Според мен основен тласък на модернизирането на империята дават гърците, в края на 17 и началото на 18 век, защото първи стават капиталисти. Всъщност това са фанариотите, няколко фамили главно от гръцки поизход, но има и италанска една, и власи и албанци - странно българи не - на тях вероятно още им е рано. Те започват да възкресяват в империята спомените са елинската и византийска древност, слагат началото на модерното образование в нея с големи гръцки училища, възприемат и внасят идеите на западноевропейското просвещение, та чак отменят през 1749 г. крепостното право във Влашко.
Но - това си е олигархия. Тя бързо слага под контрол което може от османската империия, а това е - чрез Патриаршията - християнското население. В началото на 18 век отнема властта от влашките князе и овладява Влашко до 1821 г. когато румънците въстават. В средата на 18 век отнема от българите от Македония Охридската архиепископия и въвежда службата на гръцки в българските църкви в Македония и в целия бивш диоцез на Архиепископията, без Влашко. Излиза, че 150 години власите пеят в църквите на български, а на българите им пеят на гръчки.. Поголовно става симония и пр., знаем..
Това според мене е първото голямо концентриране на капитали в Османската империя, което дава тласък на това, което доста точно в старата ни историография му викаха "капиталистически отношения".
Оттам тръгва гръцката търговия, после идат и българите и така започва да се формира средната класа в Османската империя - първо гръцка, после друга, най-вече българска.
Българите в 19 век се оказват не толкова търговци, колкото занаятчии и - внимание! - собственици на земеделски земи и гори. Повсеместни, раздробени, масови, но - собственици.
След това идват богатите занаятчии след това идват и различните професионалисти на заплата, която хич не е била малка.