КГ125

Разбира се, след като се формира религията, тя, както и останалите културни феномени имат обратно влияние върху културата и развитието й.

По жестокост, а не по ефективност, балканците и руснаците не могат да бъдат надминати. Не се изразих точно - "да видиш успешно" какви са нагласите. Изследванията игнорират различията, което според мен ги опорочава донякъде.

E така би следвало да е, културата е по-широко понятие от религията, съответно религията борави с малко по-високи понятия, до които следва да се стигне в културното развитие.

Амио когато хората търпят с тъповатото "няма да гласувам, всички са маскари" една мафия повече от 10 г., не знам дали казаното не е основателно.

Добре, шегите свършиха, обсъждайте по същество.

Ловко се правиш, че не разбираш за какво иде реч, съответно екстраполираш така изкривената от тебе тендеция в крайности и фотографии, нали? Хитро, но...... пропагандно. Естествено, че в онези исторически периоди етническите основания са водещи. Но човек с твоя ум би трябвало лесно да разбере, че основанията се черпят не от етническа чистота, а от преобладаването на определена народност. И че това е в ОНЕЗИ исторически периоди, з акоито говорим. Както и, че това не изключва приемането от съответната държава на територии или население със смесен етнически състав. А това, че "няма онзеи времена" и че всичко е едно и също, просто не държи сметка за елементарни неща в историята.

Че кой пречи на държавата да участва в историческия дебат? При това тя има богат доказателствен ресурс. Но да защитава позициите по исторически и научни въпрос си със закон това е безумно. Очакваме списък на разрешените въпроси и твърдения и на забранените.

Е, явно и към двете. То второто се изложи по много параметри. Само че сега се излиза свободно. Но причините са икономически или културни, не и политически вече. Да, има бунт, макар и не невъобразим, през 1953 г., но после не се повтори - то и тука е имало съпротива, но не масова, естествено; впрочем забелязваш ли, че тези бунтове никога не се случват едновременно? 1953/1956/1968/1980 в различни страни. Бягството на немците беше улеснено от мощния пример на Западна Германия - те проблеми с интеграция и напускане на родина нямаха никакви - все едно ние да искаме да избягаме в Пловдив, ама на Траянови врата да има стена със стрелба. Това обяснява нещата. После, в ГДР репресиите никога не са били излишно жестоки, а българинът, който дръзне да се опълчи към властта, го чакаха балкански жестокости. Доста емигранити имаме и за социалистическия период, което показва ясно за какво става дума. А за въпросите и националнистите ю- Ако се задават еднакви въпроси на различни култури, няма как последните да се сравнят.

Когато се преценява конкретен исторически и политически феномен, каквито са последните реакции на обществата срещу режимит отпреди 1989 г., следва да се имат предвид главно историческите факти и политическите съотношения на сили и конкретики на момента. Защото, освен народното недоволство, което впрочем винаги е съществувало, и често спорадично ескалирало, съществуват и много фактори, които могат да объркат представата за културите, например: 1/ Участието на самите компартии и техните структури, вкл. силови и манипулативни, в процесите на 1989 г. 2/ Натискът отвън; 3/ Конкретният ход на събитията, обусловен от конкретни ситуации - така например, гражданите на ГДР масово побягнаха в Унгария, която отвори границите си (какви изводи за немската култура можем да правим от това, че немците са страхливи ли?? А впрочем в ГДР също не се бунтуваха особено срещу социализма - нима те са с един и същ културен стереоптип с българите?? ) С други думи - съществуат още множество фактори в историческите събития, за да получат последните чисто културологични обяснения. Като неспециалист да питам аз - а не би да сме свидетели на нещо като "културологичен центъризъм" или, да ползвам Сталиновия израз - "културологичен волунтаизъм"? (това, разбира се майтап, но вижте каква добра обвинителна формулировка :):):):) ) Относно земеделието - пряката му връзка с тираничните режими трудно може да се обясни толкова лесно. По-скоро това са първите по-крупни политически формирования, а тук играят роля и (sic!) културните особености на самите народи. От посочената от теб схема изпадат едно земеделско (Древна Гърция, която е пределно демократична) и едно неземеделско (общността, сред която се издига Чингис хан, което прелива от диктат ) общества. Освен това в пъзела влизат и обичаите и традициите на народите, формиращи разглеждания "пръв" политически феномен, етнопсихологическите им характеристики, социалните им норми, етиката и морала на древното общество по отделно. А тука имаме голям букет от разнообразие, за да го подминем и класифицираме току тъй. Изглежда, че ще да има нужда от много още изследвания, преди да се генерализират настоящите културологични къмто политически или исторически изводи. Казвам го така, като външно на знанията по тия въпроси лице.

Несъмнено е открил нещо важно, но, по отношение на националните културни особености, точно отсъствието на националността като качество прави според мен невъзможно отнасянето на заключенията му от изследванията в IBM към нациите. Без да съм спец, критиката срещу него е основателна. Изследванията на Андрей Райчев (надявам се да се е отърсил от политическите си виждания при провеждането им ) биха могли да се коментират отделно и конкретно, с оглед на цялостната им конкретика, в т.ч. време, място и начин на провеждане, изследвани групи и пр. Сравненията пък на корелациите в отделни страни е повече от спекулативно. Защото отделните култури имат отделни разбирания към въпросите и понятията, оттук и отговорите; бли следвало да се сравняват само близки култури.

А, не не. Не и в сегашните. Те само биха консервирали проблемите, за които пишеш по-горе. Сакън

60/100. Но не ще да ме посочи, може пък да съм извън скалата

Хм, хм, хм. Но ако примем, че земеделието генерира неравновластните култури, то не можем да обясним защо в политическата култура на половината от земеделските общества културите са равновластни. IBM е доста съвременна организация, за да можем обаче смело да отнесем (без да държим сметка за опасността ако игнорираме конкретиката да отървем същността) към всяка общност, особено в класическите такива, като народности и нации и особено балканските нации. В нито едно от балканските общества няма сериозна "революционност" и борба с режимите, но половината от тях спокойно си изградиха работеш капитализъм. Което показва, че българското общество проявява специфични реакции на пристигналата отвън социална организация на социалистическия ред. Културологията и историята не могат една без друга явно. Ако се прилага само единият или само другият подход, опасността човек да мисли че е в IBM, а да е в Тутракан, е много голяма. Изследването, което цитираш, явно е установило социалнопсихологически особености на политическата култура, но как ще отнасяме това към историческите процеси и феномени и особено към тяхната конкретика е въпрос с много фактори в уравнението.

Хм, аз бих я потърсил другаде, не в земеделието, а в ... културата Така описано, българското общество има някои белези на "неравновлатсното". Но кои общества конкретно изследва Хофстеде, кои периоди и кои примери дава за единия и другия вариант на класификацията си?

Спрямо деструктивните политически институции и практики търпението наистина е безгранично. Това е важното в обсъждания тук аспект; заради политическата наивност е - нещо, което съпътства българина през цялата му истирия, та дори от Аспарух насам.

Не се изразих точно. Преди нацията хората са лишени от идея за държавност, защото феодализмът се разпада. Не и за народност. Много добре са си знаели какви са, и само предисловието на Истирията на Паисий, а и текстовете на тези на Бакшев и Зографската ясно го показват. Да не говорим за изобилието от средновековни извори. Тезата за това, че основното е било родът и вярата, а после народността, просто не може да се сподели. (За това имаше отделна тема, обаче. Тези категории са в различно съотношение и динамика, но за мен са равностойни; да не се простираме тук върху това, обаче.) За съвременността имаш известно право. Но причината е в апатичността и в бавността на политическа реакция на българина, а не в някакви изконни, видимо социалистически според теб нагласи. В търпението - същото, което отричаш в онази тема, според мен без основание. То биволското, до степен на овчедушие търпение на българина е ноторен факт.

Натан, съветвам те да преосмилиш начина си на участване тук.

Това е разговор, който имаше място в другата тема, за мястото и тежестта на етноса в идентификацията на обществата. Аз не мисля, че и през Средновековието то е било толкова слабо, колкто ти, но това наистина е страничен момент. Че то коя нация не се е създала И с помощта на академичните среди? Това е нормален процес на структуриране на нациите.

Бе то че подраниха, подраниха тия от Копривщица; но че без тях можеше да има не само арменски геноцид - можеше. Та викам да не им викаш "урунгели" Още повече, че допускаш странна за човек с твойте познания неточност - "младите" са тези, които бързат през 1876 г., а иначе в Копривщица има достатъчно хора като дядо ти, че и повече езици от него са знаели. Гръцката асимилационна политика в новата история е твърде успешна; няма лошо, когато няма насилие. А българите наистина са се съхранили по планините, но не само. Тези, които са се "интегрирали" в османското общество не са само тези от полето, нещо неясно имаш предвид. В икономическо отношение не само Пловдив и Русе са били интегрирани, ами всички напреднали български градове са интегрирани и произвеждат и печелят доста, до степен да станат основен икономически фактор в империята. Така че, не бързай с географския детерминизъм по българските ширини.

Ам това вече е друго - Паисий допуска грешки, това е вярно, но ти по горе друго пишеше Такава критика към Паисий или към който и да е е нормална. Из пътеписите и друго пише, въобще този род литература е добър исторически извор. И това, за което пишеш е описано, и много, много други неща, позитивни и негативни. Старите автори са доста обективни за това, което са видели с очите си. Многото добри думи за българите на немеца Ханс Дреншвам например правят впечатление.

Това просто не е вярно, приятелю. Вземи си книгата "Българите през 15 век" и "Немски пътеписи за Балканите" и ще видиш, че никой никъде не е изчезнал. Паисий не казва нищо за турците, защото не те са му проблема. Вече наистина започваш да будиш смях, както казва Хърс. Илиза, че Паисий (вероятно македонец по народност, да?) е измислил в обидата си на гърците българската история. Започваш да водиш пропаганда от доста провокативен тип, но и доста примитивна.

Първо, през турско не е бил третиран като животно, нещата са по-сложни. Когато преценяваме поведението на българската народност през турско, ние грешим като изискваме от нея поведение на нация. Това е често срещана грешка, която води българина до мрачни мисли. А не бива. Българската нация се ражда в Османската империя, в процеса, обозначен от историята като Възраждане и общо взето безспорен. Стартът на османския период за България обаче какъв е - разпилян поствизантийски феодализъм, отчуждена от всяка идея за държавност народност. Така разнебитена тя потъва в османската империя и става час то нея, както всички околни народи. Пътят й вече в самата империя е отделен въпрос. Да, в известен смисъл има разлики в балканските общества и европейските, и как да няма, като имат различен исторически път. Не е вярно, че Полша не създаде мафия. Създаде я, и даже и филми за нея направи, но това беше в един ранен период от нейния преход, защото тя успя да я преодолее. Когато при една случайна мафиотска престрелка във Варшава загина случен студент, на другия ден едномилионна демонстрация водена от епископа на Варшава заля улиците. В такава атмосфера нито мафии, нито посткомунистически структури, водени от "дълбокомъдри" престъпни пропагандатори "пеят". Това обаче са въпроси на политическото съвремие и българско злободневие, а не толкова на култура. Съвременните български политически главоблъсканици не идват от културата, а от конкретната политическа ситуация.

В кои точно векове българите изчезват като етнос??

Именно! Така май стоят нещата и с литературата, разбира се, с определени изключения. ПП А Бусманци е символ на селяндурщината за ония времена само в очите на гледащата с пръв поглед интелигенция. Българското общество можа да види дълбоката мъдрост на малката Милена и като роди Елин Пелин и Йордан Йовков, и като ги включи в учебниците си още през 1902 г. .... И като ги прочете и то добре, така, както прочете и символистите и Светослав Минков, и Николай Райнов...

ОК ще поискам останалите страници.