MARK

И аз имам такова усещане.

Кой е писал това?

Темата за паметта ни отвежда към проблема за това как човека възприемаме времето.

Да, бог иска да пораснем, но какъв парадокс е, че за да го направим трябва да се освободим от образа на бог.

Вие пък сега! Нали знаете, че чрез тези противоречащи на библейския мит за сътворението фосили, Бог изпитва вярата ни.

Струва ми се, че говорим за различни неща. Въпросът за колективната памет за пръв път е поставен от Морис Халбвакс ("Социалните рамки на паметта", 1923) и впоследствие е развит в работите на Пиер Нора, Пол Рикьор и други. В най-широк смисъл, културно-историческата памет обхваща всички културни компоненти и артефакти, които свидетелстват за миналото (фолклор, традиции, обичаи, паметници и т.н.), т.е. целият инструментариум за предаване на информация за миналото. Запаметяването и репрезентацията се осъществяват чрез различните социални институции (семейство, общност, етническа група, съсловие, народ), които формират колективните представи за миналото. Трайна колективна общност без подобна колективна памет е немислима, защото тя формира усещане за цялостност и групова идентичност. Следователно, не става дума за някаква метафизическа категория. Тъй че Lion Queen е права, че трябва да разграничим понятията "колективна памет" от "колективно несъзнавано".

Няма точни съответствия. Атараксията напр. не е точно мокша, нали? Поздрав!

Аналогията ми е оспорима, наистина. Но психе е душа, а будхи - интелект. Интелектът е кулминацията на съзнанието. Но има и друг паралел, който е между трите гуни (тамас, раджа и сатва) и хиле, психе и пневма.

Недей така, защото твоите постинги са интересни и интригуващи. Все пак, помисли дали начина, по който сегментираме нашия опит, накълцваме го и го разделяме на парченца е най-конструктивен. Днес говорим за синергетика и интердисциплинарност между науките. Ако твърдим, че култоролозите, антрополозите и историците нямат право да използват термини като "колективно несъзнавано", "колективна памет", "архетип" и т.н., то по същата логика половината от творбите на Фройд и Юнг трябва да отидат в коша, а и не само те...

Добре казано! Освен сетивния наглед или перцепцията (knowledge by acquaintance) и съждението или изводното познание (inferred), т.е. пратякша и анумана, има и йога-пратякша, но тя е недостъпна за нас на този етап. Затова и питането дали има съзнание, което няма материален носител е безмислено, според мен.

Това не е вярно. Понятието за "колективно несъзнавано", макар и модифицирано и интерпретирано по безбройни начини е възприето от мнозина антрополози и културолози.

Може ли някой да дефинира разликата между материя и съзнание? Според традиционно приетата научна парадигма съзнанието е еволют на материята, но още в Самкхя се прави разлика между хиле/пракрити, неговия еволют психе/будхи и пневма/пуруша. Извинете, че се включвам само инцидентно с по някоя реплика, но многократно съм участвал в подобни дискусии и не виждам някаква полза от тях.

Таз работа със съзнанието е много мътна. Феноменолозите казват, че интенционалността е основна характеристика на съзнанието, която го отличава от материята. Но дали това е така? Можем да допуснем, че интенции има и в неживата природа, доколкото интенционалността е информационна характеристика на каузалната връзка между явленията.

Учените знаят, че има една обширна област, която не могат да редуцират до ясно дефинирани закони, но все пак вярват, че Вселената е хомогенна и хармонична общност, която може да се изрази в числа. Религията, науката, изкуството са просто различни символни вселени, които строим в стремежа си да изразим и осмислим нашия опит и затова не бива да се сравняват и противопоставят, според мен.

Прекрасни книги! Като нещо по ново в SF бих препоръчал и поредицата за Ендимион/Хиперион на Дан Симънс, но ако трябва да се върнем към философията подходящо въведение, според мен е "Есе за човека" на Ернст Касирер.

Имам някакъв блед спомен, но нищо конкретно.

Не слушате ли R&B? Просто се чудя дали "жизнеутвърждаващата" проза на Киси е най-подходящото четиво за един тинейджър... Инак "Полет над кукувиче гнездо" е стойностна книга за изследване на определени нагласи и тенденции на ЛСД-поколението. Но най-добре е да се прочете Тимоти Лири...

Кен Киси, Хъксли, а може би и Менсън... По-добре Еминем:

Добре, Queen, ще се съглася. Дадохме предостатъчно информация.

Да, Аврелий и Кант. Това не са фотографии, разбира се, тъй че не можем да сме сигурни дали са изглеждали по този начин. А Ницше, както казваш, има налудничав поглед и като млад. Тя и философията му е такава...

Това сероизно ли?

Това е вярно, разбира се. Струва ми се, че момчето търси нещо като рецепта или пътеводител в живота. Затова си мисля, че стоицизма, епикурейството (което не бива да се бърка с хедонизма) или зен, могат да го насочат... Но ние го затрупахме със заглавия, изпокарахме се по повод нашите лични предпочитания, дадохме възможно най-лошия пример и най-вероятно го обезсърчихме.

Може би сте прав, но бихте ли се аргументирали.

Момчето иска да чете ФИЛОСОФИЯ, а не Холмс, Тримата мускетари или Мечо Пух, които са велики книги, разбира се. Затова му предложих "Въведение във философията" на Ясперс и "Светът на Софи" на Гордер. Предложеното от колегата Глишев също е подходящо, разбира се.

Залеза на Ницше е белязан от заболяването му от сифилис. Нали не искате да кажете, че това е съдбата на всеки философстващ човек?