madlady

Абсолютно съм съгласна с теб.

Мен повече ме дразни факта,че майка която сама отглежда детето си,защото бащата не иска или неможе да участва в грижите било то финансови или физически няма право на помощи и трябва да се грижи за всичко сама.Само ако бащата е неизвестен тогава майката реално се води самотна майка и има право да получава парични помощи,но когато има такъв,но той не поема грижите за детето си майката си е майка и не е привилегирована по никакъв начин.

Зависи и бащата доколко участва в отглеждането му според мен,защото наличието на баща там някъде и неучастието му в сметките и грижите за детето прави майката напълно самостоятелен родител,защото тя е тази,която се грижи за всички нужди на своето дете.

Лилавке,благодаря ти за поста.Направо се смях със сълзи .

Ами аз съм майка с малко дете и не бих казала че е трудно да си търсиш работа даже работодателите напоследък предпочитат майките за служители пред жените,които все още нямат деца,защото майките притежават много качества,които могат да са невероятно полезни в работата им и се отнасят по сериозно към задълженията и ангажиментите си особено ако са единствен родител,защото знаят че не могат да си позволят лукса да ги уволнят от работа,заради това че не са свършили исканото от тях.А пък не мисля и че отношението на хората към самотните майки или към майките по принцип се е променило към по лошо даже напротив.Преди се е смятало че като си сама и неомъжена едва ли не вече си половин човек и детето ти е копеле понеже е родено без брак,а да не говорим че е било абсурд при това положение да се омъжиш повторно.Сега хората приемат самотните майки нормално и мъжете като цяло вече нямат проблем да се оженят или да имат сериозна връзка с жена,която има дете от друг мъж.Според мен хората сега са по-разбрани към тези неща отколкото са били преди.

Зависи кой какво разбира под романтика,защото аз като говоря за романтика визирам дребните жестове към партньора например желанието да му доставиш удоволствие или да го накараш да изпита нещо,което не е изпитвал до този момент.За мен тези прояви са по-романтични от подаряването на цветя с повод или без повод.А когато се влага емоция винаги нещата могат да имат романтичен отсенък а не само чистото да кажем животинско задоволяване на потребностите.

Някои от нас не правя секс само веднъж месечно и не подхождат към него като теб ами с нужното му количество внимание и романтика и се получава нещо красиво,а не само някакво утоляване на нагона.И не се чудим какво да си правим телата,а просто си говорим за романтиката или излишъка от нея.

Между другото си доста прав колега Сириус,но все пак жените са различни и имат различни очаквания и желания в това отношение.Според мен,за да бъде секса едно изключително преживяване трябва да има тръпка на първо място,а не да е просто отбиване на номера (сиреч секс за спорта само).Ако има тръпка има и желание да накараш партньора да се чувства добре,но все пак и партньора трябва да умее да те предразположи,защото доколко ще е освободена една жена зависи именно от това.При всяка жена тези начини са различни и затова обобщения не могат да бъдат правени и очевидно и едни и същи неща не харесват на всички.

Мен лично вече нищо не може да ме учуди у българските лекари,защото за съжаление там нещата са много комплексни и са свързани с пълната липса на средства,подходяща апаратура и уважение.Почти всички кадърни лекари избягаха от България,а малкото останали тук не са способни да смогнат на всички,но докато не започнат да получават нормално възнаграждение и уважение нещата ще се влошават за съжаление. Иначе да не дава Господ да се случват подобни трагедии никъде по света,но наистина това е Япония и те ще се възстановят за нула време,но ако това беше станало у нас щеше да ни върне около 2000 години назад.

Лилавке много интересно мнение ама нещо ми се струва,че бягаш от темата и не искаш да си признаеш какво теб те привлича в сексуално отношение и какво не .

Абе вярвате или не все още има хора,които свързват романтиката точно с тия стари рок балади независимо дали става дума за Скорпиънс или Металика.От друга страна има и такива,за които романтика изобщо не трябва да има и нещата трябва да се случват като в порно филм,но лично според мен нещата трябва да са балансирани и лично аз смятам,че любовната игра е нещото,което прави секса приятен и предразполага партньора да се отпусне и го провокира и той да достави същото удоволствие на другия.Аз лично намирам за романтични точно спонтанните прояви,а не заученото от филмите,но има и музика,която те предразполага към подобни мисли като за всеки тя е различна.

Е уважи правото на лично мнение и на другите де .На мен музиката която си сложил ми харесва,но не я свързвам със секс по никакъв начин,което обаче не значи че не съм ценител на хубавата музика.Слушам и алтернативен метъл и какво ли още не,но в случая не беше важно кой какво слуша а ставаше дума за романтиката в секса и как си я представяш и виждаш и кога според теб може да бъде прекалено с нея.Все пак нека не се отклоняваме от темата,а и е малко странно да ми даваш съвети в това отношение

На мен ли ми казваш да пробвам?Защото ако ставаше въпрос за мен аз не слушам лигни при такъв повод ами по здрави неща,а половинката ми слуша доста по здрави групи от тия .А пък честно казано тия групи и парчета не ме навеждат на мисли за страстен секс.Предпочитам нещо по алтернативно или хардкор . http://www.youtube.com/watch?v=jBTkrtHtIJY

Заговорихме се тия дни с колежката Лилавка за това колко изтъркани са определени романтични прояви като това да правиш секс на някоя рок балада или подобна лигава романтична песен на Шаде примерно и да намажеш любимия/любимата с ягоди и сметана и да ги издеш после само с уста.Мен лично подобни лигавщини ме дразнат безумно,защотд са адски изтъркани,има ги във всеки романтичен филм и показват липсата на каквото и било желание на партньора да измисли нещо ново и оригинално. Как може да правиш секс само на балади като секса е не само нежен но и страстен и буен.Не мисля,че когато гориш от желание да "изнасилиш" (образно казано) половинката си би слушал Скорпиънс примерно. Та питането ми е доколко сте за или против романтиката в секса и кога се прекалява с нея?

Продължаваме по темата с взаимодействието между детето и семейството му. Семейството е много важен фактор в развитието и формирането на детето, както и за неговото възпитание. То е първата възпитателна среда, която играе ролята на едно микрообщество, което се намира в по-голямо общество и спада към някаква социална група. Семейството е мястото, където са първите стъпки на формиране на детето, което означава, че то усвоява своите умения за вътрешноличностно поведение във взаимодействието си със заобикалящия го свят. Семейството не само дава сигурност, която е необходима за развитието на детето и неговата психика, то е също така една социокултурна среда, в която си взаимодействат множество действия, реакции и отношения. Детето именно там открива контакта си с другите и със семейството. Във възпитанието винаги индивидуализацията и социализацията на човешкото същество се допълват. Може да се каже, че едно възпитание е успешно, когато възпитаникът се развива и достигне до състоянието на възрастен и се включи в дадено общество, в което се чувства щастлив и полезен. За децата от ПУВ най-важно мястл заемат семейството и детската градина. Те могат успешно да неутрализират отрицателните въздействия, ако положат усилие в работата си заедно. Семейството за детето не е само биологична среда, в която то се учи на основните неща от живота, а също така чрез връзката между членовете, то е незаменим фактор със социализиращ ефект. Ключов момент в педагогиката на семейните отношения е общуването с децата, което носи радост и удовлетворение. Според М.И.Лисина под общуване се разбира взаимодействие между двама или повече души. Това взаимодействие не е произволно, а е насочено към съгласуване и обединяване на техните усилия. Според авторката взаимодействието цели установяване на отношения между хората и постигане на общ резултат. От това определение можем да направим извод, че взаимодействието е нещо, което стои много над традиционното схващане за общуването като словесен външен контакт и обмен на информация, всъщност то се разглежда като субектна система, в която едно дете израства социално и емоционално. Родителите със своя опит, интелект и чувство са хората, които разгръщат книгата на живота пред детето и стъпка по стъпка откриват света пред него. Детето се нуждае от помощта на родителя, за да планува и организира своят ден и да уплътни времето си. От тяхната съвместа дейност би било тя учебна, трудова или игрова печелят и двете страни. Детето, защото активно опознава действителността около себе си, а родителят, защото му помага активно да се справя с живота. Така възпитаниети се превръща във всекидневно разбирателство между хората, независимо от това, че са на различна възраст, но са близки по дух и обич. Детето трябва да има възможност да развие собственото си „аз”, което означава че трябва да му се даде възможност за самостоятелност и индивидуализъм. И така с уважение и доброжелателност детето да се води към милосърдие, толерантност, емнатия и благородство в отношението си с другите. Освен да общува с възрастните обаче, детето се нуждае и от това да общува с връстниците си, което означава че не трябва да бъдат затворени само в света на семейството си.

Ако на детето бъде обръщано достатъчно внимание и то бива подтиквано към положителни действия едва ли изобщо ще има нужда от тояга.Проблема се състои в това,че ние сме свикнали да критикуваме и да се вглеждаме в грешките и недостатъците,а не обратното.Представете си ако вместо да се дразним за щяло и нещяло се радвахме и искренно ценяхме хубавите моменти.Това щеше да промени коренно отношението ни към живота и към другите.Ако вместо да се чудим за какво да се скараме на детето си го хвалим дори и за минималното,което е направило нимя то няма да се чувства щастливо и обичано?Но проблема е,че трябва да "дебнем" добрите прояви и да ги награждаваме,вместо да дебнем лошите.Добрата дума и усмивката са способни на чудеса и това е доказано при деца и при възрастни,но е по-трудно да гледаме положително на нещата.

За добра интерпретация се изискват минимум 6 месеца наблюдение на детето,като трябва да се видят и отношенията на родителите/родителя с него и цялостното му поведение,за да може да бъде казано какво точно го притеснява.Тези значения на рисунките са най-общо казани,защото всяко от тези неща има поне още няколко значения,заради което е нужен този по-дълъг период на наблюдения.Затова това са общи насоки,а не задължително условие.Просто идеята е,че чрез рисунките детето казва адски много неща,просто ние трябва да се научим да им обръщаме внимание . Колкото до гимназистите и децата разлика има и тя хич не е малка,което съответно влияе и на подхода .

Първо искам да уточня,че когато детето е още съвсем малко и не разбира няма как да му се втъпли какво е редно и какво не е.Но награда за добро поведение може да бъде давана винаги и тя може да бъде всичко:от похвала (при по-малко дете),до лакомство,нова играчка,да заведем детето да си купи сладолед и какво ли още не.Да кучето ти не повтаря нещо,за което си му се скарал,но дали го прави защото разбира,че не трябва да го прави или не го прави заради страха от наказанието?Защо страха трябва да е водещия фактор във възпитанието на децата ни?Когато "награждаваме" детето за неговото положително поведение,а не обръщаме внимание на негативното му (освен,когато е жизнено необходимо),ние му отправяме постоянен сигнал какво ни харесва.Всяко дете иска внимание и на всяко дете му харесва,когато родителите му го хвалят,вместо постоянно да му крещят и да му се карат. Не бих казала,че ако оставим детето да си прави "бели" това ще доведе до лоши навици.В крайна сметка всички деца правят бели и това е начина,по който те опознават света,а и бели са защото обикновено света на възрастните не е пригоден за нуждите на едно малко дете.Каква беля ще направи детето ако си има собствено пространство за игра,което е организирано според нуждите му?Ако няма маси,шкафове пълни с чинии и чаши и още куп други опасни за едно дете неща,а има играчки подходящи за неговата възраст дали ще трябва постоянно да го дебнем да не събори нещо,да не бръкне в някой шкаф и така нататък?Много по-лесно е да се организира едно пространство лишено от опасни предмети,в което детето ни спокойно да може да се отдаде на игра и проучване отколкото да няма такова и то да е принудено да си играе между нашите ценни,чупливи и опасни за него вещи.Колкото до хокането аз лично предпочитам да "награждавам" детето си за всяко хубаво нещо,което е направило и така да го стимулирам да се държи добре,отколкото да прекарам цял ден във викане по него и забрани да не прави едно или друго,от което в крайна сметка аз ще съм с главоболие,а детето ще си кара работата без хич да му пука какво съм му приказвала.

Аз съм чела неща свързани с начина на възпитание на децата според китайците и там нямаше подобно нещо.Даже напротив,според китайците е грехота да се оставя детето да плаче и да седи самичко и всички съседи и познати на родителите ходят да им помагат.Не съм наясно кое е вярно,защото нямам лични наблюдения,но не смятам,че наказанията и боя са начина за възпитание на дете.Наказанията не са ефективни ако детето не знае защо е наказано,а за да разбере трябва да му обясним внимателно точно кое в поведението му не е правилно.Така или иначе авторитет към родителите трябва да има,но те трябва да го заслужат.Раздаването на команди и суровите наказания обаче няма да постигнат авторитет,а по скоро страх и озлобление.Чрез любов и търпение се постига много повече отколкото чрез наказания.Това не значи,че трябва да вървим по гайдата на децата си и да ги оставим те да ни се налагат,но не значи и че трябва да ги наказваме за щяло и нещяло.А и ако се стигне до наказания значи ние сме се провалили в общуването и възпитанието на детето си,а не то в поведението си.

Връщаме се по темата със следващата интересна тема свързана с перинаталната психология. Значение на детските рисунки: Вероятно в периода между 12 и 18 месеца вашето прохождащо дете ще се опита да “пише”, драскайки върху лист хартия, а следващите 18 - 24 месеца то ще ви изненада с нарисуваните от него вертикални и хоризонтални линии, може би дори кръгове. Покажете, че сте приятно изненадани от произведението му. Това ще го насърчи към цял куп нови умения. Рисуването с пастели развива както двигателните умения на детето, като сграбчване и задържане, например, така и находчивостта и неговото въобръжение. Първо дайте на вашия млад артист достатъчно количество листове. Но нека бъдат от по-твърда хартия, тъй като нищо не подтиска така творческите способности както ужасяващите викове на мама, когато пастела се плъзне по покривката или разкъсва тънката хартия. Освен това добър избор са и плътните, твърди пастели или лесно перящи се химикалки в няколко основни цветове (така че то да не зацапва). Ако вашето прохождащо дете не е заинтересовано, му предложете други алтернативи. Цветните моливи, или водните боички може да възбудят неговия интерес. Да рисува с тебешир върху тротоара навън също би било вълнуващо за малчугана. Не забравяйте и рисуването с пръсти. Докато бебчето ви учи как да държи и да борави с приборите е важно да се пробва и да рисува с пръсти. Това тренира двигателните му функции и творческите му способности едновременно. А ако то е уморено от рисуването, пробвайте щамповането. Отпечатването на ръчичките и крачетата му върху лист хартия е забавно, а ще бъде и чудесен подарък за мама. Може да му създадете интерес към природата като боядисва с четка листенца, жълъдчета, връхчетата на моркови, или венчелистчета на цветята и да ги използва като домашно направени щампи. В по-специални случаи го оставете да потопи рисуващото си пръстче в тортата или цветно плодово сокче. То ще упражнява своите двигателни умения и ще се забавлява ближейки пръстчетата си. Защо децата се нуждая да си рисуват От Андрея Л. Мак Веднъж само докато се обърна, моята 25 месечна дъщеря беше изрисувала цялата стена с цветни завъртулки. Опитах се да и припомня, че се рисува само върху лист хартия, а не върху стените. Тя само погледна, показа щастливо своя шедьовър и каза: “Делфин”. Драсканиците може да изглеждат за родителите безмислени, но за прохождащите е важна част от процеса на изследване на света. Някои от тях са толкова развълнувани от това да си драскат, че изглежда никога няма да им се наситят. От друга страна за родителите да оценят тази форма на изкуство е трудно, защото това води до ново пребоядисване в кухнята. Успокойте се и си спомните, защо детето ви се нуждае от рисуване: • Подобрява двигателните функции. Давайки шанс на детето си да използва маркерите и пастелите му помагате да развие контрола върху пръстчетата си, по-късно ще му бъде нужно да използва вилицата, да пише с молив или да си мие зъбките. • Независимост: Светът на прохождащите е пълен с неща, които не са му позволени да прави и неща, които не бива да пипа. С един комплект от пастели и няколко листове хартия, то е свободно да използва, който цвят желае, каква фигурки да нарисува (точки или линии, бързо или бавно) и къде точно да ги разположи на листа. Когато завърши своето произведение, то ще е гордо, че се е справило само без да помоща на някой. Свободата от това да избираш и създаваш нещо със собствени сили и възможности помага да развива осещането за независимост. • Уграмотява от рано: Завъртулките и линиите на детето правят възможно то да разпознава формите, а по-късно и буквите. С развитието си то ще научи, че неговите драскулките изобразяват различни обекти в реалния свят (като например “делфина“ на дъщеря ми), а това са първите стъпки към света на четенето и писането. • Емоционалнен отдушник: Артистите често рисуват, за да изразят своите емоции, а това може да се хареса и на вашето дете. Малките бързо се разстройват при срещатите с предизвикателствата на деня: вашето дете може да не успее да закопчее ризката си или да построи висока кула от кубчетата си, или да използва думи, които вие да разбирате. Движенията и енергията, използвана, за да рисува го освобождава от чувствата и впечатленията, натрупани от неговата фрустрация. Съвети към родителите: Накарайте малчугана си по-често да рисува. Оставате го настрани, например на масата за хранене в кухнята, покрита с евтина и лесна за пране покривка. По този начин, няма да е толкова важно ако някои от линиите излезат извън очертанията на листа. Подсигурете повечко листове. Стари кутии от зърнени закуски, опаковки и гърбовете на листове, които вече сте използвали, са подходящи за рисуване. Залепете голям лист хартия (тънка или облицовачна) на стената или на вратата на хладилника. Може и да подвържете няколко листа заедно, така че да заприличат на тетрадка, в която те да покажат своите творчески способности. Не се тревожете, ако не може да отгатнете какво е нарисувало детето ви. Задаването на множество въпроси относно рисунката може да обезсърчат малкия творец. Запомнете, че процесът на рисуване, оставя незабравими спомени у мъника, а не е важен крайния резултат. Ако вашето дете изглежда, че търси мнение и съвет, кой цвят да използва за “чудесните зигзагобразни лини”, кажете: “Разкажи ми повече за твоята рисунка”. Опитайте различни видове рисуване. Покажете му как да рисува с парче сапун върху запотен прозорец. Оставете го да рисува върху тротоара с цветен тебешир или с гъба и кофа с вода. Използвайки пръчка или лопата на пясъка може също да бъде забавно. Научете го да експериментира. Това ще развие неговото творческо мислене. Научете децата си да рисуват От Хелън Саут Направляване на младите артисти Децата се учат да рисуват по същия начин както се учат да говорят, а по-късно и да пишат – чрез копиране. Символите, които използваме за идеи, независимо дали са звуци, написани или илюстровани знаци, се научават веднъж. Светът около нас – семейството, обкръжението ни, медията – всичко може да се изрисува. Рисуването помага на децата да открият, че формите носят послание, и много по-важно, те може да създадат свои изображения със собствен смисъл (без чужда помощ). Прохождащи: Моделирайте рисуването Рисуването с бебечета и прохождащите дечица е много забавно. Започнете с прости форми и им дайте име. Те може да разпознаят много от тях в книжката им с картинки. Нарисувайте простички личица. Докато вие рисувате, им разказвайте: виж, колко весело е това дете с каква широка усмивка е, с къдрава косичка, и с обици. Рисувайте дървета, цветя, трева, къща, животни. Насърчавайте малките да се включват, да нарисуват нещо сами или да добавят детайли към вашите рисунки. Покажете им цветовете – най-добре в началото основните, потърсете моливи или химикалки с цвят жълто, червено, зелено и синьо. Никога не се притеснявайте и подценявайте за липса на талант. За вашия мъник в този момент сте гений. Децата в предучилищна възраст: Разширете лексиката им Може да разширите речниковият фонд на вашето дете с визуални символи. Това става по същия начин както при четенето и писането. Започне ли детето ви да рисува, го попитайте какво изобразява. Може внимателно да го подучите, но не бъдете прекалено настойчиви. Конят...колко крака има? Четири? Кой язди коня? Има ли седло? В продължение на разговора може да му дадете съвет как да изобрази нови непознати обекти. “Как да нарисувам седло? Може би с крива линия, така ли?”. Може да им покажете как да ги изобразят като им нарисувате образец, който да следват. В тази възраст, вашите собствени умения не са от особена важност. Друг път, когато сте с вашия малчуган изрисувате някои моменти от живота си – какво правите, когато сте на работа, как пазарувате в супермаркета, някоя специална за вас почивка или екскурзия, как се чувствате, когато се е случило нещо важно. По този начин вие го учите не само процеса на рисуването, но и какво може да изрази то. Децата в училище (възраст): Готови да градят умения Когато детето ви започне да се интересува от пресъздаване сложни разкази, има добри двигателни способности (рисува точни и прецизни форми) и започва да търси прилика между рисунките и предметите, тогава то е готово да започне да рисуване реалистично. Важно е да запомните, че действителността е само един аспект от артистичното изразяване, а уменията в тази област трябва да се балансират чрез насърчаване на точни и прецизни линии, експериментация с цветове. На този етап някои деца ще се забавляват рисувайки с вас, докато други може да бъдат уплашени гледайки “правилния” и “верен” начин, по който се изобразяват обектите. Бъдете деликатни. Предлагайте им различни възможности и решения да изразят проблемите си. Какво е значението на детските рисунки Рядкост са прохождащите, които ще изспуснат шанса си да надраскат нещо върху попадналия им пред погледа лист хартия на масата. Листове, стени, врати на хладилници – младите Пикасовци и Рембрановци обикновнено не са предирчиви. Родителите често са възхитенитени от творбите на своите млади майстори, но има ли скрит смисъл в привидните на пръв поглед драсканици? “В периода между година и половина и 2 години и половина, децата най-вече “чувстват” света чрез движенията на тялото си и споделят тези усещания с останалите“, казва Д-р Робърт Уинтър, председател на художествения отдел и координатор на програмата за терапията чрез изкуство на Леноър – Райн Колийдж в Хикори, Северна Каролина. Вглеждайки се внимателно в рисунките на малчуганите може да разберем повече за тяхното развитие. Може дори да откриеме и скрити послания за тяхното състояние, които да са повод за безпокойство. Според д-р Уинтър, родителите могат да следят за двигателни способности на децата си чрез наблюдаване на творческия им процес “от несвързаните и наслуки нарисувани линии, изрисувани с пастели до контролираните линии с моливи и маркери”. Така, дори преди техните езикови способности да им позволят да се изразяват свободно, малчуганите могат да използват рисунката си, за да предадат важна информация към техните родители. Но може ли драсканиците им да ни предупредят за някоя тревожна случка или ситуация? “По принцип, докато децата нямат конкретен образ на рисунката в съзнанието си е невероятно трудно да се открият определени тревожни сигнали”, казва д-р Уинтър. “Но децата, които не изразяват интерес към рисуването в тази възраст може да бъде сигнал на забавяне на развитието им. Когато започнат да “назовават” своите драсканици, обикновено в периода между 3 години и половина и 4 години и половина, родителите вече трябва да насочат вниманието си. Когато добият представа за света около тях, елементите в рисунките им ще се затвърдят и ще приемат по-ясни форми. Умението им да говорят е решаващо на етапа, когато те описват своите произведения. Оставете ги те да се изкажат сами без да им пречите. Вместо да интерпретирате рисунките им – “О, виж, това е цвете, нали така? – попитайте, “Ще ми разкажеш ли за рисунката си?” “Задавайки им така въпроса”, Уинтър продължава, “детето няма да се чувства притеснено, описвайки рисунката си, а доволо и гордо от постижението си”. Ако родителите не оставят детето им да се доизкаже и започнат да отгатват обектите от рисунката му, “то ще се съгласява с вас, старайки да се хареса. Въпреки, че това не е основната картина в представите им”, казва той. Размера на листа хартия или платното, което малчугана избира за своята рисунка е често пъти показателна. Децата в тази възраст са вродени егоисти. Дете, което последователно рисува само на малки участаци от листа или което използва малки по размер символи в своите рисунки страда от някаква форма на малтретиране. Въпреки, че обикновено няма значение от броя на пръстите, нарисувани на ръката, голямо, без пръсти кръгче на мястото на ръката понякога засвидетелства физическо малтретиране. “Децата в тази възраст използват различни цветове, за да изразят емоциите си и да се обърнат към някого”, казва Уинтър. “Когато налице е нещо нередно, първото, което ще ни подскаже това, е цветът”. Ако детето, което по-рано е използвало само весели и жизнерадостни тонове в своята картина и изведнъж показва предпочитанието си към сивото и черното, то вероятно е във фазата на отричане или апатия. “Често пъти, зад “безцветните” форми или символи на фона на цветни такива, изразени чрез обикновен контрас, се крие даден проблем. Произходът му може да намерим в човек, член на семейството, страх или фобия“, обяснява Уинтър. Ако дете задраска отгоре своята рисунка с черни линии, е знак, че се опитва да я изстрие или да я направи невидима. Ако тези линии са направени по времето, когато някой родител или възрастен говори с него, може да е индикация че разговора по някакъв начин е болезнен за детето. В такива случаи, листът ще бъде многократно раздиран под натиска му, а молива (пастела или маркера) може да се счупи при здравото му сграбчване. При дешифриране рисунките, родителите трябва да запомнят, че отговора на чувствата и емоциите на децата им се крие в символите, цветовете и формите на обектите. “Но те са явни след продължителен период от време – от 6 месеца до година”, казва Уинтър. Така че една рисунка в черно и бяло не означава задължително, че детето е емоционално неуравновесено. Но ако продължително избягва веселите цветовете и предпочита черно, сиво, и бяло, то това вероятно индикира проблем имащ предшествие. Тревожни сигнали Децата първо изобразяват човешки форми с кръгче за главата и линиики за краката и ръцете. Ако родителите забележат, че други детайли са прибавени към рисунката – очи, нос, уста, уши, например – но фигурата е все още без крака, това е сигнал за чувство на несигурност. Уинтър казва още, че “децата не могат да рисуват пространствени обекти така, както възрастните правят. Затова, пространствените взаймоотношения са неумесни. Нашето внимание трябва да се концентрира само върху графичните символи”. Така че, ако дете изрисува човек с крака, който изглежда, че виси във въздуха е напълно естествено. “Кръга изобразява човешкото лице и обикновено е често срещано.”, казва Уинтър. Оттук децата започват да добавят детайлите – коса, очи, уста. Може много да бъде научено от тези символи. Уинтър набелязва няколко чисто тревожни сигнали. Той набляга отново, че отговорът се крие в символите, които се появяват понякога самостоятелно, а не да насочваме вниманието си към отделни събития. • Неестествено големи уши, без обеци, може да е сигнал за устно малтретиране. Детето може да изрисува линии, водещи до ушите, за да демонстрира повишения тон, който многократно е срещало. • Разстревоженото и разстроено дете може да нарисува голяма цепка, изобразяваща устата на неговото човече. Ако то обаче не я доизрисува докрай, може да е сигнал за неговата неспособност да общува. • Когато дете нарисува “празни” очи, това означава, че има трудна връзка с действителността и околния свят. Казано по друг начин, то е сляпо за реалността. • Нащърбените зъби често са индикация за агресивно или близко до него поведение, особено ако човешката фигура е допълнена с други назъбени графични символи каквито са остри пръсти, крака, уши и коса. Децата са естествено изразяващи се хора. Важно е техните родители да следат внимателно за посланията, които им изпращат, особено онези от тях които не произнасят!

Никой не е говорел за прием на хранителни добавки.Изброените от мен витамини се съдържат в определени храни,които са полезни и подпомагат лактацията.Кой говори за фармацевтика?Хумористичната ти гледна точка е забавна,но няма нищо общо с кърменето,за което ставаше дума.Не ми е ясно точно как човек може да прекали с течности като идва един момент на насищане на организма.Колкото и вода да пие една кърмеща жена,ако се храни обилно и рационално няма как това да и повлияе на кърменето (аз пиех страшно много,но нямах проблеми).И деде,почни да четеш какво съм написала,а не да решаваш,че съм казала нещо,което не съм.Това,че не съм хванала да изброявам храните съдържащи големи количества от даден витамин не значи,че съм казала хайде да се тъпчем с хапченца.Секса си е хубаво нещо,но няма място в темата.

Говорех за грешки в хранителния режим на майката.Не може да бъде прекалено с течности що се отнася до лактацията,но въпроса е,че трябва да има и достатъчен прием на витамин В,белтъчини,витамин С,витамин А,витамини Е и К и мастни киселини.Храненето е изключително важно,а тези витамини стимулират лактацията,но без достатъчен прием на течности (най-вече вода) няма как да се отделя нужното количество кърма.Това е доказано от съвременните лекари и даже вече има сдружения на педиатри,които се занимават основно с проблемите при кърменето и храненето на детето.За наше огромно щастие такива има и у нас (Лече Лига например) и майките,които биха искали да знаят повече могат спокойно да се обърнат към подобни организации и сдружения и да им бъде даден съвет. За другото Куна е права,че това все пак е отговорност и на педиатрите,но нека не забравяме,че родителите в 21 век имат на разположение най-различни начини за информиране:интернет,вестници,списания,книги,предавания по телевизията ако щете.Тъй че липсата на желание за информиране аз смятам за личен проблем повече отколкото за проблем на лекари и педагози,макар да съм далеч от мисълта да ги оневинявам.Аз постоянно споря с моята педиатърка,която с ушите си чух как каза на една майка,че трябвало да си дохранва детето.Направо ми идеше да я хвана за врата и да я питам,затова ли е избрала лекарската професия да говори глупости на хората.Наясно съм,че просто трябва да се говори повече по тези въпроси и да има подготвителни курсове за родители,но въпроса е самите родители да имат желание да се занимават,защото знам не малка част (а аз работя с деца и срещам родители постоянно),на които просто не им се занимава.Знаят,че кърменето е важно,но също така то изисква усилия.Трябва да седиш и да кърмиш по над половин час поне в началото,за да може детето,което още се учи да суче да си хапне нужното му количество.Когато кърмиш детето няма режим и се храни,когато поиска,а това си е затруднение,защото може да се наложи да се кърми до 10 пъти дневно.И като започнем,че една жена трябва да се грижи за правилното си хранене,да си почива,да кърми винаги,когато детето и поиска и го сравним с това да храниш детето с изкуствено мляко,за което можеш да ядеш каквото си искаш,да пушиш цигари,да пиеш кафе и изобщо да не се занимаваш да водиш здравословен живот,а и натъпкано с мляко дете яде по-рядко.Еми ето ви начина на мислене на повечето днешни майки.И това не си го измислям,просто съм разговаряла с доста такива и това е начина,по който те разсъждават.Бебетата им на по два три месеца и те вече по кафетатат с количките и с цигарата в устата.Мисля,че основния ни проблем е на първо място манталитета и после идва липсата на достатъчна информация,макар информация да има.А колкото до въпроса за лекарите това е една дълга и много сериозна тема,която включва първо липсата на нормално заплащане и условия,от което всички квалифицирани и кадърни кадри бягат в чужбина и второ липсата на желание за излизане от времето на комунизма,защото и това го има. А колкото до това със секса,то има толкова принос към кърменето колкото аз към квантовата физика (разбирайте никакъв).

Напълно съм съгласна с колежката Куна,което ме доведе на мисълта,че можем да говорим за митовете в отглеждането и възпитанието на детето и как тези погрешни схващания (погрешно мислене) могат да доведат до различни проблеми в по зряла възраст. 1.Вече говорихме за грешното схващане,че бебето трябва да бъде оставяно да плаче,за да си упражнява дробовете и както казахме то се оказа напълно погрешно от психологическа гледна точка и води до страхотни проблеми по-нататък. 2.Говорихме за ранното слагане на гърне и проблеми продиктувани от това,което искам да подчертая все още се прилага в детските ясли в България.Още от най-ранна възраст детето почва да се слага на гърне от сестрите в яслата,за да се научело.Няма нужда да обяснявам,че това е мислене още от времето на комунизма,но за съжаление все още си вирее при нас. 3.Тук вече ще говорим за сериозните грешки по отношение на кърменето.Много често в България индикатори за здравето на едно дете са килограмите отколкото начина на хранене.Всяко бебе,което навърши един месец отива на консултация с педиатър.В повечето случаи (да не кажа над 90%) педиатъра го измерва и ако то не отговаря на дадени стандарти,значи нещо не е наред с него и то трябва да бъде дохранвано с изкуствено мляко.От тук следва и резултата - когато майката дава изкуствено мляко с биберон на детето,тя не го стимулира да суче и то "вижда",че така е по-лесно и след известно време престава да суче изобщо,а знаем,че колкото по-малко суче едно бебе,толкова по-малко кърма се произвежда.Естествено е възможно майката да позлва помпи за кърма,но дохранването е първата стъпка към липсата на така нужния за бебето физически контакт.Да има случаи,когато една жена просто няма и не може да произведе нужното количество кърма,но те са 1%.При всички останали това се дължи на грешки в храненето,недостатъчен прием на течности и недостатъчна стимулация (тоест недостатъчно често слагане на гърда).Така или иначе това отношение към кърменето,което все още цари у нас предразполага майките да не кърмят децата си,което води до две неща:бебето не стимулира достатъчно небцето и сукателните си рефлекси и второ липсва физическия контакт,който присъства в кърменето,а това води до това,че детето свиква да не полага усилия и до фрустрации от липсата на майчина близост. 4.Ранно захранване. Това е другия погрешен аспект на храненето на малкото дете,който все още вирее по нашите земи.У нас има множество майки,които започват да захранват децата си на 2 и 3 месечна възраст*, за да не се занимават с кърмене и да спестят пари от сухи млека.Познавам майки,които с гордост обявяват,че на 3 месечна възраст детето им е ядяло зеленчукови пюрета и докато достигне 6 месеца вече яде почти всичко.Това има своите негативни последици както поради факта,че бебето не е готово биологически за ткава храна,така и психологически последици свързани с насилването му да яде храна,за което още не е готово.Както можем да се досетим това може да доведе до страхотни проблеми със храненето,различни фрустрации,недоверие и т.н. Според препоръките на УНИЦЕФ, до 1 годинка основната част от храната на бебето трябва да се състои от кърма. По тази причина, до годинка на детето трябва първо да се даде да суче, а пюретата и кашите да се предлагат след това. След навършване на годинка, първо се дават твърдите храни, след което детето се кърми, ако то иска. На детето трябва да се позволява да суче толкова често, колкото иска, между храненията и през нощта. Кърменето трябва да продължи до навършване на 2 години и след това, толкова дълго, колкото искат майката и детето. Готово ли е детето за захранване? Защо да изчакаме със захранването? В по-голямата част от света отдавна са отминали времената на ранното завранване. Захранването, въведено в България по времето на комунизма все още се прилага само у нас. В бившия СССР то отдавна е отменено, като са взети предвид най-новите проучвания, проведени през последните 25-30 години. Всички те потвърждават едно: ранното захранване, дори да мине без проблеми в бебешка възраст, носи вреди в дългосрочен план. Организмът има "памет", която може да се прояви във всеки един момент от живота на човека. Основната вреда от ранното захранване е повишеният риск от алергии, както и невъзможността да се повлияе съществено на вече появили се такива. За да причини една храна алергия, тя трябва да достигне до кръвоносната система. Имуноглобулин А защитава организма, като образува защитен слой от вътрешната страна на червата и не позволява на потенциалните алергени да достигнат до кръвоносната система. Храносмилателната система на бебето секретира минимални количества имуноглобулин А. Кърмата съдържа имуноглобулин А, но не достатъчно, за да предпази организма от проникване на алергени в кръвоносната система. Адаптираните млека не съдържат имуноглобулин А. Ето още една причина да изчакате със захранването: Изследванията доказват, че ранното въвеждане на друга храна влошава усвояемостта на хранителните вещества от млякото, а детето започва да усвоява тези вещества от други храни едва след една година. Между 4 и 7 месец, храносмилателната система на бебето започва да се развива много бързо. Тя започва да секретира повече имуноглобулин А, започва да пропуска избирателно веществата, които достигат до кръвоносната система. През този период започва и отделянето на слюнка, която не винаги е признак за поникването на зъбки - те понякога се появяват месеци по-късно. Нейната роля е да постави началото на храносмилателния процес и да започне да разгражда храните още в устата. Така тя подпомага смилането и усвояването им от организма. Преди бебето да навърши 4 месеца, организмът му не може да се справи с потенциалните алергени и рискът от алергия е много по-висок. Според СЗО, захранването може да започне след навършени 4 месеца, но препоръчва да се изчака бебето да навърши 6 месеца. Ето някои признаци, по които можете да разберете, дали детето ви е готово за захранване: •То може да седи само; •Може само да взима предмети и да ги слага в устата си; •Гледа ви как се храните и проявява любопитство; •"Иска си" от вашата храна (като издава звуци и гледа настойчиво, как се храните); •Отваря широко уста, когато ви вижда да отваряте уста по време на хранене, и ви имитира, как ядете; •Може да показва и да "си каже". Около 6-месечна възраст, бебетата могат да поискат храна, като посегнат към нея, или да я откажат, отвръщайки глава настрани. Понякога може да не разберете, какво иска да ви каже бебето ви. Тогава му предложете храна, но не го насилвайте, ако не я иска. •Бебето ви се струва гладно, скъсява интервалите между храненията, и няколко дни на често кърмене не помагат. (Обикновено, ако става въпрос за период на по-интензивен растеж, след 3 до 10 дни кърмата ви се увеличава и задоволява нуждите на бебето.) Не забравйте обаче: целта ви е да започнете да давате на бебето храни, различни от кърма, не да го натъпчете с тях! * Не се шегувам.Познавам доста такива в Лясковец и Горна Оряховица. 5.Боя като средство за възпитание. Освен озлобление и тежки психически травми боя не може да доведе до нищо друго.Не е тайна,че серийните убийци и изнасилвачите са били малтретирани психически,физически и сексуално в детска възраст и това е определило по-нататъшното им поведение.Старите разбирания,че боя изгражда,а не разгражда са точно толкова налудничави,колкото и мисленето,че Земята е център на Вселената.Най-общо казано насилието прилагано към детето ще доведе в повечето случаи до насилието,което въпросното дете ще прилага към другите. 6.Постоянните караници и критиките също имат обратен ефект на този,който искаме да постигнем.Когато детето направи нещо нередно обикновенно се спускаме да му се караме,да го хокаме и да му повтаряме да не пипа там.Но какво всъщност правим?Детето има нужда от внимание и е слконно да прави какво ли не,за да го получи.Най-често,когато детео се държи добре и си играе спокойно ние се зачитаме в някой вестник,гледаме телевизия и въобще правим всичко друго,но не и да му обръщаме внимание,защото то не прави нищо,което да изисква нашето внимание.Обаче,когато то направи беля ние реагираме мигновенно.Така детето вижда,че когато прави дадено нещо ние му обръщаме внимание и продължава да го прави,защото макар и отрицателно внимание е по-добре от нищо.Затова можем да приложим една много по-успешна тактика,която обаче изисква повече усилия от наша страна.Когато детето прави нещо,което ни харесва:играе си спокойно,не чупи и не хвърля нещо по пода можем да го възнаградим с похвала или с награда,а когато прави нещо,което не бихме искали да прави да се опитваме да не реагираме освен ако не е опасно за живота му.Стимулирайки го така,то ще почне да прави по-често добри неща отколкото лоши и малко по-малко това ще се превърне в навик,който вече няма за изисква постоянно награждаване.Тази система се прилага и при кучетата спасители,водачи и полицаи и е доказано,че действа безотказно.

И все пак говорим за психология . Нашите баби са привързвали краката на бебетата,за да не шават много много,но това не го прави правилно от никаква гледна точка,ами напротив довеждало е в много случаи до изкривяване на ставите,защото те не са могли да застанат на мястото си.В момента психолозите,педагозите и педиатрите преоткриват много стари истини,но има и нови неща,които са не по-малко важни.Като говорим за естествено раждане какво точно визираш - нормално влагалищно раждане или раждане без медикаменти и лекари?Някога жените са раждали седнали и полуклекнали държейки се за нещо,за да може бебето да се смъкне по-лесно надолу.Откакто жените почват да раждат легнали с вирнати крака започват проблемите и травмите при раждането ама това е друга тема. П.С.Не може да роди почти всеки,а почти всяка жена.Мъжете не раждат все още (това в кръга на шегата).

Ами аз се замислих над това още в началото и, като го изчислих и се замислих дали има жени под 150 или ок. 150 см. височина, които да тежат по-малко от 47 кг, за да са все пак хармонична двойка, ама дори не се сещам някога да съм виждала такъв мъж или пък чак толкова ниска жена. Деца - да, ама мъж и жена - не. Не го сравних с куче, а казах, че тежи по-малко от кучето ми. А и никъде не видях пост на Алвата, който казва, че съм го засегнала. Ако ми каже, че се чувства обиден, аз ще му се извиня лично. --- Бележка на модератора След препинателен знак се оставя дистанция, интервал.