КГ125

Ами тъй е, това е извън българската традиция. Ще видите, че няма да има почти никакво приложение и никой няма да го прави. Повече ще се прилага изборът на имуществена разделност, то и днес много хора не сключват брак заради него, а си живеят и то много добре и без това Законът като тръгне да се меси неподхдящо в най-деликатните хорски отношения, дотука се стига.

Мисля, че трябва да се абстархираме както от шовинизма, така и от притесненията от него. Тематиката си е тематика - шовинизма - шовинизъм.

Ами как да го наречем. Иде ми на ум юридическия термин "квазипатриотизъм", но е грубичък. Все пак не е задължително да имаме модерна нация, за да имаме патриотично чувство, последното е близко до ума и преди това. Някъде в нета беше разглеждан този въпрос, но не се сещам къде.....

И още как!

Сърдечно благодаря! :)

По-скоро крайните й (и на другите посочени течения) форми.

В дървените къщи се пали огън. В хамбарите няма как, а това е много съществено при влажните и студени места.

Ami kakwo остава.... като няма преки данни. Все пак има някакви. Ето например поведението на Никифор Геник при Плиска.... масови убийства и бесни колебания.

Няма как да се каже по-добре! Само две неща - Иван Рилски все пак по всяка вероятност е българин, предвид данните за родното му село. А аз мисля, че през средновековието има известна патриотична мотивация. Първото за което се сещам е текстът на Леонтий Махера от 14 век - "и той, истински киприот..", направил еди какво си. Щом имаме народност, значи имаме етническа идентификация, а щом има такава пък има и усещания за принадлежност към нея. Но да не бягаме от основната тема, не знам дали да не отворя една за това.... Още веднъж поздрави, turanaga san !!!

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2481791 Норвегия, Австралия, Исландия, Канада, Ирландия, Холандия, Швеция, Франция, Швейцария и Япония. Какво ли е общото между тях??

Е, празните глави преди 1912 се съюзиха със Сърбия... Днес вече... какво Ниш ли да търсим. Наистина, за всеки който мине оттам е ясно къде е границата, точно след Ниш.. Ама не ставаме вече, не ставамееее... А и сме в ЕС, а скоро и Сърбия ще е там. Споровете остават, но са само исторически вече.

Ами не знам. Обикновено пораженията са такива след идиот като Кастро, че... и цялата малка Хавана да се пресели обратно, кой знае какво ще стане...

И за гнева му, дето Петър е пуснал унгарците може би...

Жив да си!!!

Мисля, че проблемът ни със Сърбия приключи. Чисто исторически и всякак. Западните покрайнини са малки, а и защо са ни, ако искаха досега 100 пъти да се бяха откъснали. Македония и тя почти е приключила. Сърбите и те изпитаха гнева на великите сили, както ние преди 80 г. Повече няма какво...

Койи ги знае... но ако искаха да го убият, щяха да направят това в самата Сърбия. Иначе така всички ще ги сочат с пръст.

Виж какво съм писал в коментара си към цитата. Първо, всеки може да изтърва една реколта - какво ще правят тогава, дори да е дошъл Ибн Фадлан - ще я ядат, къде ще ходят... . Второ, как се съхранява зърно в онзи мокър климат на Волга? Ямите в земята и до днес ги има в сибирските села, а както разбирам - и тука ги е имало. Явно или годината е била лоша, или пък просто се е наводнил склада... Не мисля, че трябва да се пресилва това с развалената пшеница. Южнякът ибн Фадлан може да ги е изтървал тия обстоятелства. При тях в арабистана може да съхраняваш в хамбари, там е сухо и проветриво.. Ами в северните степи къде? Сибиряците не са чак такива идиоти, че да не могат да си направят един хамбар. Само че студения въздух е и мокрър на Волга..... значи трябва да се търси да се затварят в мазета на постоянна температура в земята, там е поне топло зимата. Не съм специалист, но май така е. А не винаги се получава добре и пшеницата се разваля - но в онези времена. Според теб как трябваше волжските българи да съхраняват зърното? Важното е, че говори ясно и точно за посеви. Да не забравяме, че народите действат освен според културата си и според природните и географски дадености. Така мисля, че е и с българите.

То е многостранен въпрос, но пък твърдост не му липсваше. Макар политиката му да беше идиотска, като характер би могъл да получи адмирации. Как ги беше започнал в съда.... А и въобще тези процеси.... те са си направо политически.

"Храната им е просо и конско месо, а също така и в основата си включва пшеница и ечемик, и то в голямо количество. И всеки взема за себе си каквото е посял. Царят няма никакви права над тези посеви с изключение на това, което те му плащат ежегодно от всеки дом във вид на кожи от собол. Ако ли пък той повели на дружината си [2] да нападнат някоя страна и ако групата му успее да заграби нещо, то те общо [с царя], имат своя пай от плячката..." "Всеки, който се жени или устройва някакво пиршество, необходимо е да поднесе на царя дар във вид на продукти в зависимост от размерите на гощавката, а след това дава и на гостите, като например медовина, набиз, пшеница, която не е съвсем добра, черна и воняща, а те нямат и помещения да складират провизиите си. [Те] копаят кладенци и закопават храната си в тях. По този начин само след като изминат няколко дни, тя се разваля и променя вида си, придобива мирис, така че вече не може да се ползва." wink.gif Мисля, че данните за земеделие са повече от достатъчни; това със съхранението в земята - в Сибир и до днес правят същото - дали не е свързано с природните условия? Арабинът ибн Фадлан идващ от топлите и сухи места може това да не го е разбрал това... А може просто да е била "изтървана" реклота. Картината е повече от ясна - и земедели, и скотовъдство, и война и търговия. Естествено е, че тези класически поминъци ще бъдат в различно съотношение според природните и политически условия. Ник, имах въпрос - ако българите са били скотовъдци само до идването на Балканите, тук кой ги научи на земеделие?

Не са изключени такива "Гатлинги" от Китай да са заети, друг е въпроса дали са били ефикасни. (ОТ)

Колко хора знаят, че освен "Богатството на народите" Адам Смит има "Теория на нравствените чувства" в която обосновава значението едно морално и интегрирано общество за икономическото развитие.... Как ще стане това, когато "това което преди наричахме контракултура" днес е стигнало безобразни измерения?!

Е, хм, не бих казал, че блаоденствието не шества и района, по отношение на Чили, а и Аржентина; възходът на Чили се дължи на три неща: медта; народа, който е консерватиен и европейски; действията на Пиночет, Густаво Ман и Мерино Кастро, които парираха опита за поставяне на същата тая мед под комунистически контрол. Куба може да не се е управлявала добре преди Кастро но имаше всички шансове да стане туристически рай на Карибита, както и износител на захар за САЩ. Това обаче неговото не е лекарство, а унищожение. Днес това е един от най-мизерстващите народи в района..

Дали нещата не стоят така - унгарците да са нанесли фаталните удари, а освен това Симеоновите кампании са изтеглили войските, т.е. мъжете, а защо не и семействата им на юг, за да се концентрират върху Византия? Защото това Симеоновото не е просто една война, а система от войни, която изисква армията да е наблизо по направлението им... На трето място - разстоянията и това, че тези области остават нещо като "забравен от Бога тил" за насочилата усилието си на юг българска държава?

Аршинът е един - как живеят хората.... Няма 50 вида благоденствие, има общо взето един, в различни форми. Като гледам колите от 50-тте, останали от американците, как скърцат по кубинските улици противно на всяка логика и как орат с биволи като през 19 век...... Хайде сега, американците виновни за комунизма на Кастро. Виновна е идеологията на Ернесто Гервара де ла Серна Линч и Фидел Кастро Рус. Не знам защо се смята, че в началото Кастро не е комунист. Той просто е латиноамерикански тип революционер опротюнист, който не прокламира визиите си в началото, но щом грабва властта първата му работа е да въведе комунизъм, под доста некадърното управление на икономиката от Че Гевра.

Попадна ми интересна гледна точка в книгата на Робърт Кейган http://en.wikipedia.org/wiki/Robert_Kagan "Завръщането на историята и краят на мечтите" http://www.book.store.bg/c/p-p/m-425/id-26...yrt-kejgan.html . Разглеждайки тежестта на конфликта на исляма със запада, авторът го обяснява с дълбоката традиционност на исляма и дълбоката свобода на модерното общество, съответно с нетърпимостта на исляма към нея и с невъзможността му да я приеме. Възниква въпрос обаче за границите на тази свобода, или по-точно за аспектите, в които тя прекалява... .. Толкова ли са присъща те на модерното глобализирано време и не може ли глобалността и модерността без тях? Авторът има едно многозначително изречение: (цитирам свободно) "на модернизацията и капитализма....е присъщо .... онова, което преди се наричаше "контракултура"" Ако под "контракултура" се разбират хипитата от края на 60-тте, ОК. Те минаха, и заминаха и дори създадоха в известен смисъл културен принос. Но всевъзможните крайности, на които сме свидетели днес? Малцинствената агресия, в мноогобразните й прояви, за които пише горе Буковски и към които може да се добавят етническите и расови злоуптреби с права или пък "възходът на лупмпените" на който сме свидетели днес - бадни, футболни агитки, масова простотия и т.н., така страстно мечтан от иначе бюргерски изглеждащата глава на хер Маркузе? Защо съвременността да не може без тези неща и защо пък традицията (схваната не като отчайващата ретроградност на радикалния ислям и др. подобни , а общо, като историческо и общностно съзнение, да е в мир с една нормална, градивна, позитивна културна промяна и динамика, която е толкова присъща на всяко развиващо се общество, какво остава за индустриалното и постиндустриалното?