sir

И аз реших да помисля в същата посока, само че стигнах до извода, че това е много съмнителна работа. Имената, произлизащи от "вълк", които впрочем са разпространени сред всички народи от южнославянската подгрупа (Вук и производните му сред сърби, хървати, словенци), са от т.нар. "защитни имена". Така се обясняват от всички изследователи. Честно казано, аз не се сещам за някакви много разпространени славянски имена, произлизащи от наименования на животни. За разлика примерно от германските - има един куп имена, производни от вълк, мечка, орел, глиган.

Отлично решение - ако целта е да има по две мнения на кръст дневно. Ясно, благодаря.

Горната камара на Швейцария е нещо като американския Сенат. Като гледам този близък резултат явно и там има доста жендър кантони.

Бобо, що верно не отвориш тема по тия въпроси и там да се коментират, ако интерес? Признавам, че това по принцип не е тематика, по която се считам подготвен да дискутирам в детайли, просто изказах някои съмнения и бележки, които се базират на твърдото ми мнение, че календарните термини от Именника не са били реално разбираеми думи от живия език на българите. Защо смятам така вече съм писал, вкл. в голямата тема, но няма проблем да повторя и тук. А иначе именника на Заимов го имам, този на Илчев - не, но така или иначе ти вярвам на написаното и не виждам особен смисъл да ровя. Все пак някои допълнителни бележки. За Доксо/Докса (с -кс-) нямах предвид, че идва директно от Евдокия, т.е. че е имало разпространено такова име сред българските селяни и впоследствие е било съкратено. Мисълта ми беше, че е възможно просто да става дума за гръкоговорящи или пък за регион със смесено население, където да е имало някакво заимстване на имена или нещо такова. Виждам, че трите ранни примера са все от Македонско + един доста късен от Пловдив, който може и да няма нищо общо с тях като произход и значение. Другият вариант е Доксо да идва директно от регистрираното прабългарско име Докс (и Доксов). И двата варианта ми се виждат по-вероятни от някаква хипотетична прабългарска дума за свиня. Що се отнася до албанското dosë - според наличните албански речници то означава доста тясното понятие "свиня майка" и наистина не изглежда като да има задоволителна етимология (поне това, което намирам в интернет), макар че ето тук е направен някакъв ИЕ опит. Стандартната дума за "прасе, свиня" е derr, която май също не е със съвсем сигурна етимология, но така или иначе няма общо с dosë. Дали е възможно да става въпрос за прабългарска заемка в албанския - напълно възможно е, макар че не съм сигурен дали изобщо има някакво сериозно изследване по темата. Все пак това е нова информация за мен и ще поровя по въпроса, понеже ме заинтригува. За Теко и изобщо за тези "съкратени" форми звучиш убедително, т.е. склонен съм да се съглася. Което обаче не значи, че се съгласявам и с произхода от календарните животинки. п.п. Да повторя и аз питането на Янков: има ли някаква информация с какво са се занимавали тези хора? Примерно има ли Досковци свинари, свинепаси?

Пълен разгром по всички линии.

Не сме или поне аз не съм. Но има достатъчно Стефановци, включително и доста известни такива (като например една легенда на Левски), на които им викат Теко. Има и хора, които си се казват Теко, но дали винаги и задължително произлиза от Стефан - не знам. То затова и съм скептично настроен към генерални изводи на базата на подобни имена. А дали има мъжко гръцко име Докс не знам. Има женско име Докса, което, както е посочено по-горе, е съкратено от християнското име Евдокия/Евдоксия. https://en.wikipedia.org/wiki/Eudoxia Не знам и дали фамилията Доксас е от същия корен или не.

Темата е много хубава и информативна. Въпреки това аз съм леко скептично настроен към възможността от подобни простонародни двусрични имена да се вадят генерални изводи. Не съм сигурен например дали Теко идва от календарното "теку" (овца или кон по тюрколожки, в зависимост от четенето), а не от Стефан, както се е запазило и до наши дни. Не знам също дали Доско и Доксо са варианти едно на друго, т.е. дали идват от същия корен (пак по тюрколожки - свиня). Понеже Докса, както е писал и Thorn по-горе, е гръцко име, а Доксас пък е гръцка фамилия, и те определено нямат нищо общо с календарното "докс". Имена като Доско и Досьо се срещат у нас и до днес, съответно и фамилиите Досков, Досев. Дали всички тези, плюс другите от рода на Доко, Дочо и т.н., идват от някаква предполагаемо реална прабългарска думичка със значение "свиня", от името Докс (което може и да идва, а може и да не идва от "свиня") или пък от нещо съвсем друго - не знам. Шегор и сомор не се наемам да ги коментирам засега. Само една бележка - "чехор" ми звучи славянски, при което погледнах при Фасмер и наистина има такава дума. И все пак, ако приемем тезата ти, че тези термини идват от жив, говорим език, то според тюрколозите в твоите примери би следвало да имаме хора, кръстени на свиня, петел/кокошка, мишка, вол, овца (или кон). Странно защо нямаме хора, кръстени на другите животинки, които пак според тюрколозите ще да са дракон, заек, кон, змия.

Това, доколкото ми е известно, е популярната теория именно сред литовските и латвийските лингвисти. В нея латвийският и литовският произлизат от центъра на древната общност, а славянският, както и старопруският и другите западни балтийски - от перифериите.

Аз като гледам начело в тоя списък е Армения. Те явно са най-големите ислямофоби на света. Със сигурност няма никакви обективни причини за подобни настроения, просто са лош човешки материал и ей така от нищото мразят мюсюлманите. Даже не са били обект на миграция от мюсюлмански страни. Това е една голяма загадка, необясним феномен.

Манипулативен е, разбира се. Аз не съм съгласен с тези трактовки, както не мисля, че и другите, с които спориш тук, са съгласни. Но това е положението в т.нар. академична славистика.

Че подхвърлянията за славянски на 3000-3500 години, които правим тук от време на време, не са просто някакви радикални виждания на литовски и латвийски учени (не, че ги няма, но не само те). Нищо повече. А какво точно се има предвид, когато се говори за славянски на 3000 години, е ясно - цитирам от монографията на З. Голомб, който пък е цитиран пак от същия капацитет Малори в статията за славянския в Encyclopedia of Indo-European Culture (подчертаването мое): In this respect everything seems to indicate that after the final dissolution of the PIE linguistic comunity, which took place most probably between 3000-2500 B.C., and after a transitional period of Balto-Slavic “community,” the linguistic ancestors of the Slavs got separated from the Balts and became an autonomous ethno-linguistic entity sometime about or just after the year 1000 B.C. Therefore after that time we are entitled to speak of Proto-Slavs. The linguistic ancestors of these Proto-Slavs should be referred to as “Pre-Slavs,” either as a subgroup within the Balto-Slavic community or earlier as a subgroup within the North European dialectal zone of late Proto-Indo-European. (Golab) Самостоятелен етно-лингвистичен субект. Това се има предвид. А не, че старобългарският с политкоректното име "староцърковнославянски" (това вече си е руска конспирация) е бил готов продукт преди 3000 години.

Понеже често цитираш Малори, нека все пак да видим какво точно казва самият той: The earliest that Slavicists are generally willing to push the concept of a liguistically differentiated Proto-Slavic is 2000-1500 BC. The most widely accepted archaeological representative of this earliest Slavic period is the Komarov complex which dates to about 1500 BC and which occupies the region of the middle Dnieper to the upper Vistula. ... It is difficult to deny that there existed a geographical centre weighted between the Vistula and Dnieper which is most commonly agreed to be Proto-Slavic and which appears to display a continuity of cultural development from about 1500 BC (or earlier) to the historical appearance of the earliest Slavic peoples (In Search of the Indo-Europeans, 1989, стр. 81). На предната страница има и карта като тази за балтите, пак по Трубачов - с наслагване на хидронимия и археология - и там има известно припокриване с комаровската култура, но най-вече и доста по-значително с чернолеската, която е по-късна, но пак е доста преди началото на новата ера.

Гугъл преводачът установява език "нянджа" като се постави латинската транскрипция. zitko itzirgu bule humshi kupe yne' tulshi fm' estrogin kupe ykz' tulshi ond' turtuna pila zopan estrugin kupe k' tulshi m' alhasi kupe a' hlubrin a' се превежда като: Стикерите на охладителя няма да имат "талис" от естрогис шпионин, който е "tulsi" и "turtuna pila yopan", се насочва към автобусната спирка "tulsi m" към "divbrin a". п.п. Нянджа се говори в Африка, имаше преди една африканска теория тука във форума, така че не знам...

Вълчанов, ние друго очаквахме тук обаче. Не анализ на географските и зооложки познания на Теофан. Тук аудиторията е широка, не всички сме професионалисти и не всички настояваме за обосновка в академичен стил. Но поне някакви аргументи по първоначалната теза. Всичко това, което пишеш, е много хубаво и интересно, но няма нищо общо с темата.

Да де, това се имаше предвид - оръжейни. Окей, мерси.

Това беше леко комиксов пример, разбира се, с цел да онагледи една според мен доста странна ситуация. И тогава, и сега не е трудно да узнаеш приблизителните възможности на даден военен обект. Но точните възможности, чак до степен инвентар - това е доста по-различна работа. А дали търговците и изобщо потенциалните шпиони са имали неограничен достъп до военни складове, това лично мен силно ме съмнява. И все пак нека да използваме твоето включване по въпроса на Митака. Аз имам спомен, че някъде съм чел нещо по въпроса, но сега не мога да се сетя къде. Та, има ли другаде подобна практика за инвентарни надписи по камънаци? Е, очевидно е, че е имало и друг език, на който са можели да пишат надписи. Какъв е бил той е отделен въпрос. Не знам, мен лично тая работа с гръцкия ми се вижда доста нелогична. Не ми се вписва и това с доверените лица на владетеля, инспектиращи въоръжението (по отговорите на папата) - тези доверени лица на българския владетел ромеи ли са били? Не са ли можели да четат "прабългарски"? Що за доверени лица ще да са били тогава..

Така изглежда.

И още по-итересното. Ето какво е писал някога Бешевлиев за тях: Военните инвентарни надписи, които са били изложени вероятно на видно място в крепости и укрепени пунктове, са служили да улесняват проверката на въоръжението, което е било поверено на определено лице от командния състав на военната база. ... Забележително е, че с изключение на един надпис всички останали са намерени на места южно от Плиска пред старопланинските проходи като Върбишкия и Ришкия, т. е. пред входните врати за Дунавска България. Те са стояли в крепостите и укрепените места, които са отбранявали тези входни врати. Те показват колко добре е била укрепена областта между Мадара и Преслав, през която в 812 г. византийският император Никифор е нахлул в България. Един от инвентарните надписи е намерен при Шабла, което свидетелствува, че там е имало прабългарски укрепен пункт за евентуална отбрана от вражески десанти. Пет от тези надписи са на гръцки. Т.е. на езика на врага и то на самата граница, която охраняваш от същия този враг. Ако следваме логиката на Бешевлиев, това е все едно по комунистическо време примерно поделението в Звездец да има огромни табели на турски от рода на "майорът има 500 автомата, 10 танка и 20 бтр-а". Това ме връща към онези мои спекулации в мега темата за това какъв е бил езикът на българите преди да проговорят на славянски. Но ще се отклоним много от темата.

Пандора, това със самарите и мен ми беше направило впечатление още първия път като седнах по-внимателно да преглеждам надписите, обаче то е допълване. Там са няколко букви в началото на думата, след което не се чете и са допълнени още няколко букви, за да се натамани гръцката дума за "самари" или "товарни животни". А аз такива допълвания не обичам. Така че това за мен е съмнително четене. Тулши е кажи-речи общоприето, че значи "шлем" главно поради това, че в гръкоезичните надписи има шлемове. И след това са му търсени фонетични подобия из тюркските езици. А именно: осм.-турск. tuldza, куман. toulga. Това е от преди 70 години и така си седи и до днес. Хипотезата за колчана май съм я виждал при някой от "алтернативните" изследователи, дали при Войников или И. Т. Иванов не си спомням. Така или иначе обаче как тази версия се връзва със съотношението 1:2? Два колчана на един предмет Х (естрогин купе), който представлява какво точно? И защо тогава за естрогините точно по два колчана, а за хумшитата няма такова съотношение? Същото важи и за меч, лък и т.н. - съотношението 1:2 (и съответно липсата му при хумши купе) трябва да бъде обяснено по достатъчно задоволителен начин. Тези с естрогин купетата да са били някакви елитни войници, "специални части" така да се каже, и за тях да е било задължително да им се предоставят по две тулшита, а пък тези с хумши купетата - тях кучета ги яли? :)) Може, ама пък от друга страна: Първо, не знаем дали се чете наистина като хумсхи или нещо друго като например хумши (поправка: не чета, хаха, окей, това отпада като забележка). И второ, хумсхи има абсолютно същото окончание (или хайде - същите последни три букви) като тулсхи/тулши, което само по себе си също е доста любопитен факт като за толкова кратък надпис. Не, че е невъзможно да е съвпадение, но все пак е хубаво да се има предвид, когато се анализира надписа. Нещо, което, разбира се, никога не е било от особена важност за пишман тюрколозите, за които тулши идва от тулга, а хумши - от юмшак. За хлобрин нямам идея какво ще да е в тази единична бройка. Но следвайки логиката на по-предните записи вероятно седи в някаква връзка с алхаси купе.

Игнор опциите не работят, за съжаление. И аз пробвах същото със същия потребител, но без успех.

Естествено, че имат общ произход. Въпросът е колко назад във времето е общият предшественик.

Според мен това съотношение 1:2 между естрогин купетата и тулшитата/тулсхитата след тях винаги е било най-любопитната характеристика на този надпис. При това го има на два пъти, като единият път са доста големи и некръгли числа (427 и 854), така че за мен е изключено да става въпрос за някаква случайност. Т.е. тези две неща са в очевидна връзка помежду си и то такава, че от едното са необходими точно два пъти повече бройки в сравнение с другото. Не знам дали някой се е опитвал да го обясни извън стандартното "шлемовете са по-лесни за направа, затова са повече". Би било окей като обяснение, ако бяха примерно 425 ризници и 748 шлема, но това точно съотношение винаги ми се е струвало твърде странно и изискващо по-специално внимание. Отделно, според преводите на самия Бешевлиев в инвентарните надписи на гръцки е точно обратното - ризниците са повече от шлемовете (53 на 45 в един от надписите, 83 на 70 в друг), а в някои надписи са изредени само ризници без никакви шлемове - което също поставя под съмнение шаблонното обяснение. Може много да се фантазира по въпроса. Като например, че тулши не е шлем, ами е нещо, отнасящо се например до ръцете или краката и затова е двойно повече от естрогин купе; което пък обаче не обяснява връзката му с хумши купе, където няма такова съотношение 1:2. Или пък, че естрогин се отнася за конници, а тулши е нещо, което е било ползвано и за ездача, и за коня, и затова съответно имаме по две бройки тулши на човек. Но това са си спекулации. При всички положение обаче е твърде съмнително алхаси, хумши и естрогин да обозначават три вида различни ризници. В надписите на гръцки навсякъде има "лорикиа" без никакви пояснения какъв точно вид била. А и какви точно са тези три вида ризници и има ли изобщо някакви други податки за тяхното съществуване - май не. А иначе по въпроса с граматическите елементи ми се струва, че леко бъркаш. Ако има някаква граматическа конструкция, то тя е само при алхаси. При хумсхи/хумши нямаме крайно "-си". Това намира някаква косвена подкрепа и във факта, че алхаси купе е единственият вид купе, след който няма тулши, т.е. алхаси купе няма същата връзка с тулши, каквато имат хумши купе и особено естрогин купе. Така че наистина е напълно възможно хумши и естрогин да обозначават някакви определения, отнасящи се до купе (меки, твърди и т.н.); докато алхаси да обозначава нещо съвсем различно - примерно притежание. А защо в този надпис "-си" стои на "алха", а в другия - на "кюпе", не се наемам да коментирам. Струва ми се, че това и великите тюрколози винаги са го подминавали. Ако трябва да гадая - най-вероятно защото няма обяснение в тюркските езици. Разбира се, възможно е и изобщо да не става дума за военен инвентар, но това мен лично ме съмнява поради наличието на такива надписи и на гръцки, а поне при гръцкия на Бешевлиев уж би трябвало да може да се разчита (когато са достатъчно запазени и няма нужда да се добавят буквички и думички от въображението на преводача).

Добре, успяхме да получим отговор на един от въпросите. Ватикана е отговорна за фалшификацията. Нека продължим нататък. Константиновият дар е фалшификат с ясна цел и конкретни ползи за самите папи. С каква цел Ватикана фалшифицира българската история през 18-ти век или когато там се е случило това? Още повече, по това време дори няма българска държава, та какви точно са ползите за папите и въобще кой има полза от това? Има ли някакви други доказани фалшификации от страна на Ватикана по отношение на историята на други държави или само ние сме им трън в очите?

Защото, за разлика от тюркологията, хората, даващи тон за песен в индоевропеистиката, не са руснаци. И пак за разлика от тюркологията, в славистиката възможностите за фантазиране на въпросните са ограничени, т.е. няма как да изкараш славянския на 5000 години, защото тогава общият балто-славянски ще излезе най-старият клон на ИЕ езиците, при което сериозните лингвисти ще умрат от смях. Но въпросът като цяло навежда на интересни мисли. И смятам, не е случайно, че батаците и в тюркологията, и в славистиката са толкова големи. Хора от едни и същи ширини са ги обсебили и двете. При нас нещата са се преплели по един наистина неприятен начин - тюркология и славистика, плащаш едно - получаваш две. И съответно батакът е двоен.

Добре, и как от това следва, че въпросната история е била добавена в средата 18-ти век? Може ли да развиеш цялостната си хипотеза, за да можем все пак да коментираме по същество? Например от кого и с каква цел е била добавена тази история у Теофан и другите. И защо точно в средата на 18-ти век, не може ли да е било в началото на 17-ти например? Може ли да видим аргументите, с които си достигнал до такава прецизна датировка?