Тази година екипа на Филип на два пъти открива нови астероиди: първия път три; втория път два. Първите три бяха открити преди няколко седмици, новите два астероида бяха открити буквално тези дни. Филип е основател на втората световнопризната българска обсерватория "Zvezdno obshtestvo A79", наричана само А79 за по-кратко. Той и приятелите му разчитат на лични средства и със собствена техника търсят, откриват и преоткриват астероиди и комети.
Ето какво писа самият Филип за първите три астероида:
За 12 нощи сканирахме предварително определени от мен площадки около еклиптиката. Полето на кадър беше 30 по 20 арк мин. За стак от 15 кадъра се достигаше без проблем около 20.5м-21.0 V (20-30 градуса над хоризонта). Ето и част от резултатите:
-Открити бяха три нови астероиди
Официално 2006 ОК14 (K06O14K) е новият астероид открит от българи, но самата истина е, че и другите два (2006 ОL14 и 2006 OE14) са такива според утвърдения правилник на IAU (Международния астрономически съюз). Това, че MPC дадоха кредит на „NEAT” за наблюдения само от една нощ срещу наши от три е признак за пълна обърканост и безсилие на тази организация, месеци преди старта на Панстарс, който всъщност ще прекрати тяхната дейност. Съгласете се, че е куриозно да пишеш, че си гледал шум на самите членове на MPC, но въпреки това те да те обявят за преоткривател на кометата 102P. Месец отне да убедя даже Марсден докато се стигне до истинското преоткриване от моя приятел Петер в Англия. Куриозно е и да не се зачетат всички наблюдения от годината на самото откриване. Ясно е, че поради тези причини се надявам, че колегите в форума няма да приемат страните решения на тази за мен вече противоречаща си организация. Всъщност това написах на самия Марсден, Гарет и Спар. Последния може би ви е познат, защото 171P е неговата комета, която ние преоткрихме и номерирахме. Изобщо по съпричастно отношение от самите хора в MPC с които си пиша непрекъснато, не бях срещал. Проблема е в един човек. Както се казва обаче..Anyway..! Най-общо казано според сегашната орбита, новия астероид е типичен представител от главния пояс, който обикаля между орбитите на Марс и Юпитер и има размер от около 15км. Сега важното е да се разбере защо астероида не е наблюдаван преди, при положение, че е един от ярките такива?
Моите предположения са следните:
1) Орбитата не е точна. Това би било най-логичното, но след снощните наблюдения не е вече много вероятното защото орбитата се стабилизира. Колегите от „Рожен” начело с Веселка и заедно с Мишо, Бобо, Ронсон и др. форумци също са наблюдавали астероида снощи на Шмид телескопа, за което наистина се много радвам!
MPC публикува орбита с период от около 4 години. Ние също разполагаме със наша орбита която след снощните наблюдения е практически еквивалентна с тази на MPC. Просто казано: не може астероид от 17.5м, да не е прихванат до сега през годините и да не е с много добре уточнена орбита, като условията са били почти идентични….
За сегашното появяване нещата са ясни- бавна скорост на астероида за да бъде прихванат по-рано от големите проекти. За предишните опозиции може би все пак не е бил засечен, което е нещо нормално при автоматичната дедекция при „NEAT”, но за толкова ярък все пак странно и даже куриозно. Аз съм намирал множество астероиди на техни кадри, както и нашия предишен (2005UT12). Ако това е така до няколко седмици, ще мога да открия астероида на стари изображения за поне още три опозиции и той да получи постоянен номер и име! Все пак има и други два варианта:
2) Скорошно сближение с друго тяло т.е това да е нова орбита и ако се потвърдят сегашните елементи е разумен отговор, а ако не то следва екзотичния:
3) Активност на комета. Тук сме без коментар.
Освен по-горните резултати от насоченото търсене на нови астероиди бяха още:
-Наблюдавани над 70 астероида и 23 комети.
-Преоткрити бяха 2 комети, като техните ранни наблюдения доведоха до съществени уточнения на физическите им характеристики.
-Пратени бяха над 600 астрометрични наблюдения на вече известни астероиди и комети от които 30% са близко земни (NEO). За сравнение: през цялата 2005, НАО „Рожен” и ние пращаме по около 550.
Доволен съм от постиженията на нашия екип за последните години, който постигна и постига впечатляващи резултати.
http://cfa-www.harvard.edu/mpec/K06/K06O66.html
А току що разбрах, че виновника за това да не са два астероидите, а един съм бил аз...Спарх ми отговори, че понеже аз съм ги пуснал не на веднъж (в един ден ) наблюденията от двете нощи, то те са ги възприели за една нощ наблюдения, не са чакали и са ги свързали с NEAT и по право им дали на тях кредит. Еми ще знам за в бъдеще....разумно звучи.
Трудно може да ми каже обаче за третия, защо е станало така и само за една нощ наблюдения на NEAT са им дали кредит, което всъшност е и практика. Така че просто извинения...
Относно вторите два астероида
На 02 и 03/09/2006г. бяха открити още два нови астероида от A79. Малко след сбирката на форумци снощи стана ясно, че MPC признава и втория открит от нас астероид, но орбиталните елементи бяха публикувани едва днес. За разлика от предните два астероида, които бяха типични представители на вътрешната част на главния астероиден пояс (зона 2), то новите обекти имат интересни орбити и не са обозначени с много цифри.
2006 RJ беше открит през нощта на 01 срещу 02/09/2006 като обект от 18.15 R. Периода му е от 5.91г. Макар и да не e точна орбитата още, то определено това е астероид от крайната-външна част на главният пояс (зона 3). Наблюденията на този астероид с абсолютна звездна величина от над 14,6м и приблизителен диаметър от 7.2км са много важни, защото само по този начин ще може да се определи в кой под орбитален клас ще попадне, а от там пък произтичат и ред други неща. За момента той попада в класа на CYBELE астероидите, които до май 2004 бяха само 702 на брой от общо над 214 000 известни в Сл. система. В непосредствена близост е класа Themis, за който на скоро в “Science” излезе публикация с хипотеза за трети пояс/облак от комети. Астрономите на хавайските обсерватории провеждат интензивно търсене на такива слабо активни комети в главния астероиден пояс, които вероятно отдавна са покрити с дебела прахова кора. Последната тема ме вълнува и беше обект на много проведени дискусии в миналото. Измерванията от снощи обаче показват, че нашият обект е астероид. Странното е, че за момента никой друг не е гледал по-горния астероид освен нас, казвам странно на фона на значително по- слабия по-долу, който е наблюдаван от LINEAR. Моите изчисления още от първата нощ показват сходна орбита, но получения от мен ексцентриситетът е около 0.43, а според MPC под 0.1 и нови наблюдения са наложителни. Надявам се да ги проведем заедно на някоя скорошна астро-сбирка.
Според сегашните данни астероида би трябвало да е видим на множество кадри през годините и при добър късмет всъщност това може да се окаже и първия ни окончателно номериран такъв.
По-долу прилагам текущата орбита и ефемерида от MPC, анимация от нощта на откритието и снимка на 2006 RJ. По-нататъшното обновяване на орбитата, както и орбитална диаграма за положението на астероида в Сл.Система може да се намери тук:
http://ssd.jpl.nasa.gov/sbdb.cgi?sstr=2006...orb=1;cov=0#orb
2006 RQ е астероид с диаметрално противоположни орбитални параметри в сравнение с 2006 RJ. Периода му е около 3.37г. и той е представител на най-вътрешната зона-1 от пояса. В този случай също трябва да се уточнява орбитата на астероида с размер малко над 1км. Проблемът тук е, че астероида е много слаб (19.3R) и няма да превиши 19м, което прави наблюденията му изключително трудни. Малко може да се разчита и на големите проекти и варианта е само ние да го наблюдаваме, а при липса на средства ще търся помощ за наблюдения от приятелите в чужбина. Просто е безсмислено да моля някой в БГ за това.
По-долу са съответните данни и линкове:
http://ssd.jpl.nasa.gov/sbdb.cgi?sstr=2006...orb=1;cov=0#orb
Относно другите наблюдения ще напиша скоро в съответната тема Юндола 2006. Този път обаче комбинирах търсенето на астероиди със снимки на множество галактики във Водолей (повечето NGC-та от около 11-15м) и се убедих за сетен път колко много красоти има по небето. Скоро ще пусна в албума може би никому неизвестни спирални галактики, които са от красиви по- красиви. Отделно естествено провеждахме и ред други наблюдения. Пратихме 308 наблюдения (близо около 800 за юли-август) на множество астероиди и комети. Значителна част от тях са новооткрити обекти и това спомогна за определянето на техните орбитални параметри. От кометите интересни бяха P/2006 Q2 (LONEOS) открита на 29/08/2006 и C/2006 P1, която пък може би ще достигне 0м, но ще е до Слънцето-q=0.17.
По време на търсенето засякохме други два нови и много ярки астероида, но в последствие те се оказаха наблюдавани съответно от LINEAR и NEAT само 48h преди нас.
Иска ми се да дам този път и указания за официалните източници на информация. Това по електронен път е следният линк:
http://cfa-www.harvard.edu/iau/MPEph/MPEph.html
където се вписва обозначението на астероида и се маркират MPC 8-line и Show residuals blocks, за да се покажат съответно орбиталните параметри и кои обсерватории и кога са го наблюдавали. Когато астероида е наблюдаван само при една опозиция обсерваторията, която го е открила е отбелязана със звезда. На хартия нещата са платени, но тази информация излиза също безплатно и може да се изтегли от тук:
http://cfa-www.harvard.edu/iau/ObsSummary/ObsSummary.html
Въпреки, че е обяснено нека да поясня с два примера:
След кода и името на съответната обсерватория, място и т.н следва името на човека, който е отговорен за кореспонденцията с MPC, наблюдателите, които са извършили наблюденията за съответния по-долу период от време, характеристики на телескопа, който е използван и после атласите. След това са следните по реда данни:
-Общ брой на наблюдения за периода. В нашия случай 511.
-Брой на обектите. В нашия случай 109 астероиди и комети!
-Брой на откритите астероиди (може и комети). В нашия случай 2, защото както вече казах, втория астероид беше утвърден вчера, а последната графа е периода на наблюдения 22/07/2006-03/09/2006.
Идентично стоят нещата и при „Рожен”:
Като се вижда благодарение на Веселка астрометричните наблюдения за този период са на нашия астероид 2006 ОК14 и на съседен, които пък бяха обработени и пратени от мен.
Всъщност, ако човек се порови в по-горните документи, ще види, че няма друг, който да е открил нещо с 25см телескоп. Така е и е за целия период от 1 година, не ми се търси по-назад. Казвам го, защото разни странни индивиди се опитват да ми обяснят как това било ежедневие по света. Първо това не е ежедневие и второ това, че проекти с бюджет от милиони $ и оборудване несравнимо с моето откриват 200 астероида месечно, не означава, че ние в БГ не трябва да даваме своя принос базиран на други неща, но не и …$. Това, че навън било еди как си е ясно от всяко нещо в ежедневието ни и е излишно да давам примери, но важното е с какво всеки от нас променя тези неща към по- добро.
