КГ125

Съгласен съм и точно това ще се случи.

И това, което пишеш са негови изследвания? Значи е изследвал и постсоциализма?

Хофстеде изследвал ли е социализма?

И? Откога са тези книги?

Посочвам ти щрихи от онова време в опит да ти дам по-добра представа за него. Това пази от прекалено теоритизиране :)

Теорията ти се плъзна по повътхността (не го казвам като обида). А това време си заслужава изследването, защото и днес толкова малко се знае за него от тези, които не са живяли тогава ... ">" type="application/x-shockwave-flash" width="425" height="350">

Този цитат е ползвал български източници от времето на социализма. Да не мислиш, че западните историци не правят грешки?

Излишно агресивен си. Ако мненията ни съвпаднат, това не значи, че някой ти ползва тезите Виж сега, сложен е отговорът на въпроса "добре" или "зле" е било през 70-тте. Хората имаха много пари и живееха безгрижно. Стоките не бяха достатъчни, вечно имаше някакъв си дефицит, но като цяло хората се оправяха. В същото това време обаче писателят и дисидент Георги Заркин е убит от бой в Пазарджишкия затвор... Осъден е за това, че е изложил политическите си възгледи и то в писмо до Тодор Живков.

Нещата преди 1989 г. бяха свързани с безплатния съветски нефт, на който живя българската икономика от средата на 60-тте одини, като го изнасяше на пазарни цени. Без това, 1989 г. щеше да дойде през 1969 г. През 70-тте икономически е добре, но не така "добре", както би си го помислил един съвременен млад човек. Тука гледам на видеото стоварват телевизори пред магазина. Знаеш ли какво значеше това в икономиеското "добре", за което пишеш? Опашка и списък на чакащи за телевизор. И давха по един. Ако искаш да купиш и на тъщата един - не може. Тя да дойде. Корените на симтома са много ясни. Отнемането на личните и икономически свободи води до проблеми, които социализмът се опитва да преоодолее с постепенното им, половинчато и нескопосано възстановяване. Това е историята на социализма в България с 2 думи. Когато вече дойде Горбачов и можеше всичко, България пробвА да тръгне към реформите, но мафията свали на 10.11.1989 г. остарелия Живков и се опитва да яхне страната. Демократичният импулс, роден от това, й попречи за около година и половина, в която впрочем София се измени до неузнаваемост, защото не мисли, че е била винаги такава, каквато я знаеш сега. След което се започна историята на българският потскомунизъм, но то е извън темата ти.

">" type="application/x-shockwave-flash" width="425" height="350"> тука има и част от завода, в който родителите ми работеха 30 г..... Обърнете внимание на това филмче - Тодор Живков дава указания за това как да се творят творби.

Аналогиите са сериозни и в известен смисъл основателни. Ако се разгледат внимателно, може и принос към социалната психология да има. Да, отношението гражданин/държава има паралели с отношението индивид/семейство. Само че не директни. Българското общество от 80-тте отдавна се беше излекувал от всякакви илюзии и си градеше личният капитализъм. Деформиран от някои забрани, доста често и хитро заобикаляни. Така, че главата му, поради неефективността на внушенията на пропагандата и сивотата й, отдавна беше проветрена. Те ти пускат това: ">" type="application/x-shockwave-flash" width="425" height="350"> а ти вече имаш в къщи уредба, някои и видео, всички носят дънки, някои от хората обзавеждаха къщите модерно, имаха самочувствие, режимът за излизане в чужбина се облегчаваше непрекъснато. Къде ти, каква пропаганда. Единственото, което вълнуваше хората през 80-тте, особено края, беше патриотизмът в известна степен. Поне академичната младеж, на която бях свидетел. Така, че не нещата отпреди 1989 г. създадоха проблеми в аспекта, за който пишеш, а деформациите след това. По едно време тръгна много добре - всеки инженер си направи частна фирма и даже през 1987-1990 г. думите "имам фирма" бяха равни на "имам пари". После обаче додоха мутрагените и България заприлича на кочина.

Но в тях няма факти! Освен убийството на Белчев и Вълкович.

За имане - имаше. За вярване - не й вярваха. Ученик си Имаш още да учиш. Но това важи за всеки, де. В едно социалистическото общество, нивата на натиск са много различни. Това всъщност е неговата история = засилване и отслабване на натиска и на отнемането на свободите. Така през 1944-1950 натискът е огромен - изчезват хора, убийства без съд и т.н. и т.н.. После от 1950 до 1960 има известно затишие, но пак много жестокости. От 1960 до 1968 си е направо либеразлисъм. След 1968, когато са били чешките събития, идва ново затягане. След 1980 до 1989 нещата постепенно отслабват. През 1988 г., с някои уговорки, вече имаше доста свобода. В т.ч. и на частната собственост. Тук имаме теми - виж ги. Тоталитаризъм в България се казват.

Тебе, тебе има предвид Описаните от теб типажи практически не се срещат в реалността. Днес, тук и сега. Но към теоритичния ти модел може да се добавят няколко реални щрихи, истински и оставили следи. Ако някой е повярвал на комунистическите пропаганди, това го е превърнало в комунист. Следователно при него не се наблюдават посочените от теб явления, а се наблюдава едно единствено нещо и то е носталгия по миналото. Освен това, ти малко познаваш онова време, убеждавам се от много от написаното. То имаше характеристики, за които изглежда и идея нямаш. Една от тях е, че "постоянна пропаганда, лозунги, подмяна на историята, ценности, вярвания," беше толкова неефективна, че практически липсваше. Хората не черпеха информацията си от Работническо дело, а го четяха между редовете. Имаше много книги и филми, в т.ч. западни, както и много източници на информация, за които човек, расъл в свободно общество, и идея си няма.

Ти му искаш факти, той ти пуска цитати... Това е преписвано от някой от томовете по история на България от 1981 г. например

Мда, и аз така мисля. Щяха да са заедно със Стамболов и в Съединението, и в контрапреврата. Защо да не се изчисти - полека полека ще се.

Тук вече разговора става сериозен. Стамболов има твърд стил. Диктатура значи да са забранени партии, затворени опозиционни вестници, а споменатият в дневниците му Сукнаров, който говорел на сръбския посланик разни работи - арестуван най-малкото, а не ограничен от санкцията да помоли приятелите си да не го водят повече у тях. Стамболов е просто един решителен държавник. Да беше успял да се разбере с Русия или да беше решено друго в Ялта и Потсдам, учебниците друго щяха да пишат (и да преповтарят днес) за него.

Никой не е баннат. В Сан Клементе не е изобразен 18 годишен младеж, а просто човек без брада.

Съгласен съм. Но сякаш след Василий битката на Империята е да оцелее, а не да завие трайно по пътя на величието. Като че ли Византия се самоубива.

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2799131

Я, това пък отде го намери?

Само не се ругайте.

Имах предвид Първият кръстоносен поход. Доста личи контраста в желанието за борба в хрониката на Мих. Сириец, 15 книга, глава 7. http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Mychel_Syr/frametext1.htm То и засливането на гръцките действия не е било никак безвредно. Каква държава само затриха през 1020.

ПП Да, в тази тема факти за диктатурата на Стамболов могат да се разгледат. И аз чакам да ги чуя. Мнения за качествата на поколенията - в друга.

Вярно е, възкръсва империята, но никога за дълго. Честно казано, вече съм забравил много за Византия, но миналия месец гледах Михаил Сирийски. Като проследяваш събитията виждаш как волята за съпротива я няма и я няма... И как идват западняците и измитат мюсюлманите, е, не без грижи, но успешно. Мисля, че със засилването на едрата аристокрация започва крахът на всяко общество, в т.ч. и на византийското (и на копикетове като българи и сърби).