КГ125

Ооо, какво сме правили ли? Ми нищо. Учехме и си четяхме книгите, дънехме си рока на нелегални касетки, а лятоска работехме и изкарвахме пари. Не беше зле. 95% от съучениците ми никога не направиха нищо активно в ДКМС и всички просто го траеха това нещо, което им прави чест. После пък взе, че дойде перестройката и стана още по-хубаво. )

Никой не е ставал за смях. За смях са тезите на ексчервените, които се чудеха как да се оправдават. Разбира се, че никой не е станал партиец насила. Станали са за изгода - малка или голяма, за разчистване на пътя към кариерата и пр. Човешко е. Станаха, защото много добре знаеха, че никой нищо не ги пита и че членството е абсолютно формално.

Само че, бай Дедо изпуска едно важно обстоятелство - огромната маса редови членове нито бяха активни комунисти, нито имаха нещо общо с политиката на БКП, напротив, псуваха я дружно с безпартийните граждани. Помните ли "Двойникът"? "Гласувай. Ръколяскай. Гласувай. Ръколяскай. Ставаш."

Такава практика не е имало. Могат да обещаят облаги за децата, но не и да заплашват с тях. Освен, ако детето не е нагазило лука нещо, тогава могат да обещаят отърване, но това е друга работа.

Мда, Митака много ясно и точно го е казал. Много ги демонизираш българските милиционери.

Има такива ситуации. Той моралът понякога е и на страната на Макбет. Велик е Шекспир.

Е, не, за четвърти път. ... Мога да възприема казуса само в общотрагичната му светлина. За пиеси днес не затварят, Алвич, така, че дерзай. Току виж излязло нещо.

А, тя пък темата биде заключена. Основателно - присъединявам се към мъдрите слова на колегата.

Неслучайно те попитах за имена. Тази история е чисто и просто измислена.

Хе, че аз познавах човек, който имаше в къщи билет от Титаник. Дядо му тръгнал, но се отказал на кея и се върнал обратно. За съжаление, изгубил се е при някаква квартирна кражба. Това беше преди филма, а след него това можеше да му реши житейските проблеми за години напред ))

Абе интересна логика. Когато ти изнася си за индивидуализма, а когато ти изнася пък - за колективизма. Странно... Ще ти се наложи много да се потрудиш, докато докажеш, че хората, които са донасяли за това, че съседите им са критикували системата, са действали по най-възможния морален начин. И пак няма да свариш да успееш.

Е, та кой слага етикети? От простия факт на една бивша принадлежност следват малки срочни ограничения за заемане на държавна служба. Толкоз. Останлото, от което се оплакваш, липсва просто - хората си живеят, работят си, че и пари печелят. И защо не. Колективен морал и вина има - няма само в юридическия смисъл, но в политическия и етичния има, и още как. Разбира се, и там има много степени. Има напълно невинни, има и много виновни. Колективните отговорности се поемат колективно - с оценката на групата, която я носи. Историческа и етична, евентуално и политическа оценка.

Ти отделни примери не взимай, взимай цялостната философия. Това от една страна, от друга - в тая конкретна дилема кого да избереш? То си е ясно.

Елитът никога не е в изцяло включен в структури, хеле пък във онова време.

Онзи ден в една друга тема не направихте ли същото? В обобщение на притчата за младия инженер и списанието "Плейбой". - Вината не е негова, но е факт, че можеше да каже "не", нали. Защото аз пък познавам човек, който от затвора е отказал привилегии да си доизкара присъдата на една вила срещу сътрудничество... Хубаво, не са му стигнали на човека силите - това значи ли, че днес трябва да е министър? Аами на 10.11.18989 г. къде беше тоя инженер. Що не каза - ето на, господа, как постъпиха с мене? Изобщо, Дедо, глупости. Сам очертаваш подходите и методите на системата и после я оправдаваш, че видите ли, някои сред тях били принудени. Я повикай някой спец за коментар да ти каже, какво ще става със служба, която си вербува хората само на основата на компромати и заплахи? Всъщност, това се случва често - всяка полиция по света го прави - когато се бори с криминалните, с разни чужди агенти. Нашата в ония времена с кого се бореше, та го притискаше така? Със собствения си народ! Айн Ранд предлага да се грижим конкретно за близките си и за себе си, без да налагаме принуда на другите. Просто и ясно. Какво наричаш реванш? Правото на пострадалите от системата да разкажат това, или правото на обществото на морална и политическа оценка на това, което е правено?!! Това ли е реванш? Защото юридически, както знаем, не може.

Деде, много го хвалиш тоя комунизъм, и то с неверни тези. Каква елитна членска маса?! Половината бяха кариеристи, другата половина бяха непукисти, влезели поради необходимост. Това не беше елитна, а аморфна и инертна маса, която ходеше по манифестации и блееше, и се подиграваше на глупостите на системата. Това за редовите. А шефовете - те много добре знаеха какво правят и защо са там. И когато часът удари, куфарчетата с парите на народа, по същество откраднати от държавата, сложиха началото на българския неокомунистически капитал. "Преходът" - това е нещо, което ще трае вечено, доколкото зависи от волята на този именно капитал, защото в нормална среда от тия не стават никакви капиталисти. Те са сред тия, които "вземат пари, а не ги печелят" (с) Айн Ранд. Елитът на България преди всичко бива атакуван в края на 40-тте години, под лозунга за "новия социалистически човек" /сега апологетите забравят тия архиглупости, които БКП е тръбяла на всеки ъгъл по това време/. След това се създава нов елит - образовани или просто мислещи хора, професионалисти и съвестни граждани. Част от него е в БКП, защото това беше единствената политическа организация и за някои позиции в обществото не беше въпрос на избор дали да станеш член - или си, или те няма на тази позиция. Но главната маса на българские елит си стоеше отвън и гледаше социалистическия сеир, носейки, разбира се, негативите и позитивте на системата.

Именно. От правна гледна точка проблемът е равен на 0, няма такъв. Правото няма обратна сила. Щом не е нарушен тогавашния закон, няма санкция. Това не подлежи на коментар. /Така например, през 1990 г. излезе информацията за комунистическите концлагери, излязоха данни за задържане без съд, убийства и инквизиции. Само че, т. нар. абсолютна давност към този момент е изтекла и конкретните извършители нямаше как да бъдат съдени. (Оказва се, че дефиницията на "престъпление срещу човечеството", за което няма давност, не покрива комунистическите престъпления - все пак НК е писан през 60-тте години)./ Тук виждам обаче как се занимавате с актуалната политика и я омесвате с някакви шекспирови драми. Това обаче тука не може. Крамер го е обобщил добре, не мисля, че има какво повече да се каже. Политизации тука няма да има.

Братоубийствената война от 1014!

Имаше човешки потенциал, но нямаше ресурс. Та тия служни през целия социализъм какво правеха? Изземваха политическия ресурс на народите и го узурпираха. Какво се чудиш, че не е станало през 90-тте. На единствения реален опит доминираният от червени Конституционен съд сложи прът в колелата. Т.е със средствата на правовата държава нахендрилата се в последната мафия блокира процеса. Темата е толкова политическа, че наистина не виждам смисъл от нея. Форумът се политизира. Ако продължава така, наистина ще трябва да се заключи. Какво изобщо се обсъжда тука, дедо и Алва? Актуални политически действия? Не тука.

Я кажи името на героя на твоята история, Алвич. Мда, едно добро основание да е така.

Разплиташ ти.... Е, тези вторите са масовият случай, с което обществената значимост на въпроса се изчерпва с твоя отговор (макар, че аз пък това твое мнение не го споделям - крайно, радикално и несъобразено е. ) Естествено. То просто спор няма. Бедата е, че от такъв един пример - вероятно хипотетичен, се предлага обобщаващ извод.

А като е донасял по собствено желание и с удоволствие?

И къде свършват жертвите и почват "палачите"?

Да, пак сме в кръстопът. Това нещо или вече трябва да се оправя, радикално, или се проваляме в дън земя. Сума време преходи, а всъщност - мимикрия.

Е, хубаво, че се изясни, че не искаш да оправдаваш системата. Оттук нататък аз към персоналната драма, разказана от теб, интерес нямам. Такива имаше много.