dejandodo7

Точно към актуалността на апокалипсиса са насочени въпросите ми, но темата е дълбока и всеобхватна. Все още разсъждаваме върху първото изискване на първата вест 14-та глава на Апокалипсис на Йоан, а именно: "бойте се от Бога" Това изискване е парадоксално, а зад парадоксите има скрит смисъл. Още нещо за всепроникващата същност на страха: Философската антропология изследва страха като модус за дълбинно изследване на душата. На обикновен език това означава, че страха е такава важна част от човешката същност, че той би могъл да послужи като средство за разбиране на различните страни на сложната човешката личност. Така Аристотел говорил за страх от заплашващото зло. Мишел Монтен разглежда страха като паника. Сьорен Киркегор проследява корените на страха до грехопадението. Според Хорст- Еберхард Рихтер движеща сила в живота на човека е страха от срама - да не се изложим пред другите. Мартин Хайдегер и Освалд Шпенглер обясняват как страхът се подхранва, чрез осъзнаването на празнотата в света и вакуумът от липсата на идентичност както и страховитостта на перпективата, която предлага една вечна вселена и безкрайно време. Жан-Пол Сартр анализира страха, който идва от детерминираността на миналото и неиизвестността на бъдещето. Алфред Адлер говори за страха от обществото и страха от смъртта. Зигмунд Фройд обсъжда най-подробно сексуалните страхове на личността, докато Айбъл-Айбесфелд и Криста Зютерлин се занимават с изясняването на вината като негов главен източник..... тогава вестта от 14-та глава е насочена към сърцевината на човешката личност...., но парадоксът все още остава неизяснен... Вие какво виждате в тази връзка?

Страшно си прав. "Апелът към страха" е способ използван по политически, икономически или др причини за постигане на определена цел, чрез експлоатирането на човешките страхове. Добре замислена информация създава определена доза страх и довежда до желания убеждаващ ефект. В подобна връзка се използва и изразът "Култура/климат на страх", за което Херман Гьоринг пише следното: "Хората не искат война, но те могат винаги да бъдат доведени до подчинение на директивите на водачите. Това е лесно. Всичко, което трябва да се направи, е просто да им се каже, че те са атакувани, и да бъдат заклеймени пацифистите като такива, на които им липсва патриотизъм, чрез което излагат страната на опасност. Това работи еднакво във всяка страна." Счита се, че подобни стратегии за укрепване на президентския имидж стоят зад случая 9/11 и заплахите от заразяване с антракс с цел "изфабрикуването" на нова вражеска мрежа" срещу, която правителството да поведе борба "за доброто" на гражданите. Арсеналът от техники, които възприемат страха като голям потенциал за въздействие върху поведението и съзнанието на хората включва още: - "Продаването на страх" (Fear Mongering) - "Контрол, чрез страх" (Management by Fear) - Произходът на тази техника се проследява още в писанията на Николо Макиавели (1511) Но защо в крайна сметка страхът е толкова важен и въздействащ?

Мда, кой наистина? Аз не съм човека с отговорите, но мога да давам идеи.

Доста по-традиционно християнска от изброените, но темата не е моята религия. Ето някои идеи за страха от Бог: През 1994 барабанистът и лирицист на групата "Rush" обяснява в едно интервю какво ги е вдъхновило за една серия от четири песни на групата озаглавена "страх". "Идеята за трилогията беше предложена от един възрастен човек, който казваше, че според него животът не бил управляван от любов, разум, пари или стремежът към щастие - но от страха. Тази умна, но цинична позиция твърди, че действията на повечето хора са мотивирани от страх да не останат гладни, да не бъдат наранени, да не са самотни, да не бъдат обрани, и т. н., и че хората не взимат решения основани на надеждата, че ще се случи нещо добро, но от страх, че ще се случи нещо лошо. Реагирах на това по начина, по който повечето от нас обикновено реагираме на генерализации: "Добре ама аз не мисля така!" Но по-късно започнах да мисля повече по този въпрос, наблюдавайки как се държат хората около мен, и скоро осъзнах, че има нещо в тази гледна точка....1. А вие какво мислите по този въпрос?

Нека се опитаме да проверим актуалността на вестта в нейната първа част: "... бойте се от Бога..." Доколко релевантно е това? Дали страхът е толкова важна част от света на човека?

Вярно е това, че Библията включва всички извънземни същества, когато говори за Вселената но не някакви примитивни човешки фантазии, а супер интелигентни същества. Ето няколко текста, които загатват това: С вяра разбираме, че световете са били устроени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща. (Евр 11:3) Господна е земята и всичко, което я изпълва; вселената и онези, които живеят в нея. (Пс 24:1) И един ден Божиите синове дойдоха да се представят пред Господ, и между тях дойде и Сатана. (Йов 1:6)

Ако са приемали написаното в старозаветните свитъци то те са били доста по напреднали от средновековните учени по отношение на познанията им за Вселената. Например тези текстове са доста прецизни астрономически, а са писани преди повече от 2600 г : "Той е, който седи над кръга на земята, и жителите й са като скакалци; който простира небето като завеса и го разпъва като шатра за живеене," (Ис 40:22) "Той простира севера над празнотата, окача земята на нищо' (Йов 26:7) Но това не ни е темата. Да се върнем на страха...

Тъй вярно DendroaspisP!!! Last roman би ли продължил с идеята за "умъдряващия страх"...

ОК "Южняк", разбира се, че ще се съглася с това, че езикът е метафоричен, а също и че за да разбере смисъла на символиката трябва да се познава историческата обстановка на Йоан. Между другото още в началото на своята вест Йоан задава отправна точка за времевата реализация на представените му видения и интерпретацията на семиотичния текст: "Ето, идва с облаците; и ще Го види всяко око..." (Откр 1:7) Това идване все още не се е реализирало така, че не би ли трябвало текстът да има приложение и за нашето време?

Всъщност ние все още не сме обсъждали нищо от вестта...., моля прочетете я и коментирайте. Например на мен ми прави впечатление, че вестта започва със "Бойте се от Бога.." Това пък защо? Защо би могло да е необходимо хората да се страхуват? Ама нали Бог бил любов, апък сега страх от Него... какво става?

Запознат съм със деконструктивизма на Жак Дерида, но в случая той не ни помага много за разбирането. Колкото за, вечния смисъл, на вестта, интересно, че на друго място в Апокалипсиса делото на Христос е оценено по следния начин от жителите на Вселената: И видях в дясната ръка на Седящия на престола книга, написана отвътре и отзад, запечатана със седем печата. 2 И видях един силен ангел, който прогласяваше на висок глас: Кой е достоен да отвори книгата и разпечата печатите й? 3 И никой – нито на небето, нито на земята, нито под земята – не можеше да отвори книгата, нито да я гледа. 4 И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да отвори книгата, нито да я гледа. 5 Но един от старейшините ми каза: Не плачи; ето, Лъвът, който е от юдовото племе, Давидовият корен, Той победи, за да отвори книгата и да разпечата нейните седем печата. 6 И видях сред престола и четирите живи същества, и сред старейшините, че стоеше Агне, като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии Духове, разпратени по цялата земя. 7 И То дойде и взе книгата от дясната ръка на Седящия на престола. 8 И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесет и четиримата старейшини паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите. 9 И пееха нова песен, като казваха: Ти си достоен да вземеш книгата и да отвориш печатите й, защото си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога хора от всяко племе, език, народ и нация, 10 и си ги направил царство и свещеници на нашия Бог; и те ще царуват над земята. 11 И видях и чух глас от много ангели около престола и живите същества и старейшините; и броят им беше десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди; 12 и казваха с висок глас: Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме власт и богатство, и мъдрост, и сила, и почит, и слава, и благословение. 13 И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята, и по морето, и всичко, което е в тях, чух да казва: На Седящия на престола и на Агнето да бъде благословение и почит, и слава, и господство за вечни векове! 14 И четирите живи същества казаха: Амин! И старейшините паднаха и се поклониха. (Откр 5 гл) Ако това наистина е становището на обитателите на Вселената, то ние тук май сме малцинство?! Интересно е също, че тук Христос е представен символично като заклано, но живо Агне - явно смисълът на жертвата Му за света има причини да продължава да е жива? А тази книга в ръката на "Седящия на прстола" защо само Христос може да я отвори? Да не би това да са предстоящите събития, които могат да се разгърнат само благодарение на цената платена от Него? Не знам, вие кажете за какво говорят тези текстове?

"...имаше вечно благовестие..." Този текст твърди, че носителите на тази вест не представят нещо ново, а историческия запис на четирите евангелия: Матей, Марк, Лука и Йоан - четири човека с различно образование и социален статус. Матей - данъчен агент, Лука - лекар, Йоан - рибар и т.н. Само, че новото в тази вест е, че тя обявява на жителите на света, че "добрата вест" (гр. евенгелион) всъщност има вечно значение. Това пък какво значи? Как е възможно описанието на исторически събития от преди 20 века да има вечен смисъл?

Някой разбира ли от тези символи...? Мисля, че това е послание.

Това е цитат от последната книга на Библията: И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечно благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде. И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудствуване. И друг, трети, ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и на образа му, не ще имат отдих ни денем, ни нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус. (Откровение на Йоан 14:6-12) Според вас за какво става въпрос тук? Възможно ли е това да е актуална вест за нас?

1 Той във времето Увод.pdf Кадър 1 Първата основна категория на програмата е времето. Съществуват множество концепции за времето в зависимост от това дали понятието визира астрономическите феномени, закономерностите на климата или неговата историко- пророческа перспектива. Тук ще разглеждаме всички тези аспекти, но в светлината на Свещените Писания на Старият и Новият Завет. Кадър 2 До нас е достигнал дълго акумулираният продукт на някои култури, които отразяват стремежа на народите от древността да анализират и използват закономерностите на времето. Стари календари, астрологически и астрономически данни, хроники и др. са част от този продукт на човечеството. Никоя цивилизация не е подценила значимостта на времеизмерването дотолкова, че да не ползва някаква форма на отчитането му. Измежду старите календари е и този на българите. През 1976 г. ЮНЕСКО обявява древнобългарския календар за най-точния в света. Други древни календари са тези на маите, китайски и египетски. Не трябва да се забравя и факта, че календарите на древните народи са тясно обвързани както със земеделските фази на годината така и с култово-обредните практики. Предстои ни да видим до каква степен те отразяват автентичността на първоначалния замисъл на Творецът за време измерването както и оценностяването на времето. Кадър 3 Библията представя Творецът като Първопричината на всичко съществуващо. Той е създал цялата Вселена, създал е и планетата Земя. За сътворяването и като планета за обитаване Той отделил 6 дни, 4-ят от които е предназначен да фиксира времеотчитането на земята посредством нещо като „космически часовник“ Поразително е как този часовник работи с най-голяма прецизност и до днес. Вероятно за първите поколения хора на земята не е представлявала особена трудност отчитането на времето единствено и само, чрез наблюдаване разположението на небесните тела. Кадър 4 Обособяването на всяка една времева единица има произход от движението на небесните тела от слънчевата система. Изключение прави само седмичният цикъл, който се задвижва от седмицата при сътворението. Денонощието или това, което Библията нарича един ден е една от най-лесните за наблюдение астрономически закономерности. Това е времето на пълно завъртане на земята около собствената и ос. Но през времето докато земята се върти с постоянната си скорост около оста си тя изминава някакъв макар и минимален път от въртенето си около слънцето. Тъкмо затова имаме около 4 мин разлика от традиционното разбиране за трайността на денонощието. И така денонощието се обуславя от въртенето на земята около оста си. Кадър 5 Самият Божи Син потвърждава валидността на 34 часовият денонощен цикъл. Тук трябва да имаме предвид, че часовото изравняване на светлата и тъмната част на денонощието от по 12 часа за всяка част е именно начина, по който древните са процедирали. Разбира се това правело зимните часове на деня по-дълги, а тези на нощта по-къси. Някои отброявали часовете от залез, а други от изгрев. Вероятно първоначалната идея за разделяне на деня на 12 часа идва от броя на месеците в една година така както са определени от луната. 12 е специално число в Библията, което визира лидерите на Божието царство – 12 сина на Яков, родоначалниците на Израел и 12-те апостоли на Исус Христос основателите на новозаветната църква. Кадър 6 Основните времеви единици имат общо това, че са делими или на 10 или на 6. Всяка една от тях е редуцируема т.е. може да се изведе от астрономическите закономерности определени в четвъртия творчески ден. Единствено произходът на седмицата има различен характер. И все пак базисните времеви единици са часът, денят, месецът и годината тъй като те имат директно астрономическо основание. Основанието на останалите има по-неясна дефинируемост. Макар и в друга връзка тези понятие „ ден, месец, година“ се срещат заедно и в Библията. Около 40 текста използват едновременно тези понятия индиректно, тогава когато се фиксират важни събития от гледна точка на библейската летопис, а в Откровението на Йоан назоваването им им изглежда най-пряко свързано с това, за което говоря. „И четирите ангела, които бяха приготвени за този час и ден, и месец, и година, се развързаха, за да убият третата част от хората.“ Откр. 9:15 На слайда виждаме корелацията на деня с по-малките времеви единици и тази на годината спрямо месеца и останалите по големи единици. Съществуват три основни варианта за калкулирането на дните в една година. Първият е този на лунната година, където влизат около 355 дни. Вторият е слънчевата година, където имаме около 365 дни. Третият вариант е междинният равен на 360 дни. Кадър 7 360 не е случайно число. То се получава от изравняването на единицата месец т.е. 30 дни наложен 12 кратно според броя на новолунията в една година. Резултатът е времетраенето на една година от третия междинен вариант, който предложих в предишния слайд. 360 би могъл да бъде изразът на един пълен цикъл във времето щом като го виждаме проектиран в рамките на една година. Тази идея виждаме в геометрията, където една окръжност се равнява на 360 градуса, но географското наименование за такива мерни единици е в минути. Библията ни казва, че Вавилон е авторът на тази система наречена шест десетична при, която всички единици се делят на шест или десет – 60 секунди, 60 минути или 360 дни. При един случай разказан в Писанията един от вавилонските владетели заповядва изливането на статуя от злато с тези размери. Дали ново вавилонската империя е приемник на по-стара традиция или е самият автор на тази астрономическа математика не можем да кажем категорично. Едно е ясно: това е част от езика на древността. Кадър 8 Числото 360 така представено визира пълен цикъл бил той геометричен, географски или времеви. Времевият цикъл на 360 виждаме в годината. Освен това съществува възможност за уподобяване на годишния цикъл на този от денонощието. 6 по 60 от вавилонската система може да се проецира върху ¼ от денонощието тъй като това прави 6 часа от по 360 минути. Но какво е общото на това с годишния цикъл? В годината имаме четири сезона от по равни части както и дванадесет по-малки части от месеци. Подобно нещо имаме и в деня ако го разделим на по един час се равняна на 24 часа/което е удвоеното число 12/. Ако го разделим денонощието на 6 часа се равнява на 4 равни части от по 360 минути. Биха ли могли те да съответстват на годишните сезони? Вижте сами. От 6 часа сутринта, когато е усредненото време на изгрева до 12 на обяд, когато слънцето е в най-високата си точка имаме съответствието на зазоряващата се годишна пролет. От 12 на обяд до 18:00 вечерта имаме нагорещеното време на лятото. От 18:00 до 00:00 часа имаме залязващият до пълно отсъствие на светлина и топлина сезон на есента. От 00:00 до 6:00 на следващата сутрин имаме пълният мрак и студ на зимата. Това уравнение има свое поетичен смисъл в поредицата раждане-зрелост-остаряване-смърт със идеята за цикличност тъй като зимата е подготовката на оживяването на спящите в почвата семена. Кадър 9 Подобно съответствие можем да видим и ако вземем само светлата част на деня като проекция на годишно сезонният цикъл, като тук 4-те части са от по три часа, но според мен първият вариант е по-сполучлив. И така числото 360 се явява някаква константа за математиците от миналото и не случайно точно то е, което се избира при тълкуване на пророческите периоди от апокалиптичната част на Библията. Периодът „42 месеца“ или „1260“ дни или „3 години и половина“ от книгите Данаил и Откровение се пресмятат вземайки за релевантна стойността от дни на една хибридна слънчево - лунна година. Кадър 10 Ако 360 минути са ¼ част от денонощието то четирите части заедно дават стойността на едно число, което е също не по-малко библейско. Това число е умножението на 12 по себе си и умножаването му по 10. Като вече знаем, че 12 е броят на лидерите на Божият народ от Стария и Новия Завет то тогава това придава особен смисъл на заветното божествено обещание към Авраам – бащата на синовете родени, чрез вяра. В Битие 22:17 четем: „...ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг А във Второзаконие глава 1 стихове 10 и 11 четем: 10. ГОСПОД, вашият Бог, ви умножи и ето, днес вие сте като звездите на небето по множество. 11. ГОСПОД, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, така както ви е обещал! Тази формула пък дава прословутото число на Откровението 144000 Кадър 11 Английската дума за Луна и месец – moon и month идват от по-старите езици и се отнасят до едно и също нещо. Дори на български наричаме Луната месец или месечина. Така както виждаме Луната от земята докато тя се върти около нашата планета засичаме 9 основни момента на нейната осветеност/наречени фази/ поради това, че земята хвърля сянката си върху нея докато слънцето я осветява. Пълният цикъл на тези фази дава единственото астрономическо основание за месеца. Любопитно е, че големината на това небесно тяло спътник както и разстоянието и от земята са така фиксирани, че при изравняване в една линия със земята спрямо слънцето сянката на земята чертае пълно припокриване с размера на спътника. Друг такъв синхрон е скоростта на Луната около оста и и тази на въртенето и около земята. Тези две скорости са в такъв унисон, че всъщност земните жители никога не биха могли да видят другата половина на Луната. По всичко личи, че това е планета създадена с цел. Кадър 12 Свещеното Писание ни предава знамението на нейната мисия така както тя е запланувана от Самия Създател. Така нареченото новолуние е първата видима луна, с която започва месечният цикъл. Кадър 13 Остана да уточним още един времеви цикъл. Докато земята се завърта напълно около слънцето изминават 365 дни 5 часа 49 минути и 30 секунди или около 365 дни и 1/4. Оста на земята спрямо еклиптиката/което е мислената плоскост разделяща слънцето и земята на половина/ е наклонена с около 23,5 градуса. Някои учени смятат, че това е предизвикано от огромен катаклизъм станал преди години на земята. Вярващите хора смятат, че това събитие е потопа още повече, че Библията твърди, че преди потопа не е имало сезони. Сезоните се получават от различното разположение на земята докато тя се върти с наклонена ос около слънцето. Така имаме 4 основни момента в този цикъл. Когато оста на земята е в пълен перпендикуляр спрямо еклиптиката се получава равномерно осветляване и затопляне на двете полукълба на нашата планета. Това се случва два пъти в годината при пролетното и есенното равноденствие. А когато северният полюс е в най-отдалечената или в най-приближената си позиция спрямо слънцето имаме лятно или зимно слънцестоене. Сезоните се преживяват противоположно в двете полукълба на земята – северното и южното. Така например докато в северното полукълбо започва пролетта в южното започва есента. И така всичко дотук представлява един кратък обзор на закономерностите на времето така както са определено да „установят властта си“ над земята. Но някой е решил да се набърка в този процес или по-скоро да обърка хората относно него. Кадър 14 В пророческите картини, които рисува Библията има един детайл, който разкрива тайните намерения на тайни сили, които се опитват да заличат от умовете на хората истинските представи и светоусещане, които Бог, чрез астрономическото време създава. Предстои ни да видим в детайли какви са те!