Чудна тема!
Поначало знаем за това колко страда историята от политически намеси, но ето един солиден пример. Българската армия навлязла в сръбската територия без бой... Сигурно и жертвите сме си ги убивали, ранявали и пленявали сами.
Смешното е, че сръбската позиция по начало има основание - Сърбия наистина се оказва ангажирана на два фронта и армията й се разкъсва между австроунгарци и българи. Не виждам защо е трябвало да омаловажат действията на българите. Какво страшно има в това да бяха казали - "загубихме, но то е, зашото бяхме на две места. Ако бяхме сами срещу българите, щяхме да ги гоним до Бургас". На това трудно можеше да се възрази, защото става спор в алтернативната история... Пропагандата обаче винаги е глуповата, дори когато се намеси в историята.
Историографията на комунистическите страни, по чувствителните за тях теми, е кошмарна. Книги с автор приближен на Тито няма начин да правят изключение, виждаме го и тук.
Но тази книга е продукт на времето си.
Поставеният от Warlord въпрос става наистина интересен днес. Какво ще направи Сърбия с историята си? Ще я преразгледа ли обективно, влизайки в ЕС? Ще се чуят ли разумни гласове? Или ще продължи виждането, че от това би пострадала някаква сръбска кауза? (разбира се, вече строго историческа).
"Във въздуха" в повечето страни или поне в Европа днес витае призракът на модерното отричане на стари исторически постулати в името на обективността.
Седя и се чудя - България има ли много за обективно отричане на стари пропагандни постулати? Сърбия явно има доста.
Малко ми е тегаво като човек, интересуващ се от история, да видя такава тематика...