sir

Всъщност явно са четири:

Будепещенското го смятат за баш-хунско в Унгария. Доколко е така - кой да ти каже, Другото не го знам какво е.

Хаха, да разтуряме седянката, казваш, Спароток вече ги е обяснил нещата.

Много хубаво, но мордвинската дума и тя ли закономерно се развива от форма с *-g? Малко ме съмнява в мордвинския да има същите склонитбени типове като в унгарския. Лвов, който има вариация на тази хипотеза, също възстановява форма с *-v. А тези чувашки думи са ми твърде съмнителни дали въобще имат нещо общо. Освен това имах предвид конкретно форма *kunig, а не с предната гласна ü (или вариация на темата). Славянската дума не произлиза от форма с ü.

На маджарите тепърва им предстои да бъдат разбити и изгонени от печенегите и Симеон, тъй че няма как да са в Панония по времето на Владимир.

Ами от там, че чешката форма не произлиза от *cьrky, а от форма с *cěr- (сиреч с ят). Това е правилният рефлекс в чешки, тука можеш да го погледнеш: https://en.wikipedia.org/wiki/Yat По другия въпрос с Киевските листи не мога да ти кажа нищо, просто така ми изглежда тази форма, но не съм чел нищо конкретно по въпроса. Но имах предвид, че ерът може да е вмъкнат в двусрична форма, а не, че става въпрос за адаптация на трисрична (тогава няма нужда нищо да се вмъква). Абе мътна е тая работа с църква. Не я ли умувахте преди и с Перкунас или се бъркам с нещо друго?

Дали думите са свързани една с друга ли? Ами конкретно за унгарската и мордвинската - заради факта, че имат различен вокализъм. Микола не може да го обясни, Рясянен дава някакво обяснение, но както казах, моето понятие от тези езици клони към нулата, така че не мога да преценя доколко е издържано. Освен това самият Рясянен дословно пише, че не се наема да твърди дали славянската и осетинската думи са със същия произход и оставя решението на проблема на индоевропеистите. Сиреч, забелязвам някакво съмнение у самия него. Но пак повтарям - не мога да преценя. Просто съмнения. Може да се игнорират, няма грижи. Тази форма всъщност не съм съвсем сигурен откъде идва. Ето какво пише Рясянен, форма *kunig там няма:

За унгарската и мордвинската думи не мога да кажа нищо, зад което да застана категорично, понеже нямам познания по уралски езици. Като нямам познания предпочитам да не говоря глупости. Знам, че двете думи са с различен вокализъм и това, доколкото ми е известно, е част от проблема по уралска линия. Но според мен най-добре да прочетеш оригиналните статии на Микола и Рясянен (на немски). Няма проблем да ти дам линковете, ако ги нямаш. Това, което обаче за мен е без особено съмнение, е, че унгарската дума, а и мордвинската, не произлизат от същата изходна форма като славянската. Ако изобщо всичките тези думи са свързани помежду си. По осетинската дума има две мнения - че е директна заемка от езика-приносител (който и да е той) или че е по-късна заемка от славянски (руски). Второто мнение, подкрепяно от Абаев, на мен ми изглежда по-вероятно, но повече от това не мога да кажа с категоричност.

Не го казвам всичко това, за да се караме. Напротив, интересно ми е да си говорим за езикови въпроси. Което обаче не значи нито, че навсякъде всички ще сме на едно мнение, нито пък, че изобщо ще можем да решим някакъв въпрос, който и досега си седи нерешен от професионалистите. Конкретно думата "книга" аз лично съм я разглеждал доста детайлно по простата причина, че и аз я считам за една от най-важните по езиковите въпроси около произхода на българите. Толкоз по това отклонение. -------- Ами специално за германската етимология от kenning на мен ми изглежда задължително да вкараме някъде по веригата език посредник, дали между германски и славянски или между славянски А и славянски Б - не мога да кажа. В wiktionary, колкото и аз да не му вярвам на този "източник", виж какво пише по германската хипотеза: Borrowed either from Old High German kenning (“symbol, sign”) or from a different Germanic source (compare Gothic 𐌺𐌿𐌽𐌽𐌰𐌽 (kunnan, “to know”) and Old Norse kunna (“to know”)). Т.е. някакъв различен германски източник, който вече би бил по-възможен откъм фонология (с *ku- и без излишни назалности). Обаче това са просто някакви нахвърляни в насипно състояние думи. Нямам представа има ли или няма публикация, която да разглежда нещо подобно. Ако ти или някой друг тук знае за такава публикация, ще се радвам да я разгледам. -------- Що се отнася до доказването, че е по-трудно от отхвърлянето - по това съм напълно съгласен. Но то не е случайно, че има толкова много хипотези за тази конкретна дума. Всичките са писани от лингвисти, доста от тях световни авторитети, обаче съгласие няма. Трубачов в ЭССЯ например само изброява всичките хипотези без да подкрепя изрично нито една, само казва, че най-вероятен бил източен произход и толкоз. А Трубачов обикновено има решение (или "решение") на всички въпроси. Тъй че общо взето това е положението. Ако трябва да споделя собственото си мнение, аз клоня към отхвърлената от теб семитска, известна още като акадско-арменска, хипотеза. Предполагам, че Кухулин пък клони към китайската (китайско-тюркската). И като стана въпрос за китайската - това, което си писал за king, е старата китайска хипотеза, която към днешна дата май няма никакви поддръжници. Става въпрос за другата, предложената от М. Рясянен - от 卷 "свитък". Засега толкоз.

Вмъкване на ер, за да се отвори сричката? Със сигурност някой го е разглеждал този въпрос, то по църква е писано колкото си искаш. Според мен е ясно, че формите в славянските езици няма как да се изведат от единна праформа, тъй че е много вероятно да е имало неколкократно заемане. п.п. А какво е мнението ти за черква? Диалектно развитие или по-ранна заемка по първа палатализация?

Така е по принцип, обаче този Енравота излиза, че е едва ли не първият собствено български мъченик на вярата, т.е. не е просто някакво произволно лице. Никакви следи няма от някакво почитане на Енравота и изобщо от такава личност. Което поне за мен е странно и необяснимо. То затова е и тази нелепа според мен теория, че Кръстовидната сграда била мартириум на Енравота - за да могат да се изфабрикуват някакви аргументи за наличието на такова почитане.

Ами не знам колко да е закономерно. Аз затова дадох за пример пѣнѧѕь - заради цялостното оформяне, а не само заради края на думата. По моето съвсем скромно мнение - някой да ме поправи, ако бъркам - kenning ми се струва, че би следвало да произведе на славянска почва нещо като *чѣнѧѕь (или *ц- в зависимост от периода на заемане). Не виждам нищо закономерно в адаптация *ke > *kъ, напротив. Не разбирам и каква би била причината това kenning - от който и точно език да идва - да се преоформя (?) в женски род по подобие на княгиня. Думата княгиня все пак обозначава женска аристократична титла, а не е просто ей така произволно от женски род. Не виждам също така и как това **kъnęga ще произведе реално засвидетелстваните в славянските езици думи. *ę > *i не е закономерен рефлекс в българския, не е и в руския, не е в словашкия и т.н. Не ми е ясно и по каква причина тази хипотетична носовка изобщо ще изчезва още на ниво старобългарски. Освен ако не постулираме някаква сложна верига на заемане: германски -> пра-западнославянски (?) -> език-посредник Х -> старобългарски или нещо от този род, де да знам и аз, честно казано. Въобще, много проблеми има около това kenning, включително и като семантика. Според мен тази етимология е несъстоятелна, като това го е писал още Брюкнер преди повече от 100 години. Аз затова и питах дали нямаш някаква друга германска форма предвид. Не претендирам да съм 100% прав за всичко по-горе, но така ми се струват нещата около тази германска етимология.

И тая тема лека полека отива у ряката.

Не съм сигурен дали полският пази праславянските носовки или става въпрос за ново, вторично явление. Тъй или иначе не виждам това как помага на германската хипотеза или поне на тази, която съм виждал в разгърнат вид - директно от форма от вида kenning. Такава изходна форма щеше да се оформи по сходен начин като пѣнѧѕь, дето го пусна в другата си тема, и в никакъв случай не би могла да доведе до това, което имаме реално регистрирано, вкл. до полската форма. Ако имаш предвид някаква друга германска форма, дай да видим. А иначе хипотезите са реално повече от четири, понеже предложените собствено славянски са няколко отделни.

Това ме подведе, понеже хипотезите за "книга" са всъщност доста повече от две. Не бих казал, че точно германската е особено състоятелна, но явно ти имаш други виждания по въпроса.

Само ri/ry > l (mælyn "умирам" < *marya), съвсем елементарно казано. Не, че съм специалист и аз, но покрай други търсения съм понаучил това-онова за осетинския. Но това е извън темата за хуните. Kакто впрочем и гамирите и те са леко така извън темата, ако ме разбираш, Конане, какво искам да ти кажа.

Хоругва вероятно.

От melkaną формално може и да се получи и сигурно ще реши едни проблеми, но ще породи други. Например веднага изниква въпросът защо някой ще заема глагола "доя" и ще го преобразува в наименование на продукта "мляко", при положение че би могъл да заеме директно съществителното. Не става ясно и коя конкретна форма и от кой конкретен език се заема - директно нещо (1л. ед. ч.?) от прагермански ли или от някой по-късен език? Има ли някой учен, който поддържа такава хипотеза, или си е лично твоя? И една процедурна бележка. Според мен твърде широко си я задал темата, особено с тия културно-материални връзки, затова и ще виждаш неща, което вероятно няма да имат нищо общо с езикознанието.

Имам предвид уводната част на Мъченичеството: http://macedonia.kroraina.com/gibi/9_2/gal/9_2_042.html А другото е моя грешка, по-точно неправилно съм се изразил - не е точно "бележки под линия", а бележките, които седят технически над линията. Номера 27 и 28 ето тук, най-долу, но над линията: http://macedonia.kroraina.com/gibi/9_2/gal/9_2_063.html Пускам ти и линк + картинка (най-долу прикачена) от изданието на Жак Пол Мин, за да няма съмнения: https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=nnc1.0046979859&view=1up&seq=102&size=125. Може да погледнеш, ако искаш, дори и Златарски - там е същото. А не се доверявам не само аз, ами и наши историци. Тук със сигурност вече Йончев може да сподели повече, ако изобщо забележи какво си пишем в тази оспамена тема. Най-общо казано съмнявам се в цялата история около Енравота и в нейната достоверност. Няма такава личност спомената никъде другаде, никакви следи няма от нея в религиозната литература, няма такъв мъченик и т.н. И най-вече ме изумява цялото фентъзи, което е изписано около Енравота и особено около т.нар. Кръстовидна сграда под Голямата базилика, за която си говорихме с Атом преди известно време. И да, името Борис е предадено точно или поне така предполагаме. Но аз имах предвид лицата от по-ранния период, както и други работи като етнонима на аварите, който не ми е известно някъде другаде да е предаден по този начин (омбри). Няма лошо да разгледаме Теофилакт по-подробно, със сигурност и други ще се включат, обаче не знам дали има смисъл в тази тема.

Тука проблемът обаче е, че в старите германски форми има едно досадно *u във втората сричка (готски miluks, старовисоконемски miluh), от което няма следа в славянски. Имаш и допълнителния проблем, че немската дума е от женски род, а славянската - от среден, което също е нетипично. Затова и в този конкретен случай драгият ни Скептик правилно казва, че доста лингвисти не са съгласни с германския произход. Лошото обаче е, че и собствено славянският е проблемен.

Енравота и Звиница не се споменават никъде другаде освен у Теофилакт. С Маламир мисля, че е подобна ситуацията: каменните надписи + Теофилакт. Но по втория въпрос изчерпателно може да ти отговори някой друг, примерно Йончев.

Не е. Погледни увода и после виж бележките под линия (27 и 28). По останалите неща може или в темата за Крум, или в нова тема. Тука и без това е поредният спамфест.

Темата е интересна. Ако не си се отказал да отговаряш на коментари, давам една дума, по която да си кажеш мнението: смокиня (стб. смокꙑ).

Няма какво да го замитаме, понеже у Теофилакт така или иначе вероятно няма нито вярно предадено име. Включително бащата на Омбритаг не е Крум, а всъщност е Круб - така седи в единствения препис на Теофилакт. Съмнявам се, че и Енравота и Звиница са реалните имена на тези личности, ако изобщо такива личности са съществували, защото достоверността на цялата история също е крайно съмнителна.

Вярваме му, разбира се. Кашгари е много ценен източник, от който знаем, че през 11 век в т.нар. "Волжка България" не се говори лир-тюркски (огурски). ------- Стига спам за фюфюлци, срамни удове и други подобни дебилщини в тази тема.