КГ125

Абсолютно не мога да се съглася с това нещо. Така пращаш по дяволите всяко различие между епохите и народите.

Човек, знам какво ми казваш. Питах - според теб тези културни измерения влияят ли се, изменят ли се от конкретната среда или не?

И тези измерения са заложени от някого в миналото преди още да има формирани народи и не търпят промени???

Не бих бил така категоричен, мисля, че и двете нива култура имат значение. Да, управляващите са от същата култура. Но самите политически модели насочват към определени поведения и оттук - правила, т.е. към нова култура. А и понякога управляващите са хора с визия - и с управленските си модели формират новата култура или изнемят съществуващата. То в това се състоят промените, които някои управляващи предизвикват. Нима Русия е същата след Сталин? Или Европа след Наполеон?

Всъщност, науката не противоречи на тези книги

Има otnositelno по-свободен и по-несвободен пазар. Освен това, аз разглеждах нещата исторически, т.е. трябва да включваме и 50-тте, и 19 век, и началото на 20-ти, в страни като САЩ, Англия, Германия, Средна Европа, и да, Балканите. А днес - днешните проблеми са, както казах, поради отсъплението от тези принципи. Които просто трябва да се възродят в новите условия, така, както през 80-тте Тачър, Кол и Рейгън тласнаха Европа напред. Тогава притеснениетя ни от усложняването на света ще отпаднат. Ето например изобилие от информация за нашата "свобода" - http://www.ime-bg.org/

Забравяш за политическото и икономическо устройство на севера и юга и за безмерните американски пазари, отворени за Южна Корея. Какво култура, културата способства за това обществото,управлявано добре, да произвежда, но не тя, а ръководството е причина за успехите. Особено ярък пример в това отношение е Сингапур - състои се от китайци и от индуси. Управлението налага желязна дисциплина, особено на индусите, тъй като априори тяхната култура е да са недисциплинирани. Я ми покажи някой да плюе по улиците на Сингапур?? Няма, че глобата е 500 долара. И нима това не създава определени културни особености? Говориш за определени първични нагласи, но над тях просто са надстроени още културни нива. Зависещи от строя, който, ако остане дълго, гви вкоренява. Гледай сеир какво ще става със северните корейци в процеса им на интеграция в юга.

Това е особено добра илюстрация :)

Защото строежите са във времена, когато технолгично са по-затруднени. Освен това, катедралите са финансирани трудно и бавно. Макар доиндустриалните времена да си приличат в технологично отношение, едно е да строиш през 11 век, друго е през 19-ти и с щедрата държавна помощ и безплатна крепостна работна сила.

Не, просто ти грешно преценяваш този извършител като представител на социалната си група, а той е просто представител на партията си. Комунист. Много бедни селяни, повярвай ми, са били бити от същия типаж за да влязат в ТКЗС, не защото са богати. Първите жертви са по-богатите, вторите средните и накрая - най-бедните.

Не те разбрах?

Искаш та кажеш, че Милтън Фридман, Фридрих фон Хайек, Лудвиг фон Мизес и кколко още нямат друга работа, та лъжат народа за свободния пазар )) Или това е традиция, основана от Адам Смит) Почва нещо да ми звучи като наръчник на партийния агитатор от 1956 г. Естествено, че няма абсолютно свободен пазар - и да, естествено, днес либералните, ама не толкова, и ляво настроени западни режими, в т.ч. в САЩ, нарушават принципите му. Това обаче нито е аргумент за липсата му, нито срещу ефикасността му. Занеш ли защо през 50-тте еди човек е хранел 4 деца и една по правило неработеща съпруга в САЩ, а и в Зап.Европа се доближаваха до този модел - точно защото тогава пазарът беше максимално свободен, а днес има какво да се желае в това отношение. Ето ти един текст от Милен Радев, човек видял туй-онуй, който да даде представа за нивата на нещата днес - за да не останат тези, които се развличат с четене на форума с грешното впечатление, че западняците умряха от глад, както личи от твоят текст: "Сразен разглеждах цените на хранителните стоки по магазините – по спонтанна моя преценка средно със само 30 – 40 % по-ниски от германските. А много от основните продукти като олио, захар, млечни произведения, маргарин, кафе, плодове (!) са по-скъпи отколкото в "редовите” берлински супермаркети. И това при доходи на средностатистическия българин неколкократно по-ниски от германските. " http://mediapool.bg/show/?storyid=153618&srcpos=8 И така - сложно е да се оспори тезата за историческият възход на запада през 20 век и за това, че именно свободния пазар го е направил такъв.. От друга страна - обществото не е "комплексно" от скоро, то винаги е имало сложни задачи за решаване и се е справяло някак си, не иделано, но добре - въпросът е от какъв принцип се подхожда към решението

Е да. Макар, че това правило е съобразено с японския

Не е вярно, че селянинът след 9-ти на драго сърце нападнал (то тогава няма чорбаджии, бре!) заможния си съселянин - и двамата са жертва на начеващата диктатура. Кой ти каза, че 9-ти септември е народно дело?? В Полша и Чехия няма посткомунисти, защото тези страни направиха бързо реформите си, които ние тука дъвчем с десетелетия. Съгласен съм, че това се дължи И на факта, отбелязан от Иречек, но не само и не главно на него.

Въпросът е неясен? Къде, у нас или изобщо?

Не бих нарекъл това в Китай и Виетнам социализъм - това там вече е термин, изпразнен от съвременно съдържание. "Нещо много сходно до социализма" не е равно на тази номенклатурно-бюрократична система, която имахме тука и която аз имах предвид. Шогунатът е назад в историята, за да го мислим и него тук. Нее, това е идеята за социализма, теоритичната му обосновка, превърнала се с всяка година от съществуването му в пропаганден постулат, лишен от основание. Същността на социализма, онзи нашият, де, беше именно липса на свободни пазари и свободни частни субекти, собственици и граждани, защото той не е нищо друго освен икономическа и политическа диктатура на едрата държавна върхушка, узурпирала съществената съвкупност от средствата за производство на обществото.

Това за мен е твърде спорен постулат. Китай, САЩ, Британия, Израел, Япония - това все са общества с относително висока степен на самоуважение. Иде реч пак за цивилизованост и нецивилизованост - дивотията и шовинизмът са на едния полюс, себеуважението и уважението на останалите нации - на другия.

Ще я повторим, разбира се, но по други причини. И не знам дали сега. Може би. Така добре описаната от тебе системна криза е всъщност криза на прекалената регулация. Не на прекалената комплексност, а на пороците във функционирането й. Досега поне, "капиталистическите" страни успяваха да проявяват гъвкавост и отвореност и да редуват регулиране с дерегулации, свобода и регулация, дясно и ляво и да прогресират до тази наистина забележителна степен, на която сме свидетели през целия 20 век да и днес. Сега обаче системата заскърца, защото започна, май, да отстъпва от фундаменталните си принципи. И трите основни икономически проблема, които си посочил, са критика на социализма. Като едно патологично отколнение (моля, не търсете примитивно "анти" в тези ми думи, мисля, че всички разбираме за какво иде реч), той не е типичен, за да характеризира явлението, /пък го и няма отданва, въпреки отделните пост-проблясъци, на един от който сме свидетели у нас в последните 20 г/. Но какво значи социализъм - значи липса на свободен пазар, банално и просто казано, в пропорционална степен. Та затова, може би системата има шанса да избегне съдбата на Рим Едно такова комплексно общество може да функционира твърде добре или относително успешно, ако съчетава принципа на свободата с принципа на реда, инициативата и интегритета, и да, индивидуализма и колетивизма. (Последният само там, където общите интереси на индивидите съвпадат.) Когато ограниченията са само там, където има общо съгласие за тях от гл. т. на основни общи интереси, тогава проблемът отпада. Другото условие без което не може е нивото на култура на обществото. Без това системата бързо ще се изроди в хаос и/или във някакво втърдяване и капсулиране на институциите, което вече ще е гибелно или по-лошо - агония. Високото ниво на култура пък се ражда там, където има общи споделени ценности - национална гордост, споделени хуманитарни и научни постижения, ред и законност, добро управление и т.н.и т.н. И последното - а то е свързано с горното е - съчетанието на традиция и модерност, на консервативни ценности със съвременна свобода. Който намери пътя, а той е много конкретен във всеки отделен случай той ще избегне сътресението - поредното историческо такова.

Нямаше как да се каже по-точно! И няма как да не се спомене Гумильов, защото, макар идеята да е витаела в умовете и преди, той я изрази за пръв път в завършен (макар може би неперфектен и оригинален вид). Та нищо чудно, че това, което пише Невски, е факт в определена степен.

А, а, а, е това ми беше мисълта и на мене!

Спомняш ли си къде?

Ще взема само това, макар, че се изкуших да питам дали само онази е причината немците да изберат Хитлер, не да се съгласят. Но не е по темата. Това горното в България го има. Но само то ли е? Дали така гледа българинът на богатите от миналото? Май погледът му е по-сложен... А как ли гледа на средната класа от миналото? Дали не гледа така, както описваш ти, не само заради просто изпъкване на забогателия, а заради образа му на посткомунистически мафиот и простак, спечили парите си по престъпен или морално неприемвлив начин? Дали не гледа така, защото мерцедесите не само изпъкват, но и вършат страшни простотии по улиците? Изпускаме пак, този път социалнополитическата конкретика, господа. Ще ида и по-нататък - набива се в очи, че, например на пътя, това огледало на всяка социология и социална психология, простотии правят не само мерцедесите, но и москвичите, че и други? Дали всъщност българите просто не им е писнало един от друг? Дали затова не обичаме да срещаме други българи в чужбина? Притеснени в комунистическото и посткомунистическо социално пространство?? Наскоро присъствах на уникална сцена - възрастен евреин от Америка влезе в едно празно кафе, където собственикът беше млад евреин от България. Посрещнаха ни така, като че ли гостът е най-малко чичо на домакина. Чак след 10 мин. разбрах, че се виждат за пръв път. Тези културни разлики и особености се формират именно от конкретиките на историята, но и днешния ден, на корените на миналото и на клоните на бъдещето - нищо от двете не може да се отрича или игнорира, когато се гледа социалният процес или неговите резултати. Това е с прости думи това, което искам да кажа.....

1/ Не може еднозначно да се сравняват тези два толкова различни периода от българската история - османския и социалистическия. Има някои паралели, няма да се спирам подробно, всички ги знаем - отчуждението от държавността е основата им. Но има и различия - и едно от главните е динамиката и скоростта на процесите. Османската империя е заспал субект, в който общо взето промените стават баааавно, яваш, яваш, аман аман. Социализма е бърза и интензивна форма за доиндустриализиране, съответно процесите са силни и интензивни и промените - също. 2/ Е да, ама отнасяш категории отпреди да ги има гърците и българите към тях днес. Т.е към феномени отпреди съществуването на тези техни носители. А това, което прави народите в днешният им вид е именно и само културната специфика. И малко генетиката.

Не е нужно - съгласен съм. Разминаването ни не е тук.

Е, да. Но нека видим конкретиката? Въпросите, групите? Изводите?