволнение; в. за подчинените чиновници - 5 литра; Отново прави впечатление, че за обикновени хора глобата е 5 литри.

Босс, горди сме, че те познаваме! Точно такова следва да е едно стойностно историческо изложение!

Бе в САЩ са чисти, ама по-скоро хотели не бих ги нарекъл. Шансът да те очистят, да те повредят или да пострадаш по друг начин е много висок. Иначе психари има навсякъде. http://www.chudesa.net/троен-убиец-михаил-лещарски/

Не злопупотербявай, извърташ нещата. Войните не означават липса на култура.

Това не е загуба на култура, макар, че паралелите със социалното движение и тази, в случая индивидуална деградация биха били много, много интересни. Може ли и едно общество така да загуби ценностната си система под влияние на подобни въздействия??

Рус - на български - blonde. Може ли да е от това?

Какви?

Объркваш се. Приписваш на съвременните общества типизирани, т.е. общи характеристики като даваш са пример статистически малки, индивидуални направо случаи на тежки девиации. Объркаш се.

Какви?

Това не е така, според мен. И се вижда съвсем емпирично. Съвременната хуманитаристика има страшни проблеми, да знаете. Това, за което говориш са статистически пренебрежими девиации. Докато при примитивните общества е норма. Културата изтиква варварството, това е положението и то е ясно на всички, освен на някои оплетени в политкоретни теории съвременни учени. Не е вярно, че през 20 век човек е проявил най-бруталната жестокост и диващина в историята си. Някои политически режими нанесоха мощни осъзнати удари върху някои общества, и поради новите мащаби на технологиите тези удари се оказаха ужасни. Но това е друго.

Не, не. Въобще не. Освен това Югославия и войната не я бъркай. Ето ви случай от 50-тте години, истински - група български младежи решават да бягат от Цариброд в България. Един по един минават границата - единият спира да почине до едно дърво, сяда и заспива. Събужда се малко преди съмване, а на 10 м. от него пуши сръбски граничар. Повече от 20 м. нашият не смее да мръдне и се моли онзи да си тръгне, преди да съмне, или пък да не го види. Налага се да се върне и успява едва от втория си опит. Друг обаче бива забелязан от сърбина, но преди да успее да извика, той се връща и го убива. Ей такива работи стават по границите по време на социализма.

Малко е. Това е горе долу еднаква епоха. Има опасност от големи грешки.

Ерго, нужно е още статистическо натрупване. Отскоро са...

Не; предпоставки за привилегии има при ограничения достъп до благата, а не при абсолютната им, обективна липса в условията на примитивна икономика - та какво е примитивността на една икономика - точно малко блага. Събирачество - взимаш каквото природата дава и носиш в една колиба от листа. Тази човешка дейност не изисква голяма социална организация. Но изисква лидерство, точно така, както едно стадо маймуни не минава без него, да не говорим как е заложено в човекоподобните маймуни именно това.

Да. В такъв случай би ли споеделил кога и в какви ситуации беше разрешена стрелбата по нарушител. При армейската караулна служба имаше определени правила, но ми е интересно да разбера какви бяха при граничната. Случая, в който е застрашен пряко живота или здравето на граничаря или негови колеги можем да ги оставим настрана, те са ясни.

Аха, но имаме лидери, нали? А нямаме привилегии (доколкото изобщо ги нямаме) поради ниския обем и вид на обществените блага. Вожда какво, ще изяде повече, отколкото би могъл ли? А неформалното лидерство обозначава ли се по някакъв начин? Знаци, нещо? Ами при конфликт как неформалния лидер налага решението си? Питам, защото всъщност отговор няма, има твърдения без съществени доказателства. Повтаряме, ама така е то... Това не е егалитарна структура, защото има лидерство, всички не са еднакви. Това, че не е толкова изявено субординационна, колкото последващите по-развити общества е съвсем друг въпрос.

Много пъти съм питал - дали и ако да как, културологичните изследвания взимат предвид социалната динамика, случваща се вследствие на историята, т.е. развитието, демек? Защото епохите са различни и общностите са в различно състояние на духа. То всъщност бележи разликата на епохите.

Защо не цитираш така: a не в цветове? Затруднително е, а и с цветове по начало се въздържаме да пишем, извън административните послания.

В такъв случай се игнорират историческите периоди на просперитет, на национален или държавен възход и обратно, на проблеми и падения? И се отрича изобщо социалното развитие на индивидите в и чрез историята? Трупането на култура, тоест? Или просто не се взема предвид, изследват са само базисни моменти?

Напротив. Точно тези напластявния променят същността на човека. Промяната е същностна, а не надстроечна или повърхностна.