КГ125

Е то не може без такива случки, но ще ти кажа, че ботушите и в немската армия са били остро недостигащи. Така, че вместо някой да си играе да минира трупове с ботуши, просто ще им ги свали, бил той от Принц Ойген или от Първа армия. Ами на убитите за какво им е вермут... а пък на тебе ти трябва. Като знам високата дисциплина в старата царска армия, чак башибозук е силно казано.

Невски, Невски........ що не си купиш къща край София? Разбира се, че държавата е тази, която печата пари. От поста ти обаче личеше конспиративна теория, как при всички правителства има заговор, което, меко казано, отнесено към онзи период от българската история, е пълна глупост. Кой, Кимон Георгиев, Ляпчев, Цанков, Стамболийски, Малинов - те всички няма-няма и току пуснат инфлацията. Инфлацията може да е политически феномен, ама не винаги е в контрола на правителствата.

Това е посланика Иван Стаменов. По сведения на Димитър Пеев, син на д-р Ал.Пеев, публикувани в май беше Литературная газета или Московски новости, този посланик живее дълго и спокойно след войната, без да е жертва на репресии като повечето си колеги. В.Резун/Суворов пък напрво твърди, че е бил съветски агент. ПП Този горният документ защо ми изглежда фалшив????? ППП Прав е Митака, хич не е по темата . Направо може да се отделят в отделна тема последните три мнения.

Действително, там може би е един от най-драматичните епизоди на войната. Това горното и в най-силния филм трудно ще го видиш описано.

За Титовите партизани същият този Симонов дава прелюбопитни сведения ) Придружен в Югославия от висш титов служител, той описва срещата му с българска част. свободен цитат: "Когато минаваха българи, ставаше мрачен и начумерен. Когато разбра, че българите са влезли в Ниш преди титовата армия, се ядоса страшно..." и пр.

МГ-то, башибозук е възможно най-неточната дума, отнесена към българската армия от онова време. Тези критики към отделни действия се отнасят до първоначалното, след смяната на режима падане на духа. Има и по-силни сцени, например бягството през границата на един от царските дипломати. Отива да пие вода от една чешма и го сгащват двама граничари. На въпроса къде отива, казва, че се разхожда. На въпроса му какво ще правят сега вдигат рамене и казват каквото ще това да прави. Пита кой е командира, а те казват, че не ги интересува и си отиват.. Това е при всяка смяна на властта, помним и ние как беше през 89-та.. Но армията си е на ниво, с подговтени офицери. Не друг, ами виделият бая война Конст.Симонов не крие възхищението си от българската армия. а поне двама английски и американски кореспонденти свидетелстват в следния смисъл: "Там, където българската армия е наситена с техника, не се отличава на вид от немската". Това вече след включването на България във войната.

Съзнателно!? От държавата?!? Е сега вече искрено ме разсмя. Все бях чувал тези, но че българската държава съзнателно създавала инфлация........ това и най-якия конспираторолог не го е казал още, но ето, че се случи. Това да не е 1995, ехооо, другарю. Говорим за събитията между 1918 и 1944 - война, световна икономическа криза... И пак, докато идват ограниченията на ВСВ, нещата са сносни, и то много.

Такива има много, но ми попадна откъс от едни спомени, който е толкова впечатляващ, че прилича на картина на Броьгел или Йеронимус Бош. Очевидец разказва за превземането на Севастопол.. "Г.К. Третото немско настъпление, трагичното за защитниците на града. Как започна то за Вас? Как оживяхте в Севастополския ад? Г.З. След падането на Керченския полуостров всички знаехме, че скоро немците, с всичката си сила ще се стоварят на Севастопол. От първи юни, немците бомбардираха без прекъсване и денонощно ни обстрелваха с тежки оръдия, а от около 6-ти юни ни вече практически не виждахме нашите "сталински соколи" във въздуха. Небето беше черно от немски самолети. "Сектор 18 - виждам 100 немски самолета, сектор 22 - виждам 70 немски бомбардировача". Те направо ни сравняваха със земята. От тези бомбардировки хората полудяваха в буквалния смисъл. Ставше напечено. Целият град гореше в пожари, хоризонтът потъна в дим. Тези няколко бойци, които бяха ранени в първите няколко дни, "изтеглиха щастливият билет", успяха да ги евакуират. Един от тях срещнах след войната. От въздуха се сипеха листовки, кой знае защо отпечатани на големи червени листове, с призиви - "избийте евреите - политрукове и се предавайте в плен". По цялата линия на фронта немците слагаха високоговорители и от сутрин до вечер четяха имената на бойците, попаднали в плен, с указание за воинските части на тези закъсали хора. А после се изказваха пленени и склонни към измяна. Канеха в плен - един вид, "има водка и сельодка, колхози няма, животът е песен", минавайте към немците, момчета, иначе всичките в морето като слепи котета ще ви удавят. ... В Симферопол беше устроен публичен дом за немците. Там момичетата работеха доброволно! Та немците караха на първата линия проститутки, които с проникновени гласове говореха по високоговорителя - "Ванечка, ела при мене, искам те жив." И хармоника свири. На много такава пропаганда действаше оглупяващо. Някъде до 15 юни отбраната ни се държеше. А после.... Артилерията замълча, снарядите свършиха. А немските оръдия бият ли, бият. Танкове нямаме, а немците вече имаха достатъчно много танкове.... Видях разриви от немскте снаряди приблизително 15 м. дълбоки... Много бяха деморализирани и духовно сломени. Как да намеря думи да разкажа какво ставаше там! Когато настъпваха редките минути на затишие, не можехме да повярваме, че не ни бомбардират и не ни стрелят! А после пак бомби, бомби, бомби! Струваше ни се, че тъпанчетата ни аха-аха и ще се спукат. Главата ми се пръскаше от немскте бомби ... ... Когато на 17 юни немците завзеха 30-та батарея и излязоха на Инкерман и на Сапун-гора през третия сектор на отбраната, стана ясно, че това е края. Нас свободно ни обстрелваха от миномети, и даже ни целеха с картечен огън. Всички наши зенитни оръдия по това време бяха унищожени. Вечерта на 19 юни получихме заповед да напуснем Северната страна и да отидем в Южния залив, където се формираше сборна пехотна бригада от тиловите части на флота. Там имаше укрепления още от Кримската война. Един командир от нашите се напи и отказа да дойде с останалите. Страхуваше се да излезе от блиндажа. Симановски само го заплю. .... Настаниха ротата ни в зданието на бившите флотски работилници, започна минометен обстрел и ме раниха с осем осколки от мина. Момчетата ме изнесоха на плащпалатката, Попаднах в болницата на Камишинския залив, която се намираше в бившите хангари на хидросамолетите на Черноморския флот. А моят другар Исаак Литинецкий попадна в Инкерман. След войната, работех с него в една болница и ето какво ми разказа той за болничните си патила. Пратили го в 47 медсанбат, в Инкерманските винарни на "Шампанвинстрой". Каквото видял там, можело да се сравни само с преизподнята. Без преувеличение - ад. Хиляди осакатени войници в полумрака. Шум страшен, хората умират в дива агония, смрад, викове, стонове, проклятия. ... На едно легло лежат по трима. Зловонието неописуемо. И никаква надежда. Няма вода, давали им на ден по бутлика шампанско от инкерманските винени складове и по два сухара и кутия рибни консерви на трима ранени. ... Той бил сред последните ранени, които успели да натоварят на лидера (??? кво е това не знам, кораб някакъв) "Ташкент". Тежкоранениет обикновено ги товарели в трюма, а леките - на палубата. Някой попитал екипажа - кой е разпоредил този ред. Отговорът бил прост - ако потопят кораба, тежко ранените все едно няма да изплуват, а леко ранения, и за дъска да се хване, може да се държи във водата, докато дойде помощ. Ей такива неща..... Раздробено ми беше бедрото и таза, полудявах от болка, а обезболяващите в болницата свършиха. Няколко пъти ме гледа главният хирург на Примирската армия Валентин Соломонович Кофман, който идваше на консултации от Инкермам. Каза, че ако ме оперират в медсанбата, няма да оживея. На 26 юни при обхода лекарят ми заповяда да се приготвя за евакуация. На територията на бившите хангари лежаха на носилки хиляди ранени. Дойде лидерът "Ташкент", швартова до кея, попълнението, което пристигна с него слезе на брега и скоро се започна товаренето на ранените. Но заедно с това немците почнаха да бомбардират залива. След около 1/2 час "Ташкент" отряза въжетата и замина в морето. Ние лежахме в каросерията на камиона и псувахме, а някои проклинаха целия бял свят, страдайки от безпомощността си и от тъжната си съдба.... Шофьорът или го убиха през бомбардировката, или избяга. А от нас никой даже да пълзи не може! Отново почнаха да бомбардират, един от нас го засегнаха с картечен откос. Той си беше в безсъзнание и преди това, та смъртта му, може да се каже, беше лека. Викаме за помощ, дотичаха двама моряци, питат: "Кой, братлета, ви изостави тука?". Един седна на шофьорскто място, камионът дълго не палеше... закара ни обратно в болницата, спаси ни от сигурна смърт. Място вътре нямаше никакво вече. Сложиха ни отвън, заедно с хиляди такива нещастни като нас... Вече никой не идваше при нас, нямаше даже кой да ни превърже. Два пъти имаше силна бомбардировка, бомбите падаха сред хората, носилките излитаха във въздуха заедно с хората в тях.... А после артилерийски обстрел. ..... В никакъв кошмар няма да видиш такова нещо! Който от ранените можеше да ходи, се завлече по посока на морето. А ние.... на 29 юни видях, как из носилките се разхожда Кофман и дава указания кой от ранените да се прати за евакуация. Приближи до мене и нареди веднага да ме изпратят. Които бяха живи, веднага се оживиха. Нима нашите кораби са се промъкнали в Севастопол? Дойдоха камиони, около 20 броя. Но ни закараха не в пристанието, а на летището в Херсонес, в южната част на отбраната. Летището на Куликовското поле вече "ми заповяда дълго да живея". Докато пътувахме, пак ни бомбардираха. И пак лежах на носилката и гледах небето, пълно с немски пикировачи и чаках бомбата да ме разкъса на парчета. Стигнахме до летището в Херсонес и сърцето ми се скъса от страшна тъга и отчаяние. На летната полоса лежеше несметно количество ранени! Лежаха тука няколко дни, без вода и без храна, без каквато и да било медицинска помощ.... Край... Амба (ТОВА НЕ ЗНАМ КАКВО Е ЖАРГОН НЯКАКЪВ). Летната полоса денем се обстрелваше методично от немската артилерия. Ще преместят труповете встрани, ще засипят разривите със земя. Ей така си лежахме и чакахме смъртта си. От раните ми пълзят бели червеи..... Стискам малка торба с документите, с медала и трофейния "Парабелум". Знаех, че ако немците стигнах Херсонес, ще се наложи да се застрелям, - евреин в плен няма да оживее.... А сили да живея вече нямах никакви. Настъпи апатия, както когато се отнасяш към живота си с пълно безразличие. Санитарите пияни обикалят по полето, наоколо, на Херсонските височини (???"складка" май значи малка височина ???) също всичо живо пие, очакват неминуемата трагична развръзка. Политическият офицер - летец, ходеше между редовете и викаше силно - "Момчета, дръжте се! Родината няма да ви остави!"... Някои вярваха в това до последната минута. До мене другарят ми почина, та го покрих с бушлата... Дадох на братлето въжета за последния пристан... (вероятно някакъв морски идиом) . Не искам повече да разказвам за тези тъжни дни...... Нека прекъснем за малко. " http://www.iremember.ru/content/view/266/86/lang,ru/

Някога на Славейков имаше маса на Военното издателство и там продаваше един възрастен човек с военна шуба, явно пенсиониран военен. От него съм чувал, че е бивш партизанин или антифашист, но също така и думите "Чиновниците тогава бяха с много висок морал" Това по повод изпълненията от началото на 90-тте, беше по веремето на министъра на отбраната Александров. Така, че - темата се отклони и то много. В заключение - тези неща, за които пишеш са съществували, но не в този обем, в който сега. Не те са давали облика на обществото, както е сега. Не престъпният тип е доминирал като социално силен, както е сега, а съвсем, съвсем други неща. Елитите в основната си част са били справедливо на позициите си. Социално справедливо - богатството на България в основната си част е трупано не с престъпления, както е днес, а с находчивост и работа. Ако ще доказваш обратното - цифри и данни, плз. ПП "Кървавите хора" са наистина в 99% от случаите комуистическа пропаганда. Надали е широко известно, че извършителят на престъплението в Ястребино е осъден веднага от тогавашния военен съд А що поеми се изписаха......

Само че големия дял държавна собственост не е самоцел. Скандинавците са изключение, но да не забравяме, че и там има големи частни компании, като IKEA, Волво и пр. Всъщност май трябва да проверим колко ли пък е делът на държавната собственост в Швеция. Извън северна Европа тия "социални" демокрации са разрушителна утопия. Е, Англия от 69-тте е такава, но така я закъсва, че трябва да дойде Желязната лейди.

Гендаий, за Бога, каква е тая дервногръцка кирилица?!? Моля те още веднъж за по-сериозно отношение.

Изобщо не може да става дума за сравнение на обемите на кражбите и пр. ИЗОБЩО. Я виж само пенсионните фондове и взаимоспестовните дружества отпреди 44-та в какво състояние са, банките, и пр. и пр.

Ха, таз полупиянска полународна песен какво ни казва? Че се продават манастири някакви. И? Лафът за солунската митница го има, но "солунскте митничари" в сравнение със сега са ангелчета. Защото като попаднат в съда..... олеле мале, не като сега. Когато например Иван Хаджийски пише за затворническата психология, на няколко места мимоходом отбелязва колко от затворените са спекуланти и неизрядни длъжници... Естествено, че търговската документация ще е същата - нали е по модел на ЕС. Няма кво да се чудим. Едно време е била различна, защото е продукт на национално законодателство, е, с някои прилики, че всички са преписвали от Франция и Германия. Но едно време мноооого малко е имало държвни поръчки и въобще дума не може да става за сравнение с днес. Онзи ден гледам изложба на скъпи коли във Варна, частни. Единствената страна в света, където има две от един модел, забравих так колко стотин хиляди евра беше, е България. Бедната ..... ПП Ти не цитирай Бай Ганьо, да не отварям аз "Строителите на съвременна България" и "Един от Първа дивизия" Не, че не ги е имало такива, дето ги описваш. Но не това е била доминантата. Намери си голямото интервю на Койчо Белчев с Явор Дачков и виж какво значи капиталист от ония времена и как се умира от инфаркт заради икономическата криза от 30-тте.

Аз нормалните хора имах предвид, а не продуктите на посткомунизЪма.

Е точно пък тия места как се изчистиха от времето на социализма...... не е истина. При соца лади и москвичи не караха всички, а тези, на които им излизаш реда - за лада - 15 г., за москвич - 6; Запорожката беше май без ред..... или и тя беше с ред. Кайенът на шефа на това или онова е от посткомунизъм. Опел или WV стигат.

Е малко е в повече, но от друга страна, там има и доста наука - медицина, и пр. Пък и така ще се лишим от академизма на Батето, ся.

Помня, помня. И на кислеото мляко и баничките. А ти помниш ли песничката: "Благодарим ти, Партийо любима/ задето вдигна цената на бензина и в международната година на детето/направи по 13 ст. яйцето" Помня и това, че и до днес етажа на гаража на едни познати е нисък и си удрят главите, защото им ДАДОХА по-малко от предвидения цимент. Както и че като се раждаха бебетата, им правеха вноски в Мототехника, та като станат на 18 да им дойде реда да вземат Ладата

Торн, благодарности:)

О, да. Ама малко. Освен краденето, което беше начин на живот. И как няма, като за да си го купиш трябва да висиш по складовете на държавата с бележка и не знам си какво си от 4 сутринта, и пак няма да вземеш, да се молиш на разни началник складове със сини престилки и да предлагаш уискита, услуги, вкарване на сина в университета и пр. и пр.

Ей тука най-демократично откраднах от "Бойна слава" две снимки на семейството на един генерал. Гледайте стари снимки и документи, бая информация носят за ония времена

Хехехех, тоя язовир Въча, дето докарал (а не аферата Деклозиер например), митичния фалит на държавата комай е единствения пример... А е имало, и то много, но повтарям, в сравнение с днес е детска градина. Тогава, например, богатите не са си купували свръхлуксозни коли, защото като видят това, банките - нема кредит.... Чудна представа за тия времена дава книгата "Капитализмът в България" на Стоян Бочев. Горещо препоръчвам всекиму, който се интересува от тънкостите на българската история от края на 19 и началото на 20 век, таман до 1944 г. http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=12076

Ами те институциите са го направили такъв, бре Невски, дето живееш в панел и НЕ СИ НИ СЪГРАЖДАНИН Институциите и политиката, бре, кой друг. Навремето хич никакви стени не избиваше. ПП майстор си на апокалиптични картини, обаче.

Граничещия с асоциалност партизанлък е леко преувеличен, като слуховете за смъртта на лорд Байрон или кой там го беше казал. Балканска политическа борба. В Сърбия например е била по-страшна - справка Хр.Хесапчиев. За корупцията - нормална, детска градина в сравнение с това, което виждаме днес. За черната борса - само ще ти кажа, че един роднина на село хлебар 1 година е работил без пари на едно шосе, осъден надлежно за това, че грамажа на хляба му не отговарял на купоните през 1943... Гвардиите и превратите не са повлиявали например на съдебната власт, която е била изключително на ниво, за разлика от ...... ЗЗД - Закона за защита на държавата визираш, а не за задълженията и договорите, нали? Ами в закон като закон - за защита на държавата. Ето го: "УКАЗ №2 НИЕ БОРИС ІІІ С БОЖИЯТА МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ Обявяваме на всички наши верно-поданици, че ХХІ обикновено Народно събрание през І-вата му редовна сесия, в 18 заседание, държано на 4 януари 1924 го., гласува и прие, Ние утвърдихме и утвърдяваме следния ЗАКОН за защита на държавата ------ Чл. 1. (Изменение от 16 март 1925 г.) Забраняват се всякакви организации, групи или техни поделения, които проповядват или подбуждат било към насилствено изменение на установения от Конституцията държавен и обществен строй, било към насилствено завземане на властта, или които за постигане на същите цели искат да си служат с престъпление, въоръжени акции, насилия или терористически действия. Също се забраняват и ония организации или групи, които с пари или други средства подпомагат по-горепосочените организации или групи. Чл. 2. (Изменение от 16 март 1925 г.) Който създава организации, групи или техни поделения, посочени в чл. 1 от тоя закон, или става член на такива организации, групи или поделения, се наказва: създателите и организаторите със строг тъмничен затвор, но не по-малко от 10 години и глоба от 50 000 до 500 000 лв., а членовете - със строг тъмничен затвор до 5 до 10 години и глоба от 50 000 до 200 000 лв. Чл. 3. (Изменение от 16 март 1925 г.) Който набавя средства, укрива, улеснява, поддържа или подпомага със съвети или по друг начин посочените в чл. 1 организации, групи, техни поделения или техни членове, наказва се: със строг тъмничен затвор до 8 години и с глоба от 30 000 до 150 000 лв. Чл. 4. Който приема, крие, превозва, събира или приготви оръжие, уреди или избухвателни предмети и вещества, като знае или според обстоятелствата трябва да предполага, че могат да послужат за деянията, посочени в чл. чл. 1, 8 и 13 на настоящия закон, наказва се: със строг тъмничен затвор до 8 години и с глоба от 30 000 до 300 000 лв. Чл. 5. (Изменение от 16 март 1925 г.) Членовете на организации, групи или техни поделения, за които е реч в чл. чл. 1 и 2 на тоя закон, както и лица, които са подпомагали такива организации или групи по начин, посочен в чл. чл. 3 и 4, се освобождават от наказание, ако съобщят на властта за тяхното съществуване и за лицата, които влизат в тях, преди тя сама да ги е открила. Чл. 6. (Нов: от 16 март 1925 г.) Който устно, писмено или чрез печатни произведения върши пропаганда или агитация за промяна на политическия или икономическия строй на държавата чрез престъпление, насилие или терористически действия, се наказва със строг тъмничен затвор не по-малко от 5 години и глоба от 50 000 до 500 000 лв. Чл. 7. (Нов: от 16 март 1925 г.) Който устно, писмено или чрез печатни, художествени или други произведения подбужда към вражда, омраза или престъпление спрямо отделни класи или слоеве на населението или установените власти и с това може да поставя в опасност обществения и правов ред в страната, се наказва със строг тъмничен затвор от 3 до 8 години и глоба от 50 000 до 300 000 лв. Чл. 8. (Стар чл. 6 от 25 януари 1924)Който проповядва или организира бунт или подбужда към такъв, в войската, джандармерията, полицията или в някои техни части, наказва се с смърт или с строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и глоба от 50 000 до 500 000 лв. Ако последва бунт, участниците в бунта, ако не са военнослужещи, се наказват: с строг тъмничен затвор до 10 години и глоба от 30 000 до 300 000 лв. Чл. 9. (Стар чл. 7 от 25 януари 1924) Който проповядва или организира неподчинение в войската, джандармерията, полицията или в някои техни части или подбужда към неподчинение, наказва се: с строг тъмничен затвор до 10 години и глоба от 30 000 до 300 000 лв. Чл. 10. (Нов: от 16 март 1925 г.) Печатните и други произведения, за които е реч в чл. чл. 6 и 7 на тоя закон, се изземват по заповед на прокурора. До издаването на такава заповед полицията може да вземе всички мерки, за да спре разпространението на казаните произведения. Едновременно със вземането на тези мерки полицията съобщава на прокурора за това. С издаването на заповедта за изземване прокурорът повдига углавно преследване срещу отговорното лице. С иззетите предмети по-нататък се постъпва съгласно чл. 37 от наказателния закон. Също се конфискуват и тайните печатници с всички принадлежности, които служат за печатане на произведения, забранени по тоя закон. Собствениците на явни печатници, които съзнателно са допуснали печатането на произведения, забранени по чл. 6 от тоя закон, се наказват като съучастници. Ако ли са допуснали това по непредпазливост, наказват се с тъмничен затвор и с глоба от 10 000 до 100 000 лв. Чл. 11. (Стар чл. 8 от 25 януари 1924; Изм. от 16 март 1925, Допълнен от 29 април 1925) Който разруши военни материали или инсталации, железопътни, пощенски или телеграфни и телефонни съоръжения, мостове или други пътни съоръжения, водни или други пътни съоръжения, минни съоръжения, водни или осветителни инсталации, държавни и обществени сгради, както и онзи, който унищожава и разграбва хранителни припаси, наказва се с смърт или доживотен строг тъмничен затвор и глоба от 200 000 до 500 000 лв. С същото наказание се наказва и онзи, който разруши или запали обитаема сграда или колиба, или изобщо помещение, което временно служи за жилище, с цел да всее смут и терор. Помагачите в извършване на престъпления по тоя член се наказват, според важността на тяхната дейност за извършването им, с смърт или строг тъмничен затвор, не по-малко от 10 години и с глоба от 200 000 до 500 000 лева. Чл.12. (Стар чл. 9 от 25 януари 1924) Който в време на обществено бедствие, метеж или размирица използва създаденото положение в вреда на обществената сигурност и спокойствие, с цел да набави имотна облага за себе си или за другиго, наказва се: с строг тъмничен затвор до 15 години и глоба от 50 000 до 500 000 лв. Чл. 13. (Нов: от 16 март1925) Който напусне местожителството си и влезе или се зачисли в чета, съставена и въоръжена с цел да върши престъпления против държавата или обществената сигурност, държавните или частните имущества, учреждения или съоръжения, или против живота на длъжностни или частни лица, наказва се с смърт. С същото наказание се наказват и лицата, които укриват, дават убежище или храна, или набавят други средства на членовете на подобни чети. Тези лица се освобождават от наказание, ако чрез своевременно съобщаване на властта за местопребиваването на четата или на отделни нейни членове, спомогнат за тяхното залавяне. Имотите на осъдените по този член лица служат за обезщетение на всички вреди и загуби, причинени от действията на четата или на онези нейни членове. Онзи член на четата, който се предаде на властта преди да е извършено от него или от четата деяние, което по този закон се наказва с смърт, и посочи другарите си и тяхното местонахождение, се освобождава от предвидената по-горе отговорност. Член на чета, който се предаде на властта, след като той или четата са извършили престъпно деяние, или спомогне за откриването и залавянето на другите членове от четата, не може да бъде наказан повече от 15 години строг тъмничен затвор. Чл. 14. (Стар чл. 10 от 25 януари 1924; Изм. от 16 март 1925) Който влиза в връзка с лице, група или сдружение, намиращи се в чужбина, за подготвяне или извършване на едно от посочените в чл. чл. 2, 3, 4, 6, 8, 9, 11, 12 и 13 престъпни деяния, както и онзи, който подпомага по какъвто и да е начин сдружение, група, лице или печатно издание в чужбина, които работят против държавния строй или обществения и правов ред в страната, наказва се с строг тъмничен затвор не по-малко от 5 години и глоба от 50 000 до 300 000 лв. Чл. 15. (Стар чл. 12 от 25 януари 1924; Изм. от 16 март 1925 г.) Забранява се внасянето на печатни, литографирани, ръкописни, художествени и други произведения, за които иде реч в чл. 6 и 7 от тоя закон. Такива произведения се задържат от пощенските власти или административните органи и се предават на прокурора при областния съд, който издава заповед за тяхното изземване. С тези произведения по нататък се постъпва съгласно чл. 37 от наказателния закон. Лицата, които внасят или разпространяват, или като получат такива произведения, не съобщят за това на властта, се наказват със строг тъмничен затвор до 5 години и с глоба от 5 000 до 50 000 лв. Вносът на такива произведения се допуща само за научни цели, и то с разрешение и с посредството на Министерството на народното просвещение. Чл. 16. (Стар чл. 13 от 25 януари 1924; Изм. от 16 март 1925 г; Допълнен от 29 април 1925) Ако организация или група, за която е реч в чл. 1 на тоя закон, предприема метежи, бунтове, терористически действия, убийства или друго някое общо-опасно престъпление за постигане на посочените в същия член цели, виновните лица се наказват: подбудителите, организаторите, предводителите и извършителите с смърт, а останалите членове и помагачите с смърт или с строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и всички с глоба от 200 000 до 500 000 лв. Чл.17. (Стар чл. 14 от 25 януари 1924) Заедно с главното наказание наложено по кой и да е член от настоящия закон, виновниците се лишават от граждански и политически права по чл. 30 от наказателния закон за срок определен от съда. Предметите, които са служили или са биле предназначени за извършване на едно от посочените по-горе престъпления, се конфискуват. За гражданските вреди и загуби заедно с виновните отговарят солидарно и посочените в настоящия закон организации, към които се числят виновните, с всичките си имоти, макар и записани на чуждо име. Чл. 18. (Нов от 16 март 1925) Онзи, който знае, че се приготовлява някое друго от посочените в тоя закон, престъпни действия и не съобщи за това на властта, наказва се с тъмничен затвор. (Нова ал. от 29 април 1925) Онзи, който укрива или спомага да избегне лице, за което знае или по обстоятелствата трябва да предполага, че е извършило престъпление по чл. 11 или чл. 13 от тоя закон, се наказва с наказанието от тоя закон за укриването или подпомагането да избегне лице. Ако укриването или подпомагането да избегне е извършено от възходящи, съпруг, син или дъщеря, то назанието е до 15 години строг тъмничен затвор и глоба до 200 000 Онзи пък, който укрива или спомогне да избегне лице, за което знае или по обстоятелствата трябва да предполага, че е извършило вякое от предвидените в тоя закон престъпни деяния с изключение на деянието предвидено в чл. 13, се наказва с строг тъмничен затвор до 5 години и глоба от 20 000 до 100 000 лева. Тая наредба не се прилага спрямо низходящите, възходящите, съпрузите, братята и сестрите на укриваното лице. Чл. 19. (Нов от 16 март 1925) Който по предвидения в чл. 6 от тоя закон начин проповядва, оправдава или възхвалява създаването на споменати в чл. 1 организации, групи или техни поделения, или пък оправдава, одобрява или възхвалява извършването на всяка от посочените в чл. 2, 3, 4, 6, 8, 9, 11, 12, 13, 16 и 18 деяния, се наказва с строг тъмничен затвор от 3 до 10 години и с глоба от 20 000 до 300 000 лв. Чл. 20. (Стар чл. 15 от 25 януари 1924; Изм. от 16 март 1925) Онзи, който се числи като член на забранени по този закон организации, групи или техни поделения или им съдейства, както и онзи, който е привърженик на комунистически, анархистически или насилнически методи на обществено-политическа борба, не може да заема никаква държавна, окръжна или общинска служба, нито да бъде член на Народното събрание или на някое самоуправително тяло. Ако такова лице заема държавна, окръжна или общинска служба, то се уволнява: ако пък е избрано за народен представител, окръжен или общнски съветник или училищен настоятел, то губи мандата си. Решението за това се взема за народните представители от Парламента, а за окръжните и общински съветници и училищните настоятели – от окръжния съд. Непосредственият началник, който съзнателно назначава или задържа на служба такива лица, се наказва по чл. 44 от наказателния закон. Чл.21. (Стар чл. 16 от 25 януари 1924) След влизане в сила на настоящия закон, въз основа на представени от Министерството на правосъдието дании Върховният касационен съд – углавно отделение – веднага обявява в “Държавен вестник” това и дава петдневен срок на заинтересованата страна да даде ако иска, писменно своите обяснения, след което в разпоредително заседание, в седмодневен срок, постановява разтурването на посочените в чл. 1 от настоящия закон новообразувания, или съществуващи до сега организации, групи или техни поделения под каквото име и да се прикриват те. Имотите на разтурените организации и групи и на техните финансови и стопански институти постъпват в полза на държавата. Всички сделки, направени след 12 септември 1923 г., с които такива организации, групи и поделения отчуждават имотите си или пък поематзадължения спрямо трети лица, се смятат безпричинни и са нищожни по право, обаче на страните на тия сделки се дава право да доказват противното по общо основание. Чл.22. (Стар чл. 17 от 25 януари 1924; Изм. от 16 март 1925, Допълнен от 29 април 1925) Делата по тоя закон са подсъдни на окръжните съдилища и се разглеждат по спешност. Присъдите на тези съдилища са окончателни и подлежат на касационно обжалване. При обявено военно положение за дадено място веднага действат военнополеви съдилища, придадени към съответните войскови части, които на самото място пристъпват към съдене и наказване на виновниците. (Нова ал. от 29 април 1925) При разглеждане делата на тоя закон, се прилагат и правилата на чл. 650, ал. 2, 651, ал. 2, 653, 654, 654а и 656 ал.2 на углавното съдопроизводство, а същия закон. същото важи и когато при обявено военно положение, делата се гледат от военните следователи и военно-полевите съдилища, като в този случай правата на съдебните следователи се упражняват от военните следователи, тези на прокурора – от военния прокурор, тези на окръжните съдилища – от военно-полевите съдилища и тези на Върховния касационен съд – от Военно касационния съд. Спрямо виновните по чл. 13 от настоящия закон прилага се Закона за изтребление на разбойниците. Чл. 23. (Нов от 29 април 1925) Съдът, който прилага закона по същество, по предложение на прокурора и с мотивирано определение, прогласява за обявен престъпник всяко лице, което до изтичането на 15 дни от публикуването в “Държавен вестник” и в някои местни вестници, ако има такива, че се дири от властта като подозрено в престъпление по настоящия закон, не се яви и не се предаде и не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменено или отменено от същия съд, ако изменилите се обстоятелства наложат това. Имената на обявените престъпници, с указание за тяхната самоличност, се обнародват в “Държавен вестник”. Всеки гражданин може да залови обявен престъпник и да го предаде на властта. Всеки гражданин при преследването и залавянето на такова лице има правото на полицейските органи. Чл.24. (Стар чл. 18 от 25 януари 1924, Изм. на чл. 23 от 16 март 1925; Изм. на чл. 24 от 29 април 1925) Мярката за неотклонение за всички престъпни деяния по тоя закон е задържане под стража, с изключение на случая в чл. 7, по отношение на който се прилагат наредбите за углавно съдопроизводство. Заповядвам настоящия закон да се облече с държавния печат, да се обнародва в “Държавен вестник” и да се тури в действие. Изпълнението на настоящия указ възлагам на Нашия Министър на правосъдието. Издаден в София на 23 януари 1924 година.* На първообразния с собствената на Негово Величество ръка написано: “БОРИС ІІІ” Приподписал, Управляющ Министерството на правосъдието, Министър на обществените сгради, пътищата и благоусгройството: Я. Д. Стоянчов Първообразния указ е облечен с държавния печат и зарегистрован под № 960 на 24 януари 1924 година. Пазител на държавния печат, Управляющ Министерството на правосъдието, Министър на обществените сгради, пътищата и благоусгройството: Я. Д. Стоянчов --------- На първообразния с собствената на Негово Величество Царя ръка написано: “Одобрено БОРИС ІІІ” * Изменение първо от 16 март 1925 г., Министър на правосъдието Цв. Бобошевски, зарегистриран под № 1362 от 14 март 1925 г.; “Държавен вестник” бр. 240, Указ № 5 * Изменение второ 29 април 1925 г., Министър на правосъдието Цв. Бобошевски, зарегистриран под № 1415 на 29 април 1925 г. “Държавен вестник” бр. 21 Указ № 7" БТВ, веднага след 09.09.1944 г. се приема "Наредба-закон за защита на народната власт" с почти идентично съдържание.

Генадий, тук държим на определена сериозност на мненията. Иначе има алтернативна история..... Моля те да преосмислиш участието си, наистина.

Ще рече, нямаш ясна представа за бъларската държавност преди 1944 г.