sir

Тъй де, то е ясно, че не търсят език с жестове и мимики. Тези работи с акушерската дилема не съм компетентен да ги коментирам, а и не ме интересуват особено. Звучат логично, а и не мисля, че някой би тръгнал да отрича, че и по-ранните човешки видове са имали някакви методи на комуникация, без значение какви точно. Те и маймуните имат. Мен ме интересуват нещата с "универсалиите" и неизследваните от никого прилики между английски, японски и банту. Заради тях се и включих в темата. Както вече казах, за мен това са алабализми, нямащи много общо с науката.

E то ти сам си го написал: Авторите на изследването това вече са го приели, мъчат се да докажат единствено кога точно се е случило.

Основният аргумент на такива като Миягава действително е точно такъв: че ако няма общ праезик, то би следвало днес да съществуват човешки общности или групи, които да имат фундаментално различен метод на комуникация. А кои са тези фундаментално различни методи на комуникация, които е правдоподобно да са били предпочетени от дадени човешки общности пред вербалната комуникация? Миягава не ни казва, а няма и как да ни каже, тъй като по обективни причини такива просто не съществуват. Нали се сещаш, че няма как да предпочетеш метод на комуникация с жестове или с намигания с очи, тъй като те са безполезни, ако не виждаш човека, с когото искаш да комуникираш (примерно през нощта); отделно с тези методи не можеш да комуникираш с повече от един-двама души едновременно. И да е имало някога такива човешки популации, те или в даден момент са възприели езиковото общуване, или са били изклани, тъй като по време на война онези с езика са имали огромно предимство. Единствената що-годе разумна алтернатива е някакъв друг вербален метод, примерно с подсвирвания или пък с комбинации от "нечленоразделни" звуци. Въпросът е по какви причини би се наложил подобен метод, при положение че анатомично имаш на разположение силно превъзхождащ ги такъв? Тъй че "универсалиите" са си чиста ала-бала и няма никакъв проблем да са възникнали независимо в повече от една човешка група. Разбира се, Миягава може да има предвид телепатия или пък ехололация. Но в такъв случай трябва да преместим темата в друг раздел.

Жестомимичните езици също имат набор от "универсалии". Това значи ли, че и те водят началото си от общ жестомимичен праезик от преди 135 хиляди години?

Спекулации и теории си има във всички сфери на живота, включително в точните науки. Но ако някой вика най-много и най-силно, това не значи, че той е прав и неговата спекулация или теория е вярната. А както казах, най-силно викат маргиналите и техните теории обикновено са и най-сензационно звучащи, най- галят ухото, често са и най-политически приемливи (каквато е и тази тук). Лингвистиката, разбира се, няма как сама да даде отговор на въпроса дали всички съвременни езици произлизат от някакъв хипотетичен праезик от преди 135 хиляди години или не. Генетиката обаче също не може, понеже не ми е известно да са открити гени или каквито там носители на информация, които да разкриват колко гласни и съгласни е имало в езика на праисторическия човек Х от преди 100 хиляди години. Нещо не ми се вярва такива изобщо да съществуват. Но това не пречи напоследък да ни се сервират всевъзможни бомбастики, базирани на уж много сериозни генетични изследвания.

Ето виж как и т.нар. "изкуствени интелекти" са пропити с маргинални постановки, които обаче цитират като някакви авторитетни становища. Значи, ностратическата хипотеза или дене-кавказката били спорни, понеже липсвали надеждни данни. Това не е мейнстрийм виждане в лингвистиката, а е крайна маргиналия. Неговите автори и поддръжници са именно и авторите и поддръжниците на хипотезите за разните огромни макросемейства. Понеже със стандартните методи на лингвистиката те не могат да реконструират и докажат нищо, твърдението е, че, видиш ли, техните езикови семейства или макросемейства са тоооолкова древни, че методите на лингвистиката не работят и затова трябва да се ползват някакви други методи като типологични сходства, "универсалии", масови сравнения а ла Грийнбърг и тем подобни. Тези хипотези се промъкват навсякъде до голяма степен именно поради причината, че са дело на маргинали. А маргиналите по правило са и най-кресливи и това е във всички сфери на живота, а не само в лингвистиката. Проблемът конкретно в лингвистиката е, че много от тези маргинали са всъщност големи имена със значими научни приноси, които в даден момент - било в търсене на нещо, което да им увековечи имената в историята, било просто от скука - се захващат с разни екзотични тези. Това обикновено се случва на по-късни етапи от кариерите им, както е в случая с Грийнбърг или пък с, да дам един известен ти пример, Трубачов и неговите индиийци по Черноморието. Има и редица примери от други области на лингвистиката, особено ярка е например ситуацията в сферата на дешифрирането на писмености - там е пълно с учени, които десетилетия наред се мъчат да дешифират дадена писменост (обикновено през езика или езиците, по които те самите са специалисти), дори е пълно и с учени (които иначе са си сериозни лингвисти), пропиляващи кариерите си в напъни да "дешифрират" разни древни знаци или драсканици на Х хиляди години, твърдо настоявайки, че това са писмености. А най-накрая се появява Булгароида и казва "аз не вярвам на лингивстиката". Е, как да й вярваш, при положение че тя се компрометира и то често от някои от най-значимите й представители?

От оригиналната публикация: It follows that, if we can identify when the first division occurred, we can with reasonable certainty consider that date to define the lower boundary of when human language was present in the ancestral modern human population. Based on the results of studies focusing on whole genome single nucleotide polymorphisms (SNPs), we estimate that this first division occurred at approximately 135kya. Our proposal is similar to earlier suggestions by Henshilwood and others, but is based on a concrete and verifiable date of approximately 135 kya as the lower boundary for the presence of language. Да, в началото се говори за "езикова способност", но в по-нататък на няколко места се говори за език и неговото наличие преди 135 хиляди години. Тъй че спекулации няма, но пък има нещо като тънка манипулация от страна на авторите, за които "езикова способност" и наличие на език очевидно са взаимно заменяеми понятия. В самото изследване наистина никъде не се казва в прав текст, че това именно е и прото-езикът, от който произлизат всички останали езици, но тази постановка съвсем явно се намеква. Че именно това има предвид Миягава, става кристално ясно от статията, която е пуснал тук mnogoznaiko. А тя не е превод на някаква търсеща сензации медийна публикация, а е превод на анонс от страницата на самия Масачузетски технологичен институт, и там Миягава вече си го казва в прав текст. Тъй че няма никакви спекулации. Човекът смята, че всички езици са генетично родствени и произлизат от общ пра-език, който според него е поне на 135 хиляди години.

Това, че куцо, кьораво и сакато повтаря за някакви универсалии в разни такива учебни планове и други подобни пособия, не значи, че това е някаква сериозна дисциплина в лингвистиката. Тези неща се пишат от хора, които не са специалисти, а са общи лингвисти, и в тях често се промъкват всевъзможни маргинални и екзотични тези и постановки. Особено пък ако тези постановки са дело на големи имена, както е в случая с Ноам Чомски и Джоузеф Грийнбърг. Тъй или иначе си говорим на едро, понеже не е ясно какви точно "неизследвани преди това прилики между английски, японски и някои от езиците банту" е изследвал Миягава, а аз нямам и намерение да си губя времето да търся разни паранаучни алабализми.

Езиковите универсали, доколкото такива изобщо съществуват, тъй като това е една езотерична постановка, се дължат на обективни реалности като човешката анатомия и фактите от заобикалящия ни свят.

Това е грешка в превода. В оригиналното изследване, на което хвърлих един поглед, става въпрос за 35 хиляди години по-късно. Т.е. има дупка от 35 хиляди години между първото разклонение на хомо сапиенс и първите "красоти по скалите", които са от преди около 100 хиляди години. Based on the lower boundary of 135 thousand years ago for language, we propose that language may have triggered the widespread appearance of modern human behavior approximately 100 thousand years ago. https://www.frontiersin.org/journals/psychology/articles/10.3389/fpsyg.2025.1503900/full

Хипотезата за общия произход на всички езици не се споделя от мнозинство учени. А тези изследвани от Миягава и "неизследвани преди това прилики между английски, японски и някои от езиците банту" са паранаука от най-висш спаротокоиден порядък.

Ако Именникът е създаден преди 10 век, то очевидно хората, за които е бил предназначен, са различни от хората, за които е бил предназначен Летописец Елински и Римски, без значение дали последният е създаден в България или е компилация на руска почва. Повече от това може да се каже единствено, ако знаем каква е била целта на съставянето на Именника. Но ние, ако знаехме това, нямаше да водим тези дискусии тук. Аргументите ти ги знам - че родове се срещат само в поминални надписи и че има период от време, в който Сабин и Паган са живи, а Умор вече е свален/убит. Това ще рече, че Именникът е създаден през 765г. (плюс/минус в зависимост от точната датировка на събитията) и няма никакви продължения. В такъв случай да те питам нещо: а знаел ли е съставителят на ЛЕР или по-точно този, който е вмъкнал там Именника, че това е поминален списък на български владетели? Моята хипотеза е проста. Нека да я повторя още веднъж, за да няма недоразумения. Именникът си е някакъв отделен документ или пък част от някакъв друг по-голям документ. Кога е бил създаден и с каква цел мога само да спекулирам. В даден момент обаче той попада в ръцете на автора (или авторите) на т.нар. първа редакция на компилативния сборник Летописец Елински и Римски. Този автор не знае кои и какви точно са тези хора в попадналия му текст, но вижда родословен списък на лица с библейски години на живот, а нищо чудно и действително да е припознал Авитохол за Ахитофел, при което решава, че това са някакви библейски персонажи и ги включва в сборника си. Сиреч, хипотезата на фон Арним, но дефакто наопаки. Това не е някаква невероятна постановка и не би било уникален случай на случайно (или "случайно") попадане на някаква по-стара творба в по-късен компилативен сборник. По-горе споменатият от мен БАЛ например къде мислиш, че е открит? Ако Именникът е от 10 век и ЛЕР също е от 10 век, то естествено, че хипотезата ми принципно отслабва. Ако Именникът е някакъв отделен документ от 10 век, то буди недоумение защо той е наличен единствено като част от книга също от 10 век, при това технически погледнато не като "вставка", а като органична част от текста на книгата. Най-простото обяснение би било, че той е писан от автора на ЛЕР. Разбира се, аз не споделям тази постановка, но това в случая няма значение. Хипотезата, че Именникът може да е имал продължение, т.е. да не е приключвал с Умор, разбира се, няма нищо общо с идеята на Горина. Аз не съм и коментирал конкретно нейната идея в този случай. Нея я коментирах по-рано: тя е неубедителна и се крепи на поредица от недоказуеми твърдения. Хипотеза върху хипотеза. Не виждам какво повече има да й коментирам, съвсем честно казано. Може, но е трудно обяснимо, а не е "съвсем спокойно". Виж по-горе.

Мисълта ми беше, че хората, за които е бил предназначен текстът на Именника, не са същите като хората, за които е бил предназначен сборникът Летописец Елински и Римски. На първите може и да не е имало нужда да им се обяснява кои са Авитохол или Умор, но за вторите силно ме съмнява да е важало същото. Но добре, нека да поразсъждаваме, макар да ми се струва, че и това сме го обсъждали и преди. Първо, една вметка, ако някой случайно реши да се хване за по-късните царски поменици като Боянския - те нямат и не могат да имат нищо общо по ред причини. Та, поменик, завършващ с лице от средата на 8 век, но намиращ се в книга, за която се твърди, че е писана в 10 век. И тук вече се налага да минем от въпроса как е попаднал Именника в ЛЕР на въпроса кога е създаден самия Именник. Ако е създаден 10 век, то тогава моята хипотеза за "случайно" попадане на Именника в ЛЕР принципно отслабва (а дали?). Вероятността той да е бил създаден като един хвърчащ лист ми се вижда минимална, т.е. следва да е бил включен в някаква книга и най-простото обяснение е, че тази книга е именно ЛЕР. Това обаче води до нови проблеми. Ако Именникът е бил създаден специално, за да бъде включен в някаква книга, в някакъв "царски сборник", то може да приемем, че не е било нужно да се уточнява кои и какви са били Авитохол и компания (макар дори и в този случай аз лично да не съм съгласен), но не мога да се сетя за смислено обяснение на липсата на владетелите след Умор. В този сценарий не минава обяснението, че Именникът имал продължение, но то се било изгубило. Другото обяснение - че били в някаква хипотетична изгубена част от ЛЕР - което така и така е крайно неубедително, тук вече напълно гълта вода, тъй като няма никаква логика "поменик" да се дели на части и да се разхвърля насам-натам из книгата. И най-накрая, разбира се, изобщо не става ясно по какви причини "поменик на българските владетели" е бил сложен между два текста, в които се разказва за Навуходоносор. Хипотеза за създаването на Именника през 10 век действително си съществува. Може да я наречем хипотеза Бешевлиев-Венедиков. Аргументите на Бешевлиев са сериозни и през времето съм ги засягал из темите, но сега не му е тук мястото да задълбавам в тази посока. Тази хипотеза според мен обаче може да сработи само при няколко предварителни условия: 1. Именникът да е имал продължение, което не е достигнало до нас; 2. Именникът да е бил отделен документ или част от някакво друго произведение, а не от компилацията ЛЕР; 3. Именникът и по-точно част от него да е попаднала в ЛЕР "случайно". --- Други работи: по-късно, за да не се оплакват пак някои, че пишем много дълги мнения.

Ами не знам. Мен не са ми известни песни и приказки за владетелите от Именника. Имената на доста от тях са напълно неизвестни от други източници. Не ми е известно например и от ВБЦ да има копия на обсъжданите тук уж български царски сборници или нови, подобни на тях. Нали царете от Второто царство, примерно Калоян, търсят приемственост с владетелите на Първото и били прочели какво пишело в старите български книги? Къде са техните родословия, Летописци и Хронографи? Тази липса Горина, Пеев и т.н. как я обясняват и обясняват ли я изобщо? Всъщност, известен ми е един брой "приказка". Т.нар. Български апокрифен летопис. Там го има името Испор. Ако го приемем за Исперих/Есперих от Именника, значи е имало някакъв бегъл спомен или отглас от спомен за един брой владетел от тези от Именника. След него следва синът му, фантасмагоричният Изот, и тези двамата царуват общо 272 години. Други няма, а следват Борис, Симеон и Петър в правилната последователност, но дори и за тях данните са погрешни, като примерно Борис и Симеон са братя. Това е 11 век. Туй то. Споменът е стотина години назад и вече е бъкан с разни небивалици. Аз правя разлика между спомени и някакъв тип държавен архив, който следва все пак да е съществувал. Т.е. Симеон вероятно е знаел кои са Безмер или Умор - друг въпрос какво точно е знаел извън това, че са били български владетели, понеже така е пишело някъде - но извън него и неговия двор, айде неговата канцелария, кой друг е знаел? И да не намесваме Крум и Муртаг, понеже тях в Именника ги няма. Много правилно. Айде сега се замисли малко кои са тези "всички", на които им е ясно кои са Авитохол и останалите. А дали пък не са тези, за които е съставян Именника, а не тези, за които е съставян Летописец Елински и Римски?

Хипотезата на фон Арним е именно, че вмъкването на Именника непосредствено след книгите на царете не е случайно, а връзката Авитохол - Ахитофел е един от аргументите му. Може да видиш резюме на хипотезата му у Москов на стр. 150-151. Ако някой и преди него е публикувал подобна идея, то на мен не ми е известно.

Тя тази идея за целенасоченото вмъкване на Именника след книгите на царете по поръчка на някой български цар (Симеон или Петър) е с вече близо стогодишна давност и нейният автор е фон Арним. Негова е хипотезата Авитохол = Ахитофел, който е персонаж именно от книгите на царете. Всички след него, които поддържат подобни хипотези, се упражняват на тази база, но игнорират или отхвърлят аргументите му - библейските години на първите двама (300 и 150) и най-вече сходството в имената Авитохол и Ахитофел - и се мъчат да оригиналничат с някакви други обяснения. Всички такива хипотези страдат от дребния проблем, който вече посочих: по никакъв начин от текста на Именника не се разбира какви именно са тези владетели там. Кой през 10 век изобщо е правдоподобно да знае кои са тези лица Гостун, Безмер, Севар, Умор и т.н. и над кого точно са царували? От "най-пресния" от тях, Умор, са минали грубо век и половина. А дори и някой да знае, то какво следва от това за Симеон (или за Петър)? Владетелите или претендентите за трона, които съставят подобни родословни списъци, го правят с цел да легитимират себе си и собствените си претенции, а не някакво древно минало на народа си. Още повече пък, ако претендентът в случая е действително Симеон - какво ги интересува ромейските първенци дали някакви си българи били съществували от библейски времена или не, това не прави владетеля им легитимен претендент за трона в Константинопол. С думи прости, този списък не легитимира ничии претенции за нищо през 10 век. А че този списък е всичко, което е било вмъкнато на това място, и няма продължение, което се е изгубило, е пределно ясно. С това е разполагал авторът на ЛЕР, това е вмъкнал. Което поставя и други въпроси, но хайде да не задълбаваме излишно. А тази бележка в крайна сметка е от друга компилация, тя не присъства ЛЕР и не виждам какво общо има с Именника. Никой не отрича, че тези компилации - и редакциите на ЛЕР, и т.нар. "Архивски хронограф" имат старобългарски подложки. Даже и най-фанатичните руски учони не го отричат. То няма и как, все пак такива са фактите. Но това не е едно и също с "компилациите са създадени в България по поръчка на българския владетел и отразяват еди какви си негови доктрина и претенции".

Не звучи убедително тази хипотеза. Имало ги и следващите царе, но на друго място, което се било изгубило. Първо, не е доказано от никого, че е имало още нещо, та да се изгуби. Второ, и да е имало такова нещо, последна 9-та книга, то не е ясно на какви основания приемаме, че там са били точно следващите български царе. Трето, въобще не е ясно от какъв зор първите царе - тези, даващи библейските или много древните основания - ще са на едно място в компилацията, а следващите - на някакво съвсем друго. Нали замисълът е да се покаже връзката между древните царе от една страна и Симеон от друга. Как ще се покаже тази връзка? Нека да е имало изгубена част с изброяване на следващите владетели - Крум, Борис и т.н. до Симеон. Как този хипотетичен текст ще реферира предходния (наличния текст на Именника), при положение че изброените там (в Именника) царе не са указани какви и чии царе са? Пак ще ги изброява?

Мен пък ми се струва, че това изложение говори именно за случайно попадане на Именника в ЛЕР. Всъщност не точно "случайно". Някъде и преди време бях писал: според мен не е никак за изключване той да е вмъкнат там от човек, който не е имал представа кои са изброените в него персонажи, и е решил, че и те са някакви библейски царе. Ако приемем, че това вмъкване е част от някаква концепция на Симеон, то изникват някои въпроси, на които бих искал да прочета смислен отговор: 1. Защо от текста на Именника не става ясно какви са изброените в него князе? 2. Защо липсват преките предшественици на Симеон, царете от неговата династия?

Може, що да не може. Имало една баня от Античността и като дошли варварите от степите, толкова се шашнали от това чудо невиждано, че решили да изградят цяло огромно укрепление наоколо, за да я пазят някой да не им я открадне.

Проблемите по археологията. Нито един сериозен археолог в наши дни не застъпва абсурдното мнение, че Плиска е античен град. Това са отживелици, историографска бележка под линия. Напротив, екзотичните мнения са в другата посока - че Плиска била по-късен византийски строеж.

Въобще, пълна ала-бала е това с римския град Плиска. На всеки, който е тръгнал да прокарва подобни идея, следва да му е ясно какво ще рече многовековен непрекъснат живот от археологическа гледна точка: дебел културен пласт, в който ще се открият не само голямо количество монети, но и керамика и всякакви други предмети на бита от съответния период. Такова нещо в Плиска просто няма. Това да си го набият в дебелите глави търсачите на дворците на Константин. И другото, което не е лошо да си набият в главите, е, че там, където заварена фортификация и изобщо заварен обект е бил преизползван, това лесно се установява. Какъвто е например случаят с Дръстър.

Ами те нещата са описани. Гадаенето и спекулирането предлагам да го оставим на такива като колегата, които търсят двореца на Константин Велики в Плиска. Отдавна е ясно и то пределно ясно и неподлежащо на съмнение, спекулации и гадаене, че под/около каменното строителство има дървено такова. То може да се раздели грубо на три групи, от които най-значителна като количество е - цитирам: Постройки или съоръжения, чиито останки и следи се откриват под основите, в рамките или в непосредствена близост до строежи със стабилен, обикновено монументален начин на градеж. Какво ще рече това? Ами много просто: ще рече, че който е строил каменните съоръжения, преди това е строил на същото място дървени. И не просто на същото място - отново цитирам: В рамките на тази група [описаното по-горе дървено строителство - бел. sir] се наблюдават сигурни данни не само за топографска, но и за функционална приемственост между дървените и монументални сгради. Това какво ще рече? Ами и тук много просто: има предварително планиране и визия за това къде и какво се строи. И това планиране е от преди каменното строителство. Що се отнася до "заварените" римски структури, то това са едни теорийки, които са били популярни сред определен кръг археолози от соц време, до към началото на "прехода". Конкретно за водопроводите такъв е например Атанас Милчев, който също като някои тук ги праща в 5-6 век, а с това - и цялото каменно строителство към този период. Разбира се, тези теорийки са от преди да се открие, проучи и анализира дървеното строителство. Но може би пък и дървеното строителство и то е римско, от полевия лагер на Адриан, който си изгубил монетата, докато си е разпъвал палатката? Да, преизползване на антични материали има. Такова има навсякъде по света. Конкретно тухлите са практически сто процента преизползвани антични такива. Но основният материал, каменните блокове, не са преизползвани, а са произвеждани специално за целта. Преизползваните блокове са малко; Рашев ги праща към черноморските гръцки колонии заради един откъслек от надпис от Томи; вероятно има и такива (и блокове, и тухли) и от Марцианопол, а може и от някоя от крепостите в околността от типа на цитираната вече по-горе Динея. Не знам дали е правено специално проучване, поне на мен не ми е известно.

Към днешна дата очевидно вече са повече от цитираните у Йорданов 34 монети, но не виждам смисъл да си губя времето да ровя година по година и да ги смятам. Но примерно произволно отварям АОР за 2010г. и виждам, че П. Георгиев и екип са докладвали 14 монети от дървеното укрепление на вътрешния град, от които 3 римски от 4-5 в. Тъй че нека да се е удвоила бройката от 1999г. насам, пак е смехотворно ниска за уж "римски град".

Явно подцених градуса на страстите по тематиката за Левски, когато реших да се захвана по-сериозно с нея. Тъй че за последно, след което ви оставям да си градите теориите на спокойствие. 1. По въпроса с пушките. Въпросният разпит на Божил Генчев е от 9 декември. Вече цитирах разпита на Иван Фурнаджиев от 26 октомври, от който се вижда черно на бяло, че той говори именно за пушки, при това с подробността откъде ще бъдат закупувани или откъде той знае, че ще бъдат закупувани (от Прусия). Без никой да го пита. Ясно се вижда и в последващи разпити, например в този на хаджи Станьо, че именно на тази информация от Иван Фурнаджиев се позовават турците: – Даскал Иван разправя, че чрез теб, Петко Милев и други твои другари е събирал пари, за да достави посредством Димитра оръжие, та да бъдат раздадени на комитетските хора новопроизведени в Прусия иглянки пушки, револвери и патрони. На два пъти са били изпращани пари. Ти какво ще кажеш на това? – Ако те са събирали, аз не знам. Може и самият даскал Иван да е събирал, но аз не зная. Ето и разпитът на Димитър Крачунов, мухтар на Голям Извор, от 28 октомври: – Идваше ли във вашето село Димитър от Сърбия? – Да, идваше. И той беше, който реши да ме убият. – Когато идваше във вашето село, какво ви наставляваше? – Той ни говореше постоянно: „Събирайте пари! Готвят се навсякъде, бъдете и вие готови!“ Той казваше: „Събирайте пари и приготовлявайте пушки, барут и други оръжия, които ще бъдат необходими! Някои от нашите хора са ходили оттатък [Влашко]. Там станало събрание и се взело решение по тия работи. Приготовлявайте се непрекъснато!“ Даже Димитър колко пъти ни е казвал: „Продават се иглянки пушки по 8 алтъна едната. Внасяйте пари за набавяне на необходимото ви количество пушки!“ Сега, някой може да каже "ама тези разпити са на Мазхар паша още от преди да пристигнат спец комисарите от Цариград". Така е. Това беше и моето оригинално твърдение - че Мазхар паша не е бил в течение. Към момента на пристигането на изпратените от Цариград обаче вече е в течение, благодарение на собствената си работа. Какви сведения са получили тези хора при срещата си с дунавския валия (както и с главнокомандващия на Втора армия) - аз не знам, не съм присъствал. Считам обаче за несъмнено, че са имали достъп до протоколите от разпитите на първоначалното следствие, както, разбира се, и до самите водещи следствието. Въобще, твърдението, че ограничен кръг хора са знаели конкретика за оръжието и по-специално за пушките, изглежда не особено правдиво. Може така да е било по замисъл, но в действителност се е получило друго. Иван Фурнаджиев говори, че са идвали писма. Такива писма запазени има, макар че конкретно за Прусия не виждам да се говори в тях, но за пушки се говори, както и за цени. Справка: писмата от 15 юли до комитетите в Сливен и Троян (Васил Левски. Документално наследство, стр. 189-191). Отделно от това сериозна причина да се разчуе повече от необходимото е и Димитър Общи, от когото Левски се оплаква в писмо до Каравелов (същото писмо, в което пише, че ще му праща поп Кръстю да издава вестник; края на юли-началото на август): ... но и по кръчмите на хората говорил: "Ей братя, купувайте си оръжие, че знайте ли, лятоска [ще] има нещо"! Тук-таме и лъгал, че бил пренесал и хиляда хиляди [sic!] иглинячки пушки. Това са фактите. И следва да се съобразяваме с тях; или поне аз така считам. 2. По въпроса с дописника от Търново. Да, така извадено от контекста може да се изкара все едно, че разпитващите знаят всички останали "дописници", а само този от Търново не знаят кой е, след което да направим връзка с доклада на Хамди паша, където нямаме посочен "главатар" в Търново. Само че фактите са, че те по-рано питат Левски следното: – До къде се простираха границите на твоята дейност? – Свищов, Ловеч, Търново, Пловдив – комитетите в тия четири града. Левски им казва тези четири града, след което Комисията го пита последователно за всеки от тях - първо за Свищов, после за Ловеч, за Търново и за Пловдив. И накрая, когато стигат до Пловдив, вече се изнервят от басните на Левски: – Кои познаваш в Пловдив? – В Пловдив има един лекар, изпратих му писмо, но той не го приел. – А бе човече, ние не те питаме за ония, които не са приели, а за ония, които са приели, сега това питаме, кажи ги! Тъй че никакъв конкретен "дописник" от Търново не търсят. ------- Толкова от мен. Желая ви успех.

Разпит на даскал Ивана, извършен на 26 октомври 1872. - Какво съдържаха получаваните писма и какви бяха намеренията на тия хора? Какво отговаряхте вие? Какво възнамеряваха да вършат? - Идваха писма. Съдържанието им беше от този род: "Доставете пари! Поръчаните от Прусия бойни припаси, иглянки пушки и револвери идат." ...