КГ125
Глобален Модератор-
Брой отговори
29412 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
117
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ КГ125
-
Ооо, какво сме правили ли? Ми нищо. Учехме и си четяхме книгите, дънехме си рока на нелегални касетки, а лятоска работехме и изкарвахме пари. Не беше зле. 95% от съучениците ми никога не направиха нищо активно в ДКМС и всички просто го траеха това нещо, което им прави чест. После пък взе, че дойде перестройката и стана още по-хубаво. )
-
Никой не е ставал за смях. За смях са тезите на ексчервените, които се чудеха как да се оправдават. Разбира се, че никой не е станал партиец насила. Станали са за изгода - малка или голяма, за разчистване на пътя към кариерата и пр. Човешко е. Станаха, защото много добре знаеха, че никой нищо не ги пита и че членството е абсолютно формално.
-
Само че, бай Дедо изпуска едно важно обстоятелство - огромната маса редови членове нито бяха активни комунисти, нито имаха нещо общо с политиката на БКП, напротив, псуваха я дружно с безпартийните граждани. Помните ли "Двойникът"? "Гласувай. Ръколяскай. Гласувай. Ръколяскай. Ставаш."
-
Такава практика не е имало. Могат да обещаят облаги за децата, но не и да заплашват с тях. Освен, ако детето не е нагазило лука нещо, тогава могат да обещаят отърване, но това е друга работа.
-
Мда, Митака много ясно и точно го е казал. Много ги демонизираш българските милиционери.
-
Има такива ситуации. Той моралът понякога е и на страната на Макбет. Велик е Шекспир.
-
Е, не, за четвърти път. ... Мога да възприема казуса само в общотрагичната му светлина. За пиеси днес не затварят, Алвич, така, че дерзай. Току виж излязло нещо.
-
А, тя пък темата биде заключена. Основателно - присъединявам се към мъдрите слова на колегата.
-
Неслучайно те попитах за имена. Тази история е чисто и просто измислена.
-
Хе, че аз познавах човек, който имаше в къщи билет от Титаник. Дядо му тръгнал, но се отказал на кея и се върнал обратно. За съжаление, изгубил се е при някаква квартирна кражба. Това беше преди филма, а след него това можеше да му реши житейските проблеми за години напред ))
-
Абе интересна логика. Когато ти изнася си за индивидуализма, а когато ти изнася пък - за колективизма. Странно... Ще ти се наложи много да се потрудиш, докато докажеш, че хората, които са донасяли за това, че съседите им са критикували системата, са действали по най-възможния морален начин. И пак няма да свариш да успееш.
-
Е, та кой слага етикети? От простия факт на една бивша принадлежност следват малки срочни ограничения за заемане на държавна служба. Толкоз. Останлото, от което се оплакваш, липсва просто - хората си живеят, работят си, че и пари печелят. И защо не. Колективен морал и вина има - няма само в юридическия смисъл, но в политическия и етичния има, и още как. Разбира се, и там има много степени. Има напълно невинни, има и много виновни. Колективните отговорности се поемат колективно - с оценката на групата, която я носи. Историческа и етична, евентуално и политическа оценка.
-
Ти отделни примери не взимай, взимай цялостната философия. Това от една страна, от друга - в тая конкретна дилема кого да избереш? То си е ясно.
-
Елитът никога не е в изцяло включен в структури, хеле пък във онова време.
-
Онзи ден в една друга тема не направихте ли същото? В обобщение на притчата за младия инженер и списанието "Плейбой". - Вината не е негова, но е факт, че можеше да каже "не", нали. Защото аз пък познавам човек, който от затвора е отказал привилегии да си доизкара присъдата на една вила срещу сътрудничество... Хубаво, не са му стигнали на човека силите - това значи ли, че днес трябва да е министър? Аами на 10.11.18989 г. къде беше тоя инженер. Що не каза - ето на, господа, как постъпиха с мене? Изобщо, Дедо, глупости. Сам очертаваш подходите и методите на системата и после я оправдаваш, че видите ли, някои сред тях били принудени. Я повикай някой спец за коментар да ти каже, какво ще става със служба, която си вербува хората само на основата на компромати и заплахи? Всъщност, това се случва често - всяка полиция по света го прави - когато се бори с криминалните, с разни чужди агенти. Нашата в ония времена с кого се бореше, та го притискаше така? Със собствения си народ! Айн Ранд предлага да се грижим конкретно за близките си и за себе си, без да налагаме принуда на другите. Просто и ясно. Какво наричаш реванш? Правото на пострадалите от системата да разкажат това, или правото на обществото на морална и политическа оценка на това, което е правено?!! Това ли е реванш? Защото юридически, както знаем, не може.
-
Деде, много го хвалиш тоя комунизъм, и то с неверни тези. Каква елитна членска маса?! Половината бяха кариеристи, другата половина бяха непукисти, влезели поради необходимост. Това не беше елитна, а аморфна и инертна маса, която ходеше по манифестации и блееше, и се подиграваше на глупостите на системата. Това за редовите. А шефовете - те много добре знаеха какво правят и защо са там. И когато часът удари, куфарчетата с парите на народа, по същество откраднати от държавата, сложиха началото на българския неокомунистически капитал. "Преходът" - това е нещо, което ще трае вечено, доколкото зависи от волята на този именно капитал, защото в нормална среда от тия не стават никакви капиталисти. Те са сред тия, които "вземат пари, а не ги печелят" (с) Айн Ранд. Елитът на България преди всичко бива атакуван в края на 40-тте години, под лозунга за "новия социалистически човек" /сега апологетите забравят тия архиглупости, които БКП е тръбяла на всеки ъгъл по това време/. След това се създава нов елит - образовани или просто мислещи хора, професионалисти и съвестни граждани. Част от него е в БКП, защото това беше единствената политическа организация и за някои позиции в обществото не беше въпрос на избор дали да станеш член - или си, или те няма на тази позиция. Но главната маса на българские елит си стоеше отвън и гледаше социалистическия сеир, носейки, разбира се, негативите и позитивте на системата.
-
Именно. От правна гледна точка проблемът е равен на 0, няма такъв. Правото няма обратна сила. Щом не е нарушен тогавашния закон, няма санкция. Това не подлежи на коментар. /Така например, през 1990 г. излезе информацията за комунистическите концлагери, излязоха данни за задържане без съд, убийства и инквизиции. Само че, т. нар. абсолютна давност към този момент е изтекла и конкретните извършители нямаше как да бъдат съдени. (Оказва се, че дефиницията на "престъпление срещу човечеството", за което няма давност, не покрива комунистическите престъпления - все пак НК е писан през 60-тте години)./ Тук виждам обаче как се занимавате с актуалната политика и я омесвате с някакви шекспирови драми. Това обаче тука не може. Крамер го е обобщил добре, не мисля, че има какво повече да се каже. Политизации тука няма да има.
-
Братоубийствената война от 1014!
-
Имаше човешки потенциал, но нямаше ресурс. Та тия служни през целия социализъм какво правеха? Изземваха политическия ресурс на народите и го узурпираха. Какво се чудиш, че не е станало през 90-тте. На единствения реален опит доминираният от червени Конституционен съд сложи прът в колелата. Т.е със средствата на правовата държава нахендрилата се в последната мафия блокира процеса. Темата е толкова политическа, че наистина не виждам смисъл от нея. Форумът се политизира. Ако продължава така, наистина ще трябва да се заключи. Какво изобщо се обсъжда тука, дедо и Алва? Актуални политически действия? Не тука.
-
Я кажи името на героя на твоята история, Алвич. Мда, едно добро основание да е така.
-
Разплиташ ти.... Е, тези вторите са масовият случай, с което обществената значимост на въпроса се изчерпва с твоя отговор (макар, че аз пък това твое мнение не го споделям - крайно, радикално и несъобразено е. ) Естествено. То просто спор няма. Бедата е, че от такъв един пример - вероятно хипотетичен, се предлага обобщаващ извод.
-
А като е донасял по собствено желание и с удоволствие?
-
И къде свършват жертвите и почват "палачите"?
-
Да, пак сме в кръстопът. Това нещо или вече трябва да се оправя, радикално, или се проваляме в дън земя. Сума време преходи, а всъщност - мимикрия.
-
Е, хубаво, че се изясни, че не искаш да оправдаваш системата. Оттук нататък аз към персоналната драма, разказана от теб, интерес нямам. Такива имаше много.