slavov

Няма спор - който има нужда от това, разбира се

Също така в "Човекът и неговите символи" на чичо Густав има изключително полезна информация за сънищата. Опитния търсач на извън материално-рационално-сетивни Истини би могъл да осъзнае смислени знания. Книгата може да се чете и без задълбочени познания за архетипите, несъзнаваното и прочие. Ако някой засака да дава поща

Привет на търсещите! Приятно ми стана като видях такава тема. Изключително важна и пълна с проблеми и парадокси. Истината за мен е многопластова и разнородна и оттам съществуват множество истини. Относно това, което прочетох нагоре за относителността на истината, ще цитирам: "С настояванията си, че не съществува универсална истина, тези, които смятат истината за нещо относително, всъщност се придържат към тази идея като към универсална истина. ", Марк Чан И сякаш казвайки "Всичко е относително" или "Истината е относителна", превръщаме и нашето твърдение в такова. Няма да се опитвам да давам дефиниция на понятието "Истина", най-малкото защото за мен тя не трябва да има словесна рамка. И думите ми ще я ограничат до нещо, което със сигурност не е, най-малкото защото аз не съм Истината. Но тук се явява един проблем, защото реално аз съм истина за себе си. Смятам, че Истината може да бъде: Моята истина, Твоята(вашата, тяхната) истина , абсолютната истина и т.н. Тук някои хора с лека ръка могат да отхвърлят Абсолютната. Но да кажем, че някъде там дори отвъд времето и пространството, съществуват в нищото някакви Нищочета... ние няма как да знаем и оттам докажем, дали те наИстина съществуват или не, защото сме ограничени. Затова смятам, че "по-голямата капка в морето" може да ни даде по-голямата (по-истинната) Истина, която ако можем да приспособим ползотворно към нашата мигновена същност, тя ще се превърне в Истина и за нас. Затова можем да търсим и отсяваме по-голямата рамка от текущата наша. И ако за един човек (примерно) концепцията за Прераждането а тотална Лъжа, то за друг ще бъде огромна Истина. Тук нямам в предвид вярата в прараждането, а знанието за него. Вярата е заслепена в случая, затова не я броя. И ако първият е имал плачебен живот, не се е опознал и осъществил, вървял е против себе си, не е обичал истински и т.н., а вторият е изпълнил така да се каже 'мисията си'... Дали Истините за втория не са му дали по-Истински живот? А това значи ли, че животът на втория е бил по-лъжовен? или по-малко Истински? ...... Твърдението "Аз съществувам" се превръща в Истинно. Но ако има по-голяма истина от него: примерно, че моето съществуване е скрито и илюзорно за мен. Това реално може, да бъде по-голяма Истина. И така "Аз съществувам" започва да носи в себе си малко или много Лъжа и Истина едновременно. Пфу - добре, че това пасва на дуализма, че се самообрекох Всеки момент от живота носи дадена психологическа Истина, както бе казал един виден психоаналитик. А можем ли да сравним Истините? А правилно ли ще бъде за нас? П.С. Простете разхвърляността на мислите ми, надявам се, че сте ме разбрали По-здрави!

Има един интересен филм по този въпрос: "Waking life". Но там мотива за нивата на осъзнат сън е използван основно, като ключов момент в сюжета, поддържащ интереса т.е. не е сигурно, от там нататък защо са го използвали. Но определено има интересни идеи и предполагам, ще ти хареса. А относно осъзнатите сънища имаше една бг книга : "Изкуството на осъзнатото сънуване" има я в един спирален сайт (да не правя реклама). Аторът лично на мен не ми е особено известен, но книгата е интересна. Иначе не питай психолозите за осъзнати сънища: няма да могат да ти отговорят компетентно. Най-малкото защото нито Фройд, нито Юнг са ги изследвали достатъчно подробно, че да съставят конкретна теория. Обаче има една съществена разлика, че Юнг е създал Аналитичната Психология благодарение на преживявания от сънища, благодарение на разни техники за активно въображение (ако така се превеждаше) и прочие. Така че относно сънищата лично аз мога да ти препоръчам да прочетеш критично Юнг. И не обръщай внимание на онези индивиди, които го наричат "луд" (тъй като си е говорил с разни духове). В смисъл, те са донякъде прави, но пък и явно не разбрали, че критерия за нормалното идва от общественото мнение, което както всички знаем няма как да е със сигурност истинно. Има и разни други писания за осъзнатите сънища, но в някои от тях използват доста окултни и езотерични термини и рационалният тип би се объркал лесно. Не знам от кои си и по какво си падаш, за да ти препоръчам нещо по-конкретно, но мисля, че ме разбра какво имам в предвид. П.С. Съществуват и един спорове затова дали е достатъчно благоприятно да си осъзнаваме сънищата. Едни казват "всички се храним, но не не всички знаем как, нали?" Други пък смятат, че когато съзнанието се намеси в естествения процес на сънуване, може да размъти съновния език, правейки го още по-неясен за разбиране, и дори, че било грешно да си осъзнаваме сънищата, белким нещо сме се наранили психически и тем подобни. Няма да изказвам мнение. По-добре като една tabula rasa да започнем търсенето, отколкото изманипулирани от мнението на разни "знещи". Сещам се да перифразирам една хубава мисъл: "Не търси стъпките на търсачите, а това, което те са търсили" Ползотворно търсене!

Прав си, не различих несъзнаванЕто. А Несъзнавано и несъзнаваното са едно и също нещо. "то"-то отзад какво го бърка? Защото ти спомена Висшия свят, който е свързан с несъзнаваното. Но няма така лесно да си изравним езиците, така че нека ви предложа една друга идея за връзката Тяло-Душа : връзката Тяло-Душа-Дух. Какво е Дух или той не съществува? Може да се получи интересен дебат

От кого/какво черпиш знанията за Несъзнаваното, че така без да ти мигне окото му лепна етикет "невежо състояние"? Много по-велики хора от нас са достигали до вътрешните си дебри, именно търсейки в несъзнаваното... Няма как да знаеш, докато не го преживееш. Нека не отричаме нещата, които не познаваме.

Откога съществува правилно мислене? И как може едно мислене да е неправилно? Кой определя кое е правилно и не? С интерес очаквам отговорите.

Почти съм съгласен с Вас. От преувеличения ми тон, комбиниран с ирония няма как да се отсъди, че говоря за пример за всеобщност. За останалото сте прав. Замислям се какви ли могат да бъдат методите за познание? И щом има методи, значи ли че някои от тях ни носят "по-голяма истинност" от други? Споделете, за да си изравним езика. П.С. "Нормален" е абстрактна дума. Както бе казал Юнг: "Покажете ми един нормален, а аз ще ви го излекувам" П.С.С. Оставям с впечатлението, че защитавате някаква позиция, но не разбирам каква. Моля и това споделете

Интересно ми е как изглежда, ако изобщо това е истина. И изобщо може ли да се разбере. Как ще се опише без да се наблюдава. Силно се съмнявам ако има разлика тя да е някаква съществена, тъй като така излиза, че само от нас зависи дали изобщо обекта ще изглежда някак. Дори и никой да не го наблюдава дървото в гора ще си бъде такова, каквото е. Или не :? Е, в друг паралелен свят може дървото да го няма, тъй като някой го е отсякъл или това няма общо с идеите на КМ?

И по-добре май, че ако почнат и те да се мислят за велик критерии за това какъв трябва да бъде човек (щото нали, аджеба, училите 4-5 години някаква си наука познават тоолкова добре човешката психика и душа, че вече и Бог надминаха), както напоследък се случва с психолозите, щяхме да я закъсаме

Конкретно с Парапсихологията, не знам някой да я обвързва конкретно. Но в моето съзнание има общо. Защо? Не съм специалист по КМ, но от чутото и прочетеното съм стигнал до следното: Мислите ни буквално творят реалността. Въпроса е, че има една уловка тук, която не казва кои точно мисли. А всъщност са тези мисли, които са с ясни намерения и изградени от чиста, безусловна вяра т.е. които съдържат най-много енергия вложена (съзнателно или не) от нас. Например: Ако се опитвам в продължение на известно време да накарам една обикновена чаша да левитира би трябвало да успея. Защото аз съм като чашата и чашата е като мен. Изградени сме от някакви си там частици, взаимодействащи си постоянно. Които на пръв поглед се движат хаотично (и затова не може да се предвиди следващото им местоположение) Разликата е обаче, че чашата няма самосъзнание за себе си. И затова вероятно ако тя се опита да ме накара да левитирам, няма да успее :D Но засега и аз няма да успея да вдигна чашата защото знам, че има някаква гравитация (или просто не съм повярвал във силите си) или защото на допир ми се струва твърда и какво ли не... Малко се отплеснах. А опирайки се и на състоянието на осъзнат сън (при което можеш буквално да си създаваш сънуваната реалност и да и влияеш както пожелаеш) и знаейки, че при сън мисълта и времето съществуват по различен начин ; И да вземем и факта, че в състояние на най-дълбока медитация (с честота на мозъчните вълни в делта ниво - 0-4hz) (което се случва и при дълбок сън) хората са способни да извършват неща, непосилни на нормалното ни състояние в ежедневието; Бих прибавил и влиянието на думите с тяхната вибрация върху молекулния състав на водата (доказано от Масару Емото)... Пфу, много примери станаха. Та тогава цялата идея на квантовата физика ми се вижда доста приложима и оттам доказуема не само на теория. И от всичко това феномени като Ванга, Едгар Кейси и т.н. не изглеждат толкова необясними. Дано съм предизвикал интерес П.С. Даже май съществуваше и нещо странно комбинирано (нечия прищявка навярно), наречено Квантова Психология, чиято цел е да покаже как работи квантовата физика в реалността. Обаче не знам до колко са успели

Керемидата не съм искал да я обвързвам със синхроничността, споменах я защото някъде из мненията четох за нея. Умишлено се изказвам ненаучно, с цел да се опростят нещата, но изглежда това малко ме спъва Всъщност смятам, че човек трябва да се старае да опознава себе си. А опознавайки се ще намери това, което му пречи да бъде себе си (и това, което иска да бъде) и това трябва да се контролира. И едновременно с това по-лесно може да надмогне заложения му егоцентризъм или по-точно тази част от него, която му пречи. Самата дума контрольор тук малко ме обърква. Ясен пример за контрольор бих счел да е несъзнаваното. Или по-скоро това, което още не се съзнава. Прост пример символите в сънищата. От успехите на Юнг да опознае доста надълбоко своята душа и несъзнавано можем да съдим за това. И тук би дошъл един още по-интересен въпрос за мен: "Какво съм аз?" Дали някакво същество изградено от слоеве, като всеки следващ е "по-дълбок". Дали пък само психика в някаква обвивка? Или някакъв Аз, който има няколко нива, че пък и даже някои от които го управляват? Не излиза ли концепцията робска и ограничена от свобода на избор? Или пък Дух в Тяло, който трябва да научи нещо от този си живот?... Малцина могат да дадат отговори? И то не като обективни истини за другите (защото не е и нужно), а като субективни истинни отговори с най-голямо значение за тях? Пфу, Започнах да се отплесвам... П.С. Говорейки на тема свързана с душата и нашата същност, нямам как да не стигнем до мистифициране и не смятам, че в това има нещо лошо Лошото е само, че тук Психологията като наука не може да каже кой знае какво...

Подобно нещо е книгата на Робърт Монро "Пътуване извън тялото". Имаше един филм из колибка за изследване на сънищата. обаче за жалост не мога да го открия в момента.(става въпрос, че един човек в будно състояние предаваше информация на други заспали и след това сравняваха резултатите) Също така с подобна насоченост са изследвания на хора от запада, върху източните езотерични учения. (книги хиляди няма да изброявам) Експериментиране с халюциногени... и преживявания чрез тях извън тялото. Но за тях бая хора ще се разбунтуват, че не са научни и ще са прави Е, на който му е нужно измерване, за да знае нещо, негов проблем А относно влиянието върху материята. За мен квантовата физика го доказва, и всички тия идеи във филми като "The secret" "What the bleep do we know" и т.н. Макар и поднесени повърхностно с доза истина. Ако очакваш под научно изследване нещо изписано с подточки и обяснени причинно-следствени връзки, ще те разочаровам. А и как да обясниш нещо, което е по-широко от рамката на науката. И пример има за това: Всички опити да се обясни Бог. Да не говорим отделно, че вече и думата Наука почва да придобива абстрактен смисъл, нали зависи кого питаш. Или ние съдим от масата/социума... Старая се да не го гледам, че всички виждаме до какво състояние се е докарал.

Подобни 'откачени' неща като излизане от тялото, влияние върху материята и т.н. вече са доказани и то научно (чрез измервания). Те няма как да се признаят от типичните учени, тъй като човек има склонността да вярва в това, което му изнася, казано на прост език. И каквото и да се представи (без значение факти, концепции или теории) на обикновения учен, той почти винаги първо ще се огледа за това, което оборва тезата, а не подкрепя. Интересно ми е дали обаче човек, който отрича подобни неща е чел нещо по въпроса. И то не само чел, а и разбрал. И дали го е правил от своя гледна точка (пристрастна) или се е опитал да бъде максимално неутрален? Обаче представете си какво би се случило ако учен, известен ( занимаващ се цял живот с нещо, което той почита като невероятна истина в дадена научна област ) разбере, че това същото е просто една дребна, нищожна, материална част, непотребна практически в реалността? Е, аз ако бях, нямаше и да искам да повярвам. И идва въпроса: А дали наистина познаваме нещата, които отричаме? И имаме ли силата да признаем пред себе си, че по-голямата капка в морето може да ни даде някоя по-голяма истина от нашата? Или все още субекта си остава с великата представа за Истината?

Интересно нещо се оказва по този въпрос Синхроничността - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82 - тук е загатната идеята. А като цяло: Случайности не съществуват. Ние сами ги пораждаме. И не можем да ги разберем, тъй като те са продукт на това наше Аз, което нормалния човек не познава - и оттам не може да контролира. Като за този "Аз" близки синоними са несъзнавано, подсъзнателно. Но и ги използвам тук неправилно, тъй като те могат само да ни насочат да се опитаме да разбере тънките нишки, които свързват това, което не можем да осъзнаем/преживеем. П.С. За въпроса защо пада(следствие) керемидата. Науката ще търси причината и ще отговори: Защото съществува земно притегляне. Но интересен става мига в който се намесва философията (тъй като тя търси смисъла) и запитва: А защо съществува земното притегляне?