madlady

Съгласна съм напълно,но мнението ми не е в резултат на самоучители по културизъм,а лично мнение,което не е задължително да е вярно и затова е лично .

Казах само,че 47 кг мъж би бил красив за жена,която тежи около 30 кг,което за мен си е направо тапициран скелет,а това не е обида,просто жена,която тежи толкова даже не мога да си представя.Аз тежах 40кг май около 5-6 клас ако не ме лъже паметта.Не е нормално,нито здравосоловно човек да е толкова слаб (все пак говорим за мъж,а не за дете),а пък камо ли да е красиво.А и в поемата пише моето име,а не неговото.Разбирам,че сте близки и се обиждате от коментарите по негов адрес явно,но дали видяхте неговите обиди (надвишаващи безкрайно много моя единствен комента) за хората занимаващи се със спорт? Можем да решим въпроса по-друг начин.Да премерим сили тъй да се каже с колегата Алва и да видим дали спорта е безмислен.Ще си направим една програмка с катерене по 40 метрови скали,рафтинг,бой с мечове (тук ще се изяви колегата Глишев),лицеви опори (с Историка),тичане по стълби с пожарникарско оборудване или каране на мотор (с колегата Богданов).Ако Алвата направи тези неща,въпреки че никога не е тренирал ще се съгласим с него,че човек няма нужда от спорт.Аз мога да го кача с мен по планините и да го пратя при старите колеги от АСС (аварийно спасителната служба) ,за да видим как ще спаси човек,без да има нужната мускултура и умения.

Е аз си се придържам към собствената категория за моя и на дамите от по-леката категория радост .Все пак на моя ръст ако бях 40 кг щях успешно да мога да се впиша като клон .То не може пък всички жени да са нисички сега.Тук се сетих за един разговор,който проведохме с колегата Теодосиев за жените с дълги бедра ама няма да го цитирам (кой чул чул,който бил там разбрал). А с колегата Богданов на следващата среща ще си мерим ......... татуировките (да не си помислите нещо друго) и ще си говорим за .............. мотори .До тогава ще съм се обзавела с още една интересна рисунка в колекцията . П.С.Абе дайте направо да сложим една реклама:Търсите истински мъж?Елате в Бг Наука! И по тоя повод да му ударим едно черпене на следващата среща за нашите кавалери,които ние така харесваме и ценим и за комплиментите,които ни отправят . И още нещо - кому са нужни думи,като има по приятни начини за изразяване като форумно пиене на биричка например .

Съгласна съм с теб,но нека не се самозалъгваме,че външния вид няма първостепенно значение .В крайна сметка колкото и прекрасен да е един човек вътрешно (като личност,интереси и т.н.),ако отвън прилича на някое гущероподобно никой няма да прояви дори лек интерес към вътрешните му/и качества.Това са си природно заложени механизми (в природата по красивите и по добре изглеждащите обират женските - буквално) и колкото и да ни се иска не можем да ги променим.Тук се сещам за един култов филм ,наречен "Грозната Истина" където се казваше,че жените вместо да седят и да четат някви идиотски книги как да си хванат мъж,да отидат на фитнес и да се приведат във вид ,защото никой мъж няма да се заинтересува от личните им качества ако не ги хареса визуално .И да лилавке пак си права,че прекаляването не води до положителни резултати,ами напротив.Затова мъжете от Бг Наука,които бяха на срещата и за които доказахме по всякакви начини,че те са истинските мъже да не се притесняват от нашите коментари по подобни въпроси,защото тях сме ги изпитали,огледали и преслушали и сме ги оценили по достойнство .Всички останали да се захващат със спорт ако още не са го направили,защото движението е здраве независимо какви изсмукани от пръстите глупости говори колегата Алва. П.С.И след такова хвалене мъжката част да се замисли как ще ни се отплаща (на мен и колежката) .

Аз пак късничко я виждам таз тема ама да кажа и за себе си. Занимавала съм се 4 години с карате до,стил шотокан и след като взех втори син колан се отказах,защото начина,по който аз изучавах карате нямаше нищо общо с цялата идея на каратето.По голям привърженик съм на китайските бойни изкуства и основно тези произлизащи от Шаолин като винг чун например.Смятам,че в традиционното кунг фу,част от което е тай чи чу ан (тай дзи) е по-близко до будистката философия отколкото японските изкуства.Особено киокошин е толкова брутално бойно изкуство,че не виждам нищо будистко залегнало в него,но това е мое мнение и не искам да обидя никого с това.Уважавам традиционните начини за изучаване ан бойни изкуства и смятам,че ако човек вникне в истинската им същност ще види,че те не са създадени,за да се чупят ръце и крака а със съвсем различна цел.За съжаление мога да кажа,че за такъв начин на преподаване не съм чувала в България,но е възможно някъде и да има нещо такова. Тай чи (или Тай дзи) е по скоро изкуство за овладяване на енергията и равновесието и е много важна част от кунг фу,за което аз лично съм му привърженик.Но истинските майстори са тези,които владеят пияният бокс (или пияният юмрук).

Те и чалга певиците ако си останат само порно актриси,а не такива опитващи се да пеят ще получават много повече пари и ще отърват нормалните хора от простотията си. П.С.А иначе как да харесаш нещо дето тежи по-малко от кучето ти .То ще ме е страх,че ще го счупя ако легна отгоре му .Няма да задълбавам,че все цветущи идеи и мисли ми идват в главата,за които ще отнеса едно месечно наказанийце като стой та гледай.

Ето това казахте колега и го подкрепям с две ръце,два крака и въобще всякак .

Тук мога само да кажа:Хахахахахахахахахахаха.47 кг и те намират за красив????Ти тежиш по-малко от кучето ми извинявай .Жена,която харесва толкова слаб мъж трябва да е около 30кг - ми то направо като тапициран скелет ебаси .Добре,че не сме 13-14 век и не трябва да воюваш,че тогава ще те питам колко излишен е спорта.Ти ще припаднеш само от тежестта на доспехите и меча,камо ли да стигнеш до самата битка .Смях в залата.Природата е създала мъжа да е по-силен физически,за да може да защитава семейството си и да се грижи за прехраната.Макар сега в 21 век това да не се случва чрез лов на мамути и разни подобни това не означава,че мъжете трябва да станат като клечки за зъби или прасета.Никоя жена не си пада по такъв мъж (вЕрвайте ми).Жените на подсъзнателно ниво искат мъжа да е силен и здрав,за да има здраво потомство и да може да ги защити при необходимост.Може да направим допитване какви мъже харесват жените и ще ви кажа,че стегнатите и мускулестите и добре изглеждащите ще са номер 1.Чак след това ще се появят другите качества като хумор,интелект и т.н.

Това е най-голямата глупост,която съм чела някога някъде.Просто да четеш и да се превиваш от смях от написаното. 1.Чалгата не се е изпълнявала във всички балкански страни от стотици години.Айде да попрочетеш малко история и тогава да говориш глупости.Преди около 100 години музиката,която се е слушала е била народната.Изпълнявали са се народни песни и танци,които нямат нищо общо с чалгата. 2.Пробвай пак да прочетеш и може и да схванеш .Морални ценности в чалгата (българската) няма.Пее се за е......,пари,прашки,хващане на атрибути (нечии),ядене и пиене.Това ако са ценности аз съм Бруклинския мост. 3.Никой не е казал,че метъла или рока са българската масова музика,за съжаление.Музика (чалгата),в която се парадира с това да имаш изкуствен бюст,коса,нокти,устни,вежди,мигли и общо взето нищо по теб да не си е твоето,а да е "тунинговано на макс" и да го изтъкваш по всевъзможни начини като носене на поли до под задника,огромни деколтета и разни подобни е далеч от идеята да се залага на гласови данни и морални ценности.А и като говорим за гласови данни я погледни коя чалга певица пее на живо.Да има две три,но не повече.Всичко е плейбек.То си личи от хиляда километра.За какви гласови данни си говорим.Ако съберем всичките ни овци наричащи себе си певици и Таря Турунен ( екс вокалистката на Найтуиш) да пеят на живо ще падне такова шоу,че няма да посмеят да си покажат носа никога повече. 4.Най-добрите текстописци???Това вече е способно да убие от смях всеки,който има поне малко мозък в главата.Я дайте да цитираме няколко тескта от такива песни.Къде видя някаква особена идея в тях?Повтаря се едно и също по хиляда пъти та простото население да може да зaпомни текста от раз. 5.Тва за мадамите,което каза Историка е толкова вярно,че няма на къде повече.Аман от прости руси к.....,които си търсят само мъже с мускули,никакъв мозък и кинти. Съжалявам за късния отговор,ама чак сега обърнах внимание на тази дискусия.

Пак казвам,че това е провокирано от желанието за комуникация и не го прави изключително рядко срещано явление.Не мисля обаче,че това има някаква връзка с казаното дотук,затова не виждам смисъл да продължаваме да обсъждаме дали нечие дете е проговорило на свой уникален бебешки език или не (не искам да обидя никого с това изказване).В случая е ясно,че не става дума за проговаряне на даден език,затова предлагам да прекратим споровете по тази тема.Дайте да се ограничим в психологическата страна на нещата и да не започваме дискусии за неща,които нямат връзка с нея.

Съгласна съм с теб,но това е начина им да се опитат да назоват нещата около тях.Децата достигат до етапа,когато имат желание да покажат с думи какво желаят,но когато не знаят точното му име си измислят свое.Това е бебешки език,който е абсолютно нормално средство за комуникация и опознаване на околния свят,а не някакъв специфичен език като латински или гръцки.Примера,който аз дадох е бил за човек,който е смятал,че липсата на разговори с детето ще го накара да проговори на точно определен език,а не че ще си бърбори нещо в опитите си да подскаже на близките си какво иска.Ако на бебето не бъде говорено въобще не смятам,че то ще почне да бърбори изобщо,защото няма как да бърбори ако не вижда другите да го правят.

Пак казвам,че това и изследванията на Фридрих II Пруски нямат нищо общо.Освен това повтарям,че всяко дете назовава предметите различно,защото всяко дете е различно,но това няма връзка с първоначалния език на човечеството и още по-малко със значението на разговорите за бебето.Естествено,че децата ти ще са различни,както и хората са различни.Но нека не намесваме въображението и начините на изразяване на едно дете в значението на думите,които му се отправят и дали изобщо му се говори и се обръща внимание на потребността му от физически контакт.Знам реални случаи от моята практика и обучение за деца,за които няколко думи или една дума,но повтаряна често може да има катастрофални последици.На един мъж например като дете му бяха казвали,че не трябва да се занимава с разговори с други деца и закачане на момичета,защото трябва да се грижи за майка си,която била много болнава."Непристойното" му държание (да си играе с другарчетата и да прави всички естествени за едно дете неща) било причината майка му да се разболее толкова тежко.Тези нищо и никакви думи са имали толкова голямо влияние върху психиката на това момче,че то престава да говори за доста дълго време,дистанцира се от връстниците си и става неспособно на нормални социални контакти с другия пол и всичко това е вкоренено до такава степен в главата му,че ще са нужни дълги години терапия,за да може да преодолее до някаква степен страховете си и чувството си за вина.Знам и за други случаи,когато на децата им е повтаряно,че са глупаци/глупачки,кръгла нула,лайно и разни такива "мили" изрази.Е резултата е не по малко ужасен за детето - липсва му самочувствие,недоверчиво е,готово да прави дори шокиращи неща,само за да привлече вниманието към себе си.Можем да си говорим за грозната страна на думите и действията,но темата ще придобие такъв отсенък,че чак ще ви се догади от прочетеното. П.С.Проговаряне на един език и различно изразяване са две коренно различни неща .

Няма да се впускам в подробности за развитието на детето през различните периоди,защото това не е толкова нужно за настоящата дискусия и затова ще се огранича само в по-важните моменти на които трябва да се обръща внимание. 1.Плач Искам да отделя повече време за плача,защото много често майките го игнорират поради някаква причина.Много са случаите на бебета,които се скъсват от плач,но родителите им не го смятат за нещо особено важно и затова ги оставят да си плачат.Тук тряябва да зададем въпроса:А как по-друг начин бебето ще ви каже какво иска ако не с плач?Единственият му начин на изразяване е плачът.Когато никой не му обръща внимание то се изпълва с ярост и отчаяние.Това би било сравнимо с това например ако вашата пералня се повреди и помещението,в което е разположена започва да се пълни с вода.Вие казвате на съпруга си,но той не ви обръща никакво внимание и продължава да си гледа неговата работа.Повтаряте втори и трети път и най-накрая вече почвате крещите и ви иде да го халосате с нещо по главата,за да ви обърне внимание и най-накрая се изпълвате с отчаяние,защо не ви пбръщат внимание.Когато бебето мине през няколко подобни преживявания дали ще е способно да изпитва доверие или да гледа на живота от добрата му страна?Много ясно,че не.Това чувство на отчаяние може да стигне до там,че като възрастен това дете да няма никакво желание към нищо и да не е способно да направлява само живота си.Друг вариант е да се изпълни с горчивина към живота и да стане злобен и неспособен да се довери никому човек или да кара хората принудително да му обръщат внимание,каквито са и повечето случаи на малолетните престъпници и вандали. Както казахме и преди бебето винаги плаче с причина! 2.Слагане на гърне Има множество майки,които почват да слагат децата си на гърне още през първата година.Това е невероятно голяма грешка!За да се научи да не се изпуска детето трябва да е овладяло известен брой по-сложни дейности,включително нервно-мускулния контрол върху сфинктера си.Това обаче е невъзможно за дете под 2 годишна възраст!!!Ранното приучаване към гърне води до множество проблеми,психози и психически травми между които трудности при създаване на социални контакти,различни страхове,прекалена привързаност към майката (това не е хубаво нещо) и напикаване. 3.Разглезването Много по-лесно ще се научим да разбираме бебетата и децата ако се откажем завинаги от термина "разглезвам".Той датира от време,когато не сме били способни да изучим детското поведение.Самото понятие предполага,че ако обръщаме голямо внимание на децата си,когато са малки ни очаква истинска катастрофа,когато пораснат.Не можем да навредим на малко дете,на което показваме,че се интересуваме от него,но можем да навредим на по-голямо дете ако сме твърде снизходителни или се боим да проявим твърдост. За беда много майки се питат или се безпокоят дали няма да разглезят бебето си.Особена тревога има след като някой познат/приятел им каже,че ако правят нещо,ще го разглезят.Или пък мисленето,че когато се разплаче не трябва да се взима на ръце,защото ще свикне с това и ще разглези и трябва да научи,че не всичко става както му хрумне и по-добре да го научи от рано.Детето очевидно трябва да знае,че не може да върши каквото поиска.Но да го приучаваме на това на 6,7 месечна възраст е абсурдно.Не е възможно да се разглези бебе!!!Давайте му да яде,галете го,гушкайте го,пейте му песнички - това е най-доброто,което може да му се случи от психологическа гледна точка.Ще се чувства обичано,всичките му нужди ще са задоволени и ще изгради доверие към близките си и живота. С това приключваме темата за ранното детство.

Измисления от децата език няма нищо общо с значението на думите и ласките за малкото дете.Всяко дете си има свой собствен език или иначе казано начин по който назовава нещата около него,като повечето до голяма степен се припокриват за съществените неща като хранене и т.н.Това обаче,не означава,че детето е проговорило на някакъв си език само,а просто е изразило чуваното от него по свой собствен начин. Колкото за гушкането тук е много важно да споменем,че никой не може да прекали с гушкането на едно малко дете.Може да го гушкате,мачкате,да си играете с него,да му обръщате внимание и от това то няма да се разглези,а напротив ще се чувства обгрижвано и щастливо от постоянния контакт с родителите си.Детето се разглезва,когато започне да разбира и всичките му прищевки и капризи биват задоволявани и то знае,че не родителите,а то има контрола,но за това ще говорим по натам в темата.

Сега вече сериозно.Аз публикувах наблюдения,които учените изтъкват,когато става дума за пренатална психология.Аз не съм отричала наличието на психика преди раждането,а напротив подкрепям това твърдение,но дадох и пример където от чисто биологическа гледна точка се обяснява защо емоциите са важни да кажем.А колкото до другото казах само,че на мен ми звучи логично,тъй като всичко на този свят е свързано с отдаване или приемане на енергия,затова не можем да твърдим със сигурност,че емоциите ни (разглеждани като енергия) нямат влияние върху средата,която ни заобикаля.Но това беше просто нещо,което сложих като въведение в темата,а не нещото,за което да поведем спор,защото темата е за психология,а не за биология,квантова физика и т.н.Затова нека се върнем на темата по въпросите за перинаталната психология,защото за пренаталната могат да бъдат казани много неща,но никое не е абсолютна истина,а само твърдения и наблюдения на различни учени от различни области.

Ето затова най се разбирам с физици .Можем да си говорим без да ме гледат като психично болна . Това в кръга на шегата,но както и колегата Богданов потвърди ние не живеем във вакум и влияем на всичко около нас ако ще и да е на ниво молекула.Това означава,че логично можем и да влияем с емоциите си на нещо като водата.Но това вече е предмет на друга тема,затова нека се придържаме към психологията и да оставим споровете за пренаталния период,тъй като никой от нас не може да знае със сигурност какво и как се случва тогава.

Независимо,че плода в утробата няма развита психика,с която да реагира на информацията идваща от средата,която го заобикаля това не означава,че тази среда не му влияе.Точно това се опитват да докажат учените и е факт,че както обясних клетката се влияе от средата.Ако тя е позитивна тя ще расте и се развива,ако е отрицателна ще е в състояние на защита.Когато говорим за клетки и значението на средата върху тях ние говорим и за човешкия организъм,който в крайна сметка е съвкупност от клетки .Затова ако една клетка се влияе предимно от средата,в която се намира (което си е логичен природен способ за подготовка на организма за живот) то тогава и плода се влияе от тази среда. Колкото до това за водата,не си го измислям и според мен има логика,защото все пак ние постоянно обменяме енергия.Не може тя да идва и да отива в нищото,защото това би било чиста загуба,а и както знаем нищо в природата не се губи,а само се трансформира.Затова мисля,че е възможно човек да може да влияе енергийно на средата около него както и че средата може да му влияе енергийно на него.В крайна сметка всичко е свързано с енергия.Тук може да помолим колегата Богданов да ни даде обяснение от физична гледна точка,защото аз само се интересувам от физика,но не съм специалист.

Тъй като задълбахме малко в другите науки обяснявайки кое и как се случва в случая на пренаталната психология,нека се върнем на темата (все пак сме в раздел психология) с темата за перинаталната психология. Тук вече ще говорим за психическо развитие на детето след раждането.Ще обменяме идеи и ще дадем общи насоки в областта на детската психология като обърнем внимание на отношенията между родители и деца и как някои неща,които досега са смятани за маловажни или проява на „глезотия" се оказват от изключителна важност за детето. Ранно детство Първо ще поговорим за периода веднага след раждането.Това е период на адаптация на малкото същество в един свят,който за него е напълно непознат и пълен с изненади.През този период детето иска да бъде почти постоянно (когато не спи разбира се) с майка си и да се чувства защитено и сигурно. Тук е важно да споменем някои детайли за храненето от гледна точка на психическото развитие.През 20 и 30 години се е смятало,че е нужно да се създават навици у детето още от най-ранна възраст.Напълно е погрешна представата,че детето трябва да яде на определени интервали от време и никога по-рано или по-късно и още от рано трябва да му бъде създаден режим,който то да спазва независимо иска или не.Доказано е че,когато детето огладнее то иска да яде сега и веднага и е физически и психически тормоз да му бъде отказвано поради някаква си причина.Когато детето яде,когато то иска да яде,това освен задоволяване на основните му жизнени потребности носи за него и своето психическо послание:Ето ме,мама ме гушка,обръща ми внимание и ми дава да ям винаги,когато поискам.Какво прекрасно място е света извън утробата на мама.Ако покажем на детето,че света е едно място изпълнено със страдание,липса на внимание и сигурност,то как то ще има желание да бъде част от този свят?Какво се случва с децата хранени под час?Когато бебето е гладно то се чувства лишено от всичко.Гладът такъв какъвто го изпитва бебето доминира над всичко останало.Когато бебето е гладно то привлича вниманието ви по единствения си възможен начин – чрез плача. Колкото повече време минава и не го хранят толкова по яростен става плача му все едно казва:Седя тук и плача и викам,а никой не ми обръща внимание.Ако се налага на бебето строг хранителен режим то може или да се озлоби неимоверно към живота или да стане аморфно и апатично,все едно е изоставило всяка надежда нуждите му да бъдат задоволени.Проблемите с храненето почти винаги възникват,защото е била упражнявана някаква принуда в този ранен етап от развитието на детето. Плача е начина по който детето показва от какво има нужда.Едно дете под две години не плаче,защото се глези!То има нужда от внимание,да бъде гушнато,нахранено и т.н.Най-голямата грешка е мисленето,че детето трябва да бъде оставяно да се наплаче.Малкото дете има нужда да бъде гушкано,да усеща присъствието на майка си,от която то не се е отделяло през последните 9 месеца,да му е топло и комфортно,да е нахранено и с чисти пелени.Макар и основни потребности всички тези неща носят своите послания на малкото човече,затова не трябва да се подхожда към тях лекомислено.Всяко дете е единствено по рода си и неговите нужди може да не отговарят на тези на другите деца,което не значи,че детето ви не е нормално,то просто си е то.Затова не може това,което е валидно за едно дете да важи за всички,като например твърдението,че трябва да се храни на всеки 3 часа или че трябва да спи еди колко си часа.Понякога бебето се буди с плач не защото е гладно или има нужда да му бъдат сменени пелените,а без видима причина.Възможно е да го боли коремчето от коликите и просто да има нужда да го гушнат.В някои моменти майките побесняват,защото са „умрели" за сън,но детето им не ги оставя да си почиват.Тогава обикновено ги хваща яд на детето и им иде да го напляскат или запратят на самотен остров.Тези емоции са напълно нормални,но това не значи,че трябва да им се поддаваме (или иначе казано да нашамарим детето). Бебето започва да се учи още от момента преди раждането (това го говорихме в темата за пренаталната психология).От своя бебешка гледна точка то си създава философия за живота съставена от основните му чувства за това какво е да се живее.То изгражда емоционалната основа на бъдещата си афективност,изградена или от доверие и радост от живота или недоверие и неспособност за щастие. Потребността от физически контакт е една от основните потребности на малкото дете.То не знае,че го обичате и няма как да го разбере ако не му покажете любовта си физически или иначе казано да го прегърнете,да го люлеете с ръце,да му пеете и т.н. Тук ще дам един ужасяващ пример за това доколко е необходим физически контакт за едно бебе: Фридрих II Пруски бил обсебен от идеята да открие първоначалния език на човечеството.Мислел,че това е възможно ако се отгледат бебета,на които никой нищо не говори. Разсъждавал така:когато започнат да се изразяват,отгледаните по този начин бебета ще заговорят на първоначалния език на човечеството.И наредил на кърмачки и бавачки да хранят децата,да ги мият и къпат,но да не им продумват.Мислел,че когато проговорят то ще е на староеврейски,гръцки или латински.Но резултата бил,че всички деца умрели. П.С.Редактирам малко поста си,защото го бях нахвърляла набързо и имаше нужда от известно дооформяне.

Както казах - това е моето мнение,а не задължително условие за всички жени.Напълно съм съгласна,че има много фактори,които участват във взимането на подобно решение,но познавам адски много жени,които през бременността си не работеха и се чувстваха невероятно добре от почивката,която дадоха на себе си през този период.Аз лично смятам,че ако е възможно то жената е по-добре да се отдаде на почивка и подготовка за бъдещото си бебче отколкото на работа,но пак казвам,че това е моето мнение и не го налагам на никого.Просто смятам,че човек може да прави къде къде по-приятни неща от това да работи докато тялото му е подложено на този стрес (бременността си е изпитание за тялото и нервите на жената).Тъй че това не го прави невярно скъпа колежке,а просто незадължително .

Права си,че вманиачаването е по-лошо,но е факт,че стреса може да е фатален за едни развиващ се организъм.Ако научим колко много ни влияе средата няма ли да се опитаме да я променим към по-добро и ако не можем да се опитваме максимално да избягваме стресовите ситуации?Аз лично съм поддръжник на идеята,че бременната жена няма място на работа без значение какво работи.Бременността е времето когато жената трябва да се отдаде на почивка (психическа и физическа) и създаване на връзка между себе си и своето бебче.Разговорите с него,разходките,топлата вана,приятната музика са все неща,които ще я отпуснат и ще я накарат да се чувства по-добре,което в крайна сметка ще е по-добре и за нейното бебе.Не случайно вече се обръща толкова внимание на психическото и емоционално състояние на майката.Ако тя е спокойна и отпочинала и има цялото си време за да се наслаждава на приятни за нея неща то и бебчето и ще е спокойно и ще се развива добре.Аз лично посещавах и курс по йога за бременни където се обръщаше голямо внимание на тези неща и мога да ти кажа,че се чувствах страшно добре и имах една спокойна бременност.

Тук ще обърнем по-голямо внимание на микробиологичните механизми,които доказват значението на средата за растежа и развитието на организма,включително и на още нероденото дете. Първо нека си припомним какво е клетка и как функционира клетката.Клетката има ядро,в което се съдържа цялата генетична информация и до скоро се смяташе,че ядрото е мозъка на клетката или иначе казано определя поведението и.Обаче изследванията показват,че клетките могат да съществуват и без ядро.Тогава щом не гените контролират какво и как да се случва в организма следва логичния въпрос кой го прави?Ясно е,че ако мозъка умре и човек умира,но кой е мозъка на клетката?Това е мембраната.Мембраната е тази,която определя какво и как да влезе в клетката.Но кой дава сигнала?Кой казва на клетката как да реагира?Отговора е - възприятията ни.И сега ще обясня защо. От около 100 години насам се смята,че гените определят както как ще изглежда човек,така и всичко свързано с работата на органите и системите в организма му.Тоест ние такива каквито сме,биваме определени от нашите гени.От тук идва и страха на човек,защото ако например някой в неговото семейство е бил болен от рак,то и той най-вероятно ще се разболее. Но нека сега погледнем фактите.Както казах и по-рано,ако премахнем мозъка от организма,организма умира,но ако премахнем ядрото на клетката,тя продължава да живее и да извършва определените и функции.Тоест без каквито и да било гени в клетката тя продължава да се храни,да се развива и да разпознава потенциалните опасности.Това значи,че ядрото (гените) не е мозъка на клетката. Сега да обясним повече за клетката.Във всяка клетка се съдържа всяка система на вашето тяло.Всичко,което ние притежаваме го има в клетката.За да разберем човека ние трябва да разберем клетката,защото човек не е нищо повече от общество от клетки.Всяка клетка си е жив организъм и може да живее абсолютно спокойно и извън тялото.Но кой е механизма на клетката?Кой я кара да върши определена функция и кой определя колко често да се случва това?Тук трябва да уточним,че клетката е изградена от протеини като всеки протеин е с различна форма.Но кое дава формата на протеините?Това са аминокиселините.Те са частите,които изграждат протеините и определят тяхната форма.Обаче въпреки това дотук все още няма обяснение кой кара протеините да направят нещо затова ще задълбаем още повече. За да реагира клетката и да извърши дадено поведение и е нужен сигнал,който както установихме не идва от ядрото и,а идва от средата.Средата въздейства на клетката,която трансформира сигналите от средата в биохимични сигнали и ги предава на протеините,така че те да извършат определена функция.Но кои са тези неща,които приемат и трансформират сигналите идващи от средата?Наричат се рецептори и ефектори.Рецепторите улавят сигналите от средата и ги предават на ефекторите,които ги трансформират и предават на клетката.А къде се намират вашите рецептори?Отговора е на кожата.Тоест рецепторите улавят сигналите от средата,а ефекторите ги превръщат във физическо усещане.Тоест ако усетим нещо,което ни застрашава това ще накара клетките да се защитават,а когато е нещо приятно ще ги накара да се отпуснат (един вид).Изследванията показват,че клетките се движат към хранителните вещества и бягат от токсините.Каква информация ни дава това.Когато клетката е в състояние на покой и и се предоставят само позитивни сигнали тя расте и се развива нормално,но когато е в състояние на стрес,страх и т.н. тя е в състояние на застой и защита.След направени изследвания върху бременни мишки учените доказват,че при мишки,които изпитват постоянен страх и стрес плода е по малък,в състояние на защита и при него се развиват повече мускулите,които евентуално ще го направят по устойчив физически на стресиращата среда (тоест ще може да бяга по-бързо от нападатели и т.н.),а този в състояние на покой се развива по добре,по-едър е от другия и при него се развива повече мозъка. Тоест изводите са,че ние когато реагираме по определен начин на средата предоставяме определена информация на нашите клетки и те реагират или позитивно (растеж и развитие) или негативно (защита).Когато майката предоставя на фетуса си само позитивни сигнали и го предпазва от срес и страх,той ще се развива по-добре физически и психически,от стресирания,който даже може да не се развие изобщо в някои аспекти.Тоест ако искаме добре развито бебе ние трябва да му предоставяме позитивна,любяща среда,в която то да се развива и расте нормално. Това е моето резюме на една изключително дълга лекция по микробиология,която можете да намерите само в kolibka.com.Ако някой се интересува ще му пратя ЛС с името на филма (който е на английски и без грам субтитри) и да го види.

Според филма на National Geographic - "In the Womb" : Пулсът и кръвното налягане на майката се влияят пряко от емоционалното и състояние.Ако е спокойна,сърцето забавя ритъм и кръвното налягане спада.Ако е напрегната и стресирана,пулсът се ускорява и кръвното се покачва.Макар плодът да има отделна кръвоносна система,учестяването на пулса и покачването на кръвното минават през плацентата и повлияват съвсем пряко върху бебето. Отнема известно време,докато ефектът отмине,но когато майката се възстановява от стреса,сърдечния и ритъм се нормализира,но този на бебето се ускорява,понеже физиологическите последици от стреса минават през плацентата.Преживян стрес от майката може да причини поднормено тегло при раждането или дори да доведе до преждевременно раждане.Възможно е дългото излагане на стрес на майката да се предаде и да породи предразположение към стрес у детето,правейки го податливо на хронични заболявания,сърдечни проблеми и диабет в зряла възраст.Може дори да увреди психическото развитие на детето в първите години.

Mоят пост е статия написана от учен обясняващ понятието пренатална психология,но съм включила и неща от други учени и изследвания правени по темата,които съм намерила. Ето и един превод на статия на Др.Дейвид Чембърлейн член на Асоциацията по Пренатална и Перинатална Психология и Здраве: Бебетата в утробата, които имат нормален слух и нормална стимулираща среда, комуникират без помощта на думи, срички и фрази. Както знаем, езиковите способности започват да се появяват година или две след раждането. Плодът комуникира чрез движения, които са израз на неговите нужди, интереси и чувства и са или самоволни или като реакция на дразнители. Този модел на комуникация протича не само в утробата, но и след раждането и в продължение на целия жизнен цикъл, като представлява наистина универсален невербален език. В зависимост от развитието на сетивата си по време на напредването на предродовия процес, плодът извършва непрекъснат взаимообмен със средата около него. Езикът на тялото на бебето служи като реакция на разнообразни сетива: отговор на резките вкусови и обонятелни промени – като израз на удоволствие или неудоволствие. Реакция на силна светлина, шум, налягане или болка чрез жестове на самозащита или бягство. Реакция на различни стилове музика или чрез диво ритане или чрез успокояване и забавяне на движенията като израз на задоволство и почивка. Би трябвало да се вслушваме в езика на тялото на детето! Ултразвуковите наблюдения на поведението в утробата разкриват, че плодът е способен на силни емоции. Наблюденията правени межди 16-тата и 20-тата седмица от бременността по време на процедурата по амниосинтеза (amniocentesis) ни разкриха преживяванията на плода, включващи страхови реакции с екстремни вариации в сърдечния ритъм и отдръпване от нормалното поведение за часове и дори дни. При повишаване употребата на амниосинтеза, бременните и лекуващите ги лекари са станали свидетели на агресивни действия към инжектиращата игла, като бебетата са я атакували интензивно и се опитвали всячески да я отместят и спрат интервенцията! Наблюденията с ултразвук над близнаци ни разкриват вроден език на тялото, който включва ръкостискане, целувки, игра, взаимно ритане и удряне. Способността за предродова комуникация е новост за психологията и медицината. Способността за сигнализиране на стрес чрез плач е твърде позната способност на младенците. Плачът може да бъде неудържим. На бебетата не им трябват уроци как да плачат, макар че възрастните имат нужда от уроци как да интерпретират плача на децата си. Техническите изследвания показват, че плачът съдържа много информация за болестта, вредната диета на майката и генетичните дефекти. Бебетата са чувствителни към плача на други бебета и правят разлика между животински, човешки или електронно възпроизведен плач. Най-силно реагират на плача на връстниците си – младенците от същата възраст като тях. Емоционалното вълнение, което провокира плача, вече присъства в утробата и плачът може да бъде чут ако в областта на ларинкса на плода достигне въздух. Вътрешноматочният плач се нарича „vagitus uterinus" (буквално: "утробен плач") и е документиран както в литературата на древната, така и на съвременната медицина. Съществуват описани повече от сто случаи. Езикът на тялото на малкия човек е твърде красноречив по време на раждането: стиснати юмручета, изразяващи гняв или релаксирани жестове или дори усмивка, показващи удоволствие. Новородените ясно изразяват как се чувстват чрез кривенията на лицето, извивките на тялото си, маханията на ръчичките и крачетата си, като се изчервяват ядосано като раци, побледняват или посиняват опасно или гукат и бълбукат доволно. Тези очевидни способности за комуникация на неродените и новородени деца са следствие от впечатляващите им възприятийни способности. Бебетата започват да учат майчиния си език още от утробата. Изследванията с акустична спектрография показват, че първият плач на 900г. недоносено бебе вече съдържа интонацията, ритмите и други речеви специфики, които съвпадат с тези на майката. Това доказва, че в 26-тата седмица от бременността бебето вече е придобило някои от спецификите на майчиния си език. Скорошни изследвания разкриват, че плодът е способен на запаметяване на пасаж от история или рима, докато е в утробата – убедителна демонстрация на ранните способности за памет и учене. След раждането си, бебетата показват явно по-силен интерес към разговорите на неговия майчин език, отколкото на други непознати за него езици. Езиковите изследванията демонстрират, че бебетата на една година възприемат най-малките звукови единици на езика – фонемите – дори по-добре от възрастните. Установени е много високо ниво на четене по устните при бебетата, когато те бързо разпознават кой от записите които слушат съответства на образа на говорещо лице. Също толкова бързо те избират подходящ емоционално запис на говорещото лице пред тях. Като допълнение на способностите за четене по устните, бебетата, включително и недоносените, притежават толкова добри способности за лицево възприятие, че могат моментално да имитират широко отворена уста, изплезен език, мимическите експресии за щастие, тъга или учудване – наистина удивителни способности за комуникация. Новородените пристигат на този свят вече снабдени с универсалния човешки език на знаците, който започват да изразяват още от десетата седмица на бременността чрез целенасочените си движения. Тези движения са в отговор на цял спектър от развиващата се сетивност за: тактилност, топлина, вкус, обоняние, слух, зрение. Движенията на невербалната комуникация на плода са в отговор и на емоционалното и когнитивно състояние на майката, предавано директно по биохимичен път чрез пъпната връв. Комуникативният репертоар на неродените и новородени деца включва вербална и невербална експресия, цвят на тялото, емоционални реакции, плач, отдръпване, жестове с ръце, поредица от лицеизражения и имитация. Така, всяко дете е в състояние да комуникира с родителите си, да води диалог, да изпраща и получава съобщения – далеч преди развитието на уменията на вербалния език Фетусът се превръща в такъв след 11 седмица на бременността или иначе казано след 3 месец.За това за криминален аборт се счита такъв извършен след този период,защото тогава плода е вече оформен,има самостоятелна сърдечна дейност,има крйници и вътрешните органи са вече изградени. Относно реакцията на плода на различни фактори,може би тя не е самостоятелна реакция,а е в резултат на химическите вещества предавани по кръвен път от майката към плода,но това не отрича съществуването на психологическо значение на този пренатален период за оформянето на бъдещия напълно развит организъм.Иначе казано,да бебето може и да реагира на стимулите подадени от майката,но именно те и емоциите,които тя отправя към бебето вътре в нея да го подготвят положително или отрицателно за живота навън.Един вид да му показват,че след раждането на него ще му е уютно и приятно както преди това,нещо което може би после,в следствие и от други фактори да се обособи като доверие към близките и света или затваряне в себе си и недоверие към всичко случващо се около него. Ще сложа и други научни изследвания по въпроса,но лично аз смятам,че човешката психика е твърде сложно и комплексно нещо,което до ден днешен учените не са разбрали изцяло и затова никой не може да каже,че няма значение за плода как ще се чувства майка му по време на бременността.

Съгласна съм с теб,но все пак темата ми се струва доста интересна и си заслужава да и обърнем повечко внимание.Абсолютно съм съгласна,че е от изключително значение как ще се чувства детето след раждането и какви ще са отношенията на близките възрастни,с които то има контакт.Но защо пък да не се поставя основа още в утробата.Основа,която при по-нататъшното си доразвиване и обособяване да доведе до трайни благоприятни или неблагоприятни резултати.Дали дете,което не се чувства искано още в утробата на майка си ще е доверчиво и ще желае да опознае света или ще бъде свито и плахо.Дали разговорите,които майката води с детето си,докато е още в нея му помагат да се успокои,да не се чувства само и му показват,че там има някой,който го обича безрезервно.Не можем да кажем с абсолютна точност какво изпитва плода,макар и още не напълно развит и затовa не можем да кажем до каква степен му влияят майчините емоции. Аз съм се интересувала доста от темата и даже бях чела за изследвания на различни учени върху вода,на която се говорят положителни неща и на такава,на която се казват само отрицателни.Когато кристализира едната оформяла прекрасни кристали,с прецизни форми,а другата несиметрични кристални купове.Дали не е по важно какво и как говорим пък било дори на още неродено дете отколкото всъщност сме склонни да повярваме?

Това не е вярно.Аз съм бивш пушач и нямам даже желание да пропушвам.Само от мириса на цигари по кожата ми се гади,да не говорим за самите цигари.Отказах цигарите,когато забременях.Насилих се и за да не се изкушавам прекратих с кафето и дори и минималните количества алкохол.Много скоро почна да ми се повдига от цигарения дим и така си и остана.Минаха 2 години от тогава и все още изпитвам отвращение към цигарите.Познавам и няколко дългогодишни пушачи,които решиха и ги спряха.Без лепенки,без лечения - съвсем сами.Дядо ми също беше заклет пушач,но реши и ги спря от раз.Нямаше намаляване на броя,пък това,пък онова.Каза край и до там.Та според мен всичко е въпрос на воля и желание.