*abi*

Няма да е зле да прочетете края на рисърча от линка. Нищо не е сигурно при променливи в параметрите. които знаем колко са крехки! ПС. Всички култове и рел. са приоритетни на мъжете (изключенията са малко и нямат такова влияние в мащаб), че и други сериозни драми на първо четене ми се привиждат като ваши приоритети... . Може би точно вашият (мн.ч) пол трябва да се замисля по-отговорно по проблемите, които създава "създаденото от вас". А ние дамите, така да се каже: "ще следваме кротко добрия ви пример". Само не излизайте с номера, че зад всеки успял мъж стои една ...умна...жена!

Не мога да преценя за техническа сложност ли става въпрос? Също така не мога да преценя какво се разбира под този вид комуникация - как се комуникира между два индивида с "отразени образи и предмети". Ако обясните - ще ми е интересно. *** Очевидно не сме се разбрали за "дълготрайния проблем". Ние пазим данни от хилядолетия. Маймуните не - към момента не разполагат със знанието и способностите да го направят. Ние сме на съвсем друг еволюционен етап. При всички положения е на по-различен ев. етап. Как да го кажа...надали имат "философия". *** За изследването към, което дадохте линк http://denitoblog.blogspot.com/2009/12/blog-post.html Да се надяваме, че след като сте го пуснали, аз го цитирам вече два пъти - ще се прочете и от участници, които не са го чели. Много е интересно и засяга една важна подробност: "Имайки предвид ниските нива на религиозност и мащабите й сред популациите, които се радват на социална сигурност, може да се заключи, че ако социално-икономическите условия бяха подобно благоприятни още при появата на първите хора, не бихме могли да очакваме ррелигиозността до нивата, наблюдавани в човешката история, и атеизмът щеше да бъде много по-широко разпространен и всеприсъщ, още от самото начало.Същото се отнася за речта и материализма. Така, силната религиозност изглежда е изкуствен продукт на човешкия ум, в отговор на дефекти в хабитата,и не е нито свръхестествена, нито генетично заложена, както много по-дълбоко заложените реч и стремеж към материалното. Тъй като религиозността е като цяло опционален атрибут, не би било много по-трудно за хората да бъдат религиозни, отколкото да не бъдат, но при определени условия на средата, обратното е вярно. " и " Дали е възможно значителни маси от световната популация да изгубят стремежа си към притежаване на материални предмети, досега не е доказано, но повсеместното разпространение на религиозността до преди няколко десетилетия доказва, че мнозинството хора имат потенциал да развият значителна степен на религиозност. Но е ясно, че докато речта и материализмът са първични аспекти на човешкото същестуване които показват незначителни отклонения или изобщо не показват такива във времето и пространството, то религиозността е далеч по-непостоянен, опционален, повърхностен фактор, който не е така дълбоко присъщ на човешката психология, както другите широкоразпространени качества като реч и материализъм. Вероятно човешкия стремеж към изкуство е по-универсален от свръхестествената духовност. " Както си и мислех - психол. необходимост, но варираща. Това изяснява много за философията в религиите. А това дава яснота за форумните ни участия: " Загубата на религиозна вяра се свързва отчасти с значителни демографски различия, или по-точно фактът, че мъжете са значително по-нерелигиозни от жените, което допринася за последващия спад в религиозността, защото децата наследяват нерелигиозността на бащите си (Haug and Warner 2000). "

Не казвате къде пише ясно, че езикът на Делфините е по-сложен!? от нашия. Да видяхте, че отричам делфините да имат развита култура? (на общуване) Къде да чета за повече от това, което така или иначе вече е пределно известно (няма кой знае какъв изненадващ напредък в този тип изследвания)? Не давате значими линкове или цитати. Нито мога да разбера зад каква теза заставате, имаща връзка с темата, която основно се обсъжда тук. Ми хубаво - делфините имат език, вкл. се обръщат на "име" (един вид маймуни също има подобно развута комуникация). Е и? При дадения вид маймуни езикът им съдържа посоките горе-долу. Други използват "оръдия на труда". Горила може да бъде обучена да си пече гъби и да си пали и гаси огън... Каква е връзката с темата обсъждана тук? Какво доказваме с това, че делфини и маймуни комуникират. Ако имаха някой религиозен тотем, разбирам...

Еволюция на материалните носители на информация: journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx?aid=1896&type=.pdf Но ще се поправя за "дълготрайна", зад а не става двусмислие с вторичната памет в мед.смисъл - нека говорим по-скоро за колективна памет и субективна памет, защото всеки си пази носители от различен тип и спрямо тях интерпретира миналото. Ако Ви е по-удобно наричаме я запазена информация и сме съвсем коректни.

Ами прочети ги и ти и ще си бъбрим по въпросите за старците.

Има изследвания в областта на гериатричната психиатрия.

Не е само заради страха от смъртта. С възрастта моралната мотивация се увеличава. Натрупан е опит, правени са лични наблюдения и се стига до изводи за принципност в събитията. Която принципност най-често се изживява като сакрална/външна на личностите и неслучайна спрямо събитията.

Къде го пише? Дълготрайна памет в широк смисъл (поясних) не само в рамките на един живот и само в биологичен смисъл. Ние оставяме артефакти, паметници и външни носители за запазване на миналото. Не се самоубеждавайте в неверни теории - на съвсем друг етап сме ние. Имаме и физическата възможност да съхраняваме памет - да произведем външни носители. Казах Ви, че ми е странно подобно изследване да е правено от културолог Това разбира се не означава, че няма да бъде оценено и взето предвид от културолози. https://en.wikipedia.org/wiki/Gregory_S._Paul В статията http://denitoblog.blogspot.com/2009/12/blog-post.html става дума за социална патология. Много добър рисърч! Благодарности на преводача.

Благодаря! Ще ми е интересно да се запозная. Всяко становище е добре дошло. Възможно е. Но нямат дълготрайна памет, развит по сложност език и т.н. Нито са в толкова разнообразна среда като нас. Взихитително е, но със сигурност не е достатъчно. Много от условията липсват. Ние сме на друг еволюционен етап. (Не казвам, че е по-добър, не съм антропоцентрик).

Не съм съгласна с Вас. Вижте и последното ми мнение към ник1. Проверимост има - не е добре да се краде, последствията са проверими. Не е добре да се убива - също проверимо. Включително и металните състояния изпитвани след "прегрешение" и резултатите от "прегрешенията" са проверими. При мир е добре, при битка е зле - няма нужда състоянието да се препроверява и ревизира.Те съвпадат при толкова много хора, че се приемат за "правило". Натрупаният опит и проби-грешките дават универсалност на общите стремежи и потребности - те са проверими. Малкото изключения от такива стремежи и потребности, са отклонение от статистиката. Вие ще изберете само действащата институция ако е налична такава, която да Ви защити. Рел. човек ще избере рационално и тази институция щом тя съществува (някога е бил шаманът и племенните вождове), но ще разчита и на божеството защото не винаги действащата институция се справя задоволително за всеки с проблемите (ирационално). Двойно подсигуряване Примитивният човек отива на лов, за да се нахрани, но разчита и на божеството да улесни процеса в намирането на храна. Един "рационален" древен ще разчита само на лова. В това отношение двойствеността не е пречка, защото и двете страни ще ловуват. Ако се променят потребностите и се натрупват нови - системата се ревизира и/или допълва. Вие имате предвид, че не може да се провери дали позитивните и негативните резултати са от божествена намеса или не. Така е. Но ако Ви прави впечатление и за това е измислено друго универсално решение с времето - божеството не се показва, не знаем намеренията му и субективно се преценява помогнало или наказало е то. От там и чисто рационалното поведение на религиозните - в края на краищата дали ще се справим зависи първо от нас.

Започваме от това, че не мога да се сетя за културолог определил религиозността като "патология". Съмнително е, защото не е от компетентността на културолозите да се изказват дали дадено мисловно състояние е патологично. Ако знаете за такъв - моля, цитирайте. Направете си труда да почетете цитираната книга. В края на карищата ще изведете, че и профанното се обръща в сакрално, при липса на друг тип сакралност. Липсата на сакралното води и до цинизъм. Примерно случаят от тези дни, в които се кометрираше празнуването на Йорданов ден. Докато за едни групи хора това е сакрален акт, за други той бе посрещнат с цинизъм или бяха издигнати като сакрални други ценности. Да намираме едни ценности за по-рационални от други е само въпрос на гледна точка. Всичко, което се издига до култ, до висша ценност в даден момент може да премине границата на профанното и да навлезе в мисловния процес като сакрално. Тоест, човек да не може да си представи живота си без Бог не е патологично състояние! Не е заболяване в медицинския смисъл на думата. Единствено при случаите на обсебване можем да говорим за патологични причини, но те са свързани с други причини, които не играят роля при хората с умерен рел. светоглед - прим. иконата е сакрална, но се съзнава/отчита рационално, че е произведение на изкуството, рисунка (правят ясно разделение между сакрално и профанно - прочетете текста, който цитирах, обяснено е). Нито схващането, че елементи от Природата имат битие може да се нарече патология. Рел. чувство е породено от дадени мисловни модели. Същото чувство се проявява при други мисловни модели, но се нарича с други имена, за да се различава от какво е породено. Примерно един учен може да изпадне във възторг, преклонение и др. когато му се разкриват сложните природни механизми. Осмислянето ще е различно, а милиони други хора, няма да се трогнат по никакъв начин от сложността на една клетка. Същият учен няма да изпита рел. чувство от разкриването на духовността през божествената концепция. Сам на някои индивиди в този аспект. Тези, които не изпитват прекомерен страх от смъртта, но изпитват рел. чувство се насочват към други вдъхновяващи ги аспекти на философията развивана от християнството - ценности, морал и т.н. 1:1 с рационално мислещи, за тези ценности и има съвпад на уважението и стремежа към тях. Знаете, че Буда не е бог, но ценностите са еднакви. Прим. аз изпитвам рел. чувство, но не се страхувам от смъртта до степен да разчитам на рай. За това тези обещания от страна на божественото не са от приоритет за мен и никой не би могъл да ме "зариби" към дадена рел. с-ма, обещавайки ми вечен живот. Много повече ме вълнува морално-етичното и то приживе. За това градиралите с-ми са привлекателни за големи маси хора - всеки намира по нещо за себе си, което го изразява като личност. Може би Юнг е подходящ за Вас. Предполагам, че тези образи имат някакво дълбоко, както казвате "сакрално" значение за Вас и се предполага, че се разкрива нещо за личността Ви чрез подобни сънища. (не го взимайте за чиста монета, може би Инкоректус би ви казал повече по тези въпроси, аз все още нямам задълбочена подготовка) В тази връзка: Знаете, че има 10 сакрални заповеди. Едната е да се почитат родителите (майка и баща - архетипни образи) . Ако имате възможност да прочетете и Дюркем, ще разберете още повече за сакралността на душите на мъртвите. Сега направете връзките - душите на мъртвите са сакрални от древни времена (ритуалът на погребението е сакрален), в по-късен етап има документирана сакрална заповед за почитането на родителите приживе - забелязвате ли превенцията в псих. аспект? Почитаме най-съкровеното приживе, като и след смъртта неговата сакралност не е засегната. Сметките са чисти, живите и мъртвите са помирени и преди, но и след окончателната раздяла (ритуалите за мъртвите) - така се живее с много по-спокойна психика. Човекът е в мир със съвестта си, когато изпитва уважение и го засвидетелства - имаме нужда да засвидетелстваме тези си чувства, като го правим дори след смъртта и държим "жива" връзката. Религиите/рел.мислене изглеждат елементарни, само когато са сведени до нивото на елементарните/незадълбочените съждения и разбира се непознаване на детайлите. Проследяването на връзките обаче показва, че това са мисловни модели с много дълбок, изконен смисъл. Породен от вековни набдлюнеия и опит, проби и грешки, вкл. и доказвани ментални състояния (тук ще се върна назад в темата, оспорвайки, че няма "проверимост"). Още повече в света на хората (разберете, че това не е светът на маймуната) където паметта е и на външни носители - все по-трудно се забравя, оставяме следа, след следа за миналото. Не изграждаме ли "светло" минало - оставаме обременени, живеем с "нечиста съвест" (грехът в рел. смисъл е такава обремененост). Последното ни натоварва и прави битието ни сложно и често тревожно. Маймуните нямат такъв "дълготраен" проблем.

Е то това се опитваме да обясним - че не може ей така да се "изтръгне" чувството. Сакралното в някакъв дълбок писх. смисъл ни е необходимо. Не на всички разбира се! Тепърва ще има много да разкриваме за природата ни.

Подозирам, че рел. вяра без да се изпитва рел.чувство не става.

На ти пример за преминаване от профанна на сакрална вълна!

Има То хубаво са интелектуални заниманията ни, пък все ще остане време и за някоя книжка при засилен интерес. Всяка тема от този тип си има своите аспекти и различните дисциплина както могат да спорят до припадък, така и обменят общи становища. Например няма разногласие, че Исус е историческа личност между теолози и историци проучвали битието на Исус. Въпреки оскъдните преки доказателства, в едно с косвените по-скоро се потвържава. И стотици други такива детайли където различните дисцплини се припокриват.