КГ125

Добре, кво й туй?

Защо пародия, после всички автомати стават като него, той е първия? Че дори американците буквално го превеждат, ние му викаме на това сегашното "автомат" а те - именно щурмова пушка. Пък и е първообраз на Калашника

Толкова голямо?!?? Е оказа се, че камила има, ама такова животно нема. )) Това като го гледам може да хапва и дребни и ...хм, средни бозайници.

Е, те хората три държави ги натискаха и те се изнесоха в България. Останалите там и до днес ги натискат.

Римляните са го преобразували на Uscub, инак е нещо като Scupi. Древно е, във всички случаи. Илирийско, тракийско, знаем ли...

Има един скандла с вноса им, свързан с генерал Иван Вълков като военен министър, но дали е основателен не знам.

Иранска стомана )) "Zulfikar - 1" Аслъ - мискер.

Нявга са му викали Uscub... Мислях, че там са скопявали говедата, обаче изглежда, че има нещо по-старо. Еми, Глишев, то си е изкуствена столица. На Македония естественият й център би трябвало да е Охрид.

Сещам се къде си ги видял!

Като свърши историческият път, почва комическия. Някой го бъркат с комуистически, но той си е само комически.

Впрочем да се изясня - по-горе с Невский имАхме леко изострен диалог, та може да съм казал нещо по-така неточно по отношение на материя като езикознанието, която ми е силно непозната. Обаче знам, че всеки хуманитарен, филологически или как там се казва феномен има крайно истрорическо измерение. Инак не става. Затова попитах тия работи по-горе. (То там в тая връзка е и здравият разум, който не бива да противоречи на науката, нали? )

Това с бирата винаги готови!!! ) Но толкова ли е сложно, че да не може да се напише тука?? (Бирата пак остава за затвърждение на наученото )

Съгласен съм донякъде, макар, че в мойта материя без него сме заникъде, но защо най-накрая някой запознат не ни обясни механизмите по конкретния въпрос ?

Следователно не можем да говорим за директно гръцко въздействие? Или бъркам? (говоря чисто от позицията на здравия разум, за който Дендро пише по-горе...)

Е, то романтическия аскпект в случая е малък, но е интересно как полския аристократ, белогвардеец по всички мерки на времето, става главният военен на социалистическа Полша, па после и как изплъзва властта от партократите, защото последните са се оляли.

Аз не знам да е скарано езккознаниет с историзма, има си хас да е, но в конкретния случай така и не ми се обясни връзката на историческата рамка с това, което коментираме.

Е само това ни липсваше. С нашата микроскопична войска, ще се наложи да пращаме кондукторите от БДЖ на помощ на още по-микроскопическата македонска армия.

А най-добре просто да си седеше на Славовица, е, за известно време с някой джандар пред външната врата и да пише мемоари. А за политиката - можеше да се прави на ударен и да се разбере с ВМРО, ако толкова много искаше.

Да, вярно е. Изобщо, едно време имаше чалга, но тя си беше ясни и категорично маргинализирана.

Ясно, бре Невски, това е ясно. Но причините за това явление какви са? И турския е вътре май в тоя съюз, и приликите са много, чак гагаузкия и той е тука. Обаче - нима всичко това се дължи на гръцкия? Не виждам в нета някой да доказва това. Давай, бе човече! Ако не може или не е ясно, или не става, няма проблем.

Твърде много песимизъм. Ще да е от британските мъгли.

По руската телевизия до одеве даваха един филм за Михаил Горбачов, последният държавен глава на СССР. Неговите приятели са много и заедно с тях той наистина изменя сета в края на 80-тте години на 20-ти век, но ми се стори любопитна историята само на един от тях. На 13 декември 1981 г. полските граждани виждат в централните новини това: Министърът на отбраната на Полша и член на ЦК на Полската обединена работническа партия армейски генерал Войчех Ярузелски обявява от полунощ на същия ден въвеждането на военно положение в страната. Забраняват се всички публични прояви, извършват се масови арести на активисти на профсъюза „Солидарност” и на полски интелектуалци и граждани. Не минава без някои грубости, макар, че поляците рядко прибягват към тях. Причината за това се крие в няколкото години дотогава. Спонтанно и под ръководствто на естествения народен лидер, каквито историята понякога ражда, а инак електротехник в Гданската корабостроителница и баща на 7 деца Лех Валенса, не без участието на католическата църква и на непогасимия полски дух (а, и разбира се на ЦРУ и САЩ, както и на папа Йоан-Павел Втори), от средата на 70-тте години на 20 век работниците на Полша започват масово и публично да отричат социализма. Медиите в соцлагера мълчат, но на запад гърмят и нещата стават много сериозни. Полша се изправя пред възможността да бъде посетена от съветската армия, както Чехословакия преди 12 години и Унгария преди 24. Полските комунистически лидери са тотално дискредитирани пред народа, тях просто никой не ги слуша. Нещо повече, направо не могат „да ги дишат” с цялата им символика. „Солидарност” владее духа на страната, дисидент става целия полски народ. При това положение е застрашен целият социалистически лагер. СССР е реагирал дотогава на такива опасности по един и същи начин – с въвеждане на войска. Поради това генералът, разбира се, след съгласуване с Москва и със силовите структури на Полската народна република, взима властта. Опозицията е смазана, но все пак без човешки жертви. Ген. Ярузелски става държавен глава на Полша и първи секретар на ЦК на ПОРП. В целия социалистически лагер, в т.ч. и в България, ген. Ярузелски моментално получи от народа прякора „Пиночет”. Причината беше не само факта, че военните взеха властта, но и тъмните му очила. Днес те ще впечатлят някого не повече от, да кажем, едно перде или една врата. Но за всеки, който познава социализма това е много странен атрибут. Символ на западното, на американщината и каубоищината, или на джеймсбондовщината, ако щете, те бяха нещо немислимо за което и да било официално лице от социалистическа страна. Просто образът, особено на военен или милиционер с тях, беше немислим. Генералът остана на власт в Полша около 10 години, когато мирно предаде властта по време на източноевропейските „нежни революции” на същият този Лех Валенса, който беше арестант номер 1 през 1981 г. Днес срещу него в Полша има дела, чиито морално етични, ако не юридически основания, честно казано не могат да се обяснят. Когато човек се вгледа по-внимателно обаче в тези събития и в тази личност, няколко неща будят интерес. На пръв поглед, военното положение унищожава опозицията. На втори обаче това съвсем не е така – то унищожава и още нещо – властта на полската комунистическа върхушка върху страната. Осуетява възможното й бетониране чрез инвазия на СССР (тогава още беше времето на ястребите, дори и Брежнев беше жив). СССР несъмнено е разрешил военното положение, но нещо направи тогава много сериозно впечатление. Обикновено, когато държавните глави на соцлагера си ходеха на гости, по улиците се изкарваше целия град, раздаваха му се знамеца и хората радостно (къде от любопитство, къде от кеф че не са на работа) ги размахваха и посрещаха високият гост. При посещението на Ярузелски в Москва, улиците й бяха абсолютно изпразнени, а черните лимузини, обградени с милиционери на мотори, просто прелетяха през тях мълчаливо и без никакъв шум. Това в онова време на липса на информация значеше много, а руско-полските отношения винаги са били от хладни до леденостудени..... Така или иначе военното положение даде възможност на Полша да остане без чужда намеса. Политическите процеси в нея през 80-тте г. се развиха класически, т.е. независимостта й беше запазена. Последвалото предаване на властта през 1990 г. стана просто „на конвейр”. Второто странно за контекста на времето нещо е личността на генерала – обикновено в комунистическите страни висшите военни са с произход „от народа” (което никак не ги прави некадърни). Войчех Витолд Ярузелски обаче, роден през 1923 г. учудва с два факта от биографията си. Военната му и партийна кариера на участник във ВСВ, на член на ПОРП от 1947 г. и после на полски политически офицер от социалистическата армия няма да ви учуди. Това, че е завършил елитно католическо училище също – и Сталин е семинарист. Но друго определено ще вдигне веждите на всеки, който познава нравите на социалистическия лагер. Тогава, през 80-тте, никой публично не знаеше, че Ярузелски е 100% аристократ, произхождащ от един от най-старинните полски рицарски родове - Шлеповрон (Ślepowron), който има собствен аристократичен герб и е сред гръбнака на полската държавност от създаването й. http://en.wikipedia.org/wiki/Ślepowron_coat_of_arms Още по-странното е, че тъмните очила на генерала изобщо не са прищявка – очите му се повреждат на 18 годишна възраст, докато е в СССР. От блясъка на снега на сечищата на ГУЛАГ. Оказва се, че другото неизвестно за него е престоят му в ГУЛАГ. Войчех Ярузелски и баща му са били сталинови затворници от 1940 г. и са били на принудителна работа като дървосекачи. Отведени са в Сибир след окупацията на Полша от СССР и Германия. Бащата умира от изтощение в лагера и е погребан в някаква руска гора. През 1986 г. Михаил Горбачов прави дискретен жест към Ярузелски, като нарежда да оформят гроба на баща му иа да му поставят скромен паметник... Шансът на сина за спасение е началото на войната и привличането на поляците в състава на РККА. Ако не е било това, надали и по-младият полски дворянин би се измъкнал жив оттам. Дали и какви компромиси е правил, когато, изпълнил дълга си на поляк през войната, влиза през 1947 г. в сталинската полска компартия, не се наемам да съдя. Обаче, когато нациите са цивилизовани, май и диктаторите им са такива.

Мммм, много ще е важно как е станало гътването ми, за да се възстанови т.нар обективна истина. Изобщо, Невски, не в обиду, ама ти просто казваш за това: Това е така и това е, защо няма да ти кажа, ти не знаеш. Ако такова е състоянието на лингвистиката, няма лошо, науката затова е наука, щото се развива, ще се развие някой ден и тя. Приликата я няма, я има как да е случайна, но това "няма как" трябва да е обясни - и то исторически. Дотогава е случайна.

Още от втората половина на 70-тте. Но да се слуша гръцко и сръбско се считаше за простотия. В софийските училища, в провинцията в по-така издигнатите училища, младежите направо се подиграваха на тези със сръбското... Един съученик имах, който ги слушаше и общо взето беше обект на тотално пренебрежение. Добре, че си беше тогава, вероятно и сега гьонсурат, та не му пукаше много, инак щяхме да го травмираме. Слушаше се западен рок, полулегален (в смисъл придобит чрез всенародно презаписване на касетки, а не в магазинит; времето на преследването за западна музика беше свършило, само не даваха да я пуснат по радиото). Когато излезе Final cut плочата беше на тавана на един съученик около 2 месеца след появата й на запад. Пинк Флойд целия се появи в гимназията ни от мангетофонна ролка . дпнесена от Ленинград от един студент. Нямаше човек, който да нямаше маса състави записани, Led Zepelin, Куин, абе каквото си представите, това, ACDC също, естествено. И българския вървеше, отначло се смяташе леко така са втора класа, после обаче в университета дойдоха много хора от провинцията и оттам го преоцених, пък и нещата ставаха все по-добри и по-свободни. На бригадата в гимназията по цял ден дънеха Бийтълс, а на една друга бригада дойде ВиГ (вокално-инструлентална група!!! не се смейте) от БНА. Войници на срочна служба, с униформите. Хващат микровона в прашното тракийско селце, нареждат китарите и пичът хваща микрофона и казва, сред силната и специфична микрофония: "Добър вечер... .пиуууу...... Много ни е приятно... .пиуууу....... да се запознаем.... пиууу..... аз съм Иван...... това са ..... " И после: "Имаме задължителна програма.... пиууууу....." (и ропот лек сред нас). "ОБАЧЕ НЯМА ДА Я СПАЗИМЕЕЕЕ!!!!!!!" След което хвърлят военните шапки и якетата и по тениски почват да дънят това: http://www.youtube.com/watch?v=Pbg_dwzC4XA&feature=related Само че тия авторите го правят някак лежерно, а у нас беше прието да се дъни в хард вариант! Лудница! После стана мазало, в т.ч. и български рок имаше и ето как си намери мястото. Каква ти чалга!!! Там бяха три софийски и две ямболски гимназии и никой не помисли за чалги, един тон не се чу! Имаше всички шансове да продължат нещата напред, според мен чалгата беше натрапена в първият й тласък на българската младеж от първото демократично поколение.

Не на толкова малка! Особено втората половина на 80-тте беше чудесна за българския рок! Просто оставиха хората да правят каквото им идва отвътре и те започнаха да го правят добре.... Проблемът се появи в началото на 90-тте.