КГ125
Глобален Модератор-
Брой отговори
29412 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
117
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ КГ125
-
Е, повече бърз, отколкото защитен, но какво пък. Може и някакъв ъпгрейд на защитата да се направи. Впрочем БМП-23 има и оръдие даже.
-
Бюрокрацията какво е? Начин, при това доста бавен, за омбен на правновалидна и икономически важна информация. Без такава информация и без такъв обмен не може. Но административната практика в цивилизования свят (за нецивилизования не ми се говори) е наложила един сериозен проблем, който от икономически полезен и въвеждащ ред сектор на човешката дейност се превръща в спънка, в тежест, в товар и във вредоносна практика, водеща до сериозни загуби. Проблемът може да се разгледа и от политическа, и от чисто стопанска, и от психологическа и от много други гледни точки. Мисля, че са важни всичките. От политическа гл.т. мисля, че фразата на Роналд Рейгън достатъчно добре характеризира проблема: "Ние сме народ, който има правителство, а не правителство, което има народ." Това може да се перифразира - хората имат администрация на всички нейни нива, а не администрацията има хора. Не мисля, че някой ще възрази на този принцип, но къде го има него в идеален вид? Никъде. Има някои страни и някои исторически периоди, в които има стремеж към това и сериозни успехи. Има обаче места, страни и периоди, в които целия народ принадлежи на правителството и на управленските структури, а последните принадлежат или на диктатори, или на мафии. Когато мафия и бюрокрация се срастнат, имаме.... абе, това което имаме тук днес. (Или поне допреди малко време). От икономическа гл.т. нещата са повечеот ясни - бюрокрацията генерира загуби (и то не за бюрократите) - за подаването на данъчна информация в България една фирма изразходва 500 часа годишно. Кой ще ги плати? Държавата ли, на която тази информация е нужна? Тц, не. Ние, хората ще платим за някакво безумие. Безумие, ама от наша гледна точка. От гледна точка на администрацията е много даже разумно. Всъщност, всяко усложняване на административния процес не е нищо друго, освен опит на администрацията да прехвърли работата си на фирмите и гражданите, без да им плаща за това. Напротив, не само, че не им плаща, но ги кара те да платят. В психолигически аспект въпросът има смисъл най-вече относно това - как да се промени мисленето на обществото, цялостната култура в по-малко бюрократични. Бъгарските бюрократи мотаят хората, а хората не протестират. Българските бюрократи чакат, и то доста нагло понякога, подкупи, а хората ги дават. Това е източна, ориенталска, дива административна култура, ниска и безобразна. Промяна е възможна само и единствено с натиск отгоре, с натиск от правителството, от най-главните бюрократи, ако то има воля за това. Ето един пример - преди години излезе закон, в който имаше много много много важно правило - ако е нужен някакъв документ от системата на този чиновник, който иска този документ, той трябва да си го вземе сам, а не да праща хората. Приложи ли се това правило? Не. Натисна ли правителството повече, за да се приложи то? Не. ... Това всичко по-горе е малка беда. Голямата, пред която сме изправени е, че бюрокрацията е икономически лост за привилегироване на част от икономическите субекти за сметка на останалите и за сериозен, често фатален антипазарен и антисоциален натиск. Има ли лиценз, ще има и привилегия.... Особено в едно технологично общество, в което информацията тече все по-бързо и по-бързо, административния сектор на обществения икономически обмен става не просто спънка с бавността си и с неадекватността си, а става такава пукнатина, която може да взриви процеса. Къде е разрешението? 1. В ефикасното административно правосъдие. В момента, в който чиновникът заеме някаква незаконна позиция, а това става често, няма смисъл да се опитвате да го убедите. С акъл или с пари. За да няма бюрокрация, трябва веднага да може въпроса да се отнесе към съда и веднага да бъде решен. Това значи в рамките на 1-2 седмици. Това е обаче дългия и сложен въпрос за съдебните процедури. 2. В улесняване на обмена на информация. Документи у нас трябва да се създават само когато е особено нужно. Останлия обмен може да стане електронно, та днес вече е 21 век! Ето пример - идват да ви оценят имота за пожарна безопасност. Не може ли още там, на място, да се състави становището и да се изпрати електронно? Не може ли вместо да ви издават документи, които трябва да ходите да получавате, просто да ви включат в един регистър и всеки да може да гледа там? Нещо такова стана с търговския регистър и това е важна, макар и малка крачка напред. 3. В организиране на важната информация така, че до нея да има масов електронен достъп. В презентацията на Дейвид Камерън от другата тема става дума точно за това. Това може да е такова улеснение, че да няма нужда от 50% от днешните бюрократични разправии. Едно е ясно - който иска икономика, трябва да намалява бюрокрацията. И обратно. Който иска олигархия, трябва да я увеличава. Съзнателно, целенасочено и ефикасно.
-
Проф. Добрев, вие направо ни предлагате да ви вярваме, защото сте професор. На въпроса ми какво, на кратко, доказва определена теза, вие ми казвате, че това не е теза, а заключение??!?!?!!?! На колегата казвате, че понеже няма степен, няма право на мнение тук? Така ли да разбирам?
-
Абсолютно! Че аз ако не беше Шерлок Холмс, нямаше и да се науча да чета на чужд език. )
-
Професоре, това са само твърдения, както това, което писахте горе и което породи въпроса ми. А той е много прост: Защо това: трябва да е така? Защо? Основанията на това твърдение? До този момент никак, ама никак не съм ги видял.
-
Вече става демоде да си еколог, антиглобалист, кучкозащитник, гей, феминист, фашист и пр. маргинал. Даже и комунист да си става демоде А времето на десницата не само, че е отминало, ами тепърва иде. Я глей Камерън в Англия! Америка беше така и през 70-тте години ама чичо Рони дойде от каубойския екран и я оправи. Сега просто ще има второ издание. Е, или ти ще се окажеш прав, но това е само възможност.
-
Не ги виждам скоро да загубят статута на световна сила. Те просто са в поредното си вътрешно отпускане и левичарство, напомнящо епохата на Картър. Идеологическа безпътица има, но и ресурс за преодоляването й също. Днешната ситуация, в съчетание с кризата, е предпоставка са големи проблеми, но не е част от тях. Това не е СССР, който рухна под западния натиск, а не толкова поради вътрешните си проблеми. Горбачов като нищо щеше да го реформира, дори в степента, в която беше рухнал през 80-тте. Големите днес трудно падат.
-
В други пък английски източници вече пише iranian.
-
Благодаря за цитатите, но аз питах за основните щрихи на тезата. Защо се смята така? Отговор няма.
-
Никсън, тук се пише по по-различен начин от този, с който започна. Вероятно си, а може би не си обърнал внимание, но те съветвам да погледнеш останалите постове. По-спокойно и по-исторически издържано, ще те помоля. Това, което си изброил по-горе - бургундци и пр., са все народности, повечето сродни на французите, които са съставна част от френската народност и нация, образували се в по-късния исторически период. По същество отричаш този процес, което просто не е исторически издържано. А ако в постовете ти има ирония към тези становища, които днес се срещат често и които отричат някои или повечето аспекти на нациите - това е друг въпрос, с такава дори бих се съгласил. Но по начина, по който пишеш, не съм сигурен дали се шегуваш, а ако да - доста е неподходящо. С това офф-топика е приключен. Оттук нататък - смао по темата.
-
Няма да се изпотрепят. Ще има някаква конфликтност по-остра, но те винаги са имали политически разправии вътре. Спомнете си 70-тте години, братята Кенеди, Черните пантери и пр. Времето на гражданските войни в напредналите държави вече отмина. И първопричината на това нещо не е мултикултурността, а криворазбраната такава. Множеството култури в едно общество са богатство. Обаче ако няма една водеща култура и свързваща сила, става неминуем разпад. САЩ са политическа нация - т.е. тя заявява, че не се интересува от етноси или религии, а от политическите ценности на свободата и демокрацията и капитализЪма. Докато това беше наистина така, нацията е споена. Разбира се, налага се да има един език и една водеща култура. Тя е, която е създала страната, нужно е хората да комуникират. Винаги някой ще е някакво малцинство. Това само по себе си не е проблем, това е дори богатство. Проблем става, когато културите започнат да влизат в конфликт и агресивно да настояват или за прекалена доминация на водещата, или за привилегии за по-малките. Самата постановка за това, че на определени общности трябва да се помага, обърква цялата схема. Помага се на индивиди, и то по много специален начин - със стипендии за образование и дотам. Оттам нататък всеки, който иска да живее добре, трябва да си изработи парите. Никой няма да му пречи да си остава член на културната си общност и никой никога не е пречел, всъщснот, в общества като англосаксонските. Само че криворазбраната политическа коректност, агресивния социализъм, стигащ до лов на вещици, който потиска създаващите блага за сметка на тези, които нито искат да се трудят, нито да се развиват, който агресивно налага доминация на малцинствата отвъд разумната идея за човешко право, доведе до сериозно стопяване на тая спойка и до разклащане на устоите на обществото. Когато произвждаш маргинали, че и обвиняваш здравото и читавото за собствената им маргиналност и искаш тези, които се трудят, да я подържат жива със плодовете на собствения си труд, че и им налагаш това, ти всъщност даваш на един заразен организъм не антибиотици, а про-биотици. Резултатът е предизвестен и неслучайно вече от Европа до Америка се говори за това. Само че, този конфликт ще се разреши, както и много други досега, в рамките на демократичното общество.
-
Здравей, отдавна не си наминавал :) Намаляването на армиите не се дължи само на епидемията, но няма съмнение, че тя е допринесла много - не само в чисто количествено отношение, но и като удар върху психологията и поведението. Народът след такова нещо неминуемо е с намалени съпротивителни сили, гледа главно към семейството, близките и оцеляването и, на фона на феодалния разпад на тогавашното общество и отдалечеността на църквата от реалните събития, губи идея за това дали му е все едно или не кой командва. В основата на всичко, разбира се, е кризата на държавността - фактът, че царят остава номинален владетел, че не събира армия от цялата територия на държавата, че се обръща към отделните градове и владетели с искане или молби, а не с нареждания, че наистина това, което има е всъщност нещо като лична гвардия.
-
Бе не е точно така. Едно е разкопка, друго е изкопна работа ) А, и още - там нямало било табели и той не знаел, горкият, че отдолу може да има нещо. Ей така си копаел за фитнес.
-
Е, за трафика на дрога към Европа се заговори когато САЩ влязоха в Афганистан. По-рано като че ли го нямаше... Истината е, че от наркотиците се финансира куцо и сакато. Като държави, имам предвид. Това и обяснява въпроса ти за спорадичността.
-
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3366491
-
Трябва ни, трябва ни. И не една, ами 3-4. Може би по-малки, но трябват. Едно за безопасността, второ за, както се каза по-горе, подържане на традицията, школата, умнеията и натрупаните знания, и ако щете подводничарска култура! Я гледайте какви моряци имаме! Натовците не успяват да ги открият, а кап. Площаков преди години доплува до закритата зона на едно съветско пристанище, мина през всички заграждения под един техен крайцер и изплува "директно пред кея".