КГ125

А, да, друг е въпросът дали немците са могли да го направят - да се ориентират към дефанзивни действия, разбирайки за струпването на войските от изток.

Цялата работа е, че, докарана до този момент, политическата и военна ситуация общо взето не оставя голям избор на немците - работата стига до това или те, или другите. Макар, че може би трябваше да наблягат на отбраната и на финландския вариант, което в германски ръце би било мисля, бая ефективно. Все пак Хитлер си е имал желанието да завземе източните простори според мен, макар не то да е го е мотивирало в конкретната ситуация, в която се оказва, че щуротиите му с пактовете и с ликивидирането на полския буфер, защото поне половината от заслугите са това са немски, са довели точно до там да се налага спешно и неподготвено да напада....

Ето колко по-лесно е. В един нормален разговор въпросът защо не търсиш е излишен - просто казваш. Заглавието и главата щеше да е повече от достатъчно. ПП Да обясня популярно защо този твой подход вреди на дискусията - ако имаш някакво твърдение, в случая, че Мизес е против централните банки, и някой се заинтересува защо смяташ така, къде го пише и в какъв контекст, нормално е кратко и добросъвестно да посочиш източника или да резюмираш накратко тезата, на която се позоваваш. Няма лошо и да кажеш - забравих къде беше, но контекста е следния: ",,,,", или пък чувал съм, че е така, чел съм че е така. Или дори - "това е мое субективно мнение", че даже и "не може да е обратното, няма логика да е обратното." Това е все аргументация. Такива общи отпращания - тц. Така дискусията не губи предмета си по същество. Подмятания от рода на - "това е така, чети в творчеството на еди кой си" какво трябва да значат - че човека от другата страна трябва да отиде в библиотеката и да изчете кое? Всички томове на Тодор Живков? Така дискусията се "забива". А пък да се напада лично опонента за това, че е попитал горното просто не е допустимо. По същество - Мисез критикува политиката на централните банки и идеята за МВФ, от позицията на свободния капитализъм, той възразява срещу непазарната държавна намеса, срещу неадекватните антикапиталистически настроения и срещу неуспешните опити за регулации, т.е. срещу опитите за "социалистически практики" на всевъзможни обществени институции, в т.ч. и на централните банки. Е това е, с 5 реда, а вместо това се опитваш да ме въвлечеш в цитатни битки.

Съгласен съм.

Това пък как го установиха и кой?

Не сме добре, не сме.....

Не разбирам тезата? Кое до кое е довело от посочените явления през 20-тте, какви са аналогиите днес и имат ли основание? Твърдиш ли нещо или поставяш въпроси, ако да какво, във втория случай какви? Малко повече яснота няма да е излишна.

Действително, не се разбира нищо. Кой кого измъчва и защо да е събирана от кол и въже?

Това наистина бива вменено на Германия във вина след победата. Но мисля, че квалификацията не би била съвсем такава, ако допуснем хипотезата за съветската подготовка. В този случай е изпреварване. Може би, ако войната беше обявена 20 мин. преди първата атака, нападението нямаше да е квалифицирано като "вероломно"

Този тон го забрави тук. Вече ти казах, че изобщо не се интересувам от етиката и ако ще раздаваш квалификации, ще спреш да пишеш. Все едно ми е дали на мен говориш така или на някой друг, без знаечение кой, скрупули относно етиката нямам. Един вече изгърмя за упорито обиждане на опоненти, гледай да не си втория. По-добре виж добре точно какво съм написал, вместо да раздаваш "присъди". В един аспект историята на т.нар. демократични или буржоазни общества е смяна на свобода или ограничения вътре в капиталистическата система. Вътре в нея, без да нарушава основните й принципи. Потретвам - вътре. Задвам пак въпроса - в кое произведение, в кой контекст Мизес възразява срещу централните банки? Не пускай текстове ЗА Мизес, а посочи ОТ него. Comprende? ПП Причините за кризата ще се видят в другата тема, която си отворил.

А напразно. Защото като изпуснеш разликата между Вартбург и Опел, всичко си изпуснал. Защо търсиш сравнения в древната история за феномени с не по-ранна от 300 годишна давност? Не говорим ли за съвременни модели, сиреч за т.нар. Нова история? Китай едва сега, подчертавам, ЕДВА СЕГА успява да създаде бърза модернизация и едва сега, в съвременния свят довърши индустриализацията си, и за това трябваше да прибегне към капитализъм. За да не сравнявам Южна и Северна Корея и Западна и Източна Германия ще сравня Китай на Мао с Китай на Дън. То е същото като да сравниш Вартбурга и Опела или Трабанта и Фолксвагена, само че, в духа на прочутата конфуцианска котка, която я няма в тъмната стая, в китайския комуниститечски вариант даже и Трабанта и Вартбурга ги няма. А идеите, започнали от Атина, съчетани с некои други фактори, доведоха до днешните резултати

Въртят ли се? Не думай. Мисля, че има други явления, с които те са по-несъгласни, но за втората половина от този период ще се съглася. Радвам се да видя в твое лице такъв ревностен сторонник на капитализма и свободния пазар Защото вече като го видях това, поставено в такъв аспект, разбирам, че нямаме различия. ПП Ще ми припомниш ли само в какъв контекст Мизес и Хайек се обявяват против централните банки и "хартийките"?

Япония има пакт за неутралитет със СССР, който е денонсиран на 05. 04. 1945 г. от съветското правителство.

Точно!!! С цената на изпитание на адаптивността. Добрият живот си има също цена, и тя се плаща в такива моменти... Казано е: "С пот на челото ще изкарваш хляба си". И ако в древността потта е идвала от усилието да се обработва земята, днес идва от стреса на съвременните изпитания, в т.ч. и от кризите като тази. Наистина нищо по-добро не е измислено, и, както Айн Ранд, Адам Смит, Лудвиг фон Мизес, и , а, да, самият живот и той, :) установиха, май няма да може да се измисли.

Извинявам се, но защо да е пропаганда?! Да, добре, адаптивността и механизмите за обратна връзка, ефективността на системата, адекватността на решеният, ОК, ОК, ОК. Така е. Само че ти смеси две неща - ако е за губене или печелене на войни, да, макар да сме свидетели как демократичните държави, бидейки богати и технологично развити, спечелиха кажи речи всички войни през 20 век. Загубиха във Виетнам, ОК, и какво? Днес Виетнам и той е капиталистически. Загубиха Северна Корея от Китай, макар, да спечелиха Южна и какво - пак Китай става капиталистически. Но да не се отклонявам натам - въпросът е, че когато се търсят решения за забогатяване, най адекватни, адаптивни, ефективни и резултатни са решенията, основани на свобода, частна собственост и конкуренмция. Капиталистическите системи, демек. А пък, нали целта на всяко общество в крайна сметка е да повиши потенциала си, т.е. да забогатее. Както казва фон Мизес, "да натрупа повече капитал на глава от населението... " Кака така няма да отбележа петрола, ще го отбележа - Бахрейн е богат само заради него и заради това, че феодалното му общество се командва от един феодал. Нигерия, която съществува само защото белите са отишли там, е родовообщинно общество, което не знае как да се справи със съвременните инстуции, които са му натресени, съответно и не богатее от петрола. По-скоро богатеят някои семейства само .. олигарсите, "вождовете". И в двата случая обаче примерите са неадекватни, защото нито Бахрейн, нито Нигерия са изградили работеща икономика САМИ. Те просто само продават петрол и с парите си поръчват всичко, в бахрейнския случай, или просто ги крадат, в нигерийския. А иначе кой оспорва, че на една система "решенията са решаващи". Само че има системи, които генерират стратегически правилни решения, и такива, които генерират провал. Между тях минаваш еЖелязната завеса. И тук конюнктурните затруднения са без значение, дори когато са големи. Кризи е имало, има и ще има, точно както пневнатичните системи имат клапани за да не гъмнат. Можеш да си сигурен, че е 100 пъти по-добре Дженерал мотърс да фалира, отколкото хората да чакат по 15 години за един 20 годищен модел на "Фиат". Грешката е, че правят изкуствено дишане. Като е докаран до фалит, да фалира. Ще дойде Глобал мотърс и хората пак ще карат коли. Проблемите на съвременния капитализъм не са там, дето ги търсиш.

Е, техниката сама по себе си не е опасна за свободата. Опасна е липсата на демокрация и разделението на властите. А за тези документи - толкова много измами се извършват сега с лични карти, и всички по длъжностни лица по "веригата" вдигат рамене и казват - ами дойде човек с карта.. Наскоро един познат беше посетен от фирма за събиранена вземания, с претенция за 15-20 000 лв. Оказа се, че преди 3 г. е "упълномощил" някаква дама да изтегли от негово име кредит от една банка. Банката, разбира се, тутакси го отпуснала и дамата го получила. Пълномощното е правено с фалшива лична карта... Ето такива неща ще са доста по-затруднени в бъдеще. ..... А дали хората ще са свободни или не - това зависи от здравия им разум, а не от това дали в картата им има пръстови отпечатъци. През 1950 г. цяла Източна Европа беше в условия на много, много сериозна диктатура, а на паспортите им имаше само сухи и мокри печати, снимка, продупчена с нитове, защитена хартия на документа и най-бруталната полиция в света...

Това обаче е чиста проба подмяна на същността. Какво значи "правилно" решение?? Правилно с оглед на какво? Какви правилни решения даде командтата икономика? Никакви - дефицит, дефицит, дефицит на стоки, мизерия и сивота. Никаква иновативност, потребителя да мре. Пишеш по-горе за "потребителското общество". Що за безсмислица е това? Какво правим ние, ако не потребяваме - храна, вода, ракия, бира, коли, книги, филми, интернет сайтове? Кое от това да ограничим и кой ще решава кое ще се ограничи?? Нещата са много прости, емпирично доказани от историята на 20 век. Имаш командна икономика - имаш Хавана и Пхенян. (Нещо критиците на пазара кой знае защо не са се преселили там, ами живеят я в Ню Йорк, я другаде по-близо до някой пазар). Имаш свободна икономика - имаш Женева и Берлин. Които могат да си позволят лукса да влязат в някоя и друга криза, за да изпуснат парат. Кризите, френд, са като клапаните на компресорите - ако е свирнал, това далеч не значи, че е свършил въздуха.

Ми аз пак да кажа - отде накъде?? Това е абсолютно неоснователно разграничение. Никой не казва, че има пълна идентичност след разселването на българите, но пък чак различни етноними да им се дават...

Да видим. А иначе доста дръзко е това - все едно да кажеш, че няма разлика между Вартбург и Опел. И двете коли, ама ....... Капитализъм в момента няма и там е бедата, я. В степента, в която "няма" - в същата степен закъсваме.

Да, наистина, срещал съм това "болгари" и преди, както и "булгари", което е удивително и за мен няма обяснение. Отде накъде???

Не бих се съгласил нито, че свободата и класическите ценности са несъвместими, нито пък с останалото. Традциите и консервативните ценности не са функция на "несвободата" на дорепубликнско общество, феодализма, нещата са много по-сложни и в историческото развитие на тези общества са се родили много неща, като например habeas corpus и Магна харта... Свобода в съвременния смисъл на думата има от времето след Кромуел и тя, за около 370 години, достатъчно добре си е съжителствала с тях. /Справка - Хънтигтън за американската трудова етика в "Кои сме ние"/. Резултатът също не закъснява. Когато обаче настъпва разрив между това, което Адам Смит описва в "Богатството на народите" и това, което описва в "Теория на нравствените чувства", тогава са възможни сътресения. Примера ти със съденето в САЩ също не е удачен - rule of law, ерго ще има съдилища. В една Япония няма почти, но там регулаторите също са налице.... Правните разходи са разходи за сигурност... Естествено, че ще влязат в БВП разходите ти, нали ги плащаш за да купиш стоки и услуги. Високите данъци на ЕС само ни казват, че последният има нужда от реформи. В крайна сметка се оказва, че капитализмът се състои от възходи и кризи, с трайна тенденция на динамично развитие. Ето един негов нов продукт. Сега е малко скъпичък, но след година ще е 5-6 пъти по-евтин. Дава възможност да вземеш 230 000 заглавия и да ги прочетеш, ако можеш, където и да си. Такъв прогрес е възможен само и единствено при капиталистическото развитие http://www.amazon.com/gp/product/B00154JDA...p;rw_absolute=y

То ясно, макар да не идват точно от кредитите останалите пари.... Но да помоля за някоя главна буква в началото на изреченията нескромно ли ще е? :) Капитализмът няма как да фалира, защото той се състои от множество частни субекти, който трудно фалират заедно, дори по време на криза...

Ми че триумф си беше. Кризата не се дължи на изминалите 50 години, а на деформирането на някои основни принципи. За всяко нещо си идва времето и на всяко нещо времето му минава. Така и със "моделите". Няма как да избягаш от тях, идат един след друг. Като цяло успешни по онези географски ширини, когато има повече свобода и класически ценности.

Т.е.? Съзнателно общото ми и празнословно изречение предполага маса тълкувания, но не би ли бил по-конкретен? Защото какво разбираме изобщо под "следвоенен модел" и какво той има общо със сегашната криза???

С няколко думи ще опиша един от най-наситените с вътрешен драматизъм и според мен незаслужено забравени моменти в европейската история. По "History channel" върви една наистина забележителна шведска поредица, в която снощи разказаха тази случка, и то в много интересен контекст. Противно на много разпространеното мнение (после се чудим защо има толкова много алтернативна история ) известните кампании и случаи на лов на вещици в средновековието, че и в по-късно време далеч не са така еднозначни, както сме свикнали да ги приемаме. Малцина знаят, че в повечето случаи признаването и разкаянието на „вещицата” е водело до опрощаване на греховете и освобождаване. Както и това, че съдът на Инквизицията е бил в много случаи таен и много от обвинените са имали възможност да заживеят отново без обществото да узнае за обвиненията към тях. От друга страна, ясно е, че случаите на фанатично унищожаване на хора, обвинени във вещерство или ереси не са рядкост, особено във времената, когато фанатизмът и масовата психоза са били много по-лесно генерирано явление от днес. (Всъщност дали днес е по-трудно да се стигне до масова психоза...? Май не. ) В началото на 17-ти век в Испания, в страната на баските и в близост до френската граница се появява една 20 годишна слугиня, която разказвала на жените по пазара, че е вещица и че знае разни вещерски практики. Всъщност, тя наистина била обвинена от Инквизицията в такива неща и била опростена след признанието и разкаянието й. Само че, шило в торба не стои и разказите започват. Ясно е, че слухът гръмва за отрицателно време и че цялата област се подпалва от вещерски истории и истерии. Заваляват всевъзможни сигнали, често съпроводени с безумни фантазии. Нещата придобиват сериозни мащаби и психозата се разраства твърде застрашително. Инквизицията, разбира се, не закъснява да се появи. Започва разледване и са назначени трима инквизитори, т.е. следователи на католическата църква, които започват да обикалят областта и да събират сведения за непрекъснато увеличаващите се случаи на вещерство и магьосничество, за секс с дявола, яздене на метли и каквото още фантазията може да си представи. Разгледани са не по-малко от 7000 случая, като в част от тях се раказва за .... /не се смейте!/ орален секс със зайци по сатанинско внушение. ... По това време е в сила едикт, който гарантира опрощение на всеки, който признае магьосничество или съобщи за такова. Основният „полеви” следовател е Алфонсо де Салазар Фриас, член на Светата инквизиция, младши инквизитор и църковен юрист. Разследвани са около 2000 случая и 5000 души, голяма част от които деца от 7 до 14 г. Над 1400 човека оттеглят пред Салазар предварителните си показания и се отричат от признанията си, заявявайки, че са изтезавани или заплашени с изтезания. Събрани са 11 000 страници доказателства. Само 6 човека от всички разследвани продължават да подържат, че са магьосници. Паралелно с тези процеси има и няколко срещу хора изповядващи тайно други религии – протестантство, мюсюлманство и еврейство. Противно на това, което бихме очаквали в тази обстановка, мерките, които инквизиторът Салазар Фриас предприема са повече от изненадващи. Наказанията са или никакви, или свръх леки, като например казване на молитва. В разгара на психозата и в безумието на онова време, католическият свещеник и юрист не отстъпва нито на сантиметър от здравия разум и, събрал достатъчно доказателства, обявява цялата история за измислица и масово заблуждение, без да се съобразява с мненията на останалите двама, и то по-старши инквизитори и без нито секунда да се повлияе от атмосферата, тенденцията, страховете, заблудите или кариерата си. Нещата обаче не свършват дотук. Развитието на събитията води до Мадрид и до самия център на испанската Инквизиция. Влязъл в остър конфликт с началниците си, Алфонсо де Салазар Фриас отнася въпроса до главния инквизитор в Мадрид. Започва продължително заседание на висшият съд на инквизицията, нарече „Suprema”. Това е доста интересна институция с ужасно строги правила, едно от които е, че говорещия не може да бъде прекъсван по никакъв начин и при никакви обстоятелства. Започва се напрегната борба, която завършва, тогава, през 1614 година, в католическа Испания, с победа на Фриас над опонентите му. Всички процеси са обявени за невалидни, а историята на Европа получава един от най най-ярките си примери за човешки разум и здрав смисъл.