КГ125

И все пак неуместно го споменаваш. Той не е Фердинанд, нито днешното време е онова време. Няма пари, това е. А пари няма не по вина на сегашното управление.

Там е свързано с властта. Докато при войните - просто с битка. Има голяма разлика, много повече хора са податливи на властови отклонения, отколкото на посегателство върху живота.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4171&st=40&gopid=128396&#entry128396 - предпоследното мнение, 45-то

Да, това е една от версиите също. За Беренде и берендеите за пръв път чувам, но това още един път косвено подкрепя тезата от тази тема: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10112&st=0

Лека

:) Вива, де, вива, де. Давай останалото

Давай нататък.

Да, вярно е. То така стават всъщност големите промени. Да видим нататък за ролята на религията?

Грешно се изарзих. Не такива процеси доминират. Рим не е като цяло угнетено общество. Кризисно да.

Какво общо има текстът, очертан от мен с наклонен шрифт, с темата? ????

Последното след не-четеното на Маркс не го разбрах. Но тя държавата не е непременно и само сила срещу индивида! Тя често и то много по-често е спасението му, политическа организация, родена от нуждата от ред и защита и т.н. и т.н. В Рим няма насилствени процеси "в повече", когато идва християнството. Има обаче известна умора, криза в стария тип отношения и традиция. Както и да е, де изяснихме го това. Давай продължението

Майор Деянов? ))) Трудна работа.

Да, именно! Дори не знам дали в Рим разлагането по това време се е усещало така остро... Просто идва това ново и доста могъщо поради етичното си и космогонично съдържание учение, проповядващо, поне тогава, обединение на света под знака на човечността и предлагащо една такава могъща концепция. Давай продължението, де

Не, това е просто по-дълбокият му морален заряд. Инак съм съгласен с последното ти мнение, нещо такова имах предвид и аз. Давай продължението

Не бързай де. Трябваше да изчакаме краят на изложението, аз избързах да почна дискусия. За мъченичеството на първите християни, които са били от всички слоеве на римското общество, вижа пак горе статията на Романа - разделът, в който пише: "Преекспонираната тема за гоненията, или как Християнството "победило", въпреки "желанието" на Рим да го "унищожи". И това е леко преувеличен момент, да не кажем по-преувеличен. Имало е проблеми и гонения, но не константни. А християнството се появява преди гоненията на християни, нали така? И то, повтарям, в т.ч. и сред елита на Рим, не само долу. Това не е движение на бедните и угнетените... Това е нова, по-могъща и силна традиция, пред която старата, омръзнала на всички от толкова история, избледнява. Впрочем, продължи с втората част, нека затворим сега скобата.

Хайде сега, Гумильовският подход бил съветски. Този за "гнета" е взет пък от Большая советская и Карл Маркси директно. Тойнби..... мълча засега, но историята трудно се вписва в такива ясни схеми. О-о, отдушник в комунизма са търсели само неголяма част от обществото!!! В науката - надявам се, повече )) Изобщо, природата человеческа е такава, че винаги се търси "отдушник". Даже като се замислиш, и творческите актове са такива, и какво ли не. Има случаи в историята, когато угнетени социални групи формират нова традиция, но не е задължително за последното да има на всяка цена "гнет"... Културната динамика е пъстро нещо, нали така? Историческата, здраво вързана за нея, също.

Т.е през ВБЦ не е имало български етнос?? Само политоним?? Ето още една хипотеза, от категорията на верните - етнонимът българи съществува още от предбалкански времена, някъде назад в историята. С образуването на държавите на българите, когато и доколкото чужди етноси се включват в нея, докато и ако станат част от народността, етнонимът носи и политонимни характеристики. За себе си и без да натрапвам никому това, го наричам "квазиполитоним". Това важи и за двете средновековни български държави. Политонимът в чист вид е нещо друго - Рим носи името на град; Византия - и тя, макар, че те са си се наричали Ромеи. Поднебесната и тя не носи наименование на народ. Османската империя - в известен смисъл да, но и тя се дефинира като "..... владение на дома на Осман". Докато мнозинството държави, които не са империи са дефинирани именно чрез етноними, и България си заема класически ясно място сред тях. Всички извори, /освен когато не ползват евфемизми, но то не се брои/ ясно и точно сочат наименованието, и то именно като етноним.

Ами кой, кой?

:good: Добре, че чат пат има кой да мисли в тая държава ... :)

Ма Дякон не го пише, само тълкувателят

Все едно дали обслужват или не нечии тези, самобитност има, Хърсе. А тезите от Сърбия не издържат по други причини. И сръбската нация не се състои от чисти сърби, но е факт, така, че няма какво да се безпокоим.

Но не бихме могли да си го представим без Рим, нали? Щеше да е просто един от източните култове... Но защо непременно мъка? Просто от упадък на пасионарността, от изостряне на някакво социално противоречие, което нещо приема и има много форми, не непременно от тормоз.

Знам. Смешни са политическите игрички и медийки около това. Иначе мисля, че никак не е смешно и СУ не бива да се допусне да затваря! Няма пари, това е! Криза, изпитание... Трябва да се изкара, като се запазят хората!

Очакваме Да вмъкна обаче една-две забележки, мимоходом, може да не отговаряш докато не приключиш с изложението. Донаучните и традиционни общества не могат без религия. Всъщност, то и индивидите не могат в голямото си мнозинство без нея. Поради това намирам популярността на християнството не като протест срещу някакъв си гнет (това е бая марксистка постановка, и в случая неточна), а като функция на два фактора – новостта на християнството, големият му хуманистичен и етичен заряд и – умората на римското общество от досегашните културни и традиционни модели, изтъркването им; Имало е нужда от промяна, голяма, крещяща и императорите са я наложили. Разликата е фундаментална – дотогава отношението на римляните е прагматично, изпълняват разни ритуали, но общо взето им е все тая (вижте чудесната статия на Ласт Роман - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=2100) и мисля, че това, а не протести е причината християнството да се наложи. То просто носи нов заряд, който ще стане могъщия катализатор на Византия и на Средновековна Европа, изградени върху руините на стария Рим. Не възприемам твърде термина „вътрешен пролетариат”, макар, че тази социологическа конструкция (фрустрирано в известна степен от старата традиция относително мнозинство – не толкова количествено, колкото по социална значимост и пасионарсност - от населението) има логика и смисъл, доколкото са едни от носителите на новата тенденция. (Да не забравяме, че решаващия тласък за християнизацията я дадоха императорите-държавници). Така, че не е задължително да има „гнет” или „хомот”, достатъчно е да има духовна криза, криза на традицията, а такава се появява под една или друга форма във всяка цивилизация и култура, за да може да се появи новата религия, исторически явяваща се по-висше стъпало на историческата еволюция. Освен това, защо християнството да е продукт на сириакската цивилизация? Мисля, че си е продукт на римската, която го реципира и въздигна.

Е, май не бил мотоциклет, а буркан, и не го откраднали на Гарабед.. )