Spirit

Специална теория на относителността: "Нищо не може да се движи по-бързо от светлината!" - отговор на първия въпрос. => Движението на частици на атомно и над атомно ниво със скоростта на светлината е невъзможно - отговор на втори въпрос. Темата е приключена. Ако някой си мисли, че е оборил Специалната теория на относителнастта на Айнщай нека да пише, но ако това, което пише не е солидно подкрепено с математически и физични формули ще се счита за off topic и ще бъде изтривано. Не искам във форума да стане като с "Ресторанта" в Звездно Общество ПП В момента подготвям два материала на тема "Гравитация" и "Относителност". Когато ги довърша и пусна ще ви стане ясно. Гледам да ги напиша максимално просто, понеже материята е доста сложна.

Аз един път бях пийнал малко и разправях на една мацка за Титан - нали това ми е слабото място Момичето се указа доста заинтересовано То си е любопитна тема, ама трябва някой да възбуди любопитството на хората. Разправял съм и за "спагетени" ракетни двигатели Най-якото преживяване с мацка е на плажа малко след залез на коктейли

Благодаря

И като се регистрирам, къде да търся примерните молби?

Дайте някой темплейт (шаблон) на молба за работа. По възможност на английски или немски, но и на български ще свърши работа.

Отдавна се каня да сложа едно филмче на сливане на две черни дупки Натиснете на картинката за да гледате/свалите филмчето. Това, дето се вижда са гравитационните вълни на двете черни дупки и без симулация на суперкомпютър е невъзможно да се разбере как се образуват и как си взаимодействат.

Ето и по-големи снимки:

Останки от 4 супернови от Големия магеланов облак, снимани от ренгеновия телескоп Шандра: На снимките се вижда газ с температура няколко милиона градуса, нажежен от ударните вълни от експлозиите. По часовниковата стрелка от горе ляво до долу ляво останките са на 600, 1 500, 10 000 и 13 000 години.

Днес МЦЛМ Леонардо беше скачен със станцията за долния порт на Разклонителен модул №1 (Юнити). Скоро ще бъде отворен люка. Ето скачването в скрийн шотове:

Американските компоненти Забележка: трите МЦЛМ (Леонардо, Рафаело и Донатело) са построени от АСИ (Италянската космическа агенция), но са собственост на НАСА. Това е бартерна сделка - италянците построяват модулите и ги дават на американците, а в замяна НАСА изстрелва италянски експерименти и астронавти. Двата разклонителни модула (Node 2 и Node 3) и Купола са построени от ЕСА, но са собственост на НАСА. Те са част от бартерна сделка между ЕСА и НАСА. Европейците ги построяват, а в замяна американците изстрелват европейския модул Колумб, експериментални рафтове за него, европейска екипировка и европейски астронавти. НАСА дава технологията за обитаеми модули на италианците, за да построят трите МЦЛМ. По-късно тази технология е използвана за построяването на разклонителните модули, европейската лаборатория Колумб и ATV. Руския модул Заря е построен от руснаците, но е собственост на американците, пак заради бартерна сделка. Понеже е построен с руската технология го сложих в руските модули. Общо взето обитаемите модули на станцията са построени само с руската, американската и японската технология. Канада е построила Канадарм със собствена технология, а Европа е построила ERA пак със своя технология. Купола: Дестъни: МЦЛМ: Node 1 - Unity: Node 2: Node 3: Куест: SPACEHAB: Опорна конструкция:

Японски апарати и компоненти HTV: Кибо:

Европейски компоненти и апарати ATV: Колумб: ЕРА:

Канадски компоненти Канадарм 2:

Руски компоненти и апарати Някои изображения имат по-големи версии. Кликнете върху тях, за да ги видите. Пирс: Прогрес: Союз: Заря: Звезда:

Така и така подхванах темата със структурата на станцията, а поне да кажа какво има в орбита сега и какво ще бъде доставено до 2010 година, когато станцията ще бъде завършена В момента в орбита са модулите и компонентите: - отделение за скачване №1 - сервизен модул Звезда - контролен модул Заря - PMA 1 - PMA 2 - PMA 3 - мобилна сервизна система - опорни конструкции, слънчеви панели, батерии и радиатори S0, S1, S3/4, P1, P3/4, P5, P6 и Z1 - мобилна дистанционна сервизна базова система (Канадарм 2) - мобилен транспортьор - Куест - ESP 1 - ESP 2 - разклонителен модул №1 (Юнити) - Дестъни Модули и компоненти, които ще бъдат изстреляни на совалка: - SM MMOD щитетове - опорни конструкции, слънчеви панели, батерии и радиатори S5, S6 - снаражения MLM, ELC - ESP 3 - накрайник за Канадарм 2 - разклонителен модул 2 - разклонителен модул 3 - Колумб - Купола - Кибо - главене модул - Кибо - второстепенен модул - външна експериментална платформа за Кибо - роботизирана ръка-кран за Кибо Модули и компоненти, които ще бъдат изстреляни на Протон: - многоцелеви лабораторен модул - европейска роботизирана ръка-кран - изследователски модул Настоящи системи за транспорт на товари от и до МКС: - Прогрес - SPACEHAB - MPLM - Многоцелеви Логистичен Модул (МЦЛМ) - Леонардо, Рафаело и Донатело Бъдещи системи за за транспорт на товари от и до МКС: - ATV - HTV Настоящи системи за транспорт на хора от и до МКС: - космическа совалка STS - капсула Союз Бъдещи системи за за транспорт на хора от и до МКС: - Арес - COTS - ACTS - Клипер ПП Дано да не пропускам нещо

Малко обща информация за станцията. За тези, които не са много запознати със сегашната конфигурация на станцията съм сложил имена. Кликнете върху картинките за по-големи изображения. Компонентите означени с черно са доставени за тази мисия и ще останат скачени за МКС само за тази мисия: - Заря е първия модул на МКС, който е изстрелян на ракета Протон през 1998 г.. Той е американски, но е построен от руснаците. - Звезда, както и Заря, е сервизен модул и осигурява жизнените системи, както и квартира за тричленен екипаж. Той е първият руски модул на МКС, въпреки че голяма част от оборудването му е американско. - Пирс е руски модул, предназначен за скачвания на капсули Союз и Прогрес, както и за съхраняване на руски космически костюми Сокол. От него се излиза за космически разходки с руски костюми. - Союз е капсула, която превозва трима души. Тя служи и като "спасителна лодка" за екипажа. Подменя се на всеки 6 месеца. - Прогрес е безпилотен товарен кораб и е модефицирана версия на Союз. - Юнити е втория модул на станцията. Той е построен от ЕСА, но е собственост на САЩ. - Куест се използва за съхраняване на американските костюми и за излизане на космически разходки. - Опорна конструкция П6 служи за поддържане на слънчевите панели. - Дестъни е експериментална американска лаборатория. За момента се използва и за скачване със совалката. - Главната опорна конструкция служи за поддържане на главните слънчеви панели и главните радиатори, които ще бъдат изстрелани на мисиите STS-115, STS-116, STS-117, STS-118 и STS-119. - Леонардо е американски транспортен модул, построен от Италианската космическа агенция. Той се транспортира със совалката. - Канадарм 2 е канадска роботизирана ръка-кран и се използва за инсталиране на нови модули и транспортиране на астронавти и космонавти.

Международна космическа станция - Статия в Сайта Участващи държави: САЩ, Русия, Япония, Канада и 11 европейски държави (Белгия, Дания, Франция, Германия, Италия, Холандия, Норвегия, Испания, Швеция, Швейцария и Великобритания) Дата на завършване: 2010 година Брой нужни мисии: поне 50 мисии са нужни за транспортиране на компонентите Брой нужни "космически разходки": около 160 "космически разходки" или 960 часа Размер: 108 метра ширина, 74 метра дължина 1 250 куб. метра обитаемо пространство (около три средно големи къщи) Маса: 450 тона Оборудване: 6 лаборатории с 24 стандартни експериментални рафта Първи модули: Заря (Ноември 1998 г.) и Юнити (Декември 1998 г.) Захранване: слънчеви панели с мощност 110 киловата За по-големи изображение кликнете върху графиките. Първоначален замисъл: Конфигурация на завършената станция: Текуща конфигурация (STS-117):

Абсолютно по същия начин, както и днес. Двата апарата имат съвместими люкове. Корабите се приближават много бавно един до друг. Обикновено адапторите за скачване са оборудвани с пружини. При докосване на адапторите пружините потъват и задействат системата за захващане. След като се захванат двете страни, двата апарата стоят неподвижно, докато не изчезнат всички вибрации. След това се задействат няколко пръстена които захващат двата апарата един за друт по-здраво. Когато връзката вече е достатчно здрава, външните пръстени между двата апарата се завъртат и обхващат празното пространство между двата апарата. Това пространство се изпълзва с въздух под налягане. Това остава така за около 1-2 часа, за да се провери дали няма течове. След като се потвърди, че просранството между двата апарата е херметически затворено, идва момента на отваряне на шлюзовете на двата апарата, здрависване и разменяне на флагове

Съвсем пресна новина Дори информацията още не е публикувана в сайта на ЕСА Орбиталния ренгенов телескоп XMM Newton откри странна звезда в останките на супернова RCW103. Звездата е неутронна, с радиус 20 км, както се и очква да бъде, но странното е, че тя се върти с един оборот на всеки 6,7 часа :!!!: Това е много странно. Обикновено неутронните звезди са много бързи - някои се въртят дори с 1 000 оборота в секунда. Има две хипотези: 1. Суперновата е магнетар, но все пак магнетарите, които познаваме се завъртат по няколко пъти в минута. 2. Около звездата има акреционен диск и някаква по-малка звезда (можеби на полувина на слънцето), която забавя движението на неутронната звезда. Тази теория също е слаба, защото супер новата е на 10 000 години, което е крайно недостатъчно време, за да бъде забавено толкова много от малка звезда и акреционен диск. За момента учените просто си нямат представа каква е тая звезда За момента имам само тази снимка, понеже както писах, официалната информация още не е излезла:

Скачване между Мир и Аполо не е имало. След като американците спечелиха космическата надпревара с кацанията на Луната, САЩ и Русия решиха да направят обща мисия в знак "приятелството" в космоса. Така се роди мисията Аполо-Союз. През 1975 г. Аполо 18 се скачва със Союз 19. Сериозното партньорство между САЩ и Русия започва през 1994 г., когато Атлантис (може и Индевър да беше) се скачи с Мир. Това от голяма степен се случва заради остарялата станция Мир, която има нужди от постоянни ремонти и струва много пари, които руснаците нямат. Не знам колко точно американски мисии има до Мир, но знам че са няколко. Тогава започва и програмата Евромир, като един от европейските астронавти, който изпълнява дългосрочна мисия на Мир е Томас Райтър, който днес пристигна на МКС и ще изпълни дългосрочна мисия на нея. На тези полети на совалката до Мир, за първи път руснак лети на американска совалка.

Екипажа на совалаката влезна в станцията Седемте астронавта бяха инструктирани от двамата "стопанина" на станцията, които вече стават трима Те получиха указания, какво да правят при авария. Първата задача на осемте астронавта и космонавта е да монтират трета седалка в капсулата Союз, която е скачена за МКС. Тя служи като "спасителна лодка" за екипажа. След като Дискавъри си замине, Томас Райтър ще остане на станцията и така екипажа на МКС се увеличава на трима души за първи път от три години насам В случай на авария, тримата трябва да се качат на капсулата Союз и да се спуснат на Земята. Точно за това ще инсталират третата седалка. Днес ще бъдат извършени някои манипулации с роботиката на станцията и совалката (Канадарм, Канадарм 2 и разтегателната сензорна система). Утре Канадарм 2 ще захване Леонардо и ще го скачи за Юнити. В други ден ще бъде извършена първата космическа разходка. Както вече спонех, всичко се излъчва пряко по НАСА ТВ. Предаването спира само, когато екипажа на МКС и совалката спи

Вече се скачиха В момента се извършват проверки за течове от скачващия адаптор. Отворянето на люка ще стане най-много до час и иполувина

Бустерите се изхвърлят точно при Т+2 минути, когато совалката е на 40 км височина. Те падат и в известен момент от падането им се отварят конусите на върховете им. От там излизат малки стабилизиращи парашути и когато бустера спре да се върти, се отваря голям парашут, който приводнява бустера в Атлантическия океан. Парашутите на всеки бустер тежат по 4 тона. След като кацнат, ракетните ускорители биват прибрани от два специални кораба на НАСА, които чакат в океана. Първото нещо след прибирането е изкарването на записите от трите камери на всеки бустер и инспектирането им. След това бустерите отиват в специално съуражение, където ги ремонтират и презареждат с гориво за следващо изстрелване. Един бустер може да бъде изстрелян 10 пъти. Юлския прозорец се отваря от 1 до 19 Юли. Днес от Кейп Канаверал до МКС може да се стигне от 21:18 до 21:23. Утре този прозорец ще се отваря с 20 минути по-рано и съответно ще се затваря 20 минути по-рано. Всеки ден прозореца се отвара с 20 минути по-рано от предния ден. На късната пресконференция снощи, Уейни Хейл каза, че първоначалните прегледи и анализи на данните са много положителни. Има един критичен момент, в който падналата пяна е опасна. Когато совалката лети бавно, отчупените парчета пяна не се движат достатъчно бързо, за да нанесат някакви щети. Когато тя се движи много бързо, докато парчетата се опитат да стигнат до пода на совалката, тя вече ги е задминала. Критичния момент е дълъг 1 минути и 55 секунди. На тази мисия парчетата се отчупиха след критичния момент. Самите парчета пяна, които паднаха са много под критичната маса. Дори ако бяха ударили совалката, пак нямаше да се повреди. Все пак ще бъдат направени допълнителните инспекции и анализи. Днес в 11:38 е събуждането на екипажа на совалката. Трябва да го гледам Чудя се с кои песни ще ги събудят

Паузата се наглася по такъв начин, че при Т-0 да се отваря прозореца за изстрелване. Обикновено е към 45 минути. Прозореца за изстрелване е най-благоприятното време за изстрелване на ракета до дадена цел. Примерно от Кейп Канаверал до МКС може да се стигне от 1 до 19 Юли, като всеки ден прозореца е дълъг 5 минути. От 19 Юли до 28 Август няма да е възможно да се стигне от Кейп Канаверал до МКС. За това и Атлантис (STS-115) е насрочена за изстрелване на 28 Август. След прозореца Август/Септември, възможност за достъп до МКС ще има чак Декември - за тогава е насрочена Дискавъри (STS-116).

Т-43 часа и отброяване Директора на совалките се обажда до всички станции и активира часовника за обратно отброяване. - започва затварянето на совалката и инфраструктурата за изстрелване - проверка на резервните летателни системи - преглет на летателния софтуер, записан върху масови носители на данни - зареждане на резервния софтуер в компютрите за разнородни цели - премахване на платформата от средната и горната (летателната) палуба - активиране и тестване на навигационните системи - завършване на подготовката за зареждане на реагент за енергийната система - завършване на предварителните инспекции на летателната палуба Т-27 часа и задържане (пауза) Това е първото предвидено задържане на часовника и обикновено продължава два часа. - всичкия персонал, който не е жизнено необходим, напуска стартовата площадка Т-27 часа и отброяване - започва подготовка за зареждане на реагентите в горивните клетки на совалката Т-19 часа и задържане Тази пауза обикновено продължава 4 часа. - откачване на средната пъпна единица от совалката Т-19 часа и отброяване - започват последните приготовления на трите главни двигателя за зареждане на горивото - пълнене на водния резервоар, предназначен за заглушаване на звука на стартовата площадка - възстановяване на процедурите по запечатване на совалката - затваряне на мачтите на мобилната платформа за изстрелване Т-11 часа и задържане Дължината на тази пауза ваврира, но обикновено е 12-13 часа. - натоварване на екипировката на астронавтите - преместване на ротационната сервизна структура в "паркирала" позиция - активиране на вътрешните измервателни уреди и комуникационни системи на совалката - проверка на позицията на бутоните в совалката Т-11 часа и отброяване - активиране на горивните клетки на совалката - освобождаване на взривоопасната зона от всичкия ненужен персонал - включване на пречиствателната система на совалката за азот Т-6 часа и задържане Това спиране на часовника обикновено продължава два часа. - екипа за изстрелване потвържадава, че всички критерии за зареждане на горивото са на лице - всичкия персонал напуска стартовата площадка - охлаждане на тръбите за зареждане с гориво - започва зареждането на совалката с 1 900 000 литра криогенно гориво Т-6 часа и отброяване - приключва зареждането на совалката с течен водород и течен кислород - последна инспекция на цялата совалка. "Ледения екип" се разхожда из цялата кула и провежда измервания Т-3 часа и задържане Обикновено тази пауза е два часа. - провеждат се вътрешни измервания и се калиброват измервателните уреди - подготовка на проследяващите антени на остров Мерит Т-3 часа и отброяване - екипажа тръгва към совалката и влиза в нея през Бялата стая - завършване на запечатването на совалката - проверка на конфигурацията на бутоните в кабината - астронавтите правят тестове на радиовръзката с космическите центрове Кенеди и Джонсън - проверка за течове след затварянето на кабината - затваряне на Бялата стая - екипа за запечатване се връща в обезопасената зона Т-20 минути и задържане Тази пауза обикновено е 10 минути. - тестовия директор на совалката провежда брифинг с екипа за изстрелване на совалката - завършване на настройката на вътрешните измервателни уреди Т-20 минути и отброяване - превключване на бордовите компютри в конфигурация за изстрелване - стартиране на охлаждането на горивните клетки - затваряне на вентилационните клапани на кабината - превключване на резервните летателни системи в конфигурация за изстрелване Т-9 минути и задържане Това е последното задържане и продължителността му е различно за всяка мисия. - директора на изстрелванията, мениджъра на мисията и тестовия директор на совалката се допитват до екипите си, дали совалката е готова за изстрелване Т-9 минути и отброяване - стартиране на автоматичната наземна система за последователност на операциите - прибиране на ръката за достъп до совалката (Т-7 минути и 30 секунди) - стартиране на външните енергийни единици (Т-5 минути) - зареждане на експлозивите на бустерите (Т-5 минути) - стартиране на въздушноповърхностния тест на совалката и карданния тест на двигателите (Т-3 минути и 55 секунди) - прибиране на "шапчицата" (Т-2 минути и 55 секунди) - членовете на екипажа затварят и заключват визьорите си (Т-2 минути) - совалката преминава от наземно към вътрешно захранване (Т-50 секунди) - автоматичната наземна система за последователност на операциите е активирана за автоматичен старт (Т-31 секунди) - активиране на заглушителната система на стартовата площадка (Т-16 секунди) - активиране на системата за изгаряне на изхвърлен водород (Т-10 секунди) - стартиране на главните двигатели (Т-6,6 секунди) Т-0 - запалване на бустерите и излитане