КГ125

А ти с това изказване - че нее водиш коректно а се опитваш да манипулираш дискусията, пренасяйки я голословно на лична основа. Жалко.

Ех, изостанала, северна държава на края на света! Какво разбира тя от икономическа стабилност. Като не кани Лукойл да й управлява едната рафинерия и не фалира другата, така е. Мислете му, какво ще правите с тоя евтин бензин....

Почти никак субсидирана, но затова пък достатъчно богата за балканска страна като България. Та унищожението й беше основна цел в началните години след 44-та г......

Модераторски текст - за такива изказвания занапред ще има проблеми. Не защото някому се препоръчва литература, напротив, това е желателно, а заради тона и заради лиспата на конкретиката в тях.

Но това не държи сметка за естеството на двете власти!! За ОГРОМНИТЕ разликите между тях и оттук - за ефектите им върху културата. Според мен това е механичен, едноаспектен и следователно съдържаш опасност от грешки подход. Къде е грешката - в това, че излиза, че двата режимя са еднакви. А те са еднакви само доколкото отговарят на дефинициите режим и власт. Всъщност става дума за два различни свята. (И тук си спомням един пропаганден постулат от онова време - "Два свята, единият е излишен" - ...) За мен такъв подход, който не държи сметка на историческата конкретика и специфика е крайно спекулативен. Не казвам преднамерно такъв... Не знам дали знаете но в реториката и пропагандата (а последната е толкова мащабна, че във всяка книга и филм се включват постулатите й) от 50-тте, има един израз, който е симптоматичен! "НОВ ЧОВЕК". Нов живот, нов човек... Това е защото системата се стреми, и успя, защото независимо от ефективността й процесите на културен генезис и промени за мен са обективни, иманетни на всяко общество, та се стреми системата към голяма, фундаментална промяна!!! И наистина, културата на стара България е съвършено различна от тази на новата. Може би на едни ниски, фундаментални нива тя не се променя, и това е нормално, но "горе", в нивата които дефинират съвременността и модерността, промените са неизбежни и са факт. Такива впрочем е имало и след 1878 г., когато капитализмът вече безусловно се настанява и почва модернизацията. Когато литературата и изкуството са свободно от цензура, те много се занимават с това, наречено при тях дилемата на "градът и селото" - знаем за кои творци и творби става въпрос. Ето тук Константин Гълъбов е бил http://liternet.bg/publish7/kgylybov/zadachi.htm така добър да обобщи дилемата на тогавшния "преход". Не отричам - социализмът задържа развитието от колективизма на старото към индивидуализма на новото време. В разгледания от вас аспект това е несъмнено така. Но има и още някои, незасегнати от вашият подход аспекти на културното и социалнопсихологическо развитие на България през нейния капиталистически и социалистически период. А и понятието "колективизъм" е според мен схванато твърде широко, твърде откъснато от историята и социалната психолгия, само в културологичен смисъл, а така опасността от грешки е немалка, IMHO. Та само ако погледнем материалната култура, архитектурата на двете епохи, литературната тематика, въобще всеки един културен артефакт ще видим разликите. Също и на едно по-ниско ниво - старата градска култура, ценностната система, всичко се променя! Също и икономическото поведение и нормите му. За политическото да не говорим - там е пълна разруха, целият политически процес в страната е обязден, за политика не се говори, за партията не се говори, няма критики (поне в началото). Така, че тези промени не могат да бъдат изпуснати от поглед. Много е опасно за крайните изводи, според мен.

Добре

Тенкю А какво казват в кратце помниш ли? Че иначе ще загубим време.

Това с учителката вече го коментирахме. Като твърдите нещо, излагате поне кратко твърдението. Или пускате цитат. Или сочите точното място, заглавие, по възможност още по-конкретно, което трябва да се прочете. Изрази като "няма да ставам учителка...." -

Че кой го отрича? Но какво общо има това със реалностите на социализма от втората половина на 20 век?? По-точно, чак толкова ли общо има?

Хммм, но това не са "дадености". Тези състояние с продавачката и т.н. - това са реалии на социализма и на неговата икономика, това е промяна в културата поради икономически фактори, а не вековна даденост на българина. В цялото ти изложение, тук вече съм много сериозен и незаядлив, наистина не мога да видя доказателство за тезата, че социализмът е намерил някаква благоприятна среда в българската култура.

И обществено-политическите процеси не са сред тези условия?

Ааа, това вече е друго. Този "колективизъм" няма да може да се отнесе към обществения строй, обаче - към държавата и институциите в най-широк смисъл. Нивото му е по-ниско.

Когато пишеш тук, то е за да споделиш знанията си. Вземи виж пост 120 и обясни по-подробно къде е грешката, ако има такава. Тук си не да пращаш хората да четат Хофстеде, макар, че съвета е полезен, а да излагаш информацията си и оценката ти.

Всички нива на културата са стабилни и неизмени, това ли се опитваш да ми кажеш, /освен, че нямам хабер от социология///???? ПП Пак да напомня, че, /макар в случая да е отправено към мене и да следва да го подмина, ама аз пък няма/ - такива лични нападки или говорят, че нямаш аргументация, или че спориш недобросъвестно, но и в двата случая не се допускат в този форум.

Номер 109 виждаш ли? Пропуска ти номера или?

Това е нормално поведение в условията на липса на възможности за противопоставяне. Вижте съдбата на Георги Заркин например и ще разберете защо са липсвали възможности, дори и в най-либералния период от социализма. Не можем да обвиним хората, че предпочитат да живеят като хора, а не да се борят с тая огромна, силна и брутална система. Ако в Русия битката за налагането на социализма минава през кървава гражданска война и селски бунтове с мащаби, които биха разтърсили Европа, в България тя е по-лесна - движението на огромните за малката страна сили налага идването на съветската армия, срещу която съпротивата е глупост. После почват - репресии, терор, национализация. Как да се противопоставяш на това? Като Унгария? А тя успя ли? Така, че сложен е въпроса за културните особености на българина. Това, че е търпял социализма не е от колективизъм. Като го гледам днес, българина е всичко друго, но не и колективист - той не се интересува от институции и общности, живее в собствения си свят и прави простотии извън него, умува на едро и хитрува на дребно.... Все балкански индивидуализъм.

Т.е. как не го виждаш?

Ами какво противопоставяне да има, като тя са толкова мащабни и брутални, че противопоставянето е невъзможно. Точно защото те минават нивото, което допуска противопоставяне. Когато се слухти за вицове и се вкарва в затвора за 20 мин. закъснение за работа, на какво точно и как да се противопоставиш? Белогвардейците губят войната и актовното противопоставяне свършва.

Ами аз от половин тема питам - какво следва от това, каква система се "препоръчва" и все получавам уклончиви отговори и квалификации- като горния....

Всеки иска да живее като човек.

Е, добре - 15 теми си изпизал в свободно теоритизиране и свободно боравене с понятията на културологията, за да обосновеш, че българина друго освен социализъм не го спасява ли? Или? Измененията в културата му са в няколко посоки - обезверяване в институциите и житейски цинизъм, съзнание за двойни стандарти и падане на нивата на почтеност. Това е българската "култура и социализъм".

Влизам само за секунда. Не са глупости, точно така е. Доказателствата са в цялата българска история отпреди от от след 1944 г. Нивата на българската художествена култура, военните постижения, цялостния национален и духовен живот преди и след това, догматиката на 50-тте, отпускането през 60-тте, сивотата през 70-тте, изоставането на 80-тте. Все дълги теми, които изобилстват от доказателства. Без да се обиждаш, но и изложената от теб теза е просто едно теоритично твърдение, също лишено от доказване. От утре нататък ще ги разгледаме по-подборно.

Различието ми е само в степента на тази оценка. Нещата, сходни с нашата психология бяха бруталността и примиреността на българина. Първоначалната бруталност, с която беше наложен, изтри за дълго от българската култура "духът на Одрин". Не бива да пропускаме нещо от първостепенна важност! Преобразованието, реформата, революцията, която социалистическата власт, несъмнено дошла отвън, прави, се отличава с: 1/ висока организираност; 2/ теоритична обоснованост; 3/ висока, често беспредлена степен на бруталност. Какво се прави: 1. Физически се унищожават най-опасните за бъдещата власт лица от политическия, военния и културния елит, както и някои особено богати субекти, които се и ограбват; 2. Насажда се система от догми, силно намесващи се в личния бит и живот на хората, като се изисква не само съгласие с тях, но и АКТИВНО демонстриране на това съгласие; 3. Организиране на система за мащабно следене и набиране на информация за потенциално недоволни лице. 4. Жестоко и безкомпромисно смазване на всяка съпротива. (Тук обаче трябва да отбележим известна гъвкавост и толерантност (sic!), проявени по специфичен начин). 5. Изземване на почти всяка собственост, концентрация на капитала в ръцете само и единствено на държавата, i.e. върхушката й. Така, че всичко това не може да не остави културен отпечатък и той е факт, за съжаление в негативна светлина. Което е по-лошото, естествените политически и културни процеси в обществото биват прекъснати. Това отчуждава от институциите, от средствата за производство, от моралните норми, защото на тях им трябва работещо общество, за да се утвърждават. Така, че според мен това, което днес констатираме като българска култура от едни нива нататък е резултат на последните 60 години.. Това, че нямаше бунтове както в Чехия вече може да се обясни с балканската търпимост и социална незаинтересованост. В Чехия самата КП направи промените, докато тука вече нашата КП прояви много от българските културни различия. Та да, в определена степен се съгласявам. Въпросът е в каква и какви конкретно са спецификите. Но за това - утре.

Кое? Обединението на Германия?

Да... Но все пак тя е водеща капиталистичекса страна, нали? Пък и Гърция не се оплаква от липса на капитализъм, макар, там напоследък да текат едни процеси... Но пак ще се отклоним. Как да обясним съчетанието на ефективен капитализъм и този "колективизъм", за който говориш. Дали пък термина на Хофстеде, който тутакси ще изчета (ох, ами кога... :( ), само да го взема, не се отнася за други аспекти на явлението. Защото ей Богу, японските корпорации не са паднали от небето и може би просто там инициативността се проявява по друг начин? ПП Адски интересен въпрос, обаче, поне за мен!