КГ125
Глобален Модератор-
Брой отговори
29412 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
117
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ КГ125
-
2000 не са ли само рицарите?
-
Да, разбрах контекста още докато писах репликата. И все пак, легитимацията е на "българска почва". Любопитно каква титла са носели последните ханове на Казан?
-
Ами нормално - така е устроен човекът, че личност и общност са в иманентна връзка. А общностите зависят от историческата и социологическа конкретика. Става така, че народността/нацията и религиозната общност се превръща в основен идентифкационен фактор, и така и до днес. "Мене ми не е ясно", защо единият тип идентификация трябва да се противопоставя на другия - личностния на националния, религиозния на националния, политическия на националния. Това е много неточно, когато не е манипулативно. От друга страна, наблюдава се едно виждане, също неправилно, при което националната идентификация се схваща като ограничителна. Тя е такава само когато стъпва на шовинизма, но не и когато стъпва на просветената и разумна позиция за състоянието на съвременния свят. Та от многото социални роли, които чакат човешкото същество, тази е една от най-съществените (без да е главната). Тъй се е устроил светът, кво да правиш.
-
Ами..великата втора половина на 20-ти век!
-
Не като освободител, а като завоевател - присъединил е именно българската титла. Но, както каза, тогава татаризацията си е факт, но легитимността не е татарска, ами българска, съдейки по титлата. Следователно трудно можем да говорим за това, че Иван отмъстил за българите. Той просто е завладял ханството.
-
Давай, Рицарю, давай още! Защото се очертава знак за класическото преминаване от родова демокрация към централизирана държава
-
Е, Иван Грозни просто е превзел на свой ред Казан. Макар, че татарите настояват да са българи и много след него, всъщност тогава Татарстан няма, когато той го е превзел..
-
Фактите са си факти, но интерпретацията ви е свръхфантастична. Недейте.
-
Чудесна идея! Тук могат да се слагат данни и отделни коментари също.
-
И вика, че не било елитно училището, а? ) Значи да, ако ще става дума за Соломон, на всяка цена трябва да има част от презентацията, със заглавие "Наследсвтото на Соломон", "Наследство Соломоново" /малко в библейски стил/или нещо подобно, в която да се разгледат символите и знаците, останали от текста за този древен цар. "Суета на суетите, всичко е суета" и не само.. http://www.biblia.w-bg.net/pritchi.html
-
Че читаво изглежда, не е много обикновено
-
Хм, че добре изглежда! Даже много добре! Значи друга тема... и тази е добра, но може някой да ти предложи нещо за Рим Няма значение, че учиш история, не пречи да вметнеш малко за християнството, та то също е обект на науката история. Браво!
-
Г-н Табов най-официално ви казвам, че тук не е клуб за фантастика.
-
Еми и от Вас чакам, но не получавам.
-
А, е значи не сме разбрали. Щом се оправяш с компютрите и с презентациите, проблема ти е 80% решен. ето още линкове, нищо че са на български да речем, за Соломон; за Давид е няколко страници по-назад. http://www.biblia.w-bg.net/king3.html Можеш да я почнеш с кратък увод за древната история и Библията; http://bg.wikipedia.org/wiki/Библия - с няколко изречения я описваш. После преминаваш към големите древни народи - Вавилон, Шумер, Египет, Рим, Китай, народите от Азия и сочиш, че всеки от тези народи е оставил в наследството на цивилизацията свой епос, своя система от знания и легенди за древността, за древната си история и произход. Разбира се, ще кажеш, че това не са точно исторически извори, а смес между хроника, епос и художествено произведение, но пък наситеността с образи, събития и внушения ги прави още по-ценни. Библията се състои от две части - Стар завет и Нов завет. Стария завет е сборник с текстове относно широка тематика - от създаването на съвета от бога, до древната история на еврейския народ, а Новия завет описва раждането, животът и смъртта на Исус Христос. Старият завет проследява и древните юдейски царе, като в 4 кнмиги проследява първите от тях, създателите на еврейския царски двор. Тази история не е само хроника, но както казах по-горе, е ценна и със художсетсвените послания. Много в нея ще ви учуди, но обяснението е просто в това, че това е една много, много стара история на хора с много, много стари разбирания. След този увод, проследяваш хронологията - накратко разказваш за Давид, като ползваш линка от уикито, който Ласт Роман ти е дал пръв. След това преминаваш към Соломоновата история, като ще трябва от самия библиейски текст, в линка, който е тука в този пост, да извадиш основните неща (ще ти се стори скучновато, но само в началото). Можеш да ползваш и това: http://www.pravoslavieto.com/history/00/solomon/index.htm Според мен тука има много, много информация.Сериозната част е на руски, но ако имаш време, може да се преведе (съвета ми е да опиташ в началото сам - понеже виждам, че ти сече пипето, ще откриеш, или може да откриеш, колко лесно се работи с този език от българи ). Ако не - ще трябва някой да ти го преведе. Образът на цар Соломон, освен за еврейската има голямо значение и за историята на всички християнски народи и на цялата западна цивилизация, тъй като от Библията преминава в християнското историческо съзнание и светоусещане, въобще в цялостната култура на Европа, а това значи - на повечето от водещите народи в света. Тук ще трябва да обобщиш какво точно представлява този образ, но това - после, че имам работа сега.. Срокът ти какъв е? ПП Ето ти изобилие от изображения в цялата западна и византиййска история на Цар Соломон: http://www.pravoslavieto.com/history/00/solomon/index.htm
-
http://www.youtube.com/watch?v=-wzwF3upH-A
-
Хм, добре. Има връщане към класическото звучене, това е добре.
-
Поредната щуротия, съчетана с така привлекателните за днешните шоумени цинизми и майтапи, а по същество - това е една изтъркана теза, с която се противопоставя националната гордост с личната, националната мотивация и личната. А защо те трябва да се противопоставят? Гледа човек катедралата в Шартр, да речем. Той ли я е направил? Не. Гордее ли се с нея? Естествено, че да. Гледа човек собственото си житейско постижение, доказващо му по един или друг начин, че е човешко същество. Нацията ли му го е постигнала? Естествено, че не. Той лично. Но помогнала ли му е нацията му, традицията на общността му, културата му, предадена му пак от тази общност чрез нейните структури и примери в процеса на социализация? Да. Повод ли е за гордост? Повод е. Така, че този шоумен да си гледа работата, да се научи да не употребява излишни натурализми, когато коментира обществени процеси, и да си преразгледа тезата, защото е или лъжец, или греши. Тоя нашия свят има нужда от нова градивност и неокласицизъм на подходите, мда...
-
Добре, но защо се предпоставя, че ако не е славянска, е тюркска задължително? И кои са нейните съответствия с други тюркски езици?