Кухулин

Остави шегите, ами кажи каква точно ти е идеята, че не мога да я разбера. Припокриването (т. 4) не може да бъде аргумент, освен ако не визираме един специфичен жанр от българското популярно памирознание

Ами в такъв случай думата аули няма как да е друга, освен гръцка заемка в прабългарския. При цялото ми уважение към проф. Златарски, все пак трябва да се държи някаква сметка за фонетиката. Тюркската дума аул закръгля средната гласна в огузска среда, при това късно. Освен това при тях късно изпада и интервокалната -г- (орх. агъл). От всичко това в чувашкия няма и следа, а думата си е развита закономерно до ял. За крайната гласна -и да не говорим... Разбира се, възможно е да греша. За съжаление проф. Добрев не може да вземе отношение по въпроса, иначе неговото мнение би било най-полезно.

Въй, и после кво го прави тоя водород - да не работи на студен синтез лаптопчето?

Аз не виждам логиката в това твърдение, още повече с тази категоричност. Хайде да почнем стъпка по стъпка, може би ще се изяснят нещата. 1. В гръкоезичните прабългарски надписи някакъв обект е наречен аули. Значи: 1а) или прабългарите са го наричали така; 1б) или пък са го наричали по друг начин, но писарите са го превеждали като аули; 2. В гръцката хроника обектът е описан като "така нареченият аули", следователно: 2а) или този обект аули не прилича много на гръцките обекти αὐλή, но претендира да е такъв; 2б) или обектът си е баш гръцки αὐλή, но авторът на хрониката изявява пренебрежително отношение; 1а се комбинира добре и с 2а, и с 2б, т.е. имаме два варианта, отговарящи на фактите. 1б отчасти противоречи на 2а, но се комбинира добре с 2б, следователно имаме поне още един вариант, отговарящ на фактите. Т.е. цели три варианта се промъкват покрай твоята категоричност, resavsky. Тук, разбира се, използвам презумпцията, че всичките аули-та са горе-долу сходни обекти. Струва ми се, че археологията дава известно основание за това. А встрани от въпроса, интересно ми е кой превежда пасажа от Теофан като "така наречените аули" в мн. ч.?

А какво пречи да използват гръцка дума? Нали в хрониката аули-то е "така наречено", значи все някой го е наричал така.

Прабългарите са използвали думата аули (αυλι), която е в женски род единствено число. Сега, дали са я използвали прабългарите или само гръцките писари - отделен въпрос, на който не виждам как може да се даде отговор.

Думата аул има доста значения в тюркските езици, включително "лагер, гарнизон". Проблемът е, че с този вокализъм няма шанс прабълг. аули от хрониките и надписите да има тюркски произход. По-скоро би звучала айъл (ср. чув. ял < *аийл).

Най-агресивни са обществата с хортикултурно земеделие. При тях има най-много конфликти и най-голям процент жертви, ако не се лъжа.

Горките, в каква заблуда са изпаднали. Що не им пратиш по мейла едно CV и предложение за консултантски услуги И вземи да прочетеш статията, вместо само да и броиш страниците.

Колега, първо - наздраве Второ: Мен през цялото време ме интересува разпространението на думите. Затова неведнъж правих уточнения - за думите ли говорим или за някакви значения. Семантични диаграми и значения коментирам само колкото да върви лафа. Ясно е, че в случая те изобщо не носят информация за етимологията. Пише на корицата на ЕССЯ - "праславянска лексика". Праславянската лексика по дефиниция е обща и по дефиниция е преди християнизацията. Който има проблем, да доказва обратното Поздрави

Фасмер: "Источник предполагают в гот.-арианск. *kirikô "церковь" (Бернекер I, 132; Уленбек, AfslPh 15, 484; Стендер-Петерсен 424 и сл.) или в др.-бав. kirkô -- стадия, предшествующая д.-в.-н. chirihha (Шварц, AfslPh 40, 288 и сл.; 42, 305; Рудольф, ZfslPh 18, 266; Нахтигал, Starocerkv. Štud. 67; Брюкнер 59)." Първо ти дай линк с употреба/реконструкция на kostel "църква" преди християнизацията. Айде, от мен да мине - може и след християнизацията да е, но преди XI в. Радвам се, че поне по този въпрос вече сме на едно мнение. Между другото, на Фасмер му пука, защото е написал точно това.

Реалистичен или не, това е сценарият при всички човешки езици. Латинската дума kostel "църква" навлиза след покръстването.

Ахм, ясно.

Готи и славяни са дълго време в лингвистичен контакт, за което свидетелстват редица готски заемки в праславянския. Например, заедно се подвизават в Хунската империя. Няма нужда да прибягваме до фантастико-сюреалистични сценарии тип "марш на скок през VI в. и ръсене на заемки из Далмация", за да обясним каквото и да е. Конкретните и абстрактни значения ги изяснихме по-горе, макар явно да срещнахме неразбиране един спрямо друг. Здраве да е

Ето, виждаш ли. Човекът анализира един куп топоними, за да илюстрира казуса с тюмен. Ти обаче доста оптимизираш процедурата - предполагаш готска заемка у местното романоезично население, което се оказва напълно достатъчен аргумент. След това предполагаш латинска заемка в славянските езици, което пък направо бетонира хипотезата Както често се случва в тази тема, въпросът е обсъден някъде в първте страници. Ако праславянската дума е заемка от народен латински, как обясняваш крайната гласна -у?

Разбира се, че обяснението на г-н Тамарин е по-добро. Поне 7-8 пъти по-добро, ако се опрем на горепосочения хлъзгав терен А какъв математически модел имате предвид за неделя, достопочтени Дедо? Ще ми бъде интересно да го видя.

Добро утро. Тъй като явно интересът към темата не стихва, а от друга страна математиката се настани трайно в инструментариума , бихме могли леко да се отклоним от векторния анализ и да се впуснем в полето на вероятностите. Как оценяваш вероятността за всяка една от комбинациите по-долу: - контакт на готите с български славяни и заемка на църква; - контакт на готите със сръбски славяни и заемка на църква; - контакт на готите с хърватски славяни и заемка на църква; - контакт на готите със словенски славяни и заемка на църква; Тук, разбира се, има исторически и лингвистичен компонент - вероятност за подходящ контакт и вероятност за заемка. След това е редно да видим какво се получава, ако умножим всички тези вероятности, получавайки степента за достоверност на твоята хипотеза.

Опа, тук явно ми се губи цял епизод от историята на района. Казанското ханство било под руска зависимост известно време, а чак след това минало при Гиреите. Казанское ханство: Взаимоотношения с Московским государством

Това е една от сравнително умерените патологии в пантюркизма. Следващата степен е приобщаването на аланите и сарматите към тюркската общност Авторите на табелата имат предвид смъртта на Чингис хан и Джучи. Тогава улусът добива някаква самостоятелност, а Батий става "пълноправен" господар на Бялата орда. Разбира се, като всяка подобна периодизация и тази е спорна. Формално Ордата е автономна и преди това, а практически е зависима и след това. Смъртта на Чингис хан може просто да служи като един символ. Казанското ханство формално е част от Златната орда, уж подчинено на Сарай. Менгли Гирей превзема столицата и ханството става "самостоятелен" обект, но вече под властта на Гиреите. По-късно Иван IV го присъединява, както знаем. Нямам представа каква е пълната титла на Иван III, може би Казан присъства там покрай коалицията му с Менгли Гирей. Това е една от основните версии. Напоследък май се смята за мейнстрийм - www.ethnologue.org Между другото руският и арменският език също се различават много, но са в една езикова група.

LOL... ПИШЕ СЕ ТРАНСАКЦИЯ, А НЕ ТРАНЗАКЦИЯ

Би трябвало да са дублетни форми. Представката определено е транс-, тъй че трансакция си е закономерна форма.

И аз съм човек, случва се да изпусна по някой факт. Благодаря ти за информацията.

Словенский язык Словинский язык Те ти извори

Нема етимологии

Дедо Либене, ако имаш някаква хипотеза, формулирай я добре, дай си аргументите и ще си лафим.