КГ125

Знаели - не знаели - пишат го. И Захари Ритор, и Йорданес. Ще да са били гадатели Еньо, нима българите идат от реброто на Кубрат????

"Цивилизация" наистина е силна дума, когато се говори за българите от този период (бе то май от всеки период). Всички гореизброени елементи са налице, в България, и с това прочуто "номадство" мисля, че въпросът е ясен и че в рамките на това понятие се поставят едва ли не всички народи между Рим и Китай и на север от Персия (а в това пространство има огромни разлики). Но все пак "цивилизация" идва малко в повече. Чисто технически, дори да имаме предвид понятието в широк смисъл т.е. "комплексно общество", и да имаме предвид тогава, че цивилизациите имат различни нива, тогава термина "българска цивилизация" би бил чисто формално основателен. Но пак ми се вижда пресилен. Защото аналогични на българските обществени устройства по това време е имало, а и ако прилагаме термина в много широк смисъл, ще се изпълни историческата карта с "цивилизации", всяка с претенции.... А всъщност, мисля си, че май смущаването ни пред този термин идва от бързата възможност за неоснователно преувеличение на стойността, нивото и тежестта на българското общество от разглеждания период, т.е. от профанизация на историята. Но мисля, разбира се, че Галахад не това има предвид.

Прав си, грешка относно Калашников. (Впрочем, не е моя, така я са ми я обяснявали в БНА поне на нас механик-водачите ) "К" - крупнокалибреный. За разсейването не са обаче глупости. http://www.megasword.ru/index.php?pg=520 Всъщност да допълня. Грешката с Калашников, ако е грешка, явно е била доста разпрстранена. Зачудих се, току така да сбъркат офицери от БНА, когато ни я обясняваха навремето, и ето, че е сложно да се каже откъде идва тя и дали е грешка, дали Калашников не се е занимавал с нея или дали някой не я е нарекъл така в СССР, докато я е продавал по света и в БГ. Из руското пространство също доста я наричат така.... http://www.google.bg/search?hl=bg&clie...mp;aq=f&oq= В тази таблица, а и на много други места упорито я наричат Д/Ш/Калашников... Abbreviations_in_military.doc

1/ Еньо, моля те. 2/ "българите ...те имат и градове" - Захарий Ритор, 5 в.

А не бива, не бива да се изражда Не патриотизмът трябва да е двигател тука, а антипатриотзима, а просто фактите и обоснованите предположения. За аулите - мнението ми съвпада с това на Торн - първо, имаме думата употребена в надписите. Второ , как функционира такава държава без укрепления?!

Значи икономиката на държава като българската би се определяла от следните ориентири: 1/ Предфеодално или военно-феодално устройство - България е създадена от степен нардо, дошъл от изтока, варварски, с някакъв досега с цивилизационните центрове - Византия, може би в далечното минало Персия. За пръв път ще да се установява земевладение, собственост върху земя и пр. Това от една страна е неразвитост, от друга е простота и може би ефективност по тази причина (дори се замислям дали в това не е силата на такива държави) на системата. 2/ Близост до империята, което ще рече някаква търговия (и не случайно първата война за търговски отношения имаме); 3/ Голяма територия, т.е. наличие на земеделски и занаятчийски ресурс. 4/ Несъмнено преимуществено натурално стопанство, но тук пак ми изниква мисълта за търговските спорове с Византия. 5/ Относително мощна армия, която в най-добрите времена вършее на четирите посоки, доста сериозно справяйки се, както виждаме. Макар, накрая това да изтощава държавата. Основната икономическа единца ще да е селото, а може би и отделни семейства. Основните дейности ще да са натурално стопанство, земеделие, коневъдство и животновъдство, занаяти, металообработване за армията, както и военна служба. Потръгва строителството, прилагат разни се строителни техники, които явно идват от изтока. Пари вероятно се ползват при взаимоотношенията с Византия, вътрешната търговия е натурално (вероятно).

Не знам защо смяташ, че военните не си знаят работата или че говорят нелогични неща. Това е младежки антиказарамен фолклор без съществено покритие Всъщност, те са едни от хората, които най-добре си разбират от работата, т.е. една от професиите, в която професионализмът е много добре представен. /Това е, защото непрофесионализмът там много бързо лъсва.../ Естествено, че хеликоптерът е бързодвижеща се цел, дори и когато идва към теб, местоположението му се сменя. Много по-лесно би бил улучен, ако му пратиш разсеян пакет от тези 12 милиметрови куршуми, а не ред.

:) Congratulations, супер дума, смял съм се от сърце !!!!! ))))) И доста приложима към нЕкои исторически съчинения.

Обезщетение се дължи, но не знам дали размера е такъв.

Вярно е Културната среда на фантастиката създаде много качествена литература и филми, но и такива "мечти"... Интересното е, че и в САЩ изобилства такава тематика, но не и в държавните пропагандни институции, а в различни списания, филми, комикси. Добро време - четеш, че след 50 г. 125 годишни баби ще карат хеликоптери и някак си се окриляваш :)

Да се прикрият не, това е силно казано, но да се спори - има много начини. Архивите се недопстъпни. Излиза по някой и друг документ, но като цяло ги няма. Остават тълкуванията, сглобяването на пъзели и ползването на косвени данни. Тук вече възможностите за интерпретации са много, и те са налице, както виждаме. Прав си по-горе, не биваше в бързината да ползвам думата "силна", а - по-точни думи: "армия с най-голяма численост, най-добре въоръжена и най-интензивно обучавана". Но по точките, които си дал, има известни разлики със "съветската" им аналогия. Нито една от западните държави с изключение на Германия, а и Германия също през 30-тте, не е в състояние сама да напада сериозно СССР. Преследването на комунистите в тези страни по правило става тогава, когато те минат от политическа в престъпна спрямо законите там дейност. От това трудно може да се направи някакъв извод. Интевренцията е един общо взето ограничен акт, който безславно приключва с изтеглянето на интервентските войски и който (макар това да заслужава отделна тема - добра идея, впрочем) във времето приключва бързо след 1917 г. Той е в условия на война и е от страните от Антантата. След средата на 20-тте този политически съюз на практика не действа. Но за да не бъдем неточни - агресия на запада срещу СССР е била възможна - това е следствие едно от износа на комунизъм от негова страна, второ чисто потенциално, доколкото е възможна агресия на всяка държава срещу всяка и трето, пустите му пространства и суровини винаги са привличали другите. Идеологическото противопоставяне е не просто остро, то е фундаментално! Става дума за "оферта" от страна на СССР за унищожаване, и то чрез революция, на капитализма, частната собственост и то тотално, по троцкистки (поне през 30-тте г.), в целия свят или поне докъдето може. Съответно, и запада не смята да се оставя да му създават революции и да го експроприират и пъхат в колхози. Само че дали се готвят западните страни за агресия към СССР? Англия с какъв воене потенциал би участвала - с 300 броя танка за цяла Украйна? Италия... едва ли е проблем. Остават Франция и Германия. Значи реална опасност за СССР би бил френско немски или френско немско английски съюз. Плюс Полша - сериозна опасност, вярно е. И то чак в края на 30-тте, защото дотогава Германия във военно отношение представлява една кръгла нула. Но за какъв дявол й е на Германия да помага на Полша при нападение срещу СССР? Кой какво ще получи? Полша ще се мести на изток ли? Възможен ли е бил френско немски съюз? Че на каква основа? Едва при Мюнхен нещата стават сериозни за СССР, защото има западно съгласие в полза на разширяването на Германия, т.е. изчезват противоречията между нея и Франция и Англия.. Но немските претенции за Елзас и Лотарингия? Изобщо какво освен съгласието в Мюнхен дава основание да се смята, че запада се обединява срещу СССР, освен евентуалната, потенциална възможност за това? ОК, с нея трябва да се съобразяват в Москва, затова и се въоръжават до зъби. Не ми се смята колко е "огневият залп" на една съветска дивизия или друго съедининие в сравнение с останалите но може да излязат интересни данни.. Но защо действа по този начин? Защо маха полския буфер? Защо стоварва войската си в близост до евентуалния агресор и не се занимава с почтни никакви отбранителни мероприятия? Има цитирани заповеди за това кой окръг какво ще отбранява, но отбранителни мероприятия няма. Колко окопи са изкопани, колко блиндажи и ДОТ-ове, колко окопа за танкове и оръдия? Отделно ми е интересно как именно Англия и Франция тласкат Германия към агресия на Изток? Как я тласкат? Може би за да ги заблуди? Разгръщането на войски за отбрана не може да провокира противника. Той обаче ги струпва на границата и ги разгръща за ... за какво, всъщност, след като няма да се разгръщат за да се отбраняват? Ако е провокация, какво би целяла тя? А на какво е подчинена тази индустриализация? На военното производство. Това беше запазена марка на СССР и след ВСВ. Ако имаше толкова трактори, нямаше да има глад.... Да, защото това се е случило - така той коригира Маркс, че революцията ще стане в целия свят. Но в Конституцията на СССР и на толкова много места пише точно обратното - че всички пролетарии трябва един по един или заедно да стигнат до там, докъдето СССР. Не разбрах това каква връзка има? А това вече е нещо, над което си заслужава да се замислим. РККА се оказва неспособна (макар, че побеждава) да воюва през зимата, в северните гори. ТВД в Европа през лятото не е точно такъв. Или може би според него я е заздравил? Нима искаш да кажеш, че той, извършвайки чистката, я е направил със субективното намерение да увреди РККА? Или че после се е плеснал по челото и е казал - ейй, какво правя аз, бре, ми че то аз обезкръвих армията... или народа, или селяните, или Украйна или когото там е обезкръвил през периода на властта си? Това е само един исторически спор. Не са болни фантазии, а развихрил се исторически спор в последните 10-15 г., с представители на 2-те спорещи страни. Това, че никой от участниците не говори такова нещо... е толкова лесно обяснимо. Кога да го каже и къде? В спомените си? Които щяха да излязат в СССР? Рокосовски казва максимума. Освен това, не е нужно да се посвещават много хора, защото това значи че намерението се обявява. 1/ Готвим се за дълбоко проникваме. 2/ Отиваме на границата 3/ "Врагът ни напада" и ние проникваме, съобразно плановете. Възможен вариант, нали? За това не е нужно да знаят много хора, само най-главните, например Павлов. Сандалов в спомените си намеква: "Павлов знаеше, разбира се, много повече от нас, така, че не поставяхме под съмнение..." не знам си какво си негово искане. Аз също не смятам, че е въпрос на дни, защото има данни за консервирана техника, за заповядани сериозни технически обслужвания на място на въоръжението, което го прави небоеспособно за часове. Но пък окръзите се преобразуват във фронтове?? За времето не мога да кажа нищо, но намерението е повече от очевидно. И какво се чудим - двата големи тоталтарни колоса на 20 век се дебнат като котараци - това е с две думи съдържанието на военнополитическата обстановка от края на 30-тте.

Ами на мен така ми обясниха в БНА, докато возех тези, които стреляха с нея Така, че едва ли е градска митология. Разсейването при такава стрелба по нисколетящи цели е заради бързото движение на последните. А на танковете се слага за да ги пази от хеликоптери, тогава, когато е в зоната на видимостта. Ползва се и за стрелба срещу по-тежко бронирани цели или по бетонни стени, сгради и пр.

Освен това има и местни различия - в т.ч. културни, политически, регионални и пр. Изобщо - марксовата класация беше удобна, но очевидно реалността изисква да се задълбава повече в конкретната историческа ситуация, за да се изведе някаква закономерност на съответното обществено устройство.

Имаш право, и това е така.... Но пък за Цимисхий няма никакви дании, които да позволят да се направи каквото и да било предположение, докато тук при Светослав имаме все пак податки.

Е, "мотив" българите са имали. Все пак той е нанесъл фаталния удар на българската държава. А като го знаят и какъв нрав има и как шета и завоюва от Волга до Дунав, като нищо може да се върне пак. А и моментът с отмъщението не бива да се пропуска, не е невъзможен и такъв мотив. Разбира се, от данните, които има, трудно доказуемо е, но не е невъзможно.

Ами това са записи от радиовълни на различни движения в пръстените на планетата. Обяснението навярно е много просто, но е много интересно като звук и дори от символична гл.т.

Че нещата са по-сложни и че не могат да се наврат в схема, е вярно. Наскоро ми попадна Стопанската история на проф.Беров, има доста интересни сведения за мизерния процент роби в "робовладелските" държави на Изтока. Но все пак, Византия се отличава със самостоятелност на владетелите в различните периоди на слаба императорска власт. Както и с едро земевладение и полу-привързване на някои от обработващите към земята. Това вече е нещо като феодализъм, най-малкото са феодални отношения. Нали, или греша?

">" type="application/x-shockwave-flash" width="425" height="350">

Приканвам нЕкои /те си знаят кои са/ участници да се въздържат от произволни твърдения и необосновани заключения.

Ето това вече са факти. Почвам едно по едно по твоите точки: 1. Наемателите - държавни и частни. И? Такива предположения може да се направят за всеки пожар във всяка служебна сграда - от Илиянци до Токио. Какво има за криене? Енрон? Кенет Лей вече умря в затвора. /За разлика от нашите измамници/ Това нищо не значи. Със същия успех можем да кажем например, че конкуренцията на частниците разпространява тия слухове или пък че от Марс са поръчали взрива с космически лъчи. Конкретни данни йок, логика хич. 2. За "злия гений" - изразяваш се неясно. Въпросът е много прост - защо просто конспираторите не взривяват бомби на чувствителни места -никога няма да ги хванат в някакво несъответствие? Точно доводи относно случилото се са - за какво им е такава история със самолети, с липсващи самолети, със заложени взривове, които се нуждаят от часове залагане, пък как го скриха това залагане?? Въобще - има един принцип на Окам...ама айде. 3. - "Защо сградата стоя 7 часа с пораженията налице? Ако е паднала и заради пожарите тогава защо не е паднала към страната на пораженията след, като там е отслабеното място?" Ами вероятно заради разни конструктивни особености. Това много трудно може да се установи. То автомобилните катастрофи няма една с една еднакви, ти искаш в тази ситуация да има аналогии. Това са много сложни комплексни взаимодействия. Много въпроси могат да се поставят, но те нищо не могат да докажат. 4. "След колапса и ясно се вижда падане върху собствената си проекция. Нехарактерно за пожар и белег за правилно контролирано разрушаване." Нехарактерно за пожар ли? Има значи правила за падане на всяка сграда по един и същи начин при пожар?? Това просто нищо не значи. Няма хляб в такива "доказателства", хич. Защо паднала насам, а защо не натам - ами защото оттам е поддало. Хората секат дърва, пък те пак не падат винаги в посоката, в която искаш, ти говориш за тия огромни сгради, на които са нанесени огромни удари по най-различен и сложен начин... Значи в заключение: Не виждам ясно доказателство СТЦ7 да е съборен контролирано. Държавната агенция казва че е паднал от пожара, използвайки израза "най-вероятната причина" или "водещата версия" (при тази сложност какво друго да ползва). Някакви частни лица правят своя експертиза и казват обратното, като пак ползват такива изрази. Собственикът казва, че пожарникарите са казали, че не може да я угасят и смятат да се оттеглят. ИЗВОД: Освен мъгляви предположения, доказателства за контролирано събаряне няма. Да направим и ние на свой ред предположения със същата сила Сградите падат тогава, когато се разрушат носещите им елеменети. Това е близко до ума дори и за неспециалист. Ако няма разрушение на носещи елементи, сградата или поне скелетът й ще стоят, а ще има различни повреди на неносещите елементи, които повреди очевадно няма да доведат до падане (освен ако не причинят на свой ред повреда на носещите). Носещите конструкции на небостъргачите са метални рамки, греди и сглобки. Останалото е лек пълнеж. Доколкото съм чувал от Дискавъри, това е защото иначе не може да са толкова високи. Когато до една 47 етажна сграда има една 110 етажна, т.е. два пъти и кусур отгоре, и голямата падне, поради близоста е логично отломките (а представете си отломките на сграда от 110 етажа!) да ударят малката. Ако горят, явно че ще я запалят. СТЦ7 не пада веднага, явно значи пада от пожарите. Ако някой иска да доказва, че сградите са паднали от заложени взривове, трябва да разгледа въпросите: 1. Колко трябва, за да се постигне това? 2. Колко време се поставят? 3. Може ли това да стане при условията на конспирации? И този някой трябва да е специалист, а и да обясни специалните си знания на прост език. Точно както правят съдебните експерти. Останалото са глупости.

Е добре, и какво като има противоречиви данни? Я пак, че забравих - къде бяха данните, че е разрушена с контролирано взривяване и кога е поставено то? Вместо да ми подмяташ да се поинтересувам какви материали са съхранявани и кои са наемателите, трябва просто и ясно да кажеш. Изобщо, с намежи и подмятания като това: "Роля има и то голяма, ако се поинтересуваш, кой са били наемателите и каква документация са съхранявали, може да се окаже, че ролята и е централна." в този форум няма да се обсъжда. Обръщам внимание на всички, не като участник в спора, а като модератор. После да не се съдрите. Това е учебникарски пример на недобросъвестна дискусия. (Би трябвало сега отговорът ми да е: А ти се поинтересувай кои са поръчали да се разпространяват слухове и спекулаци и т.н. и т.н. и какво имаме - имаме вместо дискусия простотия). Следващия път ще има санкции. ОК, не е нужно да е ракета въздух-въздух. Значи е ракета земя-земя или въздух - земя, изстреляна от самолет, или е изстреляна от пускова установка от земята. По собственото си министерство на отбраната, и това може да остане скрито? Или пък е бомба, поставена вътре. Е тогава за какъв дявол е самолета?? Ще ида по- нататък - а защо Пентагона? Ако допуснем, че някой е такъв един съл гений и иска да шокира обществеността, без да му пука от нищо, тогава просто ще взриви 5 мощни бомби на 5 футболни мача и на един концерт и нещата са готови. И никой никога няма да може да го хване в крачка. Ти представяш ли си колко човека трябва да са замесени в конспирацията? Как се поставят незабелязано взривове в сграда като СТЦ? 1, 2, 7 или 100, ако искаш. Сам казваш по-горе, че е нужно планиране и работа, и това е станало незабелязано в кулите? В количества, годни да ги съборят??? Това е толкова нелогично, че повече не може да бъде. Гледам правителствения файл - http://wtc.nist.gov/media/NIST_NCSTAR_1A_f...lic_comment.pdf На стр.41 има снимка на двете кули и СТЦ7. Близостта е такава, че е повече от логично той да пострада от отломките. Не виждам никакъв проблем. На стр.53 има графика на пораженията. Доколкото виждам, червената част (засегната конструкция) и синята част (неясо какво е повредено) са доатстъчно големи за да обусловят страх от опасност от падане на сградата и същата да бъде изоставена от пожарникарите. В обобщение на това което казва НИСТ - това е заключение, с водеща версия, че пожара и падането са станали поради действието на отломките на големите сгради и близостта им до ВТЦ 7. В другия, доколкото разбирам алтернативен доклад на 4-мата специалисти, има ей тази снимка: Тя показва въздействието на падналата кула на СТЦ2 върху номер 7. На мене ми се вижда доста сериозно. Ето и снимката от поражението от правителствения доклад. Не съм специалист, но ми звучи логично. Ако има експертни мнения, може да се изложат. Конкретно обаче, 2+2 = 4.

Аз обаче няма да се въздържа и най-нагло ще постна целия текст от Медиапул. Струва си. "Опасният танц с мадам Толерантност 28 Декември 2009 Последната книга с есета на Хенрик М. Бродер се нарича "Критика на чистата толерантност". С непримирима сила и убедителност, в най-добрите традиции на европейското Просвещениеq чрез своите полемични есета той буди потъналите в благополучна дрямка свои европейски съграждани. Конкретните примери от общественото всекидневие, остроумните, безмилостно точни анализи и неконвенционалните, политически "некоректни", но винаги логични и обезпокоителни изводи на Бродер го превръщат в един от цивилизованите, умерени, неподдаващи се на подозрения в каквито и да са "-изми" гласове на здравия разум в Европа. Ще цитирам самия автор от обложката на сборника:"При четенето на тази книга, скъпи читателки и читатели, у Вас може да се създаде впечатлението, че не съм кой знае какъв привърженик на чистата толерантност, че по-скоро се застъпвам за целенасочената нетолерантност. Впечатлението Ви е вярно. Смятам, че толерантността не е добродетел, а слабост, докато нетолерантността е насъщна необходимост на днешното време." Следват откъси от книгата "Критика на чистата толерантност". В публичния живот на Германия съществува една смела личност, която неуморно предупреждава: "Вашата толерантност вкарва всички ни в беда!" Това са думи на социоложката от турски произход Неджла Келек. С тях тя се обръща към винаги и всичко разбиращите "мултикулти-хуманистите". Онези, които проявяват разбиране дори за браковете с малолетни и които обясняват "вноса" на невести в Германия от родината им с особеностите на културните традиции на имигрантите. Едва когато младата брачна двойка се появи в някоя немска служба по гражданското състояние, за да регистрира сключения в чужбина брак и чиновникът забележи, че булката няма и 12 години, се намесва прокуратурата. На нея тепърва й предстои да изяснява валидността в Германия на брак, сключен да речем в провинция Тракия, част от която днес влиза както в Гърция така и в ЕС, но в която за такива случаи продължава да важи ислямски закон от 1914 г., когато цяла Тракия е все още част от Османската империя. Тъй стигаме до въпроса на въпросите днес: Какво може да допуска една либерална, толерантна демокрация и какво трябва да забранява? В хоризонтално организирани общества, в които вегетарианци и канибали дискутират на равноправна основа предимствата и недостатъците на своите режими на хранене и в които на всяка жена е позволено сама да решава дали иска да носи бурка или предпочита бикини, в общества, в които понятия като "добро" и "лошо", "правилно" и "погрешно" са подменени с "различно", "мултикултурно" и "релативно", горният безобидно звучащ въпрос се превръща в квадратурата на кръга. Толерантността изисква да се приемат и екстремни възгледи. Част от мултикултурния репертоар са и монокултурите, които се отличават с това, че ако имаха власт, не биха търпели друга култура около себе си. "Отличителният белег на либералните, светски общества трябва да бъде уважението към различните култури, включително към традиционалистките, религиозни култури - дори към нетолерантните сред тях", пише Ноа Фелдман, доктор на ислямските науки и професор по право в Харвард. Вън от елитните академични среди обаче, самият здрав разумът налага да не предоставяме на подобни култури правото да се ширят и развиват. Ако пък стесняваме все повече и повече границите на допустимото може да задушим до смърт обществото, което уж искаме да пазим. От друга страна, една тотална демокрация ще колабира по същия начин, по който би рухнал градският транспорт, ако всички, които притежават кола, решат да я ползват в едно и също време. До къде би водила подобна практика може да се види в Интернет форумите (вклч. и в тукашния - бел. прев.), където всеки идиот, който не прави разлика между "образувание" и "образование", но умее да натиска клавишите на компютъра, има не само собствено мнение, но може и да го разпространява. Отмяната на привилегии, като например достъпа до публичност, не води автоматично до демократизация на обществения дискурс, а до свеждането му на нивото на неграмотността. Култура е, когато отсечете главата на съседа си и от нея направите ваза Горният процес се ускорява от егализирането (приравняването - бел.прев.) на отделните култури за сметка на цивилизацията. Култура е, да отсечеш главата на съседа си и от нея направиш ваза. Цивилизация е, когато за това деяние те вкарат в затвора и никога вече не излезеш от него. Но докато понятия като "култура" и "мултикултура" са днес на висока почит, "цивилизацията" е подложена на презрение, защото тя отменя културните различия и ги заменя с цивилизаторска дисциплина. Докато "произходът от дадена култура" се използва много често като смекчаващо вината обстоятелство, цивилизационният прогрес установява по същество задължителни за всички правила. Без значение дали сте селянин от Анадола или философ от бреговете на Рейн, не ви се полага нито снизхождение, нито предимство заради произхода, ако посегнете на щерка си. Затова и не може да съществува понятие "мултицивилизационен". Има само "мултикултурен". Това обстоятелство върши работа на странстващи проповедници, приказващи глупости и страстно почитани заради това. В разговор с изтъкнат немски журналист Далай Лама заяви: "Без нас, хората, Земята би се чувствала много по-добре. Човекът е най-големият вредител на Земята. Без хората, на Земята не би имало и войни, както и оръжия за масово унищожение, които заплашват целия живот на планетата..." Тук мъдрият Далай Лама дълго и сърдечно се посмя на своята шега, която изрече с пълната си сериозност. В началото на 2003 г. популярният социално ангажиран немски певец Константин Векер посети Ирак, "за да се ангажира със символичен знак" срещу предстоящата интервенция на Съюзниците. Нещо, което тогава вършеха мнозина, не проявявали никакъв интерес към каквито и да е знаци през 23-те години властване на Саддам Хюсеин. На нашия певец много му харесало в иракската столица: "В Багдад цари пълна забрана на мобилните телефони, а по улиците не си смазан от вездесъщата реклама", съобщи той възхитен на родната публика. След завръщането си в Германия този бард каза, че го влече обратно към Багдад, защото "...ние тук на Запад сме безнадеждно обременени от незначителни неща, а там, в Багдад видях живот, концентриран върху истински значимото..." Толерантността към предполагаемо по-слабия често пъти е свързана с възхищение от финалните и тоталитарни решения. Земята би била по-щастлива без човеците, по улиците на Багдад не ви смазва рекламата, (най-много да ви смаже от бой някой от джелатите на Саддам). А на хоризонта ви очаква зарята на истинския живот, концентриран до насъщно най- важното. Същите хора, които не биха издържали в бунгалото си на Малдивите без климатик и един ден, които пият само преварена вода и могат със завързани очи да ви различат сирене Crottin de Chavignol от Chaubichou du Poitu само по миризмата, същите тези наши съвременници се прехласват пред очарованието на дивата, елементарна простота. За тях фундаменталистите са хора, които "все още знаят какво са идеали", които "не се боят от нищо, докато ние пълним гащи щом полицията ни засече на жълт светофар". С такива мотиви се обяснява проклятието на чистата толерантност. Може би някой си спомня служителката на British Airways, на която през октомври 2006 г. администрацията на компанията забрани малко сребърно кръстче, окачено на врата й. Правилата за униформата на BA предписвали носенето на религиозни символи да става под униформата, невидими за клиентите. Жената отказа да се подчини и бе уволнена. Не й помогна и аргументът, че мюсюлманските й колежки от авиолинията необезпокоявано носят на работа фереджета - видими за всички клиенти. Отговорено й бе, че това е съвсем друг случай, че това са "символи, които не могат да се скрият под униформата". "Мохамед" вместо "Джек" Толерантността към фундаменталисткия начин на живот и неговите символи е най-напреднала във Великобритания. Това е свързано и с демографските изменения, които британците много добре осъзнават. Щом междувременно "Мохамед" измести "Джек" като най-популярно име сред новородените на Острова, е повече от разумно да се готвиш за бъдеще под знака на полумесеца и да подкрепяш въвеждането на Шариа като алтернативно право паралелно с британското. Така постъпи през 2008 г. главата на Англиканската църква - Кентърберийският епископ. Той обоснова искането си с нуждата от "избягване на социални напрежения". И британското правосъдие бърза да не изостане от духа на времето. В средата на юни 2008 г. ислямският проповедник Абу Катада бе освободен от депортационния изолатор като му бяха наложени следните строги ограничения: да носи електронна маркировка за местоположение, да напуска къщата си в луксозен лондонски квартал за не повече от 2 часа на ден, да не ползва джиесем или компютър за достъп до Интернет. Съдът формално забрани на проповедника "да влиза във връзка с Осама бин Ладен". Абу Катада се смята за посланик в Европа на именития терорист. Предисторията на този йорданец е показателна. Той влиза в Англия през 1993 г. с фалшив паспорт на Емиратствата и е признат година по-късно за политически бежанец. Бързо се прославя в ислямската общност на Острова като проповедник и човек, който произнася присъди (фатуа), позволяващи убиването на осъдени от него гяури. Когато е арестуван през 2001 г. по подозрение в подготовка на бомбен атентат, у него намират 170.000 паунда в брой. Освободен е поради липса на доказателства, укрива се, отново е арестуван през 2002 г. по подозрение, че е подготвял нападенията на 11 септември 2001 и пак е освободен през 2005 г. Странната самоомраза на Запада Тъй като междувременно е осъден задочно в Йордания за участие в терористични атентати, британските власти го вкарват в депортационния изолатор, откъдето 3 години по-късно го освобождава правосъдието на Нейно величество, както споменахме по-горе. Според съдията, Абу Катада нямал шанс за "справедлив процес" в Йордания, а показанията срещу него там може би били изтръгнати след изтезания. Абу Катада получи право да се върне при жена си и децата си, а други 11 екстремисти, задържани в британските затвори сега се позовават на неговия прецедент. Но това не е всичко. Абу Катада, който никога през живота си не е работил и не е плащал данъци, получава от социалната каса инвалидна пенсия от 8 000 паунда годишно заради болки в гърба, които не му позволявали да си търси работа. Това е минимално допълнение към 45-те хиляди паунда, които получава жена му под формата на пари за безработица, детски надбавки и жилищна помощ, за да може семейството да си позволи живота в къща на стойност 800 000 паунда в луксозния лондонски квартал Уестенд. Няма как, такава толерантност спрямо предполагаеми терористи е задължителна, за да не се наруши някой принцип на правовата държава. По същото време, когато британският съд освобождава Абу Катада, тъй като се съмнява в принципите на йорданското правосъдие, стана известно, че ислямска групировка, наречена "Обединени вестоносци на Аллах" е подала жалба пред йордански съд срещу Геерт Вилдерс, холандския т.н. "десен популист" и продуцент на филма "Фитна". В него той описва художествено и впечатляващо насилието над жената в ислямските култури, основаващо се на Корана. Съдът вече допусна жалбата за разглеждане и тъй като Геерт Вилдерс едва ли ще последва доброволно призовката за съд в Аман, може да очакваме по иск на йорданските власти Интерпол да се заеме с издирването му. "Обединените вестоносци на Аллах" призоваха и към бойкот на холандски фирми. Две от тях "Zwanenburg" (месни консерви) и "Frieslands Foods" (сирене), побързаха да публикуват в йорданските вестници обяви, с които се дистанцират от Вилдерс и от неговия филм "Фитна". Говорител на "Обединените вестоносци на Аллах" обаче веднага вдигна мизата: това не било достатъчно, фирмите трябвало да се извинят с обяви и в холандската преса... Ще кажете - хубава история, нагледна и в същото време страховита. Пред очите ни на либералното общество му извиват ръцете с неговите собствени инструменти. Свидетели сме как то загива поради собствената толерантност. Но защо става така? Какво кара британците - и все още малко по-умерено и германците, и французите, и холандците - да подпалват сами покрива над главата си, да опожаряват сами къщурката, в която са се устроили така уютно? Можем наистина само да гадаем отговора на този въпрос. Но тъй като дори икономиката, а и психоанализата са спекулативни науки, чиито представители, могат винаги постфактум да ви направят най-точните прогнози, ще опитам да дам и аз едно обосновано спекулативно обяснение. Толерантността е менителница без покритие с бъдещо действие, оферта към победителя на утрешния ден: Днес аз те толерирам благородно, запомни това добре и утре, когато властта е твоя, да ме пощадиш и ти. Всичко се подчинява на утопията за тоталния мир В такъв начин на мислене няма нищо ново. Лозунгът "lieber rot als tot" ("по-добре червени, отколкото мъртви" - бел. прев.) на западното движение за мир по време на Студената война бе израз на същите настроения. Това бе основата и на искането, Западът да се разоръжи едностранно. Всичко се подчиняваше на утопията за тоталния мир. Който си позволяваше да критикува всекидневната деспотия бе не само класов враг - не, той бе и опасност за световния мир и трябваше да бъде неутрализиран. Ето защо в страните на реално съществуващия социализъм най-важната цел бе "мирът", а не "свободата". Мир се постига относително лесно. Най-лесно това става чрез потисничество. И в Третия райх, и в СССР човек можеше да си живее мирно живота. Свободата обаче трябва да бъде извоювана, при нужда и чрез насилие. Какво виждаме днес? След като се оказва невъзможно да бъде отклонен Иран от неговия атомен курс, Израел е призован да даде пример и прояви едностранно ядрено въздържание. Защо пък да не обмислим идеята да се премахне и полицията, та с добър пример да впечатлим злодеите и победим престъпността? Има и втори източник на криворазбраната толерантност към тоталитарното начало: Неудобството - не, не на културата, за което пише Зигмунд Фройд, а неудобството на цивилизацията. Тя ни налага ограничения, тя ни възпира да дадем воля на варварина вътре в нас. Толерантността противоречи на човешката природа, така както й противоречи актът на разделяне на плячката. Човек го върши само, когато може да разчита, че това ще му донесе определено предимство. За едни толерантността е инвестиция, която някой ден ще се изплати, за други тя е средство за постигане на цел: след като Маркс, Ленин, Сталин, Мао и Улрике Майнхоф не успяха да прекроят обществото по "наш" тертип, може пък това да се удаде на Осама бин Ладен и на Махмуд Ахмадинеджад. Заканите на иранския президент не се възприемат като нещо заплашително, защото той изразява в слово надеждите на фрустрираните и неудачниците копнеещи за съвременен Робин Худ, който да осъществи вместо тях всичките им мечтания за грозно отмъщение. Не от всекиго става Че Гевара или поне Оскар Лафонтен. На повечето им е нужен някой, който вместо тях да поведе битката и да си го изкара на цялото общество. "Започва да прозира една странна самоомраза на Запада, в която има нещо патологично. Западът се стреми похвално да се отвори изцяло и прояви разбиране за чужди ценности, но у него няма вече обич към самия себе си." Тези думи писа папа Бенедикт XVI, когато още се наричаше само Йозеф кардинал Рацингер. Превод и бележка: Милен Радев"

Немска продукция, разказваща за съпротивата на Прусия срещу Наполеон. Изнанадан бях да видя такива батални сцени направени през 40-тте години на 20 век, по-точно през 1945 г. Месеци преди рухването на Германия?!

Действително е така. Не може така произволно да се излагат твърдения....

Не бих се съгласил, че нацията е само етническа категория, има и други дефиниции извън оксфордкия речник САЩ например не е етническа нация. Именно защото Европа в перспектива няма да бъде нация, именно за това, за да не настъпва дезинтеграцията, на която сме свидетели днес, националните традиции на всяка страна трябва да се поставят в центъра и да се ценят като част от общото цивилизационно цяло. http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p...p;postcount=135 http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p...p;postcount=137