Joro-01

Не знам, може, зависи от частите, резисторите в подобни случаи май се слагат за да разреждат кондензаторите... Защо още отначалото не каза какво искаш да правиш? Да не искаш да правиш безтрансформаторен повишител на напрежение? С комутатори - при едното положение на превключвателите кондензаторите са успоредно свързани и зареждат, при другото се оказват последователно и напрежениео грубо се равнява на умноженото по броя на кондензаторите. Това обаче се прави не с механични ключове, а с мощни транзистори. Имай предвид че ако ползваш Грец /четирипътен изправител/ напрежението ще скочи някъде до към 160V

В металите, какъвто вероятно е представеният проводник, положителни заряд няма. Вероятно това са имали предвид, чакай до го прочета

В малки флакони надали, трябва да се види, иначе вероятно да, но скъпо и се искат разни разрешения. В трансформаторите които не са маслени го има, но не нападай трафопостовете, моля.

Чрез експозиция на сяра на флуор пише в англ уикипедия, тоест - сяра се поставя във флуорна среда (флуорът е жълт газ при стандартни условия). Не реагра с натрий, но реагира екзотермично с литий.

Добър анализ си направил

Доста си мислех да го пусна само като снимка и въпросче от типа "Какво е това?" но реших да е така както е... Накратко - серният хексафлуорид е газ, по-тежък и по-плътен от въздуха. Заради тези си свойства се използва като изолатор в трансформаторите и прекъсвачите за високо напрежение - пробивите /искренето/ и коронните утечки намаляват значително, което намалява и загубите на енергия. Пак заради свойствата му наблюдаваме това явление - предметите "левитират" заради архимедовата сила - плават като във вода. В youtube.com има още клипове от рода.

Chefo, Наистина е много важно за прав или променлив ток. Скуби общо взето е прав като гледам. Проучи пазара - има и др сайтова за електрически и електронни компоненти, и ако трябва можеш да добуташ освен напрежение и капацитет с само че с паралелно свързване - за прав ток говоря. А, да и важно - означеното на копуса на кондензатора е предпробивно - над него настъпва пробив, тоест - за 110 V май ти трябва 200 - 250 V кондензатор. Като гледам цените, май ще ти е по-изгодно да навържеш 2х2 успоредно и последователно 4 електролитни кондензатора за 1000 uF и 100V. До тук всичко важеше за прав ток. Офтопик - Има електролитни неполярни за променлив ток, но са с много по-малък (в пъти) капацитет за еднакви размери и волтаж.

..поради по-добрата темп топлорповодимост на по-плътният материал, ок. Не съм казал, че няма да работи. Обаче ако целта ми е да изработя неща от различни материали с еднакви маса и размери, ще подбера материали със сходни плътности (тогава само разрушаването помага) или поне разлини твърди пълнежи. Във втория случай (нека си представим, че имат 1 см пласт от еднакви пластмаси) почукването ще е малко по-точният метод за анализ

Залагам на това като верен отговор. Казано е да ползваме ръцете си и ще го направим. Ще почукаме. Не е казано по условие, че ще сме с тапи в ушите. Със завъртане няма да стане, защото едва ли едното ще е пълно с течност... На малоум медодът също заслужава внимание, но по-лесно ще може да се излъже от почукването. Историк също дава добра идея - за чупенето. Просто ти засилваме в земята /стената/, едно в друго и гледаме кое се чупи и кво се чува

..да.. Между другото тези неща могат да се унагледят с някои функции в АутоКад - в момента се мъча да си спомня как... Май задаваш на едната точка на права да не се мести, правата да не зе разтяга (имаше защо да се ползва вместо Ротейт, най малкото точката можеше да е допирателна и да се презъздаде коляно-мотовилков механизъм) ама ми е мъгляво малко...

Виж кое как се дефинира, явно съм те подвел, сори, не мога да си спомня за какво казах, че е възможно. Както виждам при равнинно ротационно движение (само тогава имаме МЦС) моментният център е винаги неподвижен и той може да съвпада както с полюс /край/ на отсечката така и с коя да е друга точка на отсечката или дори да не лежи на нея. В другият случай - когато точките в 2-та края на отсечката /полюсите/ се движат с еднакви скорости имаме транслационно движение /преместване/ и няма МЦС или се води че лежи някъде в безкрайността. Тоест - МЦС е винаги неподвижен, спрямо другият полюс на отсечката. Дори и когато имаме за пример перка на движещ се хеликоптер.

Хм... Да, това е, Марто_6 да чете Отговорът е да, възможно е.

И аз не разбрах

До няколко години повече от пет кубически километра морска вода ще се превърнат в най-големият детектор на космически частици. Установката ще може да улови неутрино идващо от центъра на млечния път. Проектът KM3NeT (Cubic Kilometer Neutrino Telescope) се развива от консорциум от 40 научни института от 10 Европейски страни, а именно - Кипър, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Холандия, Румъния, Испания и Великобритания. България не я видяхте, нали? И аз също, но не само тук а и в предишните проекти, "ANTARES", "NEMO" и "NESTOR", който не се отвори, но и там вероятно липсваме. о думите на Giorgio Riccobene - изследовател в проекта, телескопът ще е втората по големина конструкция сътворена от човек след Великата стена. Подводният телескоп ще се състои от 320 вертикални конструкции /гирлянди/, като всяка от тях ще е с височина от около 900 м., масивна котва ще я крепи към дъното, поплавъци ще я държат изправена и през 40-тина метра ще има цифровооптичен модул. Малко и за самят цифровооптичен модул (DOM) - Представлява херметична устойчива на налягане 17 инчова стъклена сфера с 31 бр. прозорчета, където е поместена електрониката, която включва 31 бр. Фотоелектронни умножители (ФЕУ - електровакуумни прибори способни да регистрират много слаби просветвания), калибратори, акустични сензори, компас, жиросензор /за наклон и сътресение/ и сигнални светодиоди и естествено електрониката за захранване, управление и комуникация. Улавянето на неутриното очевидно не е лесна работа. Малка частица и без заряд практически не реагира с никакъв сензор - сцентилационен, фотокатод, фотоемулсия... Всъщност и тук няма да се хване, детекторът ще улови проявлението на частицата. Въпреки, че на практика не реагира, преминавайки свободно и без загуба на енергия през всичко, в редки случаи високоенергетичното неутрино може да уцели атомно ядро, в резултат на сблъсъка да се получат заредени частици (Мюони) със скорост по-висока от тази на светлината във водна среда. Генерира се Вавилов-Черенково лъчение, което се улавя от ФЕУ. Освен, че е по мащабен, този детектор е и по-чувствителен от IceCube - разположен в Антарктида, като гирляндите са вкарани в сондажи в леда. За инсталацията на KM3NeT може да се ползват подводни роботи Източници: KM3Net.org mebmrana.ru popsi.com

или пък свойството да се съпротивляват при опит да се промени състоянието им на покой или праволинейно равномерно движение, което е същото. Присъства реакцията на инертната маса. Това по-скоро има отношение към силите на с които ни противодейства конеца - триене, сцепление, съпротивление при разгъване/размотаване, които остават постоянни за разлика от инертната маса, ако дръпнем рязко. Нека не боравим с рязко и плавно, а по-голямо и по-малко ускорение, ще се получи същото. Вторият закон на Нютон ни дава връзката сила, маса и ускорение. Или ускорението тяло е пропорционално на силата и обратно пропорционално на масата. Демек - по-голямото ускорение означава по-голяма приложена сила, която може вече да е по-голяма от тази описана в предходния абзац.

Ок, после ще се върна, че имам работа и ще видя какво си написала

Мисля, че ще се завърти, ако разглеждаме макара. Ще започне някакво размотаване, заради инертността на макарата и някакво движение по посока на силата. Кое от двете движения ще е "повече" и кое по-малко, зависи както от това как прилагаме силата (рязко или много плавно / бавно), така и от силите на триене, сцепление или привличане на намотаната нишка (някъв материал с ниско триене м-ду навивките, конец, тефлонова лента или най-тежкият случай - тиксо).

Да, а някъде из тези неща дето дадох, съм чел, че най-вероятно течната водата там е с доста разтворени вещества /по-замърсена от дренирани руднични води/. За бъдещи мисии не е проблем, сравнително чиста вода може да се долбива от ледените шапки. Темп диапазон е широк, но максимумът е към 20°C. Поради ниското атм. налягане (0.9% от земното или 6,84 mmHg)течна вода може да има само ако температурата и е до 5°C. Или в интервала между 0°C/-3 примерно, ако водата е високи концентрации на разтв в-ва/ и 5°C Което не е много често явление и това е вероятната (освен че водата там не е много изобилна) причина да не може да се види.

И течна вода, което пак е свързано с температурния диапазон. Почти съм сигурен, че има, - http://www.nasa.gov/mission_pages/mars/news/mgs-20061206.html , само не ми е ясно как съществува течна при това ниско налягане - ледът би следвало да сублиминира... Ето и това - http://solarsystem.nasa.gov/multimedia/display.cfm?IM_ID=10167 - лед, но е ясно че има Мисля има бактерии известни като екстремофили /биолозите да помагат/ които и сега биха могли да живеят и сега там.

На руски - http://www.membrana.ru/particle/17210 На англ - http://www.physorg.com/news/2011-12-quantum-world-diamonds.html На БГ освен тук, не виждам къде в нета има коректна инфо

Ако не е тайна и мислиш, че можеш, дай пример или някакво инфо.

:good:

Когато го написах се усетих, че ти най-вероятно ще отговориш и ми мина през ума да добавя вариант на едно често повтаряно в детството изречение - "Който знае да мълчи", но се отказах.