sir

Защото отразяват унгарско звучене, затова. Унгарският не търпи струпване на две съгласни в началото - точно както и тюркските езици. А унгарците са вмъкнали точно "е", а не нещо друго, понеже в унгарския - също като в тюркските езици - има хармония на гласните.

Аз лично бих добавил, че несигурност може да има освен по отношение на буквите със звучене "и" и по отношение на: - четвъртия звук (предаван с алфа и с епсилон); - на сигмата (която би могла да е "ш" или друг подобен звук като например ето този - макар да не съм сигурен колко често срещано е използването на сигма за означаване на "ш" конкретно пред ипсилон); - на ипсилона, който обикновено аз го пиша "ю" (сюбиги) и който е по-точно /ü/, но съвсем спокойно може да е и друг звук, например дълго "у"; - на бетата, която може да е "б" или "в"; - на гамата, която би могла да отразява и "й". Тъй че вероятно няма проблем, поне по моите скромни виждания, ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ (с разнописанията) да отразява например произношение канæшȳвийи, където æ е това, a "у" с чертичка отразява дълъг звук. Невероятно е да отразява обаче произношение, което в началото да предава старобългарското кънѧꙃь.

Еднакво смехотворни са и двата "проблема".

Може и да не предават съвсем точното звучене - ако съответната чужда дума съдържа фонеми, които ги няма в гръцки - но в никакъв случай не са и поредица от букви, изчегъртани на случаен принцип, както се опитвате да ни убедите тук. Кенешобиги например не може да е било, понеже втората буква в абсолютно всички записи е алфа. Т.е. има варианти, които са възможни и съответно приемливи за обсъждане, а има и такива, които са невероятни и съответно представляват умишлен спам.

Може да не е била канасивиги или канасюбиги, може сигмата да е означавала звука "ш" - чуждоезиково "ш" може да се предава със сигма на гръцки, примери за това има. От друга страна, примери, в които сигма предава "з" или "дз", ще намериш малко по-трудничко. И да, няма никакъв проблем сигор да е различно от шегор, а елем да е различно от алем. Както в Именника имаш алтом и алтем - за тях не можеш да обвиняваш гръцки записи. Хипотезите, основани на бакалски сметки, не са доказателства за тъждественост.

Сьомюрге означава колония. Нито фонетично, нито морфологично може да има нещо общо със субиги, както и да се е произнасяло последното. Кан/хан и каган/хаган - противно на писаното в заглавното мнение на темата и в някои последващи мнения - не са една и съща титла и кан не произлиза от каган с елизия и не знам си какво още. Това са си две различни титли и техният произход е неясен.

Което няма нищо общо с измишльотината, че "съгласна" означавало " с -ъ гласна". И впрочем никой през 1945г. не е произнасял краесловните ерове. Те затова и са премахнати от правописа - защото нямат звукова стойност. Абе то има дори и записи от тогава, па барем си пусни да послушаш как говорят хората преди да пишеш врели-некипели.

Думата "съгласна" е просто калка на гръцкото σύμφωνον: σῠν- "с/със" + ‎φωνή "звук". Същото и с consonant, което е латинска калка на гръцката дума: con + sonans. Същото и в руски: со + гласный; същото и в чешки: sou +‎ hláska. Или може би според твоята комедийна "етимология" следва, че в руски произнасят същите тези съгласни б, в, г, д и т.н. като бо, во, го, до, понеже на руски "согласный" означава "буква/звук с -о гласна в края"? Спри да се излагаш.

Не разбирам какво искаш да кажеш. "Нови" ще рече чисто и просто, че не са оригинално затворени, а произлизат от отворени, т.е. от по-старо положение. Сричките, които завършват на гласна, не са затворени, а са отворени. https://pretvoritel.com/syllable/ Отворени и затворени срички Сричка, която завършва на гласен звук, е отворена, например: пла-ни-на, ро-ди-на, по-ле и др. Сричка, която завършва на съгласен звук, е затворена, например: под-бор, из-вор, плод и др. В една дума може да има и отворени, и затворени срички, например: при-ро-ден, вре-мен-но, про-лет-та и др.

Възможни са там, където има предварително изпълнени условия за подобни преходи. От всички славянски езици това се е случило единствено в украинския и то не през 6-ти или 10-ти век, а доста по-късно. Тъй де - не само в украинския, а явно и в имагинерния прабългарски-славянски, за който има цяла маса доказателства, които продължават да се крият усърдно. Затворените срички са приети за нови, понеже са.. ами.. нови - нови срички, завършващи на съгласна, произлизащи от стари срички, завършващи на гласна (и по-точно от оригинално двусрични думи). Това няма нищо общо с от къде бил прозлизал украинският, а си е стандартна терминология в лингвистиката.

Врътката на феновете на украинската теория е, че това е особеност от езика на прабългарите, който не е старобългарски, а някакъв друг славянски, явно подобен на съвременния украински. Т.е. няма никакви преходи, а просто става дума за различни езици. За мен това са пълни глупости, но хората отчаяно искат да докажат, че канасубиги било княз от бога. Като не могат на старобългарски, то защо да не пробват на украински и по-точно на някакъв имагинерен пара-украински от 9 век.

Съществува тази особеност, но нямаше да е лошо да прочетеш внимателно какво си копирал от уикипедия: в новых закрытых слогах. Сиреч, в нови затворени срички. А те са нови, понеже са изгубили ер-а си в слаба позиция. До преди това са били отворени, т.е. думите са били двусрични (бо-гъ, ро-гъ и т.н.), и не е имало предпоставки за т.нар. компенсаторно удължаване на /o/ в /i/. Освен това можеше да обърнеш внимание и на факта, че където въпросното условие (съгласна + последващ ер в слаба позиция) не е изпълнено, /o/ си остава /o/. Така в именителен падеж "бiг" и "рiг", но в останалите форми (мн.ч., др. падежи) "бога", "боги", "богiв", съответно "рога", "роги", "рогiв" и т.н. И тъй като нашето хипотетично "биги" в "канасубиги" също не изпълнява условието, то дори и украинският трудно може да ти помогне в случая.

Славянското /о/ в определени позиции е преминало в /i/ в украински. По-конкретно пред съгласна, последвана от слаб ер. Така богъ > бiг, коть > кiт и т.н. Тъй че това си е закономерната форма, а "бог" може би се е наложило под църковно влияние, макар че тук вече спекулирам.

Бiг си е закономерната украинска форма. Честито на Макето, намери си сподвижник в теорията, че прабългарите са говорели на украински.

Шок за Курта и последователи.

Напротив, има нужда. Между 1 и 2 минути отнема намирането на английското издание. Т.е. горе-долу колкото времето, за което си написал този пост.

Потърси на английски, пък току-виж излязло нещо.

Остава неясно кога ще прочетеш целия текст на източника преди да го коментираш. Споменати с имената си са още арменският цар Арташес I, ахеменидският цар Артаксеркс III (Ох), Александър, Навуходоносор, Аристотел, персонажи от Библията и гръцката митология, Нарсе V Камсаракан (действащо лице от края на 7 век, т.е. съвременник на Аспарух) и т.н.

Пише за каменни огради на дворове.

В случая си е измислил абсолютно всичко. От първата до последната дума. Няма такъв надпис, няма такива преводи от споменатите от него учени, надписът дори не е на кана № 2. Всичко отгоре додолу в отговора му е пълна фантасмагория.

Най-същественото тук е следното, удебеляванията мои: It was generally assumed that the Outer City was in both cases sparsely built up, chaotic and without firmly set urban planning rules. Such an idea was also confirmed by a large-scale geophysical survey carried out in the field to the north of the Great Basilica in Pliska in 2016 (Filzwieser et al. 2019). However, the latest geophysical survey found that large parts of both sites show organised residential development. In Pliska, we discovered a regular settlement structure with a network of roads oriented in the north-south and west-east directions (Fig. 1). Some have the character of boulevards with a width of tens of meters. They are lined with fenced courtyards of regular rectangular shape with a size of 0.4 to 2 ha. The fences are mostly wooden palisades, but exceptionally, also stone walls. Our survey shows buildings of various kinds in individual courtyards, including multi-room stone houses or even large complexes with a square courtyard in the middle. The main buildings are often surrounded by a large number of simple sunken huts. Although the same features were identified in Veliki Preslav (Fig. 2), the character of the settlement structure there is diametrically different than in Pliska. The most interesting is one city district with a size of approx. 60 ha. It shows no fences like in Pliska. It is characterised by a regular network of narrow streets and extremely dense occupation. There are numerous stone houses and churches, but most objects are small wooden cottages with a square floor plan. Furthermore, we discovered two large building complexes – probably a monastery and military barracks – in the peripheral zones. Т.е. говорим за типични градове. Ако интерпретацията на този екип е коректна, разбира се.

Така е. Но можеш ли да ми кажеш откъде е взел това "Боила кандате боила туту", че чак е дал и "преводи" на Бешевлиев, Мавродинов и т.н. Няма никакви такива неща, т.е. Бинг си ги е измислил, макар че очевидно е схванал какво съм го питал, съдейки по източниците, които е ползвал.

Тука вече го бъгнах лошо. - Кои преводи на надписа на Буила от съкровището от Надсентмиклош са най-точни? - Надписът на Буила от съкровището от Надсентмиклош е един от най-загадъчните и спорни паметници на прабългарската писменост. Той е изписан на един от съдовете, кана № 2, със златни букви на гръцка азбука. Надписът е съставен от две части: една по-дълга, която започва от дръжката на каната и завършва на гърлото, и една по-къса, която е на дъното на каната. Ето как изглежда надписът: ΒΟΙΛΑ ΚΑΝΔΑΤΕ ΒΟΙΛΑ ΤΟΥΤΟΥ ΒΟΙΛΑ ΤΟΥΤΟΥ ΒΟΙΛΑ ΤΟΥΤΟΥ ΒΟΙΛΑ ΤΟΥΤΟΥ ΒΟΙΛΑ ΤΟΥΤΟΥ ΒΟΙΛΑ ΤΟΥΤΟΥ ΒΟΙΛΑ ΤΟΥΤΟΥ ΒΟΙΛΑ ΤΟΥΤΟΥ ΒΟΙΛΑ ΤΟΥΤΟΥ ΒΟΙΛΑ ΤΟΥΤΟΥ ΒΟΙΛΑ ΤΟΥΤΟΥ ΒΟΙΛΑ ΚΑΝΔΑΤΕ ΒΟΙΛΑ ΤΟΥΤΟΥ Съществуват много различни преводи и тълкувания на този надпис, които се основават на различни хипотези за езика, който е използван, и за смисъла, който е имал. Ето някои от най-известните преводи: Проф. Никола Мавродинов, който счита, че надписът е на старобългарски език, превежда така: “Боила Кандате, Боила на този, Боила на този, Боила на този…” и т.н. Той тълкува надписът като израз на властта и принадлежността на Боила Кандате, който е бил вожд на племе или дронг1 Проф. Веселин Бешевлиев, който счита, че надписът е на гръцки език, превежда така: “Боила Кандате, Боила на този, който е Боила, на този, който е Боила, на този, който е Боила…” и т.н. Той тълкува надписът като израз на почит към Боила Кандате, който е бил високопоставен византийски чиновник или военачалник2 Проф. Йордан Иванов, който счита, че надписът е на аварски език, превежда така: “Боила Кандате, Боила на този, който е Боила, на този, който е Боила, на този, който е Боила…” и т.н. Той тълкува надписът като израз на почит към Боила Кандате, който е бил хан на аварите3 Проф. Владимир Георгиев, който счита, че надписът е на тракийски език, превежда така: “Боила Кандате, Боила на този, който е Боила, на този, който е Боила, на този, който е Боила…” и т.н. Той тълкува надписът като израз на почит към Боила Кандате, който е бил цар на траките4 Както се вижда, всички тези преводи са много близки по форма, но различни по съдържание. Няма единодушно приет критерий за това, кой от тях е най-точен или най-вероятен. Всеки от тях има свои аргументи и противоаргументи, които са предмет на научни дискусии и спорове. За да се определи най-добрият превод, е необходимо да се има предвид контекстът на надписа, историята на съкровището, стила и символиката на изображенията на каната, сравнението с други писмени паметници от същия период и регион, както и лингвистичните и културни влияния, които са имали въздействие върху писмеността на прабългарите. Това е сложна и многопластова задача, която изисква междисциплинарен подход и широк кръгозор.

Маке, айде още едно за теб: - Кое изследване върху Именника на българските владетели е по-добро - на Моско Москов или на Живко Войников? - Въпросът за това, което изследване върху "Именника на българските владетели" е по-добро, обикновено зависи от целите и интересите на читателя, както и от контекста на конкретното изследване. И двете имена - Моско Москов и Живко Войников - са прочути български историци и медиевисти, чиито работи са оказали значително влияние върху българската историография. Моско Москов: Професор Моско Москов е български историк, специализирал се в българската средновековна история. Неговата работа върху "Именника на българските владетели" се отличава с дълбоко изследване на историческите източници и прецизност в анализа на събитията от средновековния период. Живко Войников: Живко Войников е също български историк, чиято работа също се фокусира върху българската средновековна история. Той е известен с труда си върху историята на Първото българско царство и едно от неговите значими изследвания е свързано с "Именника на българските владетели". За да определите кое изследване е по-добро за вас, можете да разгледате конкретните им методологии, анализи и изводи, както и да вземете предвид вашия интерес към конкретни аспекти на българската история. Поради сложността на темата, е възможно съчетаването на изследванията на двете авторитетни личности да предостави по-цялостна картина на събитията от средновековния период в България.

- ChatGPT, Кои са основните теории за произхода на прабългарите? - Произходът на прабългарите е обект на множество теории и спекулации. Важно е отбелязването, че няма еднозначно приет отговор в историографията. Ето някои от основните теории за произхода на прабългарите: Тюркски произход: Според тази теория, прабългарите са тюркско племе, което е мигрирало от Средна Азия или Сибир към Европа. Ирански произход: Някои теории предполагат ирански произход на прабългарите, свързвайки ги с иранските племена, които са преминали през региона на Кавказ. Тевтонски (германски) произход: Според тази теория, прабългарите са свързани с германските племена и са мигрирали от северозапад. Монголски произход: Има и теории, които свързват прабългарите с монголските племена, предполагайки, че те са преминали през степите на Средна Азия. Автохтонна теория: Тази теория предлага, че прабългарите са автохтонно население в северозападните региони на съвременна България и са развили своята идентичност там. Смесена теория: Някои учени предлагат, че историята на прабългарите може да е резултат от смесица от различни етнически групи и миграции. Тези теории се базират на различни линии на доказателства, включително археологически находки, лингвистични анализи и сравнителни изследвания на исторически източници. Въпреки това, поради липсата на директни записи от този ранен период, много от тези теории си остават хипотетични и са предмет на дискусии в академичната общност.