*abi*

За Джон Атанасов, до колкото ми е известно единствената българска следа е 13 годишния му баща от Ямбол емигрирал и също изучен в Америка. Баща и син са част от американската продукция както и да го погледнем. Улм, който беше споменат, поне е роден град на Айнщайн, а Германия/Мюнхен му е дала основно и гимназиално образование, докато Джон в постиженията си е "българин", до колкото аз в момента се явявам с моите прилично образована "хърватка".

Не виждам в какво се състои проблемът със слънчогледа, касаещ някакви адски неудобни анти-внушения, който пък слънчоглед на пук на анти-внушенията съм приписала баш на успяващите българи, не в Америка преди 80 години, а вчера, в България.

Всеки избира какво да си внушава и какво не. Не може да ме държиш отговорна за нечий безволев избор, евентуално възприел моята гледна точка :))) Иначе само по себе си споделянето на някакво виждане по даден въпрос не е внушение, ако човек използва правилно волята си когато му се споделят разни неща. Мисля, че тук пишат достатъчно интелигентни хора, за да се опасяваме, че някой ще бъде изманипулиран на прима виста от нечий вкус към земеделието. Ежедневните прояви на общността, за която говорим за съжаление повече търпят критика, значи освен изтъкването на отделните ѝ личности има нужда от нещо друго. По-адекватно за самочувствието и по-мотивиращо за личния принос от една песен в Космоса.

Част от публиката във ФБ изключително много се старае да ме направи опитен събеседник по такива теми.

По т.1. В пъти се е случвало да присъствам точно на такива обсъждания, включително в градския транспорт. Изреждат се постижения като тези, които си споменал като неминуемо се стига до заключението "Ние българите сме много умни". Така и не става ясно по каква логика е изведено Х е умен = Всички с националността на Х са умни. В същите разговори някой задължително е подел и песента, че всички от същата националност са прости под мотото "Прост народ сме". Тоест, през цялото време се намеква за генетика, а случва и някой по-отворен директно да я намеси

Весели празници! Хайде да не преекспонираме излишно. Написала съм какъв тип постижения радват мен - точно така пише. Необходимите страната да си стъпи на краката, а не песни в чужди галактики. Разбира се, че да си сравнително бедна страна (на границата на Третия свят статистически) страна с едва 7 мил. население, от които 10% всякакви маргинали , но да се наредиш сред световните износители при това на първите места си е голямо постижение в 21-ви век. Еди кой си Е българин, не е постижение. Тези, които критикувам аз са тези, които изобщо не се интересуват от естеството на постижението. За тях важното е, да Е българско. Скоковете на Стефка, песните в Космоса, Бойното знаме, Розовото масло не са никакви научни постижения, съответно слънчогледа и лавандулата преспокойно могат да се наредят до тях, освен това със сигурност не са митове.

И аз така предположих, но все пак да си кажа Наблюдавам го непрекъснато и на стената си. Виждам "еволюцията" им. Интересното е, че рецидивът се увеличава пропорционално на възрастта. Започна се от няколко спортни и научни постижения, а сега редовно се цитират всякакви предимно псевдонаучни статии потвърждаващи родовото им величие. Нормални хора, с нормален активен живот и професии, с висше образование. Няколкото ми опита за "просвещение" съдържащи единствено полезния съвет да не се доверяват на всякакви източници ми докараха и едно разприятеляване (30 годишно приятелство). И това поведение определено не прилича на невинна радост от фактите, а на нещо друго, по-дълбоко и мирише кофти.

Изхождаш от личната си позиция, за това реагираш така. Мога да ти гарантирам, че простолюдието (както мисля, че ти обичаш да го наричаш) в лозунговото "най-древните сме" разбират буквално "най-древните сме". Което поражда чувството на неадекватно превъзходство. Това не само, че не лекува комплексите, но и ги подклажда, защото следва неминуемото "колко сме недооценени". Никакъв нихилизъм няма в случая - искаш или не трябва да се съобразиш и с факта на нездравословното преекспониране на национална гордост.

Не знам защо това е в отговор към мен. Нямам нищо общо с подобни характеристики към теб и съдържанието на темата ти. Впрочем, аз също би трябвало да бъда обвинявана в нихилизъм.

? Отговор: Като цяло здравословните проблеми започват да се появяват след 45. Някои сериозни заболявания водят до "преждевременен" край. Вероятността един млад човек да отгледа децата си до 25 (приблизителна възраст за завършване на обучението и общо взето възраст в която индивидът вече е по-зрял и с повече опит за самостоятелност) е по-голяма. Съответно човек се чуди болести ли ще лекува, деца ли ще гледа. Отделно, че ако недай си Боже се появи някое сериозно заболяване децата се стресират. Мисълта за евентуален нежелан изход е в пъти непоносима за тях, в сравнение с тази на зрелия индивид. Всичкото това го казвам от позицията на родител направил грешката като по-млад да си въобразява, че е вечен и че биологията не го касае. Само дето биологията вече ми показва (и се хили зловещо) един голям среден...статистик.

Принципно лявата идея, а тя неминуемо вперва поглед към Русия е винаги поглед в бъдещето, а не в миналото. Лявата идея няма минало, защото никога, никъде не е била осъществена според очакванията за резултатите от нея (освен може би в кибуците в Израел, но и те изчерпаха смисъла си). Тя не е "провалена", както е прието да се мисли по нашите ширини. От там и левите настроения, са един вид безсмъртни. Търпя критики за това си мнение.

Може ли някой да ми пусне на лични как се трие постинг. Нещо не се оправям с платформата добре. Извинете за спама.

Това се опитвам да му обясня, защото оставам с впечатлението, че всичко което лети го хапва. А в нета нещата с политическите бълвания стоят по-едикакъв си начин.

Простолюдие не ми звучи добре. Всеки си има неговата обществена роля и е необходим във веригата (изключвам маргиналите). Няма никакво значение към кого са отправени лъжата, заблудата и манипулацията. Те са лъжа, заблуда и манипулация и нямат никакво морално и етично оправдание с "някой не бил прочел". В Съда незнанието не е оправдателно, но в същия този Съд "въвеждането в заблуда" и "лъжесвидетелството" носят наказателна отговорност. Ясно е, че в информационния поток е много трудно да се прилагат правото, но въпреки това има възможност да се вземат някакви мерки. В пълен информационен хаос сме, а не бива. Убедена съм, че има начини за по-стриктен контрол.

И в личен е голяма грешка. Умората, появата на болести след 40, възрастните баба и дядо, които не могат активно да помагат, загубата на търпение и откъсването от спомена за детството при по-възрастните родители си казват тежката дума. Вместо да са във възрастта за баба и дядо, хората стават майки и бащи. Неестествено и против собствената природа е. Не, че не се справят/ме, но тези 10 години разлика играят роля - физическа и психическа. Освен това никой не може да си гарантира, че ще живее дългосрочно, за да е сигурен, че ще отгледа децата до поне 25 годишна възраст. Едно е да си на 45-50 с 25 годишни и съвсем друго да на 65. Виждам как тази разлика 55-65 промени моите родители и старостта започна да си казва тежката дума, внезапно и необратимо. Усещам как на 44 при мен самата започва промяната и отглеждането на непълнолетни става все по трудоемко и психически затормозяващо. Сравняват се със звездите, но те могат да си позволят 5 детегледачки, лукс и екстри. Докато при редовия труженик радостта се обръща и в бреме. Нямам предвид хората, които по стечение на неприятни обстоятелства са закъснели. Имам предвид съзнателното отлагане, когато има ясното намерение, че ще има дете, но все се намират някакви доводи да се отлага момента. Една от най-големите заблуди е мантрата "Поживейте си". Всъщност да си "поживее" има нужда не младият, а отбилият службата към семейството и обществото. За това е далеч по-разумно да се натовариш на младини, когато пращим от енергия, здраве и хъс. Когато и след 3 часа сън сме свежи и работоспособни. А в последствие с големи, самостоятелни деца, да намираме повече време и спокойствие, за почивка и да разполагаме със себе си. Но младостта е неопитна и мисли, че старостта е далече. Всъщност никак не е далече. Идва един ден (буквално), в който почуква на вратата и тогава човек си дава сметка, че вече не е същото и повече няма връщане назад. Да, ще се справи, но на по-висока цена, която е можело да не бъде плащана.

Прав си, но точно това разрушава доверието. Ученият се приема масово като интересния и печалбар. И за това много добре се грижат медиите, рекламите, параномалните (ненормалните) представителин а науката и т.н. Според мен заглавието на темата е погрешно формулирано. Не вяра в науката, а доверие в нея. Сега, надявам се няма да спорим, че дори доста нейни представители сами се постараха да подронят доверието и то успешно...

? малко подробности ? Съгласна съм с мненията ти. Преди няколко дни в подобна връзка писах, че вече е изключително трудоемко да се отделя заблудата от манипулацията и лъжата. Хората нямат време за това. Мога да изредя моментално 20 неща, които са предмет на заблуди и за да се информира що годе човек, който не е представителна конкретната наука трябва да се спука от четене, но пак необучението ще си кажа думата - няма да е в състояние да си изгради вярна теза. Наскоро моя позната химик (БАН) на маса пред 30 човека разясни за и против хомеопатичните фирми и средства за лечение, а резултатът беше, че май само аз и още двама разбирахме какво всъщност се опитва да им обясни. Бях от единиците, които по случайност знаят малко повече по въпроса. Искам да кажа, че изобщо не е толкова лесно при толкова авторитети застанали от едната и от другата страна. А нещата, с които се сбъскваме изобщо не са 20. Стигнали сме до там, че да пазаруваме с часове, четейки с лупа етикетите, докато намерим нещо, което ни се струва по-безвредно за ядене. Дори не знаем вече вярно ли е вредно-невредно. До там се докарахме с информационния спам. За раждането на 35 - напълно съм съгласна. Опитвам се с логични доводи от личен (не отчужден) опит да поясня където е възможно, че е добре да родят преди 30. Намират ме за извънземна. Така са се вкоренили "модерните" виждания и "оправдаващите" мотивации за късно раждане

След като Хитлер обиколи цяла Южна Америка, накрая кацна в Богота и потопи самолета си. Целият маршрут от 1945 -47 бе изчислен като Бункер - ходене и пълзене в тунели - Темпелхоф - сепицален самолет покриващ 3200 км. пробег - Вила на Фарнко в Галиция - Виго, подводница - Канарски острови, вила на нацист не помня на кой о-в от всичките - Аржентина, преход с подводница - Аржентиски бряг акостиране, криене в имот на известен нацист, собственик на железници - Централна Аржентина, скъп нацистки хотел - Барилоче, криене във вила Иналко - Мисионес на границата с Бразилия - Бразилия крайбрежен град, вила на нацист, посещение на балетен концерт с Ева Браун - полет до Богота и 1-ви сезон приключи. Но главното е, че изводът от "доводите" и "доказателствата" беше, че всичките му занимания в Южна Америка и разбира се заниманията на главните, видни нацисти в този период населяващи континента са били, какво мислите? Първи път, втори път, трети път... Познахте ли? Създаването на 4-тия Райх и подготовка за атака + ядрена заплаха за САЩ. Seriously, guys, what’s next, “Hitlernado?”

Когато си изясниш със себе си кои "някои" са представителите на групата на изразяващите политически пристрастия, които искаш да се коментират и за каква форма на израз на пристрастията държиш да се разглежда хипотезата ти и къде се случва това, което ти прави впечатление - пак заповядай. Лека вечер!

Хипотезата ти за обяснението на политическите пристрастия се базира на носталгията и КД. Написана е с цел да си обясни примерно редовното присъствие в мрежата на хора яростно защитаващи някаква позиция (виж заглавния си постинг). КД обаче не се вписва добре, защото ти го използваш, за да "докажеш", че присъствието им в мрежата е с цел поддържане на консонанс. С което няма как да се съглася що се касае до "прозелитизмът", "единоборството" и диспутите в патротичен/антипатриотичен дух. Не случайно и други участници в тема опонираха относно "обяснението на политическите пристарстия", а аз опонирам и срещу обяснението за поведението на политически пристрастените в мрежата - прикачено е с кламер към хипотезата (пак виж заглавния си постинг) Когнитивен дисонанс е психически стрес или неудобствата, изпитвани от лице: - което притежава две или повече противоречиви вярвания, идеи, или ценности в същото време, извършва действие, което е в противоречие с едно или повече вярвания, идеи или ценности, или се сблъсква с нова информация, която е в противоречие със съществуващите вярвания, идеи, или ценности. (Фестингер) Според теорията на Ф. с цел поддържане на вътрешно равновесие хората действат избирателно, като избягват конфронтации, не ги търсят целенасочено, не желаят да си причиняват стрес. Съществуването на когнитивен дисонанс причинява психичен дискомфорт, който мотивира личността да го редуцира и води до избягване на информация или поведение, което го усилва. Естествен стремеж е състоянието на дискомфорт да е краткотрайно, а не дълготрайно - точно обратното на твърдението ти за обяснението на присъствието на политически пристрастените в нета (а някои от тях направо си живеят в него). Те не са там, защото търсят "покой" относно позицията си. Субективно, политическите пристрастия не носят "мир". Хората стремящи се към равновесие съзнателно избягват да са политически пристрастени, да се замесват в политически диспути, дори да изказват позиция или мнения Като цяло те са умерени без да взимат страна, стремят се към обективност. Смятам, че трябва да си търсиш друго обяснение за понякога фанатичните защитници на полит. позиции, започвайки от тривиалното обяснение, че целта обикновено е налагане на „верните“ и отстраняване на "неверните" идеи, като често се смятат за позволени всякакви, или много широки средства. Полза/печалба/смисъл. Търсенето конфронтация, публичният израз на полит. пристрастия и групирането със съмишленици срещу набелязаните врагове се цели "по-високо" от това когнитивните елементи, които се поддържат да са в консонанс. Ако се свеждаше само до последното се поражда един вид абсурд:, хомеостазата се поддържа чрез постоянно нарушена хомеостаза (дисонанс - състояние на психически стрес)!? Търси се полза - изказът на позиция и споровете на редовно присъстващите политиканстващи в мрежата следва да носят предимно удовлетворение, а не дискомфорт. Приехме, че те са затвърдили политическата си позиция, тогава задоволството произтича и от други стимулатори. Внимателното вглеждане в тези спорове, показва че целта е противниковия лагер, а не постигането на обективност и познание. Той трябва да бъде разгромен, поруган, унижен и ако е възможно пристрастието да се наложи над колкото е възможно повече юзери. Дискомфортът, който се наблюдава е поради съществуването на опонент, от личностните нападки, а целта е опонентът да бъде асимилиран. Демонстрират се емоции. Последното, от което се вълнуват е познавателната част, въпреки че сякаш полагат големи усилия за нея. Между редовете обаче се открояват други страсти, които се разпалват или задоволяват в политическите спорове, а не толкова страстта към познанието. Или - общо взето, според теорията Фестингер и политическите предпочитания трябва предимно да са защитавани по изолационен модел, за намаляване на стреса. Изолационния модел е примерно е партийната симпатия, чрез която се формира и затвърждава възгледа, затворена, сигурна среда на групата носеща комфорт. Важи и за подбора на информация: http://psycnet.apa.org/?&fa=main.doiLanding&doi=10.1037/a0015701 Следователно в израза на политическите пристрастия извън уюта на групата от съмишленици, предпочитаните медии и т.н. похвати за изолация се наблюдава друго задоволяване на страстите и утвърждаване на егото. ПС. А и в обяснението за пристрастията за Носталгията, може да се каже че и участва в процеса на формиране (само при някои хора - младежите като цяло не изпитват носталгия), докато КД е по-скоро следствие от противоречие с вече наличните вярвания, ценности и идеи, но не е обяснението за тяхното формиране.

Няма и нужда да продължавам да говоря за вътрешен конфликт - той е на лице при оценката на преди-след. Няма никаква основателна причина да се повтарям за нещо, което си стои там където е. Хайде отначало: Светът е изпълнен с конгниции, които си противоречат, което по тази логика поставя всеки индивид в перманентно състояние на душевен дискомфорт. Това не е вярно. Не бива и да се прилага на всякъде. В теорията на Фестингер става дума за несъответствие между принципната позицията на човека спрямо неговите постъпки. Във изложеното от теб липсва действието, което подчертах 10 пъти. Хората, за които говориш не са изправени непрекъснато пред избор в изграждането на аз-концепцията, за да им се вменява ментален стрес, когато той не е наличен. Това не е перманентно състояние, така както очевидно си го разбрал ти "защото едновременно съществуват две конгниции". Не, повечето тези, за които говориш отстояват позицията си такава каквато е и не изпитват особено чувство на дискомфорт, дори са прекалено добре подготвени срещу него. Дефакто, едни от най-свързаните с аз-концепсията са хората с твърди политически убеждения. Трябва да се случи нещо наистина драстично, за да изпаднат в дисонанс пред евентуален нов избор. В името на аз-концепцията си някои биха застанали на страната на губещия довод без да изпадат в драматичен вътрешен конфликт. Образно казано - биха се били до смърт в името "на" като този избор отдавна е направен и не подлежи на коментар. Това не отговаря на теорията Ф., защото при нея се очаква да се изпита вътрешно напрежение в състояние на дисонанс. Такова обаче при доста от защитниците на Америка или Русия направо липсва. За сметка на него е налично задоволство от гнева на противниковия лагер или раздразнение от личностната нагласа на противника, но не и от самия довод против. Не бива да се смесват междуличностните конфликти с вътрешния дискофорт породен от налагането на нови убеждения. Теорията на Ф. звучи много елементарно и на първо четене изглежда, че може да се прилага на всякъде. Ако беше така, човечеството отдавна да е загубило психическото си равновесие докато решава бели или черни чорапи ще носи утре. За това теорията търпи критики и някои от алтернативните предложения са по-подходящи да обяснят поведението на фоби и фили. Моля, по внимателно с играта на социални психолози. Пс. Струва ми се, че дори примерът с НЛО от уики е останал неразгадан. Онзи култ не е имал никакъв проблем с казуса си, докато НЛО решават да не се появят. Едва тогава изпадат в дискомфорт и се налага да оправдават пред себе си, липсващата на хоризонта чиния.

"Задължително" е конгнитивен дисонанс, но в нечии неразбиращи в дълбочина теорията на Фестингер глави. Убеждението, че "Русия е винаги права" не е в дисонанс с аз-концепцията, а в консонанс. В дисонанс ще е ако убеденият, че "Русия винаги е права" се наложи да оправдава (да извърши действие противно на аз-концепцията си) нещо свързано с Русия, за което съзнава, фактите говорят, че не е права. Докато е убеден в правотата ѝ е в пълен душевен мир със себе си. Няма конфронтация - няма дисонанс, няма психически дискомфорт. Абсолютно същите дисонанси и консонанси ще важат и за ответната про-А страна, когато аз-концепцията им бъде засегната. В случая ти изпадаш в когнитивен дисонанс, защото аз ти казвам, че това което се опитваш да кажеш не отговаря напълно на това, за което е списвана теорията за КД, но ти си напълно убеден в правотата на възгледите си. Има конфронтация - има дисонанс.И проблемът идва от това, че аз съм обучената да разпознавам тези състояния на комфорт и дискомфорт, но ти в никакъв случай няма да признаеш правотата ми, поддържайки консонанс било то и с лирически отклонения. Нека все пак оправдая множественото число на ник1.

Опасявам се, че съм погрешно замесена в употребата на мн.ч.

Може ли все пак да знам какво си специализирал в Университета? Държа да познавам учителите си. ПС. Извинявам се за редакциите, но клавиатурата ми забива непрекъснато и даже "пропуска" думи.

Опасявам се, че изобщо не разбираш материята, по която се захвана в началния си постинг. Значи - вътрешния конфликт, при хората за които говориш се изразява в сравнението преди-след. това съвсем не означава, че са в състояние на КД. Ако държиш да има кногнитивен дисонанс нещата са много по-сложни. Чети внимателно: Според Леон Фестингер, когнитивните елементи съответстват на реалността, представлявайки нейно огледално отражение или карта. Не всякога обаче когнитивните елементи кореспондират с реалността.[3] Авторът тълкува понятието когниция (когнитивен елемент) доста широко – всяко знание, мнение или вярване, касаещо заобикалящия свят, Аза или собственото поведение.[4] Теорията на когнитивния дисонанс ни помага да разберем обстоятелствата, при които отсъства връзката между реалността и наличните когниции. Теорията постулира, че две когниции могат да са релевантни или ирелевантни една на друга. Когато индивидът изобщо не възприема двойката когниции като свързани една с друга, е налице ирелевантно отношение. Ако са релевантни помежду си, те са също така дисонансни или консонансни. Консонансни са, ако от едната следва другата, а са дисонансни в случай, че от едната произтича противоположната на другата. Съществуването на когнитивен дисонанс причинява психичен дискомфорт, който мотивира личността да го редуцира и води до избягване на информация или поведение, което го усилва. Вярването, че НЛО съществуват и че Хитлер е жив (любимата ми тема от този месец) е конгнитивен диосонанс - няма връзка между конгнитивните елементи и реалността. Вярването обаче, че Русия е достойна за живот страна не е толкова иревалентно. Все пак в нея живеят 130 мил. човека и определено не всичките държат непременно да се отзоват в Америка. Също така изтъкването на ресурсните запаси на Русия не е иревалентно. За какъв дисонанс говорим тогава? За да приписваш дисонанс трябва противоположния факт да е в опозиция на конгнициите. А в двете позиции има както иревалентни така и ревалентни конгниции. Тоест, не може да твърдиш, че тези които са русофили не са прави, нито да твърдиш, че американофилите са правите. И в двете позиции има верни факти. Въпрос само на личен избор и вкусове е кой, коя ще избира. Никакво тягостно преживяване на едновременното наличие на две или повече противоречиви идеи няма в политическите виждания на "русофилите" - доводите им често са точно толкова правилни и отговарящи на реалността, както и тези на американофилите. Най-обикновен конфликт на интереси, който си се опитал да приложиш към теорията на Фестингер, но не е вярно когато е сложено под общ знаменател.