
Щекн Ичр
Потребител-
Брой отговори
531 -
Регистрация
-
Последен вход
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Щекн Ичр
-
Тук става въпрос не за хуни, а за племената Цзе - късни алтаизирани европеиди в Синцзян! Въпросното "стихче" е китайско предаване на една фраза в езика на "цзе" (тогавашното произношение във Вейската епоха е било не цзе а кят, кяс (каси - населението около Турфан)! Изречението е (秀支 替 戾 岡) Сючжи тилиган (僕 谷 劬 禿 當) Пугу цюйтудан. siu'-cie thei'-lei'/ let-kang bok-kuk/yok giou-thuk-tang, или “süčži tiligan Pugu czüytudan” което се превеждаот древнотюркски süčži - войска (самата тюркса дума sü – войска е от китайски произход: 師 - в ханския период śjāj, тански и средновековен период śyj, съвр.форма shi – войска), tiligan – влача, предвижвам (стара тохарска дума тохарски (а,б) täl, прототох.*täl - влача, нося), Pugu – титла (бег), czüytudan – хванете. Преводът даден в китайския документ е: Вкарайте войските хванете Лю Яо (въпр. пугу, враг на Ши Ле). Рамстед транскрибира текста така “sükä taligan, bügüg titan” – Иди на война и плени пугу (бюгю – бег, бега, думата е исконно алтайска проникнала и в китайски *beqi/begi с първон.зн. силен, здрав). Или по времето на Ши Ле тази част от “цзе” от която е неговата войска е говорела вече на езика на хуните (пратюркски). (ВТ-МИКНК-Ц,стр.8/В.Таскин, Материалы по истории кочевнических народов Китая - Цзе)
-
Хунну 匈奴 , съвр.произношение на името е Xiōngnú – Хунну/Сюнну, първият знак е 匈, съвр.пр.: xiōng (сюн), в древнокитайски sŋoŋ, в Ханската епоха ŋoŋ, ранно средновековие (Вей, Сун, Тан) hoŋ, късно среднов. xöuŋ, зн.: гръд, втор.зн: викам, крещя. Вторият знак е 奴, съвр.пр.: nú, в древнокитайски и епохата Хан nhā, ранно средновековие nhō, късно среднов. no, зн.: роб. Затова смислово хунну се наричат още в китайските хроники “злите роби”. Но в интересуващия ни период на древността и династията Хан, названието се е произнасяло sŋoŋnhā (снгонгнха, шунха), ŋoŋnhā (нгонгха). Възможно е те да са народа Цаону 曹奴 – древнокит.пр.: dzūnhā, споменат в древнокитайският източник “Му Тянзи Чжуан” (Пътуването на Му Синът на Небото). Според Сима Цян те са част от варварите Чунвей (淳維), и произлизат от Чунвей който е син на последния император от династията Ся – Цзие. (Jie 桀 (древно пр.: g(h)rat, зн.: жесток, тиранини, храбрец.) Знакът 淳, съвр.ф-ма: chún, в древнокитайски d(h)ur, в Ханската епоха d(h)un, среднов.период dz(h)un, dzwin, зн.: чист, верен, предан. Вторият знак е 維, съвр.ф-ма: wéi, древнокитайски wij, Хански период wjəj, среднов. źwïj, jwi, зн.: свързвам, съхранявам. Или в интересуващага ни епоха, името се е произнасяло d(h)urwij, d(h)unwjəj. Възможно е Цанону и Чжунвей, съотв. dzūnhā и d(h)unwjəj да са два варианта на един етноним. Според Чжан Иен, коментатор на китайските хроники, живял в 8 в. и написал Суин (Suoyin) – “Ръководство за тълкуване на скритите значения”, пише: “В епохата Цин (221-206 г.пр.н.е. ) Чунвей (淳維), избягали към северната граница. След стандартизирането на китайските йероглифи, през епохата Цин, Чунвей (淳維) излиза от употреба, и се заменя със стандартините символи (匈奴) или Хунну”. Както се вижда, самоназванието на Хунну е било “дзуна”, “дзунха” или “нгунха”. Вероятното обяснение намираме в древномонголски dzon, бурятски zon, якутски djon, тувински, шорски, сагайски čon, алтайски тюрки jon, евенски ngōnmin – народ, хора, население, община, страна, чувашки şыn – човек. Уралски паралел във фински kansa - народ, хора.) (за спарвка:Database query to Chinese characters: http://starling.rinet.ru/cgi-bin/query.cgi?root=config&morpho=0&basename=\data\china\bigchina Както и Этимолог.сл.чувашкого яз. (на сайта "Монумента Алтаика") ---------------- Или известните ни хунну по които се прехласват много търсачи на прабългарска даревност, са алтайски народ и самоназванието им е било дзуна, нгуна, а зн.: хора,народ. Това вече поставя под съмнение идентичността с Атиловите Хуни. --------------------- Тъй като китайските йероглифи не излизат при публикуването на поста, вж. прикр.файл. Хунну.doc
-
http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/DVETE_BULGARII.png http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/DZIAKAN_SUGAN.gif http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BALGARI_V_KAVKAZ.PNG
-
Земеделието при прабългарите е доста нагласенческа геория пробутвана от Петър Добрев. Като контраотговор - историята показва че уседналите и земеделски народи не мигрират, докато предмино скотовъдните общества са способни на дълги миграции. Индоевропейците когато се резселват из Евразия са скотовъдци, а не земеделци. Обяснението е ясно, нивата не можеш да вземеш със себе си, докато стадато можеш! Смятам че до идването на балканите (пра)българите са предимно скотовъднаобщност, като скотовъдството е било с основен принос в стопанството им, а земеделието е било вторично.
-
Кучетата си лаят....кервана си върви... и така до второ пришествие! Не обичам празнодумното филосовстване! Розетката е предмет изобразяващ седемте светила, всяко от които покровителства ден от седмицата. Това е предмет за предсказания, някакви ритуали и пр. жречески практики! За афганистанските предмети - откъде сте сигурни че в празните гнезда не е имало някакви инкрустации върху скъпоценни камъни! Иначе няма никакъв смисъл. За Индийската звезда, обърнете се към И.Т.Иванов, мисля че беше публикувал нещо в Авитохол по въпроса преди години.
-
---------------- Ами че древните българи, или прабългари, наречи ги както искаш, принадлежат към нея! Това е общото!
-
----- ..................... .........................бел.мод. Нали си чувал за памиро-ферганската раса или раса на Средноазиатското междуречие и нейните характеристики! По-широките скули и брахикранията се смятат за монголоидни белези. Плюс това вида въстановката, не бих казъл че носът не бил добре изпъкнал - напротив прав и остър, а не чип монголски! Все пак Бояр не е антрополог, а инженер-нефтодобивник!
-
Не виждам защо продължавате да упорствате и да пишете глупости, печати, ала-бала, тюркско писмо и пр. Логиката на Розетката е пределно ясно. Това са седемте светила, отразявящи седемте дни от седмицата, разположени са така, че срещу понеделника, деня на Луната и вторника и т.н. Има ясна логика в подредбата на знаците, както и в етимологията на названията, разчетени с помощта на донско-кубанското писмо. По въпроса са писали П.Добрев, И.Иванов и обобщаващо Ж.Войников. Който иска да прочете ще го резбере, който не ще...., да върви на.... и да продължава да си фантазира глупости! Въпросът с Розетката е решен - предмен за предсказания. Подобни розетки са използвани в Индия, със същото разположение на знаците на светилата. Анадънмуу!
-
Татарските глупости са ми ясни: хуни-болгари, Атила и ала-бала. Заселването на българите е едва по времето на лангобардите! Виждал съм и въстановка на въпросната българка - типична европеидка с остър нос. Вижте в сайта на моя приятел Бояр от Татарстан, който не страда от пантюркистки предразсъдъци: https://sites.google.com/site/destesaviran/home/potomki-hunnu-di-i-vostocnyh-sarmat в по-долната част на страницата, от ляво. "Слева реконструированный облик булгарской женщины из могильника г. Болгар Италии. Лицо высокое, широкое и уплощенное. Нос слабо выступающий, переносье невысокое. Глаза небольшие, но лишенные раскосости. ..." Вижте и цялата работа на Александър Бояр, която е цяла книга, при това интересна...
-
--------------------------------- Напротив хотаносакския език и езикът на Крорайна гъмжат от тохаризими!
-
Кои граници на България. Вознесенска и Перещепина са извън Кубратова България и извън Аспарухова България. Возносенска и Перещепина са поредния патриотарски мит съчинен от соц.историческата наука! Перещепина е косвено свързна с българите, защото съдържа съкровището на Кан Кубрат, кой и как го е закопал там и защо не е успял да се върне и да си го пребере и друг въпрос. Но погребения няма и на двете места. А Возносенска няма абсолютно никаква връзка с българите, дори и косвена. Както твърде спорен е въпроса за изцяло българската принадлежност на Наги-Сент Миклошкото съкровище, или подобното му от Врап! -------------------- Източна граница на ПБД: р.Прут-р.Бик-р.Днестър. Фантастиките на Коледаров до Днепър са нереални. При условие че центъра на Кубратовата д-ва е горното и средно поречие на Кубан, Перещепина хич не се вързва за неговото мнимо погребение.
-
---------------- В БЕР приятелю, думата си е добре обяснена - гръцка заемка. Но вижте диал.форма на пирон "Шейка" (Хасковско). В кумански šege – гвоздей. В чувашки šejka – гвоздей, еднозначно с български. В угрофинските езици, във фински sänki, лапландски saggē, марийски šäŋge, šäŋγэ – гвоздей. Чувашкият парарлел ти дава сигурен прабългарски произход.
-
................... ,,,,,,,,,,,,, има я при юечжите в Бактрия, "сихоу" е китайската транскрипция на явуга, На кушатобактрийски се предава като yavugo “явуго”. Известна ни от монети на Куджала Кадфиз открити в индийския гр.Таксила. Вероятно произлиза от тохарското wayauka – лидер, водач. Трябва да посочим че тюркското yabγ(u) означава точно същото – лидер, водач.) !
-
---------------------------- ........ - бел.мод.. Как тази хаплогрупа R1b ще произлиза от Синдзян, след като най-често се среща в Западна Европа (картинка в Уикипедия)? Ами много просто е .............., има миграции на древноиндоевропейско население от Европа към Минусинск и Синцзян (....)
-
---------------- И ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЪЧЕТАВАШ ПОЗНАНИЯ С ГРУБОСТИ! СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ ЩЕ ИМА ПОСЛЕДИЦИ. Какво е това нещо, образовани и знаещи хора да пишат такива работи! Виж хетското и лувийско asi, assija, assemi – обичан, assu – хубав, добър, assa – доброта, тракийското asni – свят, почитан. В осетински æss – истина, правда. В санскрит asāi – сит, добър, assanna – свиден, скъп, близък, āsāāna – богат, господар, староиндийски īśāná – владетел, господар, съвр.персийски āš – продоволствие, в авестийски isuuan – богат, способен, силен. Така че не скачай толкова, думата може да си е напълно тохарска, предвид и хотаноскаския паралел. Речникът на Адамс е пълен с етимологични недоразумения.
-
Правилно Перкуне, предците на тохарите минав по севрения горси път, от фатяновската к-ра до минусинск и посела на юг, през джунгарската врата, към Кансу, съвр.Сев.китай и Таримския басеин. Специално за осетниския език, вероятно не става дума за контакт, а за субстрат, най-древен тохарски субстрат. Ядрото от което произлизат осетините (аси, асиани, усуни) в началото преди голямата миграция са били тохароезични (показтва го и името им, в тохарски "асан, асанке" - благороден, правдив, справедлив и т.н.), китайска транскрипция на името усун в Ханската епоха е "Аесуен". Кушанобактрийския който се явява езика на Кушанската д-ва, показва най-големи паралел с хотаносакския, т.е. имаме тясно съжителство на изт.ирански и тохарски! Самите юечжи, всъщност са се самонаричали "арси"!
-
-------------------- Абе хора, нямая разширяване, има пълен разгром и стихийно бягство, от Кавказ (Балкария, където е Конската планина) до Дунав, бягство и спасение, даже и хазната са закопали набързо до Перещепина, явно притиснати от хазарите. Това тук на Балканите е нещо ново. Аналогично правят и маджарите в Панония през 9 в.