КГ125

Да, а кирилицата пък тук е съвсем "непричем".

Давай

А евентуално да е резултат в някои случаи на недостиг на стоки?

Генадий, за 25-ти път - бъдете по-сериозен с тезите, които пускате. Отварям произволна страница на темата и какво виждам - че и Седмоградско било руско поради интензивните конакти на русите с угрите!!!! Няколко пъти вече предупреждавам.

Е те и досега или поне до 90-тте години показват само частични данни в публицистичен стил..... Оттам и тези проблеми. Впрочем, историята има продължение: "Г.К. Как успяхте да напуснете обсадения град? Г.З. Ранените ги извозваха две ескадрили транспортни "Дъгласи" от полка на ГВФ. Идваха нощем. Самолетът можеше да вземе 25 човека. Летците вървяха по полето, а редом с тях вървяха младички войници - арменци, от батальона на БАО. Летецът показваше с палец кой да бъде натовраен. Колко хиляди очи гледаха с надежда и болка на летците... Това не можете да го разберете. ... Минаха покрай мене, по едно време пилота се обърна и казва - "Ей това моряче с моряшката фанелка, взимайте го. Аха, точно той." Нима мене?! Когато ме носеха към самолета, младите войници - носачи, плачеха, вече разбираха, че за тях няма шансове да се измъкнат от този ад. Натовариха в самолета 26 лежещи ранени и още 10 човека, които можеха да ходят. Самолетът не можеше да набере височина, изхвърляха от него носилки и сандъци, мешки, всичко, което можеха. Излетяхме. Взехме курс към Новоросийск, приближаваме го, а над града - бой на зенитките с немски юнкерси. Провървя ни, не ни уцелиха. Аз лежах около мястото да бордовия стрелец, той ме почерпи с шоколад от разкладката на летците. За пръв път от 5 дена ядох нещо. За спомен и за благодарност му подарих пистолета. Приземихме се на гара Кореноская. Казаците посрещаха севастополци с хляб и сол. Изнесоха ни от самолета, аз лежах на земята и плачех без звук. Напрежението от тия страшни, жестоки, последни мои севастополски дни беше непосилно. След преживения кошмар..... Селяните от станицата ни разхвърляха по къщите. Миеха ни - мръсни, брадясали, изтормозени от глас и рани. А след няколко месеца тези същите и немците приемаха с хляб и сол. А разбери я тая работа!!! Закараха ни след това през Пятигорск в Махачкала, а оттам по море в Баку. Настаниха ни в Централната морска болница. Там лежах повече от една година. А тези, които извози лидерът Ташкент в последните си курсове, пратиха в евакуационната болница в Тбилиси и в армейската болница в Сочи. Първите три седмици бях в безсъзнание, постояно ми слагаха морфин. Оперира ме проф.Франкенберг. Изкараха от мене осколките. Една, с тегло 73 грама, след войната взеха в Музея за отбрана на Севастопол, заедно с комсомолския ми билет. Оперираха ме пет пъти. Костите ми зарастваха неправилно. Отеомиелит, .... (другата болест не я знам)... В края на 1943 г. излязох на патерици от болницата и се добрах до Казахстан, където родителите ми бяха евакуирани. Вицдате ли фотографията? Виждате ли снимката. Един матрос си даде униформата, докато се снимахме. На родителите пратих картичка, ето на всичко е наред. А като си дойдох на патерици, до дома, където живееха родителите ми, докуцуках, майка ми, като ме видя, дълго плака. ... През есента на 1944 г. се върнах в Одеса, въстанових се в медицинския институт. След войната изкарах още три операции и едва през 1953 г. можех да се движа без патерици или бастун. А нашият знаменит хирург Кофман беше разстрелян от немците като евреин. Той можеше да отлети от града, имал талон за един от последните самолети от Севастопол, но го дал на медицинската сестра Кононова, която била с малко дете. Тя се спасила, а военния лекар първи ранг професор Кофман доброволно останал с ранените, разделяйки трагичната им съдба. Г.К. Още някой оживя ли от вашата рота? Г.З. Оживяха четирима одесити, освен мен. Но един беше ранен още до началото на третия щурм на Севастопол,ръката му беше откъсната и беше евакуиран. Другият, ранен в крака, беше изведен в средата на юни. Това бяха Моня Щернберг и Борис Шпинер. При 365 батарея беше ранен нашия матрос Иля Волк и също беше изведен с кораб през януари 1942 г. Четвъртия, Вася Кравец, укаринец, попаднал в плен и оживял. Никога не е разказвал за плена и какво е преживял в немските лагери. След войната често се събирахме, напивахме се и си спомняхме. .... Може би още някой се е спасил? ... .Не знам, но се надявам, че още някой е оцелял. Остана жив тогава нашият командир Симановски. Докато бях в болницата в Баку, помолих сестрата да иде в театъра и да намери жената на ротния ми. Тя дойде в болницата и аз и разказах, че още на 20 юни мъжът й беше жив и дълго и разказвах колко сме го обичали и уважавали. А в края на август тя получи от него писмо. В последните дни на отбраната на града, ротата ми воювала заедно с моряците от бригадата на Горпищенко, там Симановски бил ранен и по чудо отведен на подвоница. Ранените ги сложили в трюмовите отсеци, в който дотогава возили авиационен бензин. /ЕБАСИ ИДИОТЩИНАТА!!/ Няколко човека се задушили от парите по време на прехода. Симановски оживял. Той написас как геройски загинал политрука на нашата рота Трахтенберг, матросът Гризин, старши лейт. Ройзман и нашият фелдшер Саша Борщер и други, близки до сърцето ми и незабаравими бойни другари... Николай Симановски продължи да воюва в пехотата и беше убит под Варшава през януари 1945 г... Г.К. Кажете, знаехте ли тогава за мащабите на Севастополската катастрофа? Ранените моряци обсъждаха ли случилото се, или мълчаха? Г.З. Ние нищо не знаехме. Всички мислеха, че момчетата в Севастопол се спасиха. След първата операция дълго бях в безсъзнание. Оказва се, че през това време с ранените севастополци беседвали комисарят и особистът на болницата и помолили, още веднъж подчертавам, помолил, а не са заповядвали - да не се съобщава негативната информация за последните дни на отбраната на града. До средата на август докараха от Новоросийск още няколко десетки моряци, спасени на кораби и на подводници в първите дни на юли. От тях узнахме цялата истина за агонията на Севастополския гарнизон. Беше страшно болно и тежко да осъзная, че всичките ми приятели са или загинали, или в плен. И тази болка не ме оставя цял живот. ...... Но никой не обвиняваше Петров или Октябърским ние даже не можехме да си представим, че тези, любими на целия Севастопол хора за изоставили своите войници. Откъде ние, простите войници, можехме да знаем какво е станало всъщност? ..... Вече през 1961 г. когато в Севастопол се събраха почти 2000 участници в отбраната, тогава узнах такива неща!!!!! че до ден днешен не мога да простя на същият този Октябърски извършеното от него. Аз считам, че той ни предаде. .... Деветстотин хиляди човека дадоха на немците да ги разкъсат! Тридесет хиляди ранени бяха изоставени! Съветски хора бяха изоставени, проляли кръвта си в бой..... Обичах песента "Последният матрос Севастопол напусна". Колко матроси оставиха на брега да ги изяде врага оставиха? За мен до 1961 г. адмирал Октябърски беше символ на флота и еталон за мъжество. Аз няма да съдя Петров, светла му памет, той е пехотинеж и направи това, което направи. Той беше добър войник и достоен генерал. Гордеехме се с факта, че ни командва Петров. Но сега говоря не за бойните заслуги на конкретния човек, а за съвършено други неща. Има офицерска етика... .Има кодекс за поведение, в края на краищата. Сина му- и негов адютант, Петров не забрави да изведе. Когато подводницата Щ-209 в надводно положение чакала, докато дойде лодката на сина на Петров, екипажът с дървета и ботуши бил по ръжете и главите доплувалите до лодката ранени матроси, които, в последна надежда да се спасят се опитвали да попаднат на лодката. Назад във водата, на смърт са хвърляли, бояли са се от претоварване. Спомнил ли си е Петров пред смъртта си как пред очите му потъваха героите на Севстопол. Той всичко виждал, през това време в рубката стоял... На тази лодка служеше офицер, който още преди 35 години в записките си описа тази нощ подробно..... Искате имена на свидетели? Ще ви посоча. И тези, които тази история още на следващия ден чуха от екипажа могат да се намерят. Тук недалеч живее подводничар от лодката "Д-4". И бившия командир на загиналия в Севастопол есминец "Свободний" Йосиф Чверткин е написал за това, и въобще цялата истина за войната на Черно море, но кой ще му издаде книгата...... Но в книгата на Карпов Петров станал, малко или много, пълководец и нека такъв да си остане. .... За съжаление в последните години зрението ми се влоши и не мога да чета, но ми прочетоха роднините всички глави от тази книга. Всеки си има поглед върху събитията. Още веднъж подчертавам, не осъждам Петров. .... Но Октябърски! Та той е моряк! Той нямаше право да напуска града! Капитанът не напуска кораба когато потъва. Той трябваше да остане... Ние му вярвахме.... Има такова понятие, флотско братство. Флотски традиции. В болницата момчетата разказваха, че вече от 30-ти юни всеки транспортен самолет на летището в Херсонес се превземал със стрелба и ръкопашни боеве, всички си спасявали кожата, добре де - живота си, за товарене на ранени вече никой не мислел. Рядко на някой щастливец от ранените му провървяло да попадне на последните рейсове. А вице-адмирал и командващ флота Филип Октябърски* отлетя.... Кой ще разкаже как са се чувствали хилядите гладни и изранени бойци на скалите на Херсонес, когато немците отгоре ги замеряха с гранати и даже пикаеха на главите им. Вие даже не си представяте тази бездна от отчаяние и черна убиваща тъга, която трябваше да изпитат хората, захвърлени от своето командване и обречени на смърт и плен. А комисарят на флота Кулаков, нашият вдъхновител идеен. Позна ме на следвоенната среща и приближи. Помнеше ме от последните флотски боеве - нас, моряците, отличили се в атаката тогава лично ни представяха. Говори ми - "Привет, комсорг!". Като видя как го гледам, веднага взе да си гледа часовника - "време е за обяд" и отпътува. А много други комисари помня, които с винтовка в ръка, заедно с нас идваха в атака и не се кланяха на куршумите. Не се беше постеснил адмиралът да си закачи на китела звездата на "Герой".. Всичко бих разбрал и простил, ако имаха тези "пълководци" готов план за евакуация на защитниците на града, но немците, да кажем, го бяха провалили. Война, какво да правиш. ... Но когато до нас, бившите севастополци, стигна новината, че никой и не е мислел да ни спасява! - как да гледам после на тези "личности" в обшити със злато мундири? Вече на 20-ти юли беше ясно, че шансове да се устои града нямаше. С едни щикове и георойската си кръв немската техника нямаше да я спрем. .... Тогава, на срещата през 1961 г. хората ставаха в залата и с мъст питаха седящите на дългата маса на сцената наши бивши ръководители на отбраната"Защо ни зарязахте? Защо ни предадохте?". Октябърски от трибуната: "Успокойте се, другари. Имахме заповед на Сталин и Будьони да се остави града, с цел организация на евакуацията на останалите защитници по море в Кавказ". Чекистите и политотделите изведоха, ценни кадри, които решават всичко.... Аз не съм обвинител. Всеки си има своя истина, а и изобщо, на кого е нужна сега тази истина? Моето лично мнение не го натрапвам на никой. За някой Октябърски може и герой да е, а за мен.... На следовенните срещи ние доста спорехме, обсъждахме поведението на Октябърски пез юли 1942 г. и някой говореше, че като командващ на флота е бил задължен да стои в щаба в Поти и не е имал работа в обсадения град... Добре, за мъртвите или нищо, или само добро. Седим тогава на срещата, болшинството от нас в обикновени дрехи, изтъркани сака, смачкани обувки. Много минаха през плен, а после животът им не особено се нареди, какви времена бяха това.... Октябърски видя как сме облечени и заповяда всички да ни облекат в парадна флотска форма и да ни дадат солиден паричен подарък. А някой, без да се смутят, казаха: "Ние да не сме девойки, че да се заигравате с нас, не ни трябват тия подаяния. Вие по-добре, др. командващ, през 42-ра да се бяхте погрижили за кораби за евакуация, тогава в такива дрехи нямаше да ходим." И нека не ви говорят, че не е имало кораби и възможност да се спаси Севастополския гарнизон. Можеха да ни измъкнат. Имаше кораби и на Таман, и в Черно море. И даже не "тюлкината флотилия". Ако искаха, и самолети можеха да намерят за да прикрият евакуацията от въздуха. Добре. Да се откъснем от обсъждането на личностите. Че ще вземат да кажат, че аз, задъхан от ненавист, опорочавам паметта и честното име на ръководителите на отбраната. Аз знам едно, немските генерали в Сталинград също можеха да избягат на самолети, но останаха със войниците си. Друго понятие за офицерска чест. Даже такива зверове и "не-хора", каквито бяха немците ..... И своите през 1944 г. немците извозиха почти всички, само 8000 тогава бяха пленени. Давайте, макар и за малко, да сменим темата." ----------------------------------------------- * Истинското име на Филип Октябърски е Филип Сегреевич Иванов. Октябърски (октомврийски) се прекръства сам 7 г. след Октомврийската революция.

Т.е. какво ще правим в тази тема, ще пускаме факти за инфлацията? ОК. Но тогава да разбирам, че тази темя й слагаш подзаглавие "Само факти"? ПП В цитата тук е оставена само приемливата част от иначе недопустимото ти мнение. Още едно такова и ще получиш предупреждение. Още две - сърди се на себе си.

Така е, добро средство за такава манипулация е. Но дали от инфлационната ситуация някой ще се възползва, или ще я причинява преднамерено - това е сложен и далеч неедностранчив въпрос. С други думи - инфлация може да има по много причини.

E то тъй, де )) Но тук все пак иде реч за печенезите.

Това са фактите, но ти грешно, по-точно едностранчиво посочваш причините. Те могат да са въпреки политическата воля на властта - война, прекъсване на пазарите, световна криза. Всяко такова събитие почти винаги води до инфлация. Може да има неумели действия срещу нея, но да се твърди, че винаги и във всеки случай се причинява НАРОЧНО е меко казано силно неточно.

Ще се ползвам от съвета ти за книжките. Може би знаеш за инфлацията, може би не. Работата е там, че твърдението ти че само и единствено правителствата я генерират не е вярно и е с манипулативна цел, която е - да придадеш на старата България характеристики, сходни с тези от 90-тте г. на 20 век. Което е меко казано неточно и граничи с теория за световна конспирация в балкански вариант. Неслучайно ти зададох въпроса така ли е в другите държави или не. Ето един частен случай: "Към началото на 1940 г. сумите, които притежават СБП и Пенсионния фонд при Съюза, са към един милион лева. Поради нарастващата инфлация се търсят възможности тези средства да се вложат на по-сигурно място. Решава се да се закупи имот, който да се дава под наем. Особено активни в това начинание са писателите Боян Болгар, Григор Чешмеджиев и Георги Караиванов. В края на 1940 г. е закупен апартамент на площад “Славейков” № 2. В края ня следващата 1941 г. СБП купува втори апартамент на ул. “Кокиче” № 10, който също се дава под наем. Ръководството на Съюза отчита, че приходите от наема на двата апартамента през 1942 г. са 40,000 лв. Този приход е по-висок от лихвите, които банките биха изплатили на СБП. През 1942 г. с Министерско постановление на СБП е дадено място на ул. “Парансов” № 8 за построяване на Дом на писателите." http://www.point-of-view.org/?p=304

Тезата и доказателствата? Освен, че ти харесват статиите ще ни зарадваш ли с нещо по-конкретно?

А инак то проста работа - като тръгнем в Гърция на море, ще се сетят как става. Морето много, демокрация, може да се пътува. Аз пък кат бях това лято в Несебър, заведението беше празно и момичетата много любезни. Кво да правиш. Със същия успех мога да напиша статия в духа на "в условията на криза и намалели посетители две момичеата опитват да вържат двата края" или в много други вариации. Ако пък някой ми поръча статия, де да знам... какво ли ще напиша? Като се замисли човек, защо става така, че наистина обслужването е лошо (и не само то - цялата бизнес етика е на ниско ниво?) ЗАЩОТО МОЖЕ. Защо може? Защото обикновено собствениците на обекти не са "кой да е" - я бивши величия от миналото или с техни пари, я местни тарикати в далавера с кмета, я мутри, перящи наркопари, я забогатели от друго елементи, на които не им пука много - много какво става. Обобщено - посткомунистически синдром, т.е. деформиран от непазарни моменти капитализъм И все пак си припомням обслужването преди 1989 г., когато имаше места, забранени за българи На един приятел баща му трябваше да говори на сръбски на жена си и децата, та да влязат безпроблемно. Помниш ли, когато трябваше да се молиш на те пуснат в баровете разни дебели управители с вид на бивши или настоящи ченгета? А ся кажи какъв е генезисът на тая проблематика? Защото от първата половина на 20 век много оплаквания от лошо обслужване няма да срещнеш.

Я кажи, ти едно нещо нормално в България видя ли? И кое точно българско правителство ограби българите? Стамболов, Стоилов, Рачо Петров, Раодославов, Малинов, Стамболийски, Кимоен Георгиев или ......, а, да, сетих се. Световната конспирация. А впрочем в другите държави ка беше? И там ли така, или само у нас? Я пак се върни в първи курс и прочети за инфлацията. Може и от уикипедия да го направиш.

Това е само монетаристко виждане. http://bg.wikipedia.org/wiki/Инфлация Минаваш границата на голословните твърдения.

Само обръщам внимание да не натрапваш тая теза навсякъде.

Иванко, много моля въпроса за роби, власи и уелсци да не се обсъжда във всяка тема.

Глупости.

Наистина, съобразявайте се.

Е не знам. То си имаше тема, но нещата не са ясни никак. Езикът е много подобен на съвременния турски.

В книгите и друго пише. Особено пък за предходните български войни.

"Рапсодия през август"

МГ, българския войник тогава просто не е на този хал, на който го описваш. Пример за мародерство може да извадиш от всяка армия. Например от немската част, която е била разположена в моето село, един немец изнасилил малолетно момиче. Сещата се какво е станало с него. Само че са да се генерализира твърдение, трябва това поведение да доминира, така да се държи мнозинството от войската. А такова нещо няма.

Е, сега, simply smart, ти не знаеш, тя е международен заговор.

Сложен въпрос. Езикът им е подобен на турския, но не същия. По описания на запознати съотношението е нещо като между български и сръбски.

След големият удар, който византийците нанасят на печенезите и в който загиват (вярно или не) 600 000 от тях, заедно с жените и децата, печенезите нямат друг изход, освен да се претопят. И да, вярно е, че те удрят сериозно североизточна България. Обаче! Склонен съм да подкрепя Митака във въпроса му - кой е асимилирал всички тези народ, печенези, и пр., дошли на бившата българска територия? Защо всички те приемат българския език и наименование? Не ми се вижда логично българите да са изметени от византийското завладяване и последващите "варварски" нашествия. Ударени да, но унищожени? Този въпрос е част от многократно обсъждания едно време въпрос за "приемствеността", традицията и пр., но нищо не обяснява езика и името, ако не обстоятелството, че българите са си били тука. Какво си представям аз, пък вие кажете има ли основание: След завоеванието политическата власт в бившата българска територия вече не е българска. Аристокрацията обаче, колкото по-дребна, толкова повече, си остава българска по народност, разбира се, със съответните неизбежни вследствие на многократното пресичане на България от кой ли не, както и с разтварянето на българия във византия различни произходи. Населението пък, по села и градове, си остава българско по дух и характер. Църквата (поправете ме, ако бъркам, че не ми се търси сега) остава българска, службата на български. Калоян говори за старите си книги, всички се наричат българи... Когато започват проблемите с нашествията, неизбежно започват удари върху българите, премествания, опустяване на райони. Обикновено това е свързано със създаване на нови селища в планиите или на други спокойни места, процесът е познат от османско време и няма логика да не е същият и тогава. Старите "прабългари" изчезват, но дали всъщност процеса на завършване на сегашната българска народност не се случва през византийското владичество? Доколкото след него нямаме никакви чисто "прабългарски следи", т.е. знаци за "прабългарска обособеност" на елита.