КГ125

Съгласен съм, че съвременния патриотизъм следва да се разграничи от средновековния и от онзи в дрвеността и че последните клонят към родолюбие. Това обаче точно е и общата им със съвременното явление черта. Не виждам обаче защо етническата самоидентификация да е самозаблуда... "......Българин родомъ..." са думи от началото на 11 век на Битолския надпис. Това е именно самоидентификация, на индивида с общността, респективно и тя го припознава като такъв. Какво чудно има?

Този термин няма общо с темата.

Ох, може би ще ме караш да го чета ли сега..... ПП Кои немци са променили сега пък панславизма? Научните му основания къде са? И защо да има негативен заряд? Къде да се търсят корените?

Извинявай, но това са щуротии, и то в стихотворна форма. Страните от третия свят са свободни да правят каквото си щат. И правят.

Пионерската част не ми липсва - много ни досаждаха там, а ме караха да нося и едни знамена като палячо. Останлото обаче си беше ВЪРХА! Провървя ни с това, че детсвото и юношествоно ни свършиха преди политиците да заменят свободата на децата за ролери, мобилни телефони, звездни академии и бейк ролс "Ако сте дете на 60-те и 70-те години на миналия век, поглеждайки назад няма да повярвате, че сме доживели до ден днешен. Защото като бяхме деца ние се возехме в автомобили без колани за безопасност и въздушни възглавници. Разходката с конска каруца в топлите летни дни беше за нас неописуемо удоволствие. Леглата ни бяха изрисувани с цветни боички с високо съдържание на олово. Лекарствата не стояха "далече от деца" а в кухненските шкафове, чиито врати не винаги се затваряха. Пиехме вода от чешмата, а не от пластмасови бутилки и на никого не му идваше на ум да кара колело с каска на главата. С часове си майсторяхме тротинетки от стари дъски и отпадъчни материали, а после когато се озовяхме в бодливите храсталаци не го превръщахме в проблем. Излизахме от къщи рано сутрин, играехме по цял ден и се връщахме дълго след като запалеха уличното осветление, разбира се, там където имаше такова. По цял ден никой не знаеше къде сме. Нямаше мобилни телефони! Трудно е да си го представим сега, нали? Разранявахме си ръцете и краката, чупехме си кости и си избивахме зъбите, но никой, никого не даваше под съд за това. Помните ли как сме се били до кръв и ходехме целите в синини, но не обръщахме внимание на това. Ядяхме мазни банички, сладоледи, пиехме лимонада и никой не затлъстя. От една бутилка отпивахме по няколко човека, и никой не умря от това. Нямахме компютри, електронни игри, кабелна телевизия със 165 канала, компакт дискове, безжични телефони и интернет. Цялата тайфа гледаше анимационни филми на стената у някой приятел, въртени на прожекционен апарат, защото нямаше и видео. Затова обаче имахме приятели. Пързаляхме се с кънки, пущахме лодки-самоделки по реката, висяхме по оградите на училищните дворове и бърборехме за кокво ли не. Когато искахме да видим някой приятел просто отивахме до тях, чукахме и звъняхме по вратата на дома му докато не ни отвори. Помните ли? Без уговорки и въпроси. Сами! Сами в този жесток и опасен свят! Без охрана! Как сме оцелели? Измисляхме игри с бухалки и консервени кутии, беряхме ябълки от чуждите дворове и ядяхме череши с костилките, но не ни пораснаха черешови дървета от коремите. Всеки път групово се записвахме на футбол, баскетбол или волейбол, но не всички ги приемаха в отбора. Тези които не ги одобряваха, се научиха да се справят с разочарованието. Някои от нас не бяха толкова съобразителни колкото останалите, и повтаряха същия клас. Контролните и изпитите не бяха на 10 нива, а оценките бяха от двойка до шестица на теория и обикновени тройки на практика. През междучасията се пръскахме с вода от стари многократно използвани спринцовки. Но носехме отговорност за постъпките си и бяхме готови за последствията. Нямаше зад кого да се скрием. И през ума ни не са минавали мисли за това, че можеш да се скриеш от ченгетата или да се откупиш от армията. Дори родителите ни през онези години заставаха винаги на страната на закона. Представяте ли си! Тези поколения родиха хора, които са готови да рискуват и да се справят с най-различни проблеми. Ние имахме свобода на избора, право да печелим или да губим, бяхме отговорни. Ако и вие сте от това поколение ви поздравявам. Защото на нас ни провървя! Провървя ни с това, че детсвото и юношествоно ни свършиха преди политиците да заменят свободата на децата за ролери, мобилни телефони, звездни академии и бейк ролс... С тяхно съгласие... За тяхното собствено благо... Един от вас"

О, разбира се, че не!!! Ще си изкривм душата, ако кажем нещо лошо за детството по това време )

А, на Педя човек ме беше яд, че все оставяха края за другата вечер! Това дали го има някъде цялото??

В Африка и Азия Великобритания упражнява робство през 19 и 20 век???? Къде?

Ооо, чудесен сайт! Жалко, че такива няма как да се направят и за предните периоди. Историята "на живо" :):) Ето това http://detstvoto.com/index.php?newsid=2071 го бях забравил......

Много ще съм любопитен да видя снимана нашивка на РККА с пречупен кръст (петолъчката не е ли и тя езически знак?) а още по-любопитен бих бил да разбера дали в този случай икономиката и политиката на СССР щяха да са други...... Къде Великобритания упражнява робство по това време, Рицар???

Честно казано, не виждам особен смисъл в това, което казва.....

Аха, ами написанотго от него ясно показва това.

Какви са тези формени глупости?

И да добавя още нещо. ето от един стар разговор: http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p...p;postcount=200 Видимо с тази категория са боравели и са разсъждавали преди да има модерен национализъм и патриотизъм..... Ами да разгледаме държави като Русия след Петър Първи (и да си припомним речта му при Полтава - "..Накануне сражения Петр I объехал все полки. Его краткие патриотические обращения к солдатам и офицерам легли в основу знаменитого приказа, требовавшего от воинов биться не за Петра, а за «Россию и российское благочестие…»") или пък по време на Наполеоновата война, която руснаците наричат Отечествена, или пък Франция на Луи 14-ти и нейната армия... И пак за Русия - срещу Наполеон. Т.нар."народна идея" е нещо като основна идея на Толстой - с две думи всенародното отвхърляне на външната агресия, от гл. т. на противопоставянето на народностния морал, виждането за установения ред и ценности срещу агрсията с мегаломански мотиви. Едно изречение в книгата обаче, което ще цитирам по памет е многозначително: "...... На .... 1812 г. силите на Западна Европа пресякоха границата на Руската империя и започна война, т.е. най-противоестественото събития в човешката дейност и т.н....." Известно е, че Наполеон е създателят на класическата национална държава от модерен тип. Капиталистическа, националистическа в определена ранна степен, като се опитва да пренесе това и в цяла Европа. И, макари да губи, в определена степен инспирира, носейки идеите на френската революция, съответните държавни обединения и генезиси на новите европейски държави. Известно е и това, че национализмът се свързва точно с това, което едно време се наричаше "буржоазна" или "буржоазна-демократична" държава, т.е. капиталистическа национална държава. Това, като цяло, е идеалът и мотивът на националните революции на 19-ти век. Ообаче, какво представлява тогавашна Русия? Феодална империя, в която командват две сили - едрата не, ами свръхедрата аристокрация и императорската власт. Буржоазия няма, или поне не сериозна. Селяните са нещо като античните роби. В градовете има чиновничество, занаятчии, търговци, служещи многобройни, но държавата си е абсолютна монархия, феодална империя. В същото време, мотивът на голямата победа, обърнала хода на историята, е именно чувството за народностна общност, да го наречем "народната идея" на Толстой. Може ли да се обясни естеството на руската мотивация. Руска нация към онзи момент няма, по общоприетите критерии, а пък всенародно обеднинение има. Следователно.... патриотизмът е по-стар от класическите нации, на които сме свидетели в един сравнително късен исторически период.

"-оба" би трябвало да значи "род" на кумански.

По-сложен е въпроса с империите. Мисля, че при тях имаме най-вече религиозна и институционална идентификация. Ромей - православен и поданик на Империята.

Това пък отде се е взело и защо не е разпространено? Навярно доста е харчело?

Ами ако беше боен... сложно е да се каже. Вероятно този халостния заряд е по-слаб. Това, което гръмва не е гранатата, а това, което е в гилзата. Така че, проблемът щеше да е сходен, навярно. Но не се изключват по-гадните варианти...

Би било добре да се обобщи, защото от това разхвърляне по темите нещата са в лек хаос. Затова идеята на Торн е добра, пък и сега има участници, които, сигурен съм, че може да добавят много ценни неща.

А защо да отхвърлим априори панслависткия и ненаучен вариант при оценката на Велтман??

Не бива да се смесват епохите и периодите и да се търси генерализиран извод. Струва ми се че няма спор относно това, че Средовековието е доста динамичен и разнообразен период. Наемни са били войските в един период, не са били наемни в друг, ами направо са си "национални" в съвременния смисъл на думата. Политическите компромиси на този или онзи владетел не са аргумент за липса на религиозни императиви, просто с тях се правят компромиси. Щом е имало езици отделни, обичаи отделни и различен начин на живот, обличане и пр., т.е. народности с цялата ми етнографска и езикова обособеност, значи е имало и народностна самоидентификация. Иначе как ще съществува народността без тази спойка? И на никой ли няма да му направи впечатление, че ние говориме и се разбираме, а те не? А това е най-елементарното, хората не са били толква загубени, колкото днес ни изглеждат... По-скоро мисля, че и народностния патриотизъм, "квазипатриотизъм" или както там ще се нарече си е съществува заедно с религиозната, институционална, професионална и класова или съсловна и пр. идентификация. Всичко това може да се раздели на "високи" и "ниски" мотиви. За честта на селските ковачи най-много да стане сбиване в кръчмата, но на война се ходи или в името Божие, или заради царя, феодала или .... да изключим ли от тук народностната общност? По-скоро всички тия високи мотиви са били в специфична и обусловена от историческия период и всичките му особености динамика. Както казваше Йордан Радичков /нищо, че не е историк, то има и много народопсихология в тези неща/, "тия неща изплуват и се скриват".

Няма да открием и не за това става дума. Но не е невъзможно да се открие нещо, подобно нему. Поне моето на този етап предположение е свързано с народността и свързаните с нея идеализъм и (ще сложа тук една работна и може би не много подходяща дума - "квазипатриотизъм"). Към посочените по-горе примери можем да добавим и онази византийска поема (убийте ме, забравих я) в която се говореше как българите не пропускали да напомнят на срещнатите по битови поводи византийци за Клокотница... Патриотизмът при нациите е свързан именно с народностния (и може би институционалният) общностен елемент при последните (не толкова с другите характеристики на нацията - общ пазар, територия и т.н.) При федоалните държави имаме точно народностна и институционална общност. (Разбира се и религиозна, и местно-феодална, което е институционалност на по-ниско ниво). Тогава би следвало чисто логически и патриотизмът да е подобен. Разбира се, той не би бил свързан с културната висота на 19 век, а със средновековната психология... Когато говорим за това, мисля и че не бива да изпускаме от внимание типът "донационална" държава - разпокъсана ли е или не, на какво ниво на развитие е - защото едно е феодално разпиляната западна Европа, друго е обединените държави на Симеон или Луи 14 (нарочно избирам точно тези две географски и времеви крайности).

Дай линк към мненията ако се сещаш къде са и от кое мнение нататък и разбира се че ще се съединят.

Сигурен съм, че някой ще ти отговори, но МНОГО ВНИМАВАЙ С ИДЕНТИФИКАЦИЯТА НА ГЪБИТЕ, БИЛО ТО ПО ИНТЕРНЕТ или не. Нещата са СЕРИОЗНИ!