Кухулин

Напълно неправдоподобен и не се среща никъде И на Дибо Открий Д-то. Обратният преход на пред-пратюркско ниво не отменя по никакъв начин въпросния преход на пост-пратюркско ниво.

Ние не знаем нито в кой момент са записани думите, нито в кой момент се е случил фонетичният преход. Старата и новата форма могат да съществуват едновременно в някакъв отрязък време. Иначе цялата схема е съвсем груба, тя естествено може да се изпипа много по-прецизно етимологически. Въпросът е, както стана дума по-рано, какви грешки са приемливи в езиковата част. Ако "дракон" е закована семантика, значи много големи грешки са приемливи. Трябва да се нагоди до "дракон".

В средновековния текст присъства "верени алем". Като работна хипотеза разглеждаме евентуално родство между този запис и съвременната чувашка форма "верешелен". Тази форма едно време е звучала примерно верийелен/ веределен плюс-минус качество на гласни и съгласни. Може би вередилом, но ме съмнява тази крайна съгласна -м да е етимологична. По-скоро някакъв шум при превода заради околните числителни суфикси.

Anna Dybo, Bulgars and Slavs: Phonetic Features in Early Loanwords Знам, че не ти е любимка, но това имам в момента.

Нямам източник, в момента импровизираме на тема "лингвистика" по форумно, така да се каже. Някой ден СУ като роди велик лингвист-прабългарист, може да подхване темата Всъщност, трябва да потърсим из публикациите на уважаемия проф. Добрев, може би там въпросът с драконите е засегнат.

Ам, това е "закономерен преход", доколкото в прабългарския може да се използват такива думи Виж дохъторъ "възглавница".

Не бих казал, че лично моите писаници са някаква "висока наука", но нещо общо с лингвистиката все пак имат. Теб какво те притеснява, с какво конкретно не си съгласен? Освен с Уикипедия де, за което по принцип си прав, но за целите на темата според мен е приемлива.

Верешелен е грубо казано сегашното произношение на "чувашкия дракон". Едно време е звучал по друг начин. Без да се вдълбочавам много по реконструкцията, ако змия (шелен) е звучала в прабългарския нещо около дилом с предното "д" собствено пабългарски преход от пратюркски "йъ", тоя дракон вероятно е бил нещо от сорта на верейелом/ вередилом/ верейелен/ вередилен. С протетичното в- от предния пост, но това в случая няма значение. Крайното "м" по принцип трябва да е "н", но явно има някакво влияние (вероятно в преводите), така че и двете можем да ги приемем за възможни (дилом/дилен "змия"). Тоест, ако календарът позволява да преведем "верениалем" като "дракон", това е приличен вариант. Обаче ако трябва да преведем само "верени" като дракон", тоя верешелен седи доста натегнато.

Началната съгласна "в" във верени спокойно може да е протетична, т. е. думата може да е без нея. Като "вечем", "верига" и т. н.

Ако е допустимо да не се дели верени-алем, не може ли да се потърси вариант с "верешелен"? https://en.wikipedia.org/wiki/Chuvash_dragon Извинявам се за чувашизма в темата, ама все пак...

Ще споделя някои мисли по методологията, въпреки че не съм много навърте в календарната проблематика. Следователно може и да звучат глупаво, но ще рискивам По-рано ставаше дума за минимизиране на грешката. Това по принцип е много добър подход, може би най-подходящия за постигане на максимална достоверност. Тъй като в тематиката всички може да грешат - и Именника, и другите исторически извори, трудно е да се стигне до истината чисто аналитично. Може да се подходи статистически. Тук обаче възниква въросът що е то грешка? Например може да се изгради хронология, която да почива върху най-малък брой допускания за хронологични грешки, след което да се търсят някакви етимологии на нейна база. При този подход обаче остава количествено неотчетена евентуална грешка в лингвистиката. А там също може да се трупа огромна грешка - преход от едни езици в други, от едни извори в други, неясно историческо развитие на фонетиката в доста обласи и т. н. Всичко това е потенциал за грешка, който трябва да се включи в методологията. Следователно, за да се достигне дадено ниво на достоверност, трябва да се минимизира не просто хронологичната грешка, а хронологично-езиковата грешка. Тоест, ако например хронологията закове верени на дракон, етимологията може да е пределно "свободна". Но ако хронологията допуска голяма свобода в тълкуването на верени, етимологиите трябва да са много строги, за да се държи общата достоветност на ниво. Същият баланс може да се търси и в глобален план - ако някои хронологично-езикови конструкции в именника се получават идеални, други могат да се оставят неясни. Важното е да се балансира нивото на достоверност. За съжаление нищо не е перфектно на този свят. Лингвистиката е пълна с неясни етимологии и без да става дума за такива засукани тематики.

Е, аз в случая съм само консуматор. Споделям впечатленията си от продукта.

На мен също не ми е много ясна тази страна на нещата. Извършва се някаква мащабна работа по календара, но кава е целта? Какъв резултат се очаква от тази работа? Струва ми се, че продуктът от цялата дейност трябва да е 1) исторически и 2) лингвистичен. Тоест 1) да се изясни произходът на календара и 2) да се изяснят етимологиите на термините. Ако дадена линия на хронологичен анализ не води до изясняване на някое от тези неща, значи тя не е продуктивна. Само по себе си изграждането на "правилна хронология" не може да бъде цел, защото хронологията може да бъде "правилна" само в контекста на лингвистиката. Ако не може да се върже с лингвистиката, значи не е правилна.

Алтернативно мнение: 1:33:45

Проучването е осъществено в рамките на научноизследователски проект „Епохина историята“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ с договор No КП-06-Н70/8 от 13.12.2022 г. https://annual.uni-sofia.bg/index.php/hist/issue/view/169/173 Епохи на историята – интегриране на генетичните методи в историческите изследвания Срок: 2022–2025 Ръководител: д-р Тодор Чобанов https://www.balkanstudies.bg/bg/nauchni-proekti.html