КГ125

"Метафората в реториката (от гръцкото μεταφορά - метафора, "пренасям", или в реториката - „трансфер на смисъла на дума в друга дума“) е стилистично средство, сравняващо привидно несвързани термини." http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B0 Всичко, което за целите на художественото или образното слово сравнява привидно несравними неща, е метафора...

Леле, какво са ви правели вас там? Аз излязох с 12 кила отгоре, а не мога да кажа, че съм стоял и ял, защото 55-цата ядене не признава, а само боен чук, лост метър и половина и 5 см. дебел, ключове от 6 до 36 и др. таквиз екстри. Каквото и да е, духът на българската войска си е жив и възраждането й е въпрос на време! Ето един поздрав, с много интересни документални кадри от една клетва през 30-тте години и две атаки през Балканската война... На втората мисля, че се вижда командира на един полк начело, макар, че камерата е в редиците на войската.. http://vbox7.com/play:9c721c98

Дефиницията може да е обобщаваща - и първото, и посоченото от Аспандиат, са все характеристики на цивилизациите. Аз бих добавил и "самобитност", "новост", специфичност на достиженията. Макар, че това не е задължителен елемент. Може теоритично да има цивилизация, която изцяло копира друга, но все пак е независима от нея. Дали е квазицивилизация или протоцивилизация или пък чиста цивилизация вече е дълъг и сложен спор....

Там е работата, Еньо, че писмото не е официален, а частен документ. Даже мнооого частен, защото е шпионско донесение от Нешо до графа на Брашов, който е немец. Което пък ме навежда на мисълта, че влащкия е ползван за допълнително затаяване на информацията. Защото при турците знаещи български бол, ама влашки със сигурност по-малко... Което пък ни говори, че, тъй като грамотите от този и по-късни периоди продължават да са на български и то по най-различни, имотни и пр. въпроси, че българския елемент продължава да си съществува дори и по Нешово време. И аз съм учуден, ама това са фактите и логичните изводи. Всъщност , ти си много прав. В този период българите не са турци, но са завладяни от турците. Е, а власите??

Ами той в бойни действия е провален в Полша тотално. А да предлагаш бронирани трактори във време, когато танкът вече е "готов" е просто... и аз не знам.

Ако е късен, от османския период, нищо чудно да си е някой Кара Маляк, черен Малчо. Имаше май една диалектна дума "Карамлък", но какво значи...??? Ей го - http://www.bulgariainside.com/bg/articles/%D0%A1%D0%B5%D0%BB%D0%BE-%D0%9C%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%BE/694/index.html На турски значи Тъмна река.

Знаеш ли, аз не бих изключил власите да са се самонаричали така. Аромъните които са извън влашко живяли винаги нямат друг етноним, с който сами да се наричат така, освен този, доколкото знам. Пък и не знам някой влах да се е самонарекъл "влах" на влашки език... Но просто тласъкът на влашката/румънската държавна традиция е даден основно през средновековието от България. Вече европейците "кацат" за да довършат процеса на превърщане на народността в нация, на "римска" основа. И то основно французите и май че по силно техни си политически съображения... (Грубо казано, разбира се)

Още нещо ми дойде на ум - освен езици цървки букви и имена и липса на алтернативни данни - една аристокрация не може да се генерира извън народността, а влашка народност в пълния смисъл на думата според мен няма до 14-15-16 век. Или поне липсват каквито и да е оригинерни политически институции на влашкия етнос. Това не бива да ни учудва, паралелът с каракачаните се налага от само себе си като възможност трайно в историята да съществува такова битие... Когато един народ влезе във феодализма, той или го прави сам, което значи собствена теротирия и феодали, или го прави попадайки под въздействието на друг народ. (Тук ще си позволя една груба аналогия с колонизирани и колонизатори). Очевидно нещо такова става - първо власите са малцинство, а често и разпръснати, после българите идват с голяма държавна традиция, войска, царе, администрация и пр. и пр. Очевидно е от изворите, че власите или част от тях се вписват в българското общество, не са скитници, или пък не са изолирани от него, дори да си гледат стадата и природните пътища и пасища. Но след като приемат феодални господари, то какви биха могли да са те? Техни оригинални? Нямаме данни за това, а и това значи свой собствен исторически политически път, който се случва но чак след 14 в. Дотогава кой би им бил господар и кой ще ги пък остави да имат оригинерна аристокрация? Единственият път на такава е да стане българска - ако не по произход, то по традиция... Не знам, може да си правя свободно съчинение, но тъй ми се струва от това, което хващам от темите като налична информация...

Но работата е там, че в писмото на Нешо пише "Дългополе" а не "Кампулунг". Така и трябва да се каже, както би било правилно и ние да кажем Ески Джумая, когато говорим за миналия период Но да не се отплесваме, че забравихме какво аргументираме. Вярно е, че това писмо е в полза на румънския. То говори, че към 16 век той е факт във вида, в който го виждаме в писмото. И другите текстове, разглеждани едно време тука като оброчният кръст на Мирчо и др., говорят в полза на румънския. Всички тези извори, в съвкупност с топонимите и с хрониките пък говори, че влашкия език съществува от по-рано, защото той току така няма да се появи в текствете, а пък и какъв народ власи имаме, който не би имал език. Латинската основа на влашкия говори ясно и точно в полза на неговата древност. Никой не оспорва тези неща - въпросът друг - и е чисто и просто какво се случва точно в ранната румънска история, какъв е генезисът на румънската народност. Последната няма НИКАКВА (нямам черно и затова не мога да подчертавам, затова пиша с големи букви) политическа, културна, литературна или религиозна самостоятелност докато съществува бълг. средновековна държава. Никулица Делфина например е първенец, вероятно влашки, в Тесалия, но какво повече е той от водач на група хора? Поданик на императорите.... Имаме: 1. смесването на български и латински думи което всъщност представлява влашкия език; при това смес, в която "високата" лексика е българска или производна, вкл. думи като "война" /"разбой"/ на влашки и т.н.и т.н. 2. безподобното преобладаване на български имена сред влашките владетели; 3. упоритото, до последно писане на закони и др. такива на български език; 4. изобилието на български топоними във Влашко; 5. църквата и азбуката; 6. титлите и т.н. да не повтаряме като латерна. Отделно имаме пълна липса на оригинално влашки институции и владетели до 14 век. Съвкупността от всичко това очертава една такава историческа картина - власите навлизат в средновековието чрез многостранnото и основно, касаещо фундаментите на обществото българско влияние, до степен на смесване с българите, като единият или другият етнос е малцинство в различни места и периоди, но определено културните, политически и религиозни модели които доминират са българските, то влашки просто няма. След началото на разпада на българския феодализъм, местата, населени със власи започват да изменят бавно и полека етническия си облик, влашкият език на разговорно ниво естествено доминира, съответно обичаите на влашкия етнос, които дори и да са смесени с българските са си отделни, създават се феодални владения, или по-скоро войводите стават все по-самостоятелни и по-самостоятелни, териториите им попадат встрани от османския натиск, създава се пасионарност, в много голяма степен с антиосманска насоченост, свидетели сме на първите големи постижения на влашката или румънската народност, постепенният й генезис, докато дойте Наполеон и донесе европейските идеи и народността тръгне към пътя на свъременната румънска нация. Едва в този последен етап се отвхърлят вече чуждите за румънския народ български църква, букви, накаря при езиковите модернизации - и лексика, макар сериозни следи от последната да си стои и днес в румънския... Забележителното е, че до началото на 20 век, когато политиката става твърде модерна, дори и в период на национализъм, двата народа никога не са в конфликт .

Има май една такава работа. Да ползваме народния глас: "Се Мара втасала, сега и пушенето!"

Е, Рад Куц е ясен - куцал ще е, човекът. Кармалак какво е не знам... срещал съм фамилия Карамалаков, но тя може да идва от турското Черен Маляк или нещо такова.??

Е, не, не мисля, че цяла Румъния, както и цяла България е на такова ниво... Въпросите са си чисто исторически и това е.

Ами Иванко беше сложил целият текста на Венелин за влашките грамоти. Там има едни дъъъъълги поменици на починали, кой от кой с по-българско име..... Да не говорим за самите грамоти. Ей ги, впрочем. http://www.kroraina.com/knigi/jchorb/jv/index.html ето и още малко http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6443&st=0&p=70470&hl=%C2%E5%ED%E5%EB%E8%ED%20%E3%F0%E0%EC%EE%F2%E8&fromsearch=1&#entry70470 А за Кампулунг - не те разбрах много какво имаш предвид, но в прочутото писмо, чиито пасажи започват с "И пак дау щире домине" и пр. изрази, и завършват с "И богъ те веселит", а пъврият пасаж почва с: "Мудрому и племенитому и богомъ дарованому жупан.. " и т.н..., та там в това писмо авторът му си пише, човекът: "Нешо от Дългополе". В превод на румънски Дългополе, вместо да остана както си е, защото нали така се превеждат имената, никой не казва площад Вратата на небесното спокойствие, всеки казва Тянънмън, та вместо да остане, то е преведено на Кампулунг. ОК но когато пък румънците го превеждат на на английски, става "The letter of Nescho of Campulung". Why, бих запитАл аз? Какво толкова страшно има в многобройните български топоними, каквото е Дългополе из влашката земя? И които топоними наред с имената, религията, буквите, службата в църквата, но и наред с влашкия език безспорно различен и на латинска основа, какво ни говорят?

Знам, знам Доколкото съм запознат, а то не е много, има влашки топоними в целия тоя ареал, а поне за мене е сигурно доста голямо и компактно влашко присъствие във Тесалия, във Стара планина по Асеново време, по-малко в Сърбия при Душан, щом се занимава с тях в кодекса си, и разбира се накрая във самото Влашко и Молдова.

Не, от тези неща вече няма смисъл. Просто този спор е единствено и само чисто исторически. Никой не отрича съществуването на румънската нация, въпросът е какви са особеностите на генезиса й.

Дааа, при това положение цяло чудо е как и защо този е станал маршал на СССР и е пребивавал на този пост почти 10 г..... Това може да се обобщи с думите "невероятна идиотщина"...

Нема страшно Данни за едно население на определено място още не значи "състав на населението" на това място. Да не преувеличаваме

А аз бих се съгласил. Може би този ареал очертава движението на власите в средновековната история. Но това не значи владение, държава, преобладаване или друго трайно доминиране.

Тези имена от уикито - са в съвременна румънска транскрипция, нали? Както Дългополе от Нешовото писмо е станало Кампулунг? Макар, че е съвсем нормално сред власите да има хора с влашки имена. Въпросът е само в имената на князете им... И тъй - да видим имената от спъска на БГвлах: Аga - това ако е жена, е Агата или просто Ага; може да е влашко, Aldea - Алдо?? Алдомировци има едно село, дали е свързано и дали става дума за едно и също име?? Berendei - тук името на с. Беренде, Сливнишко, естествено се набива "на уши". Не знам какво значи, нито знам е ли влашко или не. Baldovin - Балдуин? След злополучния император, сме почнали да се кръщаваме на неговите имена? Или власите? Може/ Bratei - Братой?? Vasea - Васил? Vlad, - Влад. Vladislav - Владислав; Gherghina - Гергина Ghinea - Гина; Drăgan - Драган, Dragomir - Драгомир Zorza - Жоржа (влашка транскрипция си е, освен ако Жоровци не е имало и през средновековието) Iarcân - Ярчан - може и да е влашкп Costea - Коста Lubaş - Любаш - може и да има влашка транскрипция Manea - Мане Micul - Мицул - Мицо, повласено Manciul - Манчул - Манчо - също Mihail, - Михаил - този може всеки да е; Popşor - Попшор - видимо влашко Radul - Радул - ясно; Sin - Син - кой знае чии син?? Stanciul - Станкул - влашко; кап. Станкулеску съпровождаше военния ни влак през Румъния през 80-тте; Stănilă - Станила - Станил? Filos - Филос, Филош - влашко Şerban - Сърбан; Няма грам патриотарство, Глишев. Просто гледам факти и се опитвам да ги преценя.

:thumbnail: Време е за ново израстване на армията Първото видео показно, но кадрите са си ценни сами по себе си. Второто обаче, нали е правено от любител - кинаджия, /жив и здрав да е този старшина дано всичко да е в ред с него сега/ е съвсем реалистично.

Еми по едно сега, ти пък по две. Дебелият войник каква работа върши?

Впоследствие БКП се дистанцира от атентата, като казва, че той е дело на Военната организация на ЦК. Това не е вярно, атентатът не е самодейност, той си е дело на ЦК на БКП.

Имената дават някаква насока според мен, защото са много масово български за един не-български народ. Само те разбира се не са достатъчно,тук важното е съвкупността с останалите данни. Именно там е работата, че по имената не можеш да ги отличиш българите от власите. Но вероятно на народно ниво са си имали Дракули и пр. чисто влашки имена. Аз гледам само елита, войводите, и то в по-ранен период, до 14 век. След това вече мисля имаме възход на влашката и румънската народност. Много е важно според мен и да се прави разлика между времето до и след 14 век, докато има и след като няма вече българска държава. Не е случайно, че политическият ход на влашките княжества почва по-късно. Тогава мисля се наблюдават повече чисто влашки имена като "Дракул" и т.н. Изглежда ми, че историческият ход на румънската народност върви така- при отваряне на "политическата ниша" във Влашко от 14 в. нататък започва самостоятелен политически живот на влашките късно феодални княжества, който така или иначе се отличава с номинален васалитет към северните силни държави и с резистентност на османците. Оттам до формирането на държавност и народност пътят не е дълъг. Но мисълта ми беше, че това става на базата на влашкия народ и вдъхната от България традиция. Защото всички данни сочат именно за българска традиция, не за някаква друга. И в по-ранните периоди, когато имаме българска държава, влашки политически субекти мисля няма (с уговорката че при Иван Александър а може би и отпреди него вече нещата са в разпад и всички са по-свободни, вкл. на север от Дунава). Та идеята ми е, че първоначално тези, които са управлявали власите ( а и те не навсякъде са компактна маса! )сa българи по традиция, ако не и по произход. Защо езика и църквата ме безпокоят толкова? Да си представим реалността - къде са учили влашките попове български, за да четат на български? Ами логотетите на войводите и самите войводи? И защо изобщо толкова дълго държат официалния език? Толкова лесно се минава на влашки, дори и буквите да са български, това не е проблем. А не се случва, непрекъснато се пише и пие на български, грамоти, държавни актове, какво ли не. Защо е това? Та те би трябвало да се превеждат на обикновния народ... Макар, че преките им адресати са елити на по-ниско ниво най-вече. Затова си мисля, че това говори за съществен български елемент, което е исторически логично предвид данните от ранното средновекове, ама кой знае, може и да греша. Относно сръбските грамоти - помня ли какво съм казал, май беше, че просто власите с православното си покръстване вероятно са започнали да възприемат и българските имена? Припомни ми, Imperator, че едно дето забравих, друго, че без подадената от тебе информация никаква хипотеза нямаше да мога да измисля, така, че трудно би било да претендирам за самостоятелно авторство над нея (каквато и да беше, че я забравих )))))) ):)

Това, че атентатът е на Велики четвъртък, в началото на най-светлия християнски празник ме навежда на мисълта, че целта му не е само пряката ликвидация на елита, а и генерално шокиране на обществото, изкарването му от релси. "Нищо вече няма да е същото, на Великден ще се лее кръв, ще стават промени!" Това е посланието. Доста тежко престъпление от страна на българската крайна левица .....

Вярно е, а е и наистина такава.. Атентаторите не знаят, по кого да стрелят, и гърмят по возещите се в колата. Борис кара и вероятно затова оцелява. След което хуква надолу по гората и пътя, стреляйки назад точно като по филмите.