sir

Въпросът не е дали е възможно, а кому е нужно. Но хайде, след като явно си го разгадал вече този паметник, да ти задам един въпрос. Крум умира на 13 април 814. Кога сяда на трона Муртаг?

Само Телериг липсваше досега в обсъждането на Именника.

Ако визираш календарите с нага вместо дракон, там обяснението е елементарно - това е индийско влияние. Може да има и други, но трябва да се провери специално, а не да се взима директно от уикипедия, тъй като там е пълно с неверни неща като например това, че в монголския календар вместо дракон имало крокодил.

Местоимението "има" теоретично би могло да има място тук, ако липсваше "ему". Само че последното не липсва. И изречението се превръща в пълна нелепица от граматическа и смислова гледна точка. Москов тук е напълно прав да го отхвърля категорично. Защо "имен", а не "има" - ами, защото при преписване някой да обърка Ѧ и да го запише като А е по-лесно, отколкото обратното. Това чисто технически погледнато. От лингвистична гледна точка аргументите вече ги коментирахме по-горе, те са именно на Прицак: думата имник от Багренородни и думата "имне" от марийския език със значение "кон" и с неизвестен произход, но според Прицак, естествено, с чувашки/волжкобългарски. Съществува и друго мнение: че правилното е "има" и обозначава годината на козата.

Ами не. То си има "уотър шегор" - suv sıgırı. Воден бивол. Не кон, не коза, не хипопотам. Но ако искаш да кажеш, че в календара може да е имало година на вола (шегор) и отделно година примерно на водния бивол или на бизона (именшегор) - предполагам, че теоретично е възможно. Не мисля, че някъде има такава разновидност на календара с две толкова сходни животни, но нашите праболгари нали са много древни и уникални, та що не.

Въпросът обаче не беше за имен и шегор, а за именшегор. Ако такава дума е съществувала, то със сигурност на някой език е значела нещо. Може условно да го наречем този език аварски, след като не ти харесва да е на прабългарски. Т.е. аварите са имали в езика си тюркската дума шегор със значение "говедо" и когато за пръв път видели кон, добавили към думата шегор някаква дума имен от някакъв друг език (понеже в тюркския подходяща дума няма), получили "еди какво си говедо" и така кръстили коня.

Наброявам само четири корекции и две добавки. Прилично.

Багренородни.

Йончев ги е писал какви са. От 7 на 6, което е обяснимо и палеографски. От там нататък смятайте.

Не. Аргументът е хапаксът имник, за който такова значение не е дадено никъде, но разните Прицаковци и Московци го приемат за коректното изписване, а миник - за грешка. А почти сигурно е точно обратното, тъй като за разлика от случаите, които разискваме тук, μη и ημ не представлява проблем да се объркат и съответно имник е еднократна грешка. Другият аргумент е марийското имне "кон", което е с неизвестен произход, но в тази хипотеза му се залепва етикета чувашка заемка.

Абе няма никакво значение дали думата е от езика на българите, на аварите или на анунаките. Все за някой от тях ще важи това, че са дали име на коня "еди какво си говедо".

Точно така. Откъдето и корекциите в годините на Винех, за да се избегне това.

Естествено. Гърците, които имат дума за кон още от преди да знаят, че са гърци, преди хиляди години в степите, пристигат на друго място и срещат ново за тях животно, което оприличават на известния им вече кон. Иначе казано българите не знаели какво е кон и като го видели за пръв път го нарекли, как беше, "ездитно говедо". Или "еднокопитно говедо" може би? И да, sıgır значи именно говедо, а не добиче, нито пък бозайник. Дай още нещо да се посмеем.

Не твърдя, че именшегор няма как да е кон. Твърдя, че няма как изобщо да съществува такава дума, която привидно да съдържа като компонент думата "шегор" със значение говедо и в същото време да означава някакъв друг вид животно, било то кон, тигър или кукумявка, но особено пък кон. Това на първо място ще рече, че българите или тези, от които хипотетично са заели календара, са нямали специална дума за кон, а са наричали коня "еди какво си говедо". Да не говорим пък на какъв език би било това, защото определено не е и не може да бъде на тюркски. Нито пък на ирански и изобщо на какъвто и да било индоевропейски. Въобще има ли такъв език някъде, поне типологично да можем да кажем "ето, има го при патагонците, значи е възможно"? Съмнява ме и без да съм проверявал. Всичко това е тежък абсурд, който противоречи не на сметки и хронологии, а на здравия разум. Всичко останало, което съм писал, може и да се сложи в графата хвърлени в пространството хрумки, но по този конкретен въпрос мърдане няма. И всякакви корекции, които се съобразят с позицията на тази измислена дума, са преливане от пусто в празно. С това приключвам участието си в темата, поне засега, тъй като не виждам никакви изгледи за сближаване на позициите по редица въпроси.

Такова "мнение" може да бъде дело само на пълен дебил.