sir

Да ти дам и по-разширен отговор. Съвсем естествено е, че разлики в детайлите има. Става въпрос обаче за съществените аналогии, които са си налице и не могат да бъдат оборени или оспорени от никакви детайли от типа известен ли бил или не този или онзи език. Нека да видим. Факт ли е, че езикът на французите произлиза от латинския, т.е. в крайна сметка е италийски? Факт е. Факт ли е, че етнонимът на французите е от германски произход и по-конкретно от името на франките? Факт е. Факт ли е, че французите претендират да са наследници на галите, които не са нито италийци, нито германци? Факт е. И тук впрочем Тамарин има да взема, понеже съвременният бретонски е островен келтски, т.е. късен пришълец от Британските острови, а не е наследник на галския. Наследници на галския и изобщо континентални келтски езици днес няма - тази подгрупа е мъртва. Също така тези около 200 думи от келтски произход във френския не са уникални за френския - келтска лексика има и в редица други езици и диалекти в Белгия, Италия, Швейцария, Испания, както впрочем и в германските езици. Има да взема и по отношение на старогерманската лексика във френския - тези изчислени от Уикипедия 550 думи не са само франкски, а са от най-различни германски езици. Що се отнася до тракийския език, който най-вероятно не е един език - да, той е практически неизвестен. Единственото сигурно е, че е индоевропейски. Факт е, че нито в старобългарския, нито в съвременния български има думи, които да могат да се етикират сигурно като "тракийски". От 20-тината (май бяха 23) изрично засвидетелствани като тракийски думи има точно една, за която е крайно съмнително, но все пак би могла да бъде първоизточник на дума в българския: ζειρά > риза с метатеза; тази дума обаче се среща практически във всички славянски езици. И дотам. Всички останали думи, за които в БЕР пише "възможен субстратен произход", с позовавания обикновено на Вл. Георгиев, който е и основен автор и редактор на речника, са хипотетика, много честно напълно неоснователна. Там, където има някакви основания да се предполага някакъв, условно казано, "субстратен" произход, това е така по простата причина, че тези думи се срещат и в други балкански или съседни езици, най-вече в албански (и румънски) - примерно думи като буза, ватра, катеря, кацам и т.н. Какви точно са тези думи и как са попаднали в българския - аз лично не се наемам да спекулирам, но е очевиден факт, че те не са някакво уникално "тракийско" наследство в българския. Антибългарските измислици на Спароток и ко. не заслужават сериозен коментар, тъй че ги пропускам. Та, това е положението с "тракийския субстрат" - такъв няма или най-малкото досега не е бил установен, въпреки неистовите напъни на сериозни лингвисти като Дуриданов, Георгиев и т.н.. Това не значи, че в българския няма купища думи с неясен произход - напротив, пълно е с такива - а значи, че няма сериозно количество лексика, която да показва все пак някакви характеристики, че произхожда от един език или от сродни езици, при това индоевропейски, какъвто е тракийският. Толкова по въпроса с траките и имагинерния тракийски езиков субстрат. Тъй че това е може би единственото, за което Тамарин е напълно прав. За прабългарския съм писал повече от достатъчно из форума, тъй че не виждам смисъл да се повтарям. Факт е обаче и то безспорен, че имаме надписи, в които се среща странна лексика, която очевидно не е нито славянска, нито гръцка, латинска или германска. Има и цели надписи на някакъв език (или езици), които и до днес не са разчетени задоволително. Дали тези надписи и тази лексика ще ги етикираме като "прабългарски" или не в случая няма никакво значение. Факт е, че те съществуват и някой ги е писал, т.е. някой е говорел на език, съдържащ тази лексика. Каква друга лексика е съдържал този език е трудно да се каже - в старобългарския има предостатъчно екзотично звучащи думи. Дали и тях ще ги кръстим прабългарски-тюркски, прабългарски-ирански, прабългарски-тракийски, аварски, хунски или марсиански няма абсолютно никакво значение. Съществуват ли? - съществуват. Работа на лингвистите и то на първо място на българските (доколкото такива съществуват) е да се заемат най-после сериозно с проблематиката, за да се спре с форумните и блоговите раздумки от типа "има непреодолим проблем", "задачата няма решение" и тем подобни. Проблем има, понеже ни мързи да си свършим работата. Т.е. проблем от субективно естествео, а не от обективно.

Аз никъде не говоря за прабългарски-тюркски, нито пък за тракийски субстрат. Т.е. твоите и на Тамарин умозрения са non sequitur.

А при французите как е?

Тази статия в българската уикипедия е пълна глупост и изобщо не описва американския неоконсерватизъм. Неоконсерватизмът е предимно, да не кажа практически изцяло, външнополитическа доктрина.

Зарадвахме се прекалено рано, колеги.

Събирали са я селяните славяни.

Няма разлика между двете "обяснения". Затова и който пропагандира езотеричната тракийска "теория", не просто се занимава с псевдонаука, а пряко работи против българския национален интерес. При това основните пропагандисти а ла Спароток са и с ясното съзнание, че го правят. За последователите им е трудно да се каже, понеже средностатистически не личи да са с особено висок коефициент на интелигентност. И не казвам автохтонна теория, понеже траките са си същите пришълци като гърци, готи, (пра)българи, славяни и т.н., просто са малко по-ранни пришълци в сравнение с повечето от останалите.

Кои са тези велико-българисти?

Ами няма езикови данни освен въпросните имена. На такава база не може да се очаква някаква особено детайлна дискусия с аргументи за или против една или друга теза. Дискусията се върти основно около самия етноним "хървати", тъй като седемте лични имена са крайно странни и не подлежат на смислена етимологизация (тъй де - шестте, като изключим това, което е същото като етнонима). Освен това няма и особени изворови данни. Преди 9 век практически няма никакви. За (пра)българите има несравнимо повече данни.

Не знам какво ще рече "славяногласието им не се оспорва", при положение че очевидно се оспорва, поне за хърватите. Етнонимът хървати и имената на петимата братя и двете сестри у Багренородни очевидно не са славянски. Т.е. носителите на етнонима си е напълно в рамките на допустимото да не са били славяногласни.

Нямат прасърби и прахървати и съм съгласен, че термините от типа прабългари, първобългари и тем подобни са псевдонаучна пародия, но за останалото не си прав. Почети повечко. Започни примерно от тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Origin_hypotheses_of_the_Croats

Не се шуми в България, понеже не ни интересува. В Сърбия и Хърватия си се шуми, особено в Хърватия - там също си имат един куп теории.

И 3400 в Корнел за миналата година, 3600 в UPenn, 1700 в Браун и т.н., и т.н. Отделно има и редица други супер престижни университети и колежи извън Ivy League като споменатия от теб Станфорд. Тъй че, да, сигурен съм - ще се намери място за дечицата на елита, спокойно.

Децата на елита се подготвят на топ ниво още от гимназиално, че и от предгимназиално равнище. В училища, до които никой освен тях не може да се добере, понеже там критерият е съвсем елементарен - . Тъй че техните места в най-добрите университети не са особено застрашени, със или без расови или някакви други квоти.

Точни числа не знам дали има някъде, но, ако толкова те вълнува, може да отправиш запитване до Students for Fair Admissions. Които наскоро спечелиха делата си във Върховния съд срещу Харвард и Университета на Северна Каролина с аргументи от рода на следните: Rather, UNC-Chapel Hill’s racial preference for each underrepresented minority student (which equates to a penalty imposed upon white and Asian-American applicants) is so large that race becomes the “defining feature of his or her application.” ... Only using race or ethnicity as a dominant factor in admissions decisions could, for example, account for the disparate treatment of high-achieving Asian-American and white applicants and underrepresented minority applicants with inferior academic credentials. https://studentsforfairadmissions.org/wp-content/uploads/2014/11/SFFA-v.-UNC-Complaint.pdf И т.н. Сиреч, Върховният съд на САЩ призна аргументите им за валидни и, да се надяваме, сложи край на практиката да се приемат в университети хора на базата на водещ критерий раса.

Според тази идея който не се смята за наследник на траките, излиза, че не е българин, а нещо друго. В този смисъл кого би могла да обслужва идея, според която македонците не са българи? Определено не обслужва българския интерес. А дали самите фенове на тази идея го осъзнават или не е съвсем отделен въпрос.

Днес е един хубав ден за форум "Наука".

То това е най-ироничното - че е изплагиатствала основните си тезиси именно от друга чернокожа дама.

И мен така ми се струва, но Моравчик, Ердал, Рона-Таш смятат друго. Затова го давам като възможност.

Нали това ти обяснявам - това, което си постнал, е куцият препис на Браконие. Над него са се упражнявали разни учени преди плочата да бъде преоткрита при археологически разкопки през 1923г. След това са открити и останалите части и си има вече нормални издания, а тези по преписа на Браконие са за кошчето. Проблемите около този надпис се свеждат до това, че голяма част от него просто липсва. Няма какво да се направи по въпроса. Далеч по-проблемен ти е например т.нар. Надпис от Василика.

Общо надписът се състои от 2 плочи и 4 откъслека (по Бешевлиев). Браконие е видял само една от шестте части - плоча а) - това се има предвид под "началото на надписа", а не, че е видял някакви букви, които после са изчезнали.

В документите на някой си отец Вилоасон, които се намират в Националната библиотека в Париж. А къде впрочем се казва, че преписът на Браконие е от преди да бъде отчупена горната лява част? Не виждам такава информация никъде. Като гледам какво е издавано на базата на този препис, никакви допълнителни букви няма, а напротив - липсват букви и преписът е определен от Дворник като "непълен и дефектен".

Става въпрос конкретно за гама, последвана от /и/ или /е/. Т.е. ГI, ГН, ГЕ. Не казвам, че в случая със сюбиги е така, а просто го споменавам като възможност. ГА си се чете /га/.

Защото отразяват унгарско звучене, затова. Унгарският не търпи струпване на две съгласни в началото - точно както и тюркските езици. А унгарците са вмъкнали точно "е", а не нещо друго, понеже в унгарския - също като в тюркските езици - има хармония на гласните.

Аз лично бих добавил, че несигурност може да има освен по отношение на буквите със звучене "и" и по отношение на: - четвъртия звук (предаван с алфа и с епсилон); - на сигмата (която би могла да е "ш" или друг подобен звук като например ето този - макар да не съм сигурен колко често срещано е използването на сигма за означаване на "ш" конкретно пред ипсилон); - на ипсилона, който обикновено аз го пиша "ю" (сюбиги) и който е по-точно /ü/, но съвсем спокойно може да е и друг звук, например дълго "у"; - на бетата, която може да е "б" или "в"; - на гамата, която би могла да отразява и "й". Тъй че вероятно няма проблем, поне по моите скромни виждания, ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ (с разнописанията) да отразява например произношение канæшȳвийи, където æ е това, a "у" с чертичка отразява дълъг звук. Невероятно е да отразява обаче произношение, което в началото да предава старобългарското кънѧꙃь.