sir

Това, че Левски се бил подвел, е, естествено, абсурдно. И причината е елементарна: Ако действително поп Кръстю е писал писмото, но Левски се е подвел и си е помислил, че го е писал Марин Поплуканов, то следователно Левски в отговора си говори именно за Марин Поплуканов като за "председателя ви". От което следва, че именно Марин Поплуканов обвинява в присвояване на комитетски пари, а не поп Кръстю. Сиреч, цялата теза на Гербов чисто логически издиша. Освен ако, разбира се, не приемем, че Левски се е "подвел" поне още веднъж - когато си е кореспондирал с въпросния председател по повод парите. След което и да е забравил, че се е подвел, за да може да се подведе отново. Но това, че Гербов защитава някои, нека го кажем така, екзотични хипотези по дадени теми (не само по темата Левски), не означава, че всичко, което е писал, е манипулации. Конкретно за Грую например въпросите остават да висят. Катарзис а ла Пеевски ли е преживял в рамките на три седмици или нещо друго не е съвсем в ред?

Към Incorrectus и Borova gora, че от телефона ме мързи да вмъквам множество цитати: Аз също нямах съмнение, че Марин Поплуканов е председател на комитета и че поп Кръстю никога не е бил такъв. И че Марин е писал писмото от 7 октомври, че той си е присвоил комитетски пари и т.н. Но след по-внимателен прочит на цитираните от Гербов документи вече имам. Поне по отношение на някои неща. Хайде, спомените на Христо Иванов Големия можем да ги обявим за недостоверни. Не е член на Ловешкия комитет, не е наясно с точната ситуация, объркал се е, станал е жертва на същите доноси за Кръстю както примерно и Каравелов. И т.н., и т.н. За Тодор Луканов можем да използваме дори още по-желязна логика: едното му твърдение е фактологически невярно, следователно може и другото да е. Какво обаче правим с писмото на Левски до Каравелов от 16 септември? В него Грую е описан като абсолютната противоположност на човека, писал писмото от 7 октомври. Грую от 16 септември е страхливец и тотален паникьор, който пише на Левски да не идва в града му и нарежда да се унищожават комитетски документи. Човекът от 7 октомври е не човек, а желязо - пише на Левски да дойде в Ловеч и цветущо обвинява останалите членове в страхливост. При което имаме точно 2 (две) възможни обяснения: 1. Грую не е Марин Поплуканов. 2. Марин в рамките на три седмици е претърпял пълна метаморфоза. Катарзис по модерному. Всъщност има и трето обяснение: Левски лъже Каравелов.

Теоретично е възможно да е и по-рано, а Общи да не е в течение, което не би било чак толкова учудващо. Проблемът по-скоро произтича от факта, че и турците очевидно не знаят, което вече буди леко недоумение - каква би била причината Марин или който и да е от останалите задържани (особено например поп Лукан) да не им каже, че председателят е всъщност поп Кръстю. Ако пък е по-късно, т.е. след ареста на Марин, то е съвсем естествено Общи да не знае. В такъв случай Марин, Пъшков, поп Лукан също няма как да знаят, възможно е и Величка Хашнова все още да не знае, когато е на свиждане при брат си. Такъв сценарий би се вписал в казаното от Христо Иванов Големия за "попа (председателя) на комитета, който беше избран от ловчалии" - тълкуваме го като "избран след ареста на Марин Поплуканов". Друг въпрос кои са тези ловчалии, които са го избрали, при положение че пак според Големия някакви други, очевидно също ловчалии, пък напомнили на Левски, че попът е "явен шпионин". Т.е в тази хипотеза имаме определен период на така да се каже "междуцарствие", т.е. няма председател; в даден момент част от комитетските членове си избират поп Кръстю, а други (Луканови/Хашнови?) очевидно не са съгласни и го набеждават за шпионин пред Левски. Проблемът поне от моя гледна точка се състои в това, че във всеки от тези хипотетични сценарии така и не става ясно кой е председател на 7 октомври или хайде да перифразирам - кой пише писмото от 7 октомври и в качеството си на какъв. Ако приемем, че Левски е наясно със ситуацията в комитета, то следва, че авторът на това писмо е председател на 7 октомври и си остава такъв и към 12 декември. Това е все същият човек, който му е писал да дойде в Ловеч, който обвинява останалите в страхливост и който така между другото си е присвоил комитетски пари и тънко-тънко е заплашен от Левски с Устава. Единствената ми питанка си остава защо не е споменат никъде поименно, при положение че други са споменати - Никола Сирков, Анастас Попхинов, Драсов, Пъшков и т.н.

Ами издирвате проф. Добрев и той може да даде по-съвременни преводи. Впрочем, споменатият в книгата с новите документи проф. Иван Добрев трябва да е именно той, тъй като не вярвам да има и друг специалист по турски у нас, който се казва Иван Добрев, нито пък, че това може да е славистът проф. Иван Добрев. Значи човекът най-после е решил да се занимае с неща, от които наистина разбира, за което браво.

Ами в този случай, за да работи очертаната по-горе схема, трябва да приемем, че Общи или изобщо не е наясно кой е председател на комитета, или пък междувременно поп Кръстю е бил избран за председател на мястото на Марин, а Общи не знае за това. Кога обаче ще е това "междувременно", щом като Левски еднозначно припознава автора на писмото от 7 октомври за председател?

В контекст обаче може да се тълкува и по друг начин: Понеже е бил твърде хитър и лукав, а същевременно известен по своята храброст, когато се разтуриха комитетските гнезда, той не можа да бъде заловен. След като обаче неговият портрет се разпрати и неговото преследване и търсене не спря, най-сетне чрез усърдието и посредничеството на ловчанския каймакам, той биде настигнат в село Какрина, Ловчанско, нападнат и заловен, след което беше докаран в София и подложен на подробно и всестранно разследване. Т.е. дълго време не са успели да го заловят, но са продължили да го търсят и да вървят по следите му и най-накрая са го хванали (буквално: настигнали) в Къкрина. Да, на български такъв изказ звучи куцо и думата "настигнат" действително предполага, че е бил гонен конкретно в този случай - от Ловеч до Къкрина; което е и един от аргументите, които съм виждал и в тази тема, в подкрепа на тезата, че турските власти в Ловеч предварително знаели, че пращат потеря за Левски. Но на английски например не би било така, глаголът catch up with може да се използва и се използва именно в такъв контекст. Та затова трябва да се види каква точно дума седи в оригинала и да се проверят значенията и употребата й в османотурски.

Виждам, че тежката артилерия познавачи вкупом сте решили, че се отказвате повече да пишете по темата, което е жалко, тъй като в този форум към днешна дата други приближаващи се до определението "научни" дискусии практически не са останали. Но понеже мен напоследък ми е все по-интересна тази тематика, аз като лаик ще напиша още някои работи, пък ако и да е "въртене в кръг". Първо по въпроса, за който Гербов ни препраща към стр. 22 от темата. Там действително са цитирани документи, които навяват сериозно съмнение по отношение на това кой е председателят, който пише до Левски на 7 октомври и когото Левски нееднократно споменава в писмото от 12 декември (но не го назовава поименно). На първо място - писмото на Левски до Каравелов от 16 септември, в което Левски обвинява "Грую" - който би трябвало да е Марин Поплуканов (освен ако псевдонимът не се ползва и от други, но това не мога да кажа дали е така) - в страхопъзльовщина, тък като му писал да не идва в Ловеч и бил казал да се изхвърлят комитетски книжа в клозета. Сиреч, човекът, писал писмото до Левски от 7 октомври и канещ го да дойде в Ловеч, не ще да е същият като въпросния Грую, а точно напротив - следва Грую да е един от тези всичките, които "се изплашили от една тупурдия". Алтернативно, в рамките на около месец Грую си е сменил позицията на 180 градуса. Христо Иванов Големия пише за "попа (председателя) на комитета" и за това, че Левски му писал "едно писмо пространно и му искал сметката и всичките писма които биле в него и колкото пари е събрал от заминуването му ". Е, писмото от 12 декември верно си е доста пространно. Дребният проблем е, че както казах и по-горе, Левски в това писмо не се обръща към председателя, а в множествено число към членовете на комитета. И от членовете на комитета иска сметка, а не лично и само от председателя. Или накратко казано: една личност и от свое име пише на Левски на 7 октомври, а на 12 декември Левски формално отговаря уж на него, но в действително на цяло множество от хора, а въпросната личност я нарича "председателя ви", но без да я спомене по име. В добавка Тодор Луканов пък казал, че поп Кръстю бил пратил писмо до Левски, че бил потребен. Сиреч, директно сочи за автор на писмото от 7 октомври поп Кръстю, защото просто няма какво друго писмо да се визира. Казва обаче и че комитетът не успял да пише на Левски - как да не е успял, при положение че очевидно е пратил поне още едно писмо до Левски (айде да приемем, че наистина е само още едно - това за подхвърлените писма). Всичко това пък е в рязко противоречие с казаното от Никола Сирков, което обсъждахме по-горе. Както с това, че председателят и подпредседателят са арестувани, т.е. Марин и Пъшков, така и с това, че поп Кръстю е изрично посочен само като касиер и още по-изрично е посочено, че е предал на Левски да не идва в Ловеч, при това два пъти (веднъж по самия Сирков и веднъж по отец Давид, като за второто Сирков цитира самия Левски). Тази схема може да се нагласи да работи без засечки единствено с предварителното условие Никола Сирков да лъже. Само в такъв случай е възможно някак да се напаснат нещата. И не, хипотези, в които поп Кръстю се представя за Марин в писмото от 7 октомври, че умишлено заблуждава Левски и тем подобни не работят - в такъв случай би излязло, че Христо Големия е наясно със заблудата и е едва ли не съучастник на поп Кръстю; казаното от Тодор Луканов пък изобщо не може да се напасне с такива хипотези, тъй като според него целият комитет знае, че попът е писал писмо на Левски. Следва продължение.

Ами писмото просто не е отговор до него. Затова и навсякъде Левски използва множествено число (а не "учтива форма", както съм виждал да твърдят някои). И ако човек го прочете по-внимателно, няма да научи нито името на председателя, нито факта, че вече е арестуван.

Грешката е моя, благодаря за уточнението. Прочетох го писмото, но не ми става ясно Левски само за него писмо ли говори или има и друго, от други хора. От контекста на отговора на Левски би следвало да има всъщност две писма - едно от Марин Поплуканов и едно от другите. Или пък, да кажем така, едно писмо в две части, т.е. в един плик. Има ли друго писмо? А другото (третото?) писмо, което току било пристигнало и в което се говори за подхвърлените писма, то къде е? п.п. И още нещо. Да, Марин още не е арестуван, когато е писано писмото от 7 октомври, но на 12 декември - когато Левски пише отговора уж на това писмо - вече е.

Да, но ето въпрос: доколко може да се вярва на казаното от Сирков постфактум? Ако не се лъжа, пред Матей Преображенски, който минава за доверен човек на Левски. Какво да му каже? "Ние го предадохме"? Или "ние нищо не му казахме за обстановката"? Защо например жена му, години по-късно, говори други неща? На чии спомени може да се вярва повече? И други въпроси, не по-малко важни. Защо Сирков не му казва всичко това по-рано, когато му носи писмата? Те не са ли си говорили тогава? Левски нали е прочел какво пише във въпросните писма. Едни хора от комитета му казват да не идва, понеже е опасно, а в същото време "председателят" му казва да дойде. Не го ли пита тогава как седят нещата? Този разговор, в който Левски все го разпитвал, а Сирков все отговарял, не е ли далеч по-логично да се е случил именно тогава, а не чак когато Левски пристига у тях? Той тогава и да го разпитва, и да не го разпитва, все тая - вече се е е набутал. А като прочетем пък писмото на Левски, то нещата изглеждат по още по-странен начин. Така излиза, че Левски се доверява на мнението на въпросния председател и дори се солидаризира с него в обвиненията му към другите членове, че са страхливци. Аз това по друг начин не мога да го тълкувам, но нямам против да видя и алтернативно четене: А мнението на председателя Ви във Вашето [същото] писмо е да дойда, та да видим какво трябва да се върши, защото, според както ви виждал, от Вашите кожи цървули не ставали. И всичко това произхожда от страха Ви. По думите на председателя Ви отправих се до дойда в града Ви и се срещна веднъж за всякога с някой и друг, защото и времето е вече твърде късо, та не можем да прехождаме повече пъти. Ако вярваме на спомените на Сирков, то председателят очевидно не е поп Кръстю, който едно, че е посочен като касиер, и второ - че бил предал на Левски да не идва в Ловеч. А кой тогава е? Марин Поплуканов от ареста ли кани Левски в Ловеч? И откъде-накъде Левски ще се доверява на него, а не на очевидно всички останали, които му казват да не идва? Ако вярваме на спомените на Сирков, то поп Кръстю практически му е казал (на Левски), че цялата структура е компрометирана - съветът да стои в Тракия или да бяга в Сърбия нищо друго не може да означава. Защо Левски не му вярва, нали уж според Сирков (а и според доста хора в тази тема) поп Кръстю бил верен човек, а според брата на Левски "няма вина"?

Точно това визирам и аз. Няма нужда, а и няма как Никола Сирков да знае пълната картина. То нея, както установхме, не я знае дори Мазхар паша. Няма как да знае, че от три месеца има височайшата чест името му да е известно лично на великия везир. Нито пък може да знае, че същото важи и за Христо Луканов и Христо Цонев Латинеца, които са част от неговия (не на Луканови, на поп Кръстю или на Христо Иванов Големия) план за безопасно извеждане на Левски от града. Но нима не знае, че къщата му е била обискирана и че е под наблюдение? Дори и да е така, както Ресавски пише, че всеки в Ловешкия комитет към онзи момент вече мисли единствено за това как да спаси себе си, то ако Сирков беше и той в тази категория, за чий му трябва изобщо да приема Левски в дома си, вместо около две седмици по-рано - когато се виждат лично - да му каже "тука всичко пропадна, всеки гледа да спаси себе си, недей идва"? Алтернативата е ясна каква е: Никола Сирков знае как седят нещата, но или не съобщава на Левски, или го лъже, че всичко е отшумяло. След което му скроява този невероятен план за излизане от града - пак повтарям, той лично, а не някой от другите по-видни заподозрени в предателство - с участието на отбор юнаци, известни на властите.

Би го накарало да отиде другаде, ако знаеше, че Латинеца е известен на властите. Да, но откъде да знае? Към него момент знае единствено този, който преди месеци го е издал на властите като Христо Цони. Освен това по нищо не личи Левски да знае нещо конкретно за наблюдавани къщи. Знае, че като цяло обстановката е напрегната, има арестувани, останалите ги е страх. Но конкретика очевидно не знае, иначе за чий ще нарежда документацията да се праща у Сиркови, че на всичкото отгоре и да известява комитета, че ще мине от там да си я прибере? Уви, за мен лично е съвсем очевидно, че Левски не е бил наясно с мащаба на опасността и с това колко много знаят турските власти именно за Ловеч и комитета там. п.п. Впрочем, известен на властите комитетски член е и Никола Сирков (отделен въпрос дали той е "Никола" в доклада или е Цвятков, но в случая е все тая, тъй като и двамата са пряко замесени), известен на властите комитетски член е и Христо Луканов. Левски у първия отсяда, а вторият при заминаването му го съпровожда известно време (проверява за засади или какво беше точно там). И накрая се забива в ханчето на трети известен на властите комитетски член. Та, колко да е бил наясно Левски с обстановката?

Може да има и сто други ханчета, но има едно-единствено, което се държи от известен на властите член на комитета - Цристо Цони, известен им от около четири месеца по мои изчисления.

Според мен важното за него е било да препрати информацията към Цариград. Затова и не се е бавил особено с пращането на доклада. Ето какво са писали в коментарната част на книгата авторите й и по-конкретно в случая Орлин Събев (удебеленото - мое): Особено интересен е док. 3 – доклад от управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша (1872–1873) до великия везир Мидхат паша (юли–октомври 1872) от 16/28 септември 1872 г. Още в процеса на превод на този текст проф. Пламен Митев подчерта изключителното му значение, защото документът по категоричен начин показва, че към този момент османските власти вече са разполагали с много подробна (очевидно разузнавателна и агентурна информация) за дейността на революционната организация във вътрешността на страната, по‐точно на територията на Дунавския вилает, за учредяването по инициатива на Васил Левски на Вътрешен централен революционен комитет в Ловеч и на свързаните с него комитети в Севлиево, Плевен, Търново, Габрово, Орхание (дн. Ботевград), Троян, Тетевен, Гложене, Етрополе и Видраре. В доклада са посочени с голяма точност и имената на коми‐тетски дейци. Това може би е най‐ранният османски документ, в който името на Левски не само се споменава, но се посочва и неговата водеща организационна роля в съзаклятието. Аз обаче имам съмнения в коректността на удебеленото от мен. В другите документи в книгата и по-конкретно в документ 2 - изложение от великия везир (Махмуд Недим паша, предшественикът на Мидхат паша на поста) до султана от 11/23 януари 1872г. - наистина в прав текст пише, че били получени "разузнавателни сведения" за създаването на революционен комитет във Влашко и Молдова. Но смятам, че именно до това се и ограничават "разузнавателните" им сведения до към лятото на 1872г.: до знанието за съществуването и дейността на БРЦК в Букурещ. С това са наясно и Хамди паша, и самият Мидхат паша, видно от текстовете на доклада на първия и на отговора на втория. Новият момент и за двамата, а и въобще за османските власти, е, че тази дейност не се ограничава до "печатни издания" и не е "позатихнала", както пише Мидхат паша, а напротив - оказва се далеч по-мащабна от предполаганото дотогава: структури на територията на Империята (а не само сред емигрантските среди), убийства, събиране на средства, трафик на оръжия. Това, че не са били наясно с мащаба и въобще със случващото се, е пределно ясно и от любопитния момент в доклада на Хамди паша, според който изграждането на комитетската мрежа било започнало "преди два и половина - три месеца", което знаем, че е много далече от реалността. И тъй, въпрос: къде е била тази разузнавателна и агентурна мрежа и каква точно работа е свършила извън това да следи какво печата Каравелов в Букурещ? Ами според мен такава мрежа няма или, хайде, не, че няма, но определено не е била особено ефективна. Той впрочем и самият Хамди паша си го казва в прав текст: тепърва ще се назначава секретен служител, един брой, някой си Зия ефенди, който знаел български. И изводът, ако е вярна така описаната дотук ситуация, се самоналага: информацията в доклада на Хамди паша или поне значителна част от нея е резултат на донос от вътрешен човек от ВРО, по всяка вероятност от Ловешкия комитет, някъде след убийството на Стойчо Гиргинов, т.е. от втората половина на август - началото на септември 1872г. Сериозни мерки започват се предприемат едва след това - назначаване на агентура, затягане на митническия контрол, опити за попълване на щата на бреговата охрана. --- По въпроса с убийствата впрочем е любопитен и един друг документ от книгата. Документ 17, Телеграма от великия везир Мютерджим Мехмед Рушди паша до управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша за проучване достоверността на слухове за убийства на български чорбаджии в Търново и за изпратено от населението в Русе изложение до руския император, датиран 26 ноември/8 декември 1872г. От някои места достигат слухове, че в рамките на [последните] пет‐шест месеца само в Търново са били убити и екзекутирани повече от четиридесет български чорбаджии. Всички те били поддръжници на възвишената [османска] държава, а техните убийци не били заловени. Макар и да е очевидно, че тези слухове са преувеличени, не се знае какво е действителното положение. Затова се заповядва щателно да се проучи и установи дали са близки до истината както горните твърдения, така и слухът, че в Русе е било съставено колективно изложение (махзар) със сто хиляди подписа, което е било представено на [вниманието на] руския император, а също и да се разберат с подробности причините и целите [на тези действия]. Тука вече малко бие на параноя.

Аз от тази статия така и не разбрах нито кога е убит Стоян Пенев, нито от кого, нито защо.