MARK

Напр. следното Хайдегер и индийската философия. Репликата ми беше насочена на срещу вас, а срещу теософско-антропософските фантазии, които не бих препоръчал на един тинейджър.

Мда... Ако започнем и с антиутопиите, край няма да има.

Да, като напр. че планетите имат карма и други подобни бисери.

Така децата ще научат кои книги не трябва да четат. Все е нещо... 451 градуса по Фаренхайт!!!

Mea culpa! Познавате ли източната философия и религия? Известни ли ви са паралелите между стоицизма и будизма, между Хусерловата феноменология, късния Витгенщайн, и Дзен или между Хайдегер и индийската философия?

Лем, разбира се. A "Фиаско" и "Едем" чели ли сте? Обаче, защо имам чувството, че нашия млад приятел, който започна темата отдавна не участва и не я следи...

Съвършено вярно. Изумително е как днес, когато има толкова много общодостъпна и автентична информация за източната философия, хората все още се увличат по мадам Блаватска или Лобсанг Рампа. За екзотичните мнения по повод Екзюпери ще се въздържа. Само ще кажа, че по тази логика поне 1/2 от световното литературно и философско наследство може да отиде в коша - от Сократ, през Ницше до Хемингуей.

Да, може би, квазиисторична, ако да речем вземем като пример историята на юдеите описана в Стария Завет. И да, колкото повече време минава толкова повече профанното се превръща в митично.

Съвършено вярно. Това се потвърждава в изследванията на Елиаде и мнозина други. Напр. във връзка с Крали Марко, който беше споменат, можем да си припомним за процеса на митологизация на историческите личности, т.е. за това как неговата профанна биография се заличава и бива заменена с нова, която се построява според каноните на мита. Майка му се превръща във вила, както и жена му, сражава се с триглав змей и с брат си Андрия и т.н. Подобно на другите епични цикли и този за Марко е пълен с анахронизми. Напр., в някои версии се твърди, че Марко (починал 1394) е бил другар с Ян Хуниади, който се отличава във войните с турците около 1450. Същото е и с други герои от южнославянския епос като Вукашин и Новак... Митът е последното, а не първото събитие в еволюцията на спомена за героя. Народната памет променя историческите събития и биографии в рамките на 1-2 века. Причината е, че тя използва архаична структура, в която реалните събития се заменят с митологични образци, а реалните личности - с архетипни категории. Колективната памет е безисторична. Истината, която можеда бъде извлечена от нея се отнася до традиционните социокултурни форми (институции, обичаи т.н.) и природни феномени, но не и до лица и събития. Хм, май дублирах горния пост...

Правилно, но все пак от какъв характер да са тези занимания?

И Maрк Аврелий, може би? Стоицизъм и дзен - съвършенна комбинация.

Добави и "По следите на изгубеното време"..

В областта на философията ли? Напр. НАГАРДЖУНА, но без да обръщаш голямо внимание на коментарите на Калупхана, които са си негова лична интерпретация, която няма много общо с Мадхямака... Това първо ми хрумна, т.е. не зная от какво точно се интересуваш.

Доникъде, най-вероятно: т. 4 и т. 6.

Съгласен. Може би е полезно да си припомним критериите за формиране на познавателния хоризонт, които ни дава Кант в своите лекции по логика. Според него човек следва да: 1.) определи познавателния си хоризонт навреме, по възможност по-рано, но като цяло тогава, когато може да го определи самостоятелно, а това обичайно не се случва преди 20-та година; 2.) да не променя хоризонта си прекалено често и лесно като се лута от един към друг; 3.) да не мери хоризонта на другите според своя, както и да не смята, че това, което е безполезно за него е изобщо безполезно, защото е чиста наглост да определяш хоризонта на другите, ако не познаваш техните способности и намерения; 4.) хоризонтът не бива да се разширява твърде много, но и не трябва да се стеснява прекалено, защото опитите да се знае всичко водят до объркване и незнание, а ако считаме, че някои неща изобщо не ни засягат допускаме грешката на онзи философ, който считал, че историческото познание въобще не му е необходимо; 5.) полезно е да се определи и абсолютния познавателен хоризонт на човешкия род, според миналото и бъдещето, както и мястото, което заема нашата наука в познавателния хоризонт изобщо; 6.) при определянето на личния или инивидуалния си хоризонт трябва внимателно да преценим: към кое знание имаме най-големи наклонности и способности, кое е необходимо в съответствие с определени задължения и кое не може да се съчетае с тях; 7.) като цяло следва да се стремим да разширяваме познавателния си хоризонт, а не да го стесняваме.

А от Гай Ричи какво очаквате? Но ако става дума за философия за тинейджъри, може би и ще е полезна и "Светът на Софи" на Юстайн Гордер.

Може би филмът ще породи интерес към книгите: ПП Искам да редактирам предишния си пост за РЪСЕЛ. Преводът, към който съм дал линк по-горе ми е непознат.

Като увод може би ще е от полза "Въведение във философията" на Ясперс ТУК и Ръсел. Това за западната философия.