Walter

Аз не съм професионален историк и може би за това си спомням как в средното училище ни преподаваха думите на Левски "От Русия, от Дядо Иван ще дойде свободата!". Думи записани уж в тефтерчето му. С огромно учудване открих, че в излязлото наскоро издание такъв текст липсва. И си дадох сметка, че всъщност не ми е известна никаква фактология по въпроса. Какво ли е мислил Левски все пак за Русия и ролята й в борбата за свобода на България. Дали уж записаните в тефтерчето му думи на са нещо като поздравителната телеграма на Ботев до ..... Парижката Комуна?

Някой знае ли какво се е случило с "Пантерите"?

Имах намерение да публикувам само линк. Получи се много красиво и елегантно наистина, но не знам дали е правилно. Затова редактирам предходния си пост.

Здравейте, Изглежда съм разбран неправилно. Не твърдя, че L/11 е усъвършенствано в Ф34. Ф34 е различна разработка, отделна и независима от L/11.Мисля, че бях използвал израза "нова разработка". Що се отнася до оптичните устройства, то аз си позволих да коментирам перископите на ранните модели на Т-34-76, а не прицелите. За прицелите не зная нищо. Бих искал да уточня, че никога не съм виждал такъв перископ. Разполагам единствено с писмени сведения и мемоари. Що се отнася до T-III, то Ернст Баркман е писал доста интересни неща за периода, когато е командвал такъв танк ( от средата на 1942 до средата на 1943 ) при Харков. Става дума за Panzer III Ausf. J с 50 мм оръдие L/60 (вероятно). Не останах с впечатление, че се е притеснявал от двубой с T-34 ( описва такъв), макар да подчертава, че е трябвало да поразяват руския танк в слабите му места. Конкретно описва случка, когато стреля в зоната между купола и корпуса на T-34. Но все пак става ясно, че би предпочел да командва T-IV в този момент По въпроса за основоположника на съвременните танкове бих си позволил да изкажа алтернативно мнение. Аз поддържам тезата, че това е Pz.Kpfw - VI Ausf. B ( Кралски Тигър ). Той също е пълен с нововъведения, като стабилизатор на оръдието например и е първият танк, който е можел да стреля от движение ( и да улучи . Чел съм мнения на експерти, които считат, че като параметри той е актуален и днес. Но също притежава много "детски болести". Ето клипче:

Здравейте, Бих искал да се извиня за допусната неточност - артилерийската система е Л-11, а не Л-10, както съм написал. Доколкото ми е известно Ф-34 е просто по-нова разработка от снетото от производство през 1940 г. Л-11. От друга страна си зададох въпроса дали по-ниската скорострелност на Т-34-76 не се дължи на субективно тълкуване на ефекта от по-малката далекобойност на оръдието му в сравнение с немското 75 мм. До достигане от Т-34-76 на дистанция за ефективна стрелба ( доколкото си спомням 800 - 900 м. ) германският екипаж би могъл ( и го е правил ) да произведе няколко изстрела - вероятно 3 - 4, докато Т-34-76 би имал възможност само за един. При това предположение сметките май излизат. Може би просто правим неподходящо сравнение с Т-IV. Вероятно по-показателни биха били данни за T-III с 50 мм оръдие, ефективно при 600 - 700 м. и Т-34-76. Още повече, че в началото на войната основен немски танк е именно T-III. Сещам се и за още един фактор, който неминуемо води до по-ниска ефективност. Т-34-76 е принципно нова разработка за руснаците, докато T-III е претърпял еволюция преди срещата си с Т-34-76. Логично руската машина страда от "детски болести", изчистени при Т-34-85. От чисто инженерна гледна точка ми прави впечатление съчетанието на новаторски за времето си и морално остарели решения в Т-34-76: - ефективни ъгли на бронята, но висока твърдост, даваща много шрапнели - наличие на перископи, което Ото Кариус определя като безспорно предимство, но безобразно проектирана оптична система на същите тези перископи - относително пожаробезопасна силова установка, но 60 % от невъзвратимите загуби се дължат на пожар - мощен двигател, но капризен съединител - висока проходимост, но цилиндрични редуктори, водещи до трудно завиване - новаторско решение на ходовата част, но несинхронизирана скоростна кутия - голям запас от ход, но 3/4 от машините са изпълнявани като линейни танкове, т.е. без радиостанция Еволюирайки в Т-34-85 машината получава ефективни за времето си решения вместо остарелите и се превръща в оптимален за времето си танк, който логично печели войната. Единственото смущаващо за мен обстоятелство е масовото производство на "суровия" Т-34-76. Мога да си го обясня единствено със съкратени срокове. Но това намирисва на наваксване на изоставане в техническо отношение, следователно на нечия грешка в стратегическото планиране. Ако това е така, то тази грешка е платена с много човевки животи. Може би това се крие за онази война.Може би скорострелността на Т-34-76 въобще не е ниска. Във всеки случай не по-ниска от тази на германските машини. Може би някой си е измислил удобно оправдание.

Благодаря за посрещането Веднага искам да уточня, че не съм танкист. Информацията ми по въпроса отразява чисто инженерна гледна точка. Интереса ми към машини от ВСВ също. Именно при тях се появяват в серийно производство много решения, които са ежедневие днес. Доколкото си спомням L/10 има максимална скорострелност 8 или 10 изстрела в минута, Ф-34 12 или 15, не помня точно. Но някъде срещах данни за скорострелност в бойни условия на КВ-1, която е 1-2 изстрела в минута. На този танк са монтирани отначало L/10, а после Ф-34. Германското оръдие вероятно дава 15 изстрела на полигон. Доколкото съм чел из мемоарите германските танкисти пишат за скорострелност в бойни условия от порядъка на 4 изстрела в минута за 88 мм и 3-5 изстрела за 75 мм оръдие. На T-III и T-IV са монтирани няколко модификации на 75 мм оръдие, така, че конкретно за кой модел става дума не зная. Т.е. напълно съм съгласен, че скорострелността в бойни условия зависи от комплекс фактори, като един от тях е техническата възможност на артилерийската система, но според мен и в двата случая (Т-34 и Т-IV) факторите, които я определят основно са други. Германските машини са с по-добра оптика, по-съвършни системи за насочване, по-леко управление и по-добра ергономия на бойното отделение. Вероятно има и други фактори. Но ако приемем, че Т-IV е постигал 3-4 изстрела в бойни условия, то за T-34-76 ми звучи истинно да са били 1-2.

Здравейте, Дискусията ми стана интересна и взех, че се регистрирах Мисля, че използваната таблица за ТТ данни на L/10 и Ф-34 малко подвежда. Първо там са смесени таблични и тенически данни. От друга страна тези данни не могат да се използват директно за оценка на Т-34-76. Това са данни от полигон за артилерийската система. Конкретно за Т-34 не съм търсил. Разполагам с данни за КВ-1 въоръжен със същите атрилерийски системи. При него бойната скорострелност е 1-2 изстрела в минута.По тази причина подобна скорострелност и при Т-34-76 на мен ми звучи правдиво, даже ми изглежда доста висока предвид практическата неизползваемост на електрическото завъртане на купола при този модел. На практика са го въртели на ръка. Поне така пишат по мемоарите. Започнали са да донасочват на ръка чак при Т-34-85. Що се отнася до възможности за повишаване на скорострелността посредством "подготовка" на следващ снаряд от пълнача, считам, че това отново е полигонна техника. Т-34 разполага с осколочни, бронебойни и подкалибрени снаряди. Командира взима решение за вида боеприпас. В бойни условия пълнача не би могъл да знае какъв боеприпас да подготви. Макар и да съм виждал Т-34-76 само на картинка съм имал възможност да разговарям с хора служили именно на този модел. Обиковено те изтъкват и една друга особеност, която неминуемо влияе върху бойната скорострелност, а именно тежестта на управлението на машината. Стрелбата от движение по онова време е била неприложима практически. Естествено можели са да го правят, но не са можели да уцелят нищо. Затова ролята на механик-водача в бойна обстановка е била много голяма. Разказвали са ми, че Т-34-76 е кошмар за управление - при неправилно потегляне може да се запали съединителя, завиването изисква сериозни физически усилия, обзора на механика е лош.