Кухулин

Може ли един линк, в който -IN от PALATINUS да е посочена като наставка, образуваща притежателна форма. Сигурно съм в заблуждение, но искам да си изясня нещата. На мен ми изглежда, че притежателната форма се образува чрез -?S, a N е резултат от M > N (малко народна етимология )

ОК, възможно е академик Солонцев и жена му да грешат или пък аз да не съм ги разбрал. В такъв случай как се изяснява граматически и етимологически думата "мамин"?

А не може ли самите титли да са с вътрешна негръцка конструкция, но да се възприемат от гърците като една лексема? Например кана (някаква форма) + субиги (изафет) на писаря да му звучи като една титла канасубиги. При това положение не е задължително кана да е в именителен падеж, поне аз така си представям нещата.

В случая става дума конкретно за образуване на родителен падеж. В повечето латински форми не се ли образува чрез -s от протоиндоевропейски *-s?

Покрай темата за произхода на канасюбиги се увъртях из разни тюркски родителни падежи и не щеш ли - попаднах на нещо интересно: Solntseva, Genitive case in Altaic languages and in some languages of Southeast Asia, The Mon-Khmer Studies Journal, vol. 25, pp. 255-262 Може би темата е обсъждана вече, а може би не е. Според мен трябва да се запитаме: - дали окончанието -ин в мамин има алтайски произход (пратюрк. -ŋ, прамонг. -n, пратунгус. -ŋi); - ако е с алтайски произход, как се е разпространило; Аз виждам поне три варианта, които би трябвало лесно да се проследят от лингвистите: - пратюркски > праславянски (губи ми се историческия контекст); - тюркски > старобългарски > руски; - монголски > руски > български; Как мислите?

Мерси, явно не е нашия случай. На мен ми се вижда твърде екзотичен този вариант, но все пак би могла да се конструира някаква схема. кана-таркан - кански таркан; кана-субиги - кански субиги (да речем командващ канската войска); Хан Крум идва отнякъде и става втори човек след Кардам. Командва войската. Кардам умира, "тронът" остава вакантен и Крум практически управлява държавата от позицията на войскови командир. Схемата трае едно-две поколения и после всичко си идва на мястото. Само че ми е много трудно да си представя как ще стане преходът -/ŋ/ > -/a/ за пратюркски родителен падеж.

Хм, сега погледнах пратюркските падежни окончания, обаче граматиката не ми се най-силната страна. Някой може ли да помогне, като обясни какво по дяволите е terminal dative и как би изглеждала титлата чрез него. "Proto-Turkic -/a/ terminal dative"

Конструкцията subidsiz я разгледахме миналия месец, ако не се лъжа. Буквално "ничия вода" - съвсем ирелевантна към титлата, да не говорим за фонетичните проблеми. Според мен бага не е удачен пример, защото при всички варианти ("жаба", "бог" и т.н.) крайният звук /а/ е част от корена. Съгласен съм обаче за боила - добър паралел. Остава следния въпрос: в Орхонските надписи наред с боила се употребяват думите кан и каган (първата без етимологична връзка с нашенския кан). Ако това е някакво общотюркско фонетично явление, защо там не се среща формата кана/кагана наред с боила... Моето лаишко мнение е, че това крайно /а/ е окончание за някаква падежна форма и че се е появило в резултат на фонетичен преход от съответното прототюркско окончание, различно от -а.

Спорът по принцип е терминологичен и горепосочената аксиома много добре илюстрира това. Има обаче един съществен момент, който обръща каруцата на форумно ниво. Менгес разсъждава в контекста на алтайското езиково семейство. Изкарва огурската група от тюркската и това има само терминологичен ефект. Да, но на друго място неговата класификация се цитира в контекста на алтайския езиков съюз и ето на - чувашкият език вече не е родствен с тюркските...

Паралелите в тюркските езици към коя епоха и към кой клон се отнасят? Може би това е важно, за да се приключи темата (условно).

Не е чак толкова сложно да се проверят позициите на Менгес. Menges, The Turkic languages and peoples: an introduction to Turkic studies, второ издание (1968, 1995) С две думи, той отказва да приеме ротацизма и ламбдаизма като присъщи на тюркското езиково семейство. По тази причина класифицира "хуно-българския" език (не прави разлика между хунски и прабългарски) за родствен, но външен спрямо него. Фактически, съвсем опростено проблемът би могъл да се изложи така - кой всъщност се явява праезик - пратюркският или праогурският? Доколкото имам поглед върху темата - и днес съществуват възгледи, че праогурският език е в основата на дендрограмата, но огромното мнозинство лингвисти са на обратното мнение.

Прочети въпросния Менгес 1968, например стр. 61 и пробвай сам да го свържеш с писанията на П. Добрев.

Току що изпрати по дяволите Гумильов

Иранските езици са доста голяма група (линк), но в нашия случай обикновено се има предвид алански (староосетински).

На мен ми се ще да си изясня докрай нещата по тази част, затова да питам - има ли научна публикация, където надписът е разчетен по този начин?

Хубава снимка ще е екстра, но за съжаление май няма. Върти се една скица в нета, обаче е крайно съмнителна: Станчо Ваклинов, Формиране на старобългарската култура VI-XI век, 1977, 151 Ясно се вижда, че един от двамата послъгва. Според мен по-вероятно файла в Крорайна е пипнат.

Разбрах логиката, благодаря.

Хипотезата на Бешевлиев е по-скоро АРХОН СЮБИГИ в съответствие с неговия превод. Крум, архонтът сюбиги излезе с войската си срещу Адрианопол... Летописни надписи Благодарение на Зиези имаме и хубави сканове: http://ziezi.net/krum/hambarlii/1.JPG http://ziezi.net/krum/hambarlii/2.JPG http://ziezi.net/krum/hambarlii/3.JPG

Това е една от хипотезите, но все пак нека да бъдем прецизни - вероятно от протоенисейски, не от кетски.

Енциклопедия Ираника: ARYA, автор H. W. Bailey Вавилонская Башня: árya, автор С. Л. Николаев Санскрит, староперсийски, староосетински - няма проблем. Реконструира се индоирански корен *arya. На запад обаче има големи проблеми - келтските форми са съмнителни, съответно и индоевропейския корен не вдъхва доверие (много подробно е обяснено в ЕИ). Тук се появява една интересна хипотеза: Т. В. Гамкрелидзе, Вяч. Вс. Иванов. Индоевропейский язык и индоевропейцы. 1984, стр. 755 Обсъжда се семитска заемка в протоиндоиранския език (угаритски arj, египетски irj). Всички автори по-горе са хиперавторитетни. И все пак... семитски корен на arya... дали пък не си правят майтап

За мен лично "етногенезис" е много вредно понятие, отприщващо безкрайни и безполезни паранаучни локуми. Има етноезиково и етнокултурно обособяване - два различни, разнородни процеса. Във връзка с етноезиковото обособяване на прабългарите във форума са актуални да кажем две хипотези - тюркоезичие и ираноезичие. Тюркоезичната хипотеза със сигурност изтегля процесите преди началото на Новата ера. Та, с други думи - според мен чисто епистемологически не си прав, когато ограничаваш темата до Средновековието.

Интересувам се от темата и ще ми бъде от полза, ако обосновете по някакъв начин тези проценти. През моя поглед нещата стоят така: Хипотеза трън > Търново - имаме Дубровнишката грамота с "Трънова"; - имаме диахронна фонетична обосновка (тръжище > тържище, сръдити > сърдя, срьдьце > сърце и др.); - имаме синхронна семантична обосновка (Търново, Търнава, Търнак, Търница, "яребица у търница"); - всъщност какво още бихме могли да търсим? Хипотеза Турну (Магуреле) > Търново - имаме евентуално семантично сходство; - имаме фонетично сходство (аналогии?); И по двете хипотези има екстралингвистични аргументи - ляв/десен бряг, ботанически топоними и др. Как да направим сметката в края на краищата, как да преценим кое колко тежи?

Зависи какво определяш като "праисторическо", но ранните контакти са доста важни. Например след разпадането на индоиранския клон и преди разпадането на прототюркския (т.е. някъде около I хил пр. Хр.) се заемат такива фундаментални думи като tura "кула" и сега, в зората на XXI в. се чудим Търново от английската tower ли идва или от тюркската turun

Тук можем да се върнем към основите на проблема и да се запитаме дали българите са били под властта на Атила и на Ернах. С други думи - били ли са Атила и Ернах владетели на българите. Ако отговорим положително, случайностите стават обезпокоително многобройни.

Така е, просто не съобразих, че tora "небе" може да е късна форма и в този случай закръглянето /a/ > /u/ обяснява всичко. Чел съм някои работи по тази тема и съм останал с впечатлението, че подобна връзка не може да се проследи на научно ниво. Donner е с индоевропейски корен, *tengri може би с китайски или енисейски. Дори да приемем някакъв общ ностратически произход на индоевропейските и алтайските езици, засега шумерският остава извън тази схема и е класифициран като изолат. Факт е обаче, че доста народ се бори за шумерски връзки и съответно генерира литература. Като че ли унгарците са най-активни в това отношение (преки потомци на шумерите) и има цели етимологични речници в този дух.