*abi*

Общо взето в препоръчания от мен романС ( с линк) анализира това въздишане в пълния му блясък. Особено забавна е частта с обявяването на носталгията за болест и лекуването ѝ в едно с грипа и хемороидите. Изследването на автора е изключително задълбочено, подплатено с много препратки и илюстрации, а неприятният извод е, че днес в световен мащаб се наблюдава най-носталгичния период въобще. Което е обяснимо. Натрупването на заплахи и предизвикателства, загубата на доверие в управленческите системи, огромния обем информация (качествена, некачествена и манипулативна), светкавичното развитие на технологиите и изобщо непостоянството и несигурността относно бъдещето правят така, че носталгията във всяка нейна форма да се проявява дори когато още нещо не е остаряло и изчезнало от полезрението. Мобилната техника илюстрира много добре тези вече неконтролируеми прояви на носталгията - хората още не са успели да свикнат с новата джаджа, а тя вече е остаряла. Всъщност, светът някак си е започнал да движи против природата ни - нямаме времето да се привържем към него, да го обикнем, да ни омръзне и това поражда точно обратния ефект - вместо да изпитваме желание към бъдещето се обръщаме в обратната посока. Определено живеем в налаган от вън дискомфорт, защото не можем да си създаваме постоянни навици, да изпитаме удоволствието от познатото, да създадем колективно усещане за някакъв общ период. Границите в поколенията се превръщат в пропасти. На фона на всичкото това е повече от нормално хората да търсят вече познатото минало и да си задават въпроса "кому е нужно по дяволите?" и "няма ли да забавим темпото?". Инстинктивно усещаме, че скоростта, с която се движим напред е предпоставка за хаос и безредие. И защото за разлика от преди имаме много повече възможности да симулираме "преживяване отново" (предоставяни ни от същите източници, които понякога недолюбваме) днес носталгията по миналото може да се изрази по всякакви начини - от събирането на статуетки до пълното подражание на някакъв архаичен стил. А на някои хора им избиват съвсем чивиите и хващат гората. Носталгията обаче не трябва задължително да се приписва на избора на политическа система. Ако ще приписваме носталгията по отношение на Русия, в опозиция се явява далновидността по отношение на Америка - като и двете трактовки не са верни по същество. Да се избира Америка в момента е всичко друго, но не и проява на безспорна далновидност. Към днешна дата всеки що годе разумен човек би трябвало да си плюе на петите към нещо по-неутрално и предполагано за по-устойчиво към кризите ако има претенции за поглед в бъдещето. Разумно би било да го съчетае и с малко земя + някаква селскостопанска техника и 5 кокошки

В България може и да не гласуват - не гласувайки са в консонанс с убежденията си. Платените гласоподаватели обаче може да са в дисонанс. Те знаят, че не е редно това, което правят и се самоубеждават за да постигнат консонанс. Мисля, че не разбираш понятието добре. Опитваш се да го прилагаш и там където го няма. Бъркаш консонанс с дисонанс. В демократичните общества пък има най-малка почва за състояние на КД. Всеки може да избира към коя политическа сила да се присъедини, да подкрепя и да си изказва позицията направо както намери за добре вкл. и по стените на хората и държавата. А ако изпитва особен вътрешен дикомфорт, може свободно да ги напусне и да си намери подходящата за него среда, било тя и в Северна Корея. Както и да е. Щом темата те интересува ти предлагам една много приятна книжка, околосветско, историческо и психоаналитично пътуване в дебрите на носталгията, миналото и страстта към него: https://www.helikon.bg/books/14/-%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B5-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0_20159.html Недостатък - ужасна хартия и дребен шрифт.

Малко е шантаво поради разбирането на понятието "конгнитивен дисонанс". Иначе е добро като опит за връзка между едно и друго състояние. Конгнитивен дисонанс има в условия на диктатура, когато хората са заставени да действат в противовес на убежденията си. Статията в уикипедия, от която вероятно е преписвано не е пълна защото КД се свързва с последващи действия, с поведение. Ето тук е доста по-добре обяснено: http://studentskigrad.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=979:2011-06-01-07-58-08&catid=82:2011-03-24-21-06-18&Itemid=116 От уики например: Когнитивният дисонанс е описан в книгата на Фестингър "Когато пророчеството не се сбъдне" (When Prophecy Fails), публикувана през 1956 г. В нея той описва динамиката на убежденията и поведението на членове на последователи на култ към НЛО. Когато се оказва, че в предварително обявения ден, Земята не бива нападната от извънземни, много малка част от членовете на култа признават заблудата си, докато по-голямата част започват да вярват, че извънземните са отменили нападението заради тяхната вяра и действията, които са извършили, като така са спасили човечеството от гибел. Така Фестингър описва ситуация, в която индивидът е повече склонен да "напасне" реалността към убежденията си, отколкото да приеме нови факти, които им противоречат. Повечето от американофилите/фобите, русофилите/фобите не правят друго освен да си казват мнението и там където не го питат. Действията са в унисон със състоянието и вярванията на всяка от страните - консонанс, а не дисонанс. Аз не бих го определила като дисонасн, но може и да греша. А ако ме питат мен и двете страни са за пердах защото и от двата модела би се получило чудесно съчетание, но кой знае защо винаги трябва да се "избира" между единия или другия.

Когнитивен дисонанс - означава нагласата към съвместимост /кохерентност/ между мисли,убеждения и поведение. Съгласието между убеждения и поведение създава консонанс и следователно усещане за благополучие и обратнотно - конфликтът между две убеждения произвежда дисонанс или напрежение, което се отразява на постъпките и действията. За да имаме дисонанс човекът трябва да е принуден да действа противно на убежденията си. Представен е по-скоро вътрешен (интраперсонален) конфликт, а не пример за конгнитивен дисонанс. Интраперсоналният конфликт (неосъзнато състояние на личността, при което тя се разкъсва между два полюса, преживява това като стрес и това нарушава нейното психическо и физическо равновесие) в разглеждания пример е породен от разминаването на убеждения и очаквания. Наличието му се разпознава предимно в дейността на общуването чрез противоборство на мнения, принципи и оценки. Тривиалната причина за "избора на благоприятно пристрастие" e наличието на вътрешен конфликт. За разлика от конгнитивния дисонанс той обаче не се отразява като цяло на постъпките и действията на човека. Дали ще вярва в американската мощ или в руската степ, неговото ежедневие ще се определя от други вътрешни убеждения различни от политическитеДействиятата му ще са предимно в консонанс с убежденията му, само в определени случаи, предимно независещи от него самия ще има наличие на поведенчески дисонанс. До колкото разбирам става дума за хора, които не са политически ангажирани, а само изказват някакво мнение и не са зставени, не им се налага поведение в дисонанс с убежденията им спрямо Русия или Америка. Едва когато човек е поставен в условия, които му налагат да действа против или в полза на вътрешните си убеждения има наличие на конгнитивен дисонанс или консонанс. Например КД ще се трансформира постепенно в КК е когато се плати на фен на Русия да гласува в анкета "за Америка". Заради заплащането, човекът ще се насили да постигне консонанс. Интересното е, че колкото по-малка е сумата, толкова по-големи вътрешни усилия за постигане на консонанс ще бъдат положени. Ако обаче не му се плати, а е заставен имаме наличие на КД - ще се действа изцяло в противовес на вътрешните убеждения. За да стане още по завъртяно - "носталгиците"; набеждавани за FAB имат и резон що се касае до стравнителната част преди-след. Разбира се, че автомобилния поток в миналото е бил далеч по-поносим спрямо трафика днес. Или че децата играеха много повече заедно, а както сега не забили носове в някоя джаджа. Или, че въздухът в прединдустриалната епоха със сигурност е бил по-чист. Доводите им не могат винаги да се определят непеременно като плод на носталгия или като неправилни. Красноречиви са примерите за хора, които на практика избират удобството такова каквото те го разбират, въпреки че то може да се определя като неудобство за други. Важи и за политическите убеждения. Оценките за Русия не са задължително погрешни и за определени хора това е правилният модел на съществуване, който ги изразява, съответно за тях е правилният избор. Какво да кажем за хората, които избират модела Индия!? Друг е въпросът, че в социалистическото минало е имало хора, които са вярвали в неговия успех, бъдеще и зоната им на комфорт е била в унисон с обстоятелствата. За тях действително тогава е бил по-добър период от настоящия, предвид усещането за сигурност и постоянство. Обективната им преценка спрямо техните нужди и навици е правилна и носталгията е уместна. Като точно толкова необективна може да се разглежда и другата страна земесена в конфликта на убеждения Америка-Русия. Про-американските настроения са също толкова надарени с патос, който не отговаря на реалните факти за страната. И са изградени на базата на същата активна пропаганда. За това разумното е да не се взима страна в подобни политически и междуличностни конфликти.

:Между другото Замъкът е достъпен и с Гугъл мап и докато излъчваха филма се поразходих в комплекса. Един "реален" поглед показва още по-добре с какво грандиозно начинание от гледна точка на часове труд е. Камерата е била там в един от по-ранните етапи на строителството, който също беше позакан в поредицата и в последствие с нея видях как изпълняват последващите работи. На място има малък магазин, в който се продават и от материалите на занаятчиите - всичко е правено по познатите стари технологии. Работата им наистина се окзава много труда предвид климатичните и природните условия. Работилничките им са трогателни - тези хора са изложени на средата, точно както биха били изложени едновремешните строители. С Жълтака на мапс, вътре в обекта, усещането за мащаба на дейността им е страхотно.

Никак не е глупаво. Това е реалната нужда. Стандарт във всяко едно отношение.

Нямам какво да си изсянявам с когото кавото и да било. В такъв случай и Айнщайн трябва да се гордее, че е от Улм.

А може би и вие имате нужда от лекар след като тълкувате изречение със съдържание "сега ще започнеш да забелязваш, споко" като обидно? Може да не е стилистично кой знае колко издържано, но в него не се съдържа какъвто и да било намек за личността, към която е адресирано. Ако на село трябва да търпят селския луд и няколко смущаващи обстановката пияници, в големите градове нещата стоят по съвсем различен начин. Осмен това патките и магаретата не са разумното същество наречено човек, което трябва да си дава сметка за поведението си и е в състояние да го контролира. Не случайно така наречените цивилизовани порядки са приоритетни и наложени за обществата с голямо натрупване на хора. В противен случай ситуацията излиза от контрол. София е отличен пример в това отношение - никой не се съобразява с никого. И всеки, който живее в София може да го пътвърди. Така, че ние тук си имаме много сериозни проблеми за оправяне и ако някои от нас смятат, че проявите на партиотизъм трябва да имат друга форма са напълно прави. Не може да имаме претенции за обич към една страна ако не се проявяваме уважение към съгражданите, обществената и личната собственост. Толкова е просто. Останалите лирични отклонения ги пропускам. Достатъчно красноречиви са "кой кого" има намерение да засипва с комплименти.

А според мен е и вредна. Защото е спънка в логическото мислене. Особено при сегашните средства за масово разпространение на информацията. "Наджаков е българин" не е равносилно на "Ние сме велика нация" в контекста на лозунгите разпространявани примерно в мрежата. Резултатът води до изграждане на едно масово кръчмарско самочувствие. Тъждественост с постижения, които не са лични. Съответно така се оправдават и не се коригират дори лошите поведенчески модели "какво ни е лошото, след като еди какво си". Което логически е неправилна постановка на мисленето, спъва подобряването в личен план. Критиките и нихилизма също не водят до добро - съгласна съм и с makebulgar. Напълно разбирам позицията му. Отдавна се боря против мантрата "Никога няма да се оправим" и смело мога да твърдя, че тя дори е по-вредна от щастливата тръпка на размахваните постижения, които ако не друго поне дават някаква надежда някому. За втори път ще го кажа - тук може да си мислите, че сте над тези неща, защото естеството на форума е събрало образовани хора и съм сигурна, че и сремежите ви и подбора за приятелска среда са такива. Извън тези среди обаче нещата стоят по съвсем друг начин що се касае до възприятията. Двете крайности "велики-нещастници" така са объркали ценностната система на много от хората.

Онзи симпатяга дето мина през Стара Планина до морето за няма и 5 дни (не помня подробностите) ми напълни душата. Доказателство за човешките възможности изобщо. Рекордите, каквито и да са те стимулират, но единични случаи на таланти и амбиции. Стимулаторите за напредък на цялото общество са от съвсем друг тип. Много повече бих се радвала ако в статията "Финландия е страната с най-добро образование" държавата бе България. С такова нещо бих се надувала до пръсване и щеше да има резон, защото би говорило за качеството очаквано да се постигне в цялата държава, а не за качествата на нейни амбициозни и талантливи единици.

Нищо подобно не съм имала за цел и ничия личност не съм обидила. Изречението "Сега ще обръщаш внимание" е заключение за последствието от разговора. В него не се съдържа никаква лична обида и ни най-малко е нападка. В "споко" също няма нищо обидно. Ирония към проблемната ситуация, която обсъждаме, напълно неутрално. Имам предвид нещо съвсем друго. Много от нещата, които се случват около нас не ги забелязваме защото сме свикнали с тях, до толкова, че вече не ни правят впечатление. Аз също не забелязвах тази екзотична привичка, но имах дълъг престой в друга страна и когато се върнах тя моментално се открои. Вероятността да започне да я забелязва сега е много по-голяма - защото му/ви обърнах вниманието към нея. За него се свежда до "няколко наблюдения", но аз всеки ден виждам поне 4-5 мъже във всяка централна част на столицата, ученици пред училища и т.н., които правят това, за което говорим - чисто физически. Отделно, че съм жена, налага ми се повече да си гледам в краката, заради вида на обувките, които ние жените носим, съответно характерните петна по паважа са по-отчеливи за мен. Напротив, аз обсъждам плюенето във всяка негова форма и съм пределно ясна "физически и словестно". Дълбоко подозирам, че масовата физическата реакция е вид отзвук на психическото състояние. Важи и за чупенето, безконтролното рушене, липсата на амбиция за промяна, цялостното отношение към средата и обитателите ѝ. Причините са много - както казах с дължина за дисертация. Те обясняват и поведението на спряганите тук самонадъхващи се - клин, клин избива. Изправени пред реалността, в която живеят, хората имат нужда да се хванат за нещо позитивно. Друг е въпросът, че често това не е правилният подход - безрезултатен е ако ще се поправя цялото, а не самочувствието на единични случаи.

Нали това написах по-горе за добрите примери? Чак и стрелкички му сложих. Но темата е в чест на онези с кривнатото самочувствие. Авторът ѝ е пределно ясен по този въпрос. Между другото не съм много убедена, че поставилите си цели да бъдат добри граждани и да допринасят за една по-приемлива социална обстановка задължително познават или се позовават на подобни факти. Опасавям се, че ако изобщо са решили да подражават на нечий чужд добър пример по-често той не е с български произход. Интересно с какво би бил вдъхновен бъдещият редови данъкоплатец с факта, че България се е казвала България? Готино, но не мисля, че носи някаква практическа полза.

Прекалено многото наблюдения не са "няколко наблюдения" Плюе се и то как! С дълбок хриптеж, през зъби, цветисто и обилно. На всякъде където е възможно. Преди време се изхрачиха неволно и върху малкото ми дете. Директно от стълбите на трамвая. Сега ще започнеш да забелязваш, споко. Постарах се да ти обърна нужното внимание :)))) Мога да ти обърна внимание и към уринирането на обществени места. През лятото е особено натрапчив усета, особено ако си от София. Но иначе сме супер патриоти! Кво ни пука за комфрта на останалите съпатриоти, нали? Важното е че Стефка скача и това ни прави велики, пу! Останалото няма да го коментирам. Всеки упражнил здрава критика, относно липсата на морални, културни и етични ценности и най-вече относно безхаберния обществен мързел, непременно е някаква супер гадина - вменяване втръс от всякъде. Категорично отказвам да съм жертва на всякакъв криво разбиран патриотизъм, подкрепян от безрезултатни доводи "за". Не са те грижата, от която бъдещетие поколения имат належаща нужда. Интересува ви държавата, обичате я? Грижете се за нея на практика. Всичко останало е раздуване на булшитс, които нямат нищо общо с труда, поведението и отношението. Разбира се всеки в конкретната държава може да си крепи самочувствието както намери за добре и това прави. Резултатите от крепенето са на лице. Достатъчна е една разходка по улиците. Разходката показва, че уж позитивната тъждественост с чуждите, а не с личните постижения е повече от неадекватна акция за подобряване на качеството на нацията. За съжаление личните постижения очевидно са недостатъчни - масово. В противен случай нямаше да водим така настървено този разговор.

Към това беше отнесен прословутия ми въпрос. Кои клетки са замесени при растенията. Например прословутата Венерина мухоловка е еволюирала до следното, цитирам: Механизма на затваряне на капанчетата е в сложна зависимост от взаимодействие между тяхната еластичност, тургор и големината на растението. В нормално състояние капанчетата са разтворени широко, а в затворено формират кухина, изхода от която е препречен от влакънцата, обрамчващи капанчетата. При стимулация на тези влакънца, в резултат на движенето на калциевите йони се получава електрически импулс, който се разпространява по листото и стимулира клетките в краищата и средата на капанчето. Има две алтернативни хипотези за ефекта на този импулс. Първата теория е изложена от Е.В.Граве през 1958 г. и обяснява механизма на затваряне на капанчетата с двигателна стимулация чрез предаване на електрически импулс през листата, породен от допира им, вследствие на което протичат процеси, които се наблюдават при предаване на дразнение в нервно-мускулния апарат на животните. Клетките отделят хидроксилни йони, които предизвикват разхлабването и подуването им по осмотичен път, което предизвиква затварянето на капанчето. Според втората хипотеза, веществата, извличани чрез жлезите от телата на насекомите са източник на химичен дразнител, предизвикващ затварянето на капанчетата. Клетките във вътрешния слой на крайната и средна част на листата отделят йони, също и вода в резултат на осмоза, което води до колапс и затварянето на капанчето. Ако жертвата не може да се освободи, тя продължава да стимулира вътрешната повърхност на листата, предизвиквайки увеличаване обема на клетките. Постепенно краищата на листата прилепват плътно, капанчето е затворено и оформя малко стомахче, в което протича процес на храносмилане. Вътрешността на капанчетата е осеяна с малки, червени жлези, отделящи храносмилателни езими. Катализатор са ферменти и мравчена киселина, които се отделят от жлезите по ръба на капанчетата. Храносмилането отнема приблизително десет дни, след което от насекомото остава само празната хитинова обвивка. След това капанчето се отваря и е готово да примамва нови жертви. През целия живот на капанчето в него средно попадат три насекоми. Никога не трябва да се провокира умишлено затваряне на капанчетата, чрез симулиране на хранене – докосване на вътрешността на капанчетата, тъй като това много отслабва растението. Въпреки тези прекрасни обяснения, все още не съм си намерила подходящото четиво, което да ми даде една по-задълбочена представа за механизмите на Е процеси в растенията. Например как в процеса на Е клетките "виждат" цветовете на пчелата, за да се достигне до подобието ѝ. Надявах се за линкове и препратки, защото ровенето е трудоемко, а някой би могъл да знае за подходящи публикации, вместо да се обясняваме с флейм. Както и да е. Порових се, намерих си разни неща, но все още любопитството ми не е задоволено напълно.

Да не пропуснем, че на някои им плащат за дейността. Обективност някаква да вложим

По каква логика реши да изведеш "всичко различно от"? За да се води някакъв спор заради самия спор? Обикновените представители на мижитурката, са тези които се чувстват малки, дребни и незначителни, не могат да изградят собствени критерии за гордост и им е необходим някакъв светъл еволюционен пример, с когото да се чувстват тъждествени. Това в никакъв случай не са всички представители на обществото. За работата на академик Наджаков разбрах от тази тема (не ми е било в приоритетите), нито съм се замисляла, че България си носела името "от както". Което в никъкв случай не ми е пречило да ходя с високо вдигната брадичка, осъзнавайки се като личност, Нито имам каквато и да било нужда да се захранвам батериите с факти като изредените в заглавния постинг. Но очевидно има хора, които изпитват въпиеща нужда да разпространяват и получават на стените си доказателства за величието на националната си принадлежност. Факти, направо смешни количествено на фона на постиженията, с които могат да се гордеят представителите на други страни. Ако един човек се чувства нищожен, неудовлетворен и подтиснат защото неговата страна не е първа в нещо, то би трябвало да се обърне към специалист по душевните терзания. Редовно съм изумена от масовата критичност към обстоятелствата, в които живеят, отправяна от индивиди, които са готови да вложат часове енергия на пейката или в кръчмата, за да оплюват местопребиваването си, вместо да я вложат в метла, четка, пирони и кофичка боя. Точно толкова съм изумена от събирачите на родолюбска статистика, които също не влагат енергията си в метлата, четката, пироните и кофичката с боя от преди малко. Не, че не съм наясно защо се е стигнало до това - мога да напиша дисертация по въпроса. Лошото е, че дори цялата страна да се облепи с плакати относно Ксерокса, Костадинова, Атанасов и т.н. и всяка Нова година наред с минутите да се отброява и колко години страната си пази името, няма да има никъкв ефект върху храченето под път и над път. Факт, в който може би бием всикчи класации - единствената страна в света без ненаплюта плочка, световни рекордьори по слюнкоотделяне. Плюем защото се плюе, ние нищо не преглъщаме, изкарваме всяка мерзост на показ с думи и секрет...Върховен израз на родолюбие и етика към съгражданите! Как да не се възхитим от принадлежнастта си към най-плюещите в света - словестно и буквално!? Жалко, че докато скачаше Стефка не плюеше в унисон с публиката си, за да им пУкаже кои сме.

Не съм забелязала бедните българи да припадат от национална гордост. Нормално. Нито Крисия, нито космическите концерти им плащат сметките и им оправят битието. Впрочем и на децата вече масово им се повръща от Крисия. Защо ли? Но пък днес случайно намерих една сериозна причина да се зарадвам за нещо истинско - през 2013 сме първи по износ на слънчоглед, цели 18%.

Има два начина за осмисляне на националната история. Единият е като оценка на позитивните възможности на средата. Успешните хора са индикаторът за възможностите предоставяни от нея. Примерно акаемик Наджаков --> достатъчно добро образование ---> ΄мотивация ---> креативност. Другият обаче е много, много вреден. Според мен темата е един вид бунт към него. Няма ка да не се съгласим, че редовата мижитурка няма нищо общо с постиженията на академик Наджаков, но кой знае защо се смята за тъждествена и достойна да се нареди до него. Или портаджията от съседния чин се родее с цар Симеон. Хубаво, постиженията са постижения. Чудесно е да можеш да кажеш и пет добри приказки за страната си. В реала обаче не виждам кой знае какви резултати, напротив - общественото падение е масово. Наскоро трябваше да изредя за 30 секунди 10 известни швейцарци и честно казано едва попълних списъка на прима виста, при това със още 30 секунди закъснение. Но ако трябваше да изредя причините швейцарците да са горди със страната си в 30 секунди щях да вкарам 30. От там и нихилизма. За практичните хора няма никакво значение колко сета е праснал онзи ден Григор или че Стефка била скочила. Ми хубаво, нека скача, а Марадона е Аржентинец. Други работи правят живота хубав, съответно и родолюбието става по-адекватно.

Има си обяснение за "парадокса" на лозунгите, който не е нищо ново под слънцето. Проблемът е, че от обяснението се разбира, че подобно подхранване на националната гордост май по-често носи вреда, от колкото полза, предвид естеството на по-голямата част публиката, към която са адресирани.

Ксерокс също не е правилна транскрипция. Ако държим на гръцката трябва да се чете "кси" от ксирография - ксирос (сух) графи (писане).

HOW TO MAKE SENSE OF CONSPIRACY THEORIES © copyright by Rob Ager Dec 2010 http://www.collativelearning.com/conspiracy%20theories%20-%20contents.html Доста съдържателно на първо четене и доста критично към всяка страна, вкл. и към академичната позиция.

Национализъм и нацизъм се отнасят до две различни разбирания. Националисти има във всяка държава и съвсем не е задължително да са "нацисти". Когато говорим за нацизъм, говорим за привържениците на идеологията (или припокриваща се в голяма част) националсоциалистическата партия в Германия. За да наречем някого нацист, трябва пораженията в светогледа му да са доста по-големи от тези на редовия националист. По-задълбочените изследвания върху теориите на конспирацията показва, че някои от тях в голяма степен подхранват национализма. От частното към общото индивидът започва да се чувства застрашен като част от определена класа, етническа принадлежност, дори национална принадлежност. По този въпрос - справка Еко. В това отношение никой не се е постарал толкова упорито и подробно да разкоспирира коспираторите. В случая с този сериал се забелязва силна привързаност към американското и величието му. Вменява се, че са единствените способни да разрешат подобни загадки. Натрапва се флагът, "ние", "нашите възможности" и т.н. Няма спор за косвеното подхранване на някакъв криво разбиран патриотизъм. И типажите с едно единствено изключение са такива - самоуверени, вманиачени и преекпониращи. Всички признаци са на лице. Всякаква връзка може да се търси в създаването му. Ако ми остане време днес ще се поровя от чисто нездраво любопитство. Все нещо ще изкочи

Става дума за детайли от последните му дни, които често подлежат на допълнителна справка и за хора с добра обща култура по предмета - излитали ли са самолети в края на април от Темпелхов, копани ли са тунели до летището, колко км. покрива един самолет по онова време (тук изкачат различни хипотези), свидетелските показания и т.н. Като хоби, някой може да си има трпъка към друг исторически период и да не познава добре подробностите от ВСВ. Може да е изключително начетен по древна история, но не и за такива подробности ог ВСВ. Например аз си имам точно определени периоди, които представаляват интерес за мен и знам доста интересни подробности за тях, но не знаех затворено ли е било летището в онези дни - от продукцията твърдяха, че на 21.04 излитат 8 самолета. Това няма как да го знам - не ми е приоритет, въпреки задоволителните общи познания относно ВСВ. За сметка на това мога да изреждам и на сън юдаистските школи от първи век и да цитирам в детайли интересни (за мен) любопитни факти около тях, както и година по година да преразказвам известното за 1-ви век с всякакви свързани пикантни "дреболийки" за живота през конкретния период. В съседната тема за пропагандтата отворимхме казус - юзери твърдят, че летището е затворено, онези от филма твърдят, че е имало няколко излетели самолета. Казусът увисна във въздуха (мисля, че нямаше конкретено пояснение) и аз не получих окончателен отговор. Ако държа да знам и не ми се смели верният отговор тук и сега, би трябвало сама да си правя справката. Трудоемко (яко ровене до правилния материал) и полезно в личен план единствено ако ВСВ ме занимава до последната подробност, което не е така. Сега не знам мамят ли от екран или са прави поне за този момент от хипотезата - ето как става мазалото в историческата част, дори при необикновения гледач. ******** В случая не съм обикновен гледач, защото съм спец в разпознаването на псевдото (друг е въпросът кое псведо ще порверявам и в кое псевдо намирам наченки на нещо интересно за допълнителни търсения в алтернативна посока). Важен ми е и психопрофилът на убеждаващите. Наблюдавам много внимателно, включително се интересувам от биографиите и намеренията на псевдосътворителите (от всякакъв тип). Всъщност те ме интересуват дори повече от вързалите се на конспиративните теории. Например "Търсене на Хитлер" е екип от националисти. Фанатизмът им извира дори от изражението на лицата. Тези хора в никакъв случай не са читави. Епизод след епизод се разкрива маниканиалност.Това е тема в темата, но право в целта и по късно ще обясня за какво смятам, че става дума между кадрите.

Мен също ме интересуват хората, но мога да ти кажа, че не съм съгласна, че вярват във всичко. Доста дълго време наблюдавам. По-скоро си избират една или няколко, които отговарят на вътрешния им мироглед, на личностните характеристики. Да, зависи и от образовението и/или средата, но според мен много често е в резултат на психически проблеми - неврози, болезнени комплекси и т.н. Самата аз започнах да проявявам интерес към историята доста късно. Истината е, че в по-ранен етап от живота си се вълнувах единствено от кариерата си, която нямаше нищо общо с интересите ми от последните 15 години. В по-ранния етап беше много лесно да се хвана и се бях вързала на някои неща. Ако интересите ми не се бяха променили, то без бой си признавам, че щях да мисля, че тамплиерите и до днес крият някаква важна тайна. И нямаше да имам нито времето, нито желанието да се занимавам да опревергавам прословутия Рен льо Шато. Щях да си живея с привлекателната мисъл, че там рано или късно ще открият кой знае какво. Толкова е лесно да станеш жертва! Обаче, на пук на тях, не успяха да ме зарибят с рептили или кемтрейлс :)))) Мисля, че вярващите в рептилите са хора със серозни психически проблеми - не става дума нито за образовение, нито за ниска интелигентност. Сопред мен да се вярва в подобна идиотщина е достойно за някаква диагноза. Впрочем, важи не само за рептилите.Например не мисля, че душевно здрав човек може да се захване със сатанизъм.

Искам да внеса малка поправка. Някой може да много добре образован за специалността си, да е отличен професионалист, ангажиран с нея и рутинния си живот. Хората нямат време да се образоват за всичко, нито са толкова откачени като мен да се ровят в това или онова. Съответно много лесно могат да бъдат вързани с постановка, подобна на описаната от мен. Представи си следната ситуация, в която хипотетично пак аз ще съм главният герой: "Търсене на Хитлер" в момента се излъчва в събота в 23.00 ч. Случва се тази събота да попадна на него, останалото не ми е привлякло вниманието, виждам някакви хора, които се представят за авторитети, ловци на глави, барети и твърдят, че имат факти и доказателства, че може да е оцелял. Играя ролята на обикновен човек, който проявява някакво любопитства към нови "факти". Почти не съм имала време да се запозная с "качеството" на съответния канал. Виждам продукция, представят ми се за специалисти рутинният ми живот не ми е позволил да съм специалст по отсяването на психопрофили. Не съм гледала предишните епизоди, не съм си изградила представа за кастинга, просто заглеждаме нещо за 30-40 мин. колкото да ми се доспи. Видяното ме впечатлява, те напълно успяват да ме убедят в истинността на постановката, не съм достатъчно наблюдателна към "доказателствата" показвани за секунди - време достатъчно за да видя това, върху което ми обръщат внимание, но недостатъчно за да видя разликите в последващата екранизация. Оставам с впечатлението, че за толкова време, толкова може да се покаже и естествено се доверявам на видяното. Кажи ми кой е застрахован от това? Аз, ти, няколко човека тук...Останалите? И в никакъв случай не можем да твърдим, че хората са длъжни непрекъснато да се образоват, за да не ги лъжат. Да, разбирам те, прав си по същество - това в момента е единствената застраховка. Но ако го караме по този начин, няма да ни остане време да си вършим дори ежедневните задачи.Защото вече стана така, че не можем да се предпазим от информационния боклук. Той прелива от екрана, от медиите, от форумите, по масите... Представи си как аз неинформираната след няколко дни съм на някакво събиране, разговорът си тече и в някакъв момент става удобно да споделя видяното. Мога да се басирам, че до тази вечер и вие масово не знаехте никакви подробности за тези имоти в Аржентина (не, че бихте се хванали, но не знаехте детайли). Ето така и някои от хората на събирането да не вярват в оцеляването на Хитлер, със сладкодумен преразказ бих могла поне да им вменя, че в Аржентина се случват някакви много потайни неща. И лавината на дезинформацията повлича, ли повлича. Хората нямат време, дори не е от образованието. И те точно на това разчитат. За мен проблемът е, че няма кой да ги спре. Хванали са ги в очебодеща измама (както аз в случая) - докладване, кратко разследване и моментално спиране от екран поради въвеждане в заблуда.