sir

То някои вече сте стигнали. Само сте заменили "българи" със "славяни" в заглавието.

Езикознанието ни казва единствено, че славянският се е пръкнал от общия балто-славянски преди около 3000-3500 години. От там нататък със задоволителна степен на вероятност не ни казва нищо повече и няма нито един съществен въпрос, по който в славистиката да има консенсус чак до периода на първите славянски текстове. С думи прости: славистиката е посмешището на индоевропеистиката. Въобще, темата се изчерпа. Предлагам да обобщим изводите: 1. Славяни няма 2. и да има са малобройни 3. дори и да не са малобройни, като подчинени, роби и т.н. няма как да предадат езика си на управляващите п.п. чакам си лайковете, другари великобългаристи, автохтонисти, нацисти и анархисти с глисти!

Според мен е Умор от народа Фир Болг.

Ами аз не съм сигурен за какво точно спорим тогава. Щях да казвам няколко думи за археологическата картина. Ами тя вече е коментирана сигурно хиляда пъти, но айде още веднъж. Картината е сходна на това, което коментирах и за Македония. През 7-8 и началото на 9ти век славянски находки на територията на днешна България има предимно, да не кажа почти изцяло, в Северна България, и още по-точно в Североизточна България. Т.е. горе-долу там където са и "прабългарите". Карта на некрополите за споменатия период, макар и стара и само за днешна България, има в началото на "Славяни и прабългари по данни на некрополите VI - XI в. на територията на България" на Ж. Въжарова (1976). Все още е достатъчно добра за онагледяване, пък и кой знае какви радикални промени в картината така или иначе няма. Има я и в нета (като за лаици като нас). Отваряш там и гледаш морето - СИ България около Дунав (Гарван, Попина, Юпер); СИ България южно от Варна - Провадия (Разделна, Дългопол, Блъсково и т.н.); СЗ България (Козлодуй); в Южна България не знам дали си струва да се описва - Хасковско и тук-таме в Родопите. Съвсем отделен въпрос е дали всички тези некрополи са всъщност славянски или, хайде, чисто славянски (Разделна, Блъсково и т.н.); някои като Гледачево и Златари определено не се интерпретират като славянски; за групата Абланица-Туховища също май работата със славянството е доста съмнителна. Но аз както казах съм лаик, така че не мога да коментирам - четеш публикациите, сравняваш гърнетата и копчетата, гледаш картинките и така. Та, това е морето, което заварват българите и което си седи така доста дълго време. Сега, някой ще каже "ама то не е достатъчно проучено", "източниците казват, че има море, значи е въпрос на време да се открие", "ама славянският инвентар е беден и не е останало много" и т.н. - ами фактите са, че по-късни некрополи и селища (от 9-10ти век и нататък, сиреч християнски), както и ти казваш, са открити, но по-ранни следи по същите места не са. Това е релевантно донякъде и по въпроса дали българските владетели, как беше - дали местели славяните като пешки насам-натам. Еми при положение че славяни из Южна България (вкл. Македония) се появяват археологически след присъединяването на съответните територии към ПБЦ - кой както иска да си го обяснява този факт. Това са фактите, които лично мен ме вълнуват. Остава да се обясни откъде идват славяните, заселващи се на териториите на ПБЦ през 9-10 век. Ти казваш отвсякъде, аз не знам какво ще рече това. От Солунско, от Одринско? От Пелопонес? От териториите на днешна Румъния, Молдова, Украйна? Бежанци от разгрома на Аварския хаганат? Има ли изрични данни за такива масови преселения в източниците? Да не се окаже, че май единствените сигурни данни са за "местене" вътре из ПБЦ и "колонизиране" на новопревзети територии? Отделно е твърде любопитно как в един християнски некропол, особено по-късен, се определя кой точно е "прабългарин" и кой славянин, но хайде да не се впускаме в чак толкова еретични мисли.

Сега не ми се занимава. Евентуално по-късно, ако имам време. Само две кратки бележки. 1) По въпроса кога се формира българската народност имаме очевидни различия. Според мен този процес започва доста преди покръстването. В безсмислени спорове обаче не ми се впуска. 2) Тези неща за Микулчик се отнасят за Македония. Какво твърди той е едно, какво сочат фактите - съвсем друго. А фактите сочат следното: най-ранните безспорни славянски некрополи и въобще находки от територията на Македония са от 10-ти век и нататък. Сиреч, след присъединяването на областта към ПБЦ. Който твърди нещо друго, е редно да посочи масовите славянски селища, некрополи и т.н. датирани към времената на Персиян и Борис.

Това циклене в тази тема започна да ми омръзва. За последно: темата е "как древните българи са проговорили славянски". Аз се опитвам да вървя по единствения, според мен поне, логичен път. Така зададен заглавният въпрос на темата предполага, че преди да проговорят славянски българите са говорили на някакъв друг език. Да тръгваме да разсъждаваме по този въпрос, без преди това да сме установили някои базисни положения по отношение на този друг език, по мое мнение е упражнение от типа "градене на въздушни кули". Битуващата доскоро академична догма е решила проблема с един замах: българите са били една шепа народ, "периферна езикова група", както ги нарече един съфорумник, претопили са се безвъзвратно в многократно надвишаващите ги като количество славянски масиви (т.нар. море), и от тях не са останали почти никакви следи, а каквото е останало, е било "пометено" от последвалите вълни печенеги, кумани, светославовци и т.н. Това виждаме и тук във форума като отговори на поставените въпроси. Както казах, това омръзва. Археологическата картина опровергава или най-малкото поставя под огромно съмнение изходното съждение на тази теория - тази за шепата и морето. От там насетне във въздуха увисва цялата конструкция. Това е положението. И като е такова положението, то следва да се търсят отговори и обяснения в друга посока. Казал съм си вече личното мнение по въпроса, така че няма смисъл да се повтарям. За това кой какъв бил изкаран. Ами ти си изкаран панславист, други пък сме пльокнати в разни групи с автохтонисти и великобългаристи, даже по-назад в темата се говореше и за расисти и нацисти. Така е модерно сега. А що се отнася до славяните - ами някои неща се потвърждават от археологията. Отваряш някоя публикация и четеш. Или отиваш в някой археологически музей и гледаш на място. Елементарни жилища, груба керамика и т.н. Дали са блатни кокошкари маргинали или не - всеки сам да си прави изводите за себе си. Но следи от величествена култура няма. Това е положението.

Не заяждане, а хумористична вметка. Но кой както иска да го разбира. Иначе аз (а и много други) си зададох конструктивните въпроси, при това по темата, която е "как древните българи са проговорили славянски". Насреща получихме отговори за Ростиславови книги, прагове на Днепър, периферни езикови групи и тем подобни. Аз не съм експерт историк, лингвист или археолог. Задавам въпроси и се надявам експертите да отговорят. Но не, вместо това четем едни и същи неща като от учебник от 70-та година. Ами да, прав си, ползата е нулева.

Намери някъде бКългари и ще разбиеш на пух и прах всичко живо в тия 38 страници.

На предишната страница имаме руски текст от 20-ти век. И въобще какво общо имат тези неща с темата?

Gender-neutral language in the European Parliament http://www.europarl.europa.eu/cmsdata/151780/GNL_Guidelines_EN.pdf Най-голямата драма, не успели да намерят джендър-неутрална думичка за сервитьор/сервитьорка: Waiter/waitress (no gender - neutral term has been successfully proposed)

Е ти пък сега. Така е то. През 10-ти век езикът е един и същ ("бездиалектен" или най-много "с взаимноразбираеми диалекти") из половин Европа, но 100 години по-рано не само има диалекти (в множествено число) вътре в самия район на Македония и Солунско, ами и тези диалекти явно са достатъчно различни от диалектите на славяните в Мизия. Славистика в действие.

Еми така е като големите корифеи са ги нарочили тези надписи за "неясни", затова и се появяват специалист по стопанска история и такъв по съвременен турски език да се упражняват. Иван Т. Иванов пък го превеждаше нещо от рода на "пепелта на Охс в надписано гърне", не ми се търси сега точния превод. Предполагам, че и Ж. Войников се е изказал по въпроса. Такива са хората, които се занимават. По-горе споменах Кнорозов, ама той не е бил преводач или лекар, а е учил египтология и китаистика, та е имал академични познания по заплетени писмености. А твоята тема съм я чел. В нея има повече мисъл, отколкото във всички "научни" публикации за този надпис, които съм чел. Дали е вярна посоката е друг въпрос, който нямам познанията да коментирам в детайли. Признавам си, че не се сещам да съм я чел. Може ли заглавието на публикацията?

Е, добре, всичко е пометено, преобразено, пръснато. А някакви топоними поне не са ли ни оставили тези хора в Добруджа и Лудогорието за 300 години? Къде е голямата тюрколожка публикация по този въпрос? Поне една за цвят има ли? Щото за брити, етруски, балти и други такива пометени има. Даже и предгръцката топонимия (като например Одесос) е поне изолирана и идентифицирана. Нашите не са сметнали за нужно ли или са пробвали и просто не са намерили материал? Имало е и откъде да започнат - Варна, Плиска, Преслав, Тича и т.н. имена, които ги има запазени в текстове от онова време. Но не са им прозвучали на тюркски може би?

Да, точно това е проблемът. Че никой не се е занимавал с въпроси извън тюркските и "алтайските". А защо не се е занимавал - ами точно заради парадигмата. Само че парадигмата си отива и рано или късно някой ще се занимае. Човекът с основна заслуга за разчитане на писмото на маите например - Кнорозов - е руснак, който точно така се бори с парадигмата и е безмилостно громен дълги години. Сега, верно, че "зенти асо е" и още няколко такива не са толкова привлекателни за хората, търсещи пробиви и слава в лингвистиката, колкото е била световноизвестната писменост и въобще цивилизация на маите. Но кой знае. Иначе моето скромно мнение е, че ако ще има някакъв пробив, то той ще бъде с надписа от НСМ, независимо дали той е български, аварски или някакъв друг.

Момент. Аз не твърдя, че няма прабългарски език. Както става ясно от цялото ми мнение, пък и от други мои мнения - аз смятам, че е имало поне един, а вероятно и повече от един, индоевропейски език, на който т.нар. "прабългари" са говорили. Това, което твърдя, е съвсем различно: а именно, че не съществува тюркски прабългарски език. Естествено, че думите купе, хлубрин, алхаси, естрогин идват от някакъв език (или от някакви езици), който е бил говорен от някого някъде във времето и пространството. Силно се съмнявам обаче, че това е езикът, на който са говорили българите или каквато и да било част от тях. Вече изложих разсъжденията си защо мисля така. А тази староунгарска азбука ми прилича точно на това - на азбучна система. Не на идеографска или логографска такава.

Впрочем аз имам и едно хипотетично питане към теб. Значи, не знам дали има смисъл да ти обяснявам точно на теб, понеже ми се струва, че именно от теб го знам това (с уговорката, че арменската история поначало не ме вълнува особено и не попада в кръга на интересите ми): нали арменският първоначално е класифициран към иранските езици и едва по-задълбочените лингвистични анализи са показали, че това е погрешно? Ти отхвърляш ли вероятността нещо подобно да е налице и в цялата каша с българите? От толкова напъни да се търсят прабългарски тюркизми да се пропуска някакъв неславянски индоевропейски пласт в българския? При положение че благодарение на тежката тюркска догма абсолютно никой сериозен лингвист не си е направил труда дори да помисли в такава насока, резонно ли е нещо подобно да се отхвърля едва ли не по дифолт? Не те ли притеснява факта, че самите тюркисти така и не издадоха нито един капитален труд по въпроса - със задълбочен анализ поне на запазения старобългарски корпус, на топонимията - а има само едни хвърчащи списъчета с по една шепа думи? За всеки случай да уточня, за да няма неразбрали: българският е език от славянската група и не визирам прекласифициране към друга група, което би било нелепо.

Накратко, понеже е късно. 1. Сравнението с българите е некоректно по една проста причина. Арменците от един момент прописват на арменски. Българите прописват, само че не на уж собствения си прабългарския на купетата и естрогините, а на старобългарски, който е съвършено чужд за тях и направо от друго езиково семейство. Т.е. според шаблонните теории българите минават от един чужд език на друг - и двата от друго езиково семейство. Това е все едно арменците да бяха прописали на грузински или арабски. 2. Вероятността българите или който и да било друг наоколо да е писал с идеограми през средновековието клони към нула. Неща, които не са материално налични (Ростиславови книги, славянски черти и резки, секелски идеограми и други подобни), не мога да коментирам. 3. Руните не са идеограми, нито логограми, а са си азбука. Говорим за разчетените такива - германските. Орхоно-енисейската писменост също е азбука и също е разчетена. Т.нар. "донско-кубански руни" не съм чул да са задоволително разчетени. Т.нар. "прабългарски руни", известни още като "свещена българска писменост" - също не са, въпреки опитите те да бъдат разчетени през споменатото това донско-кубанско писмо (разчитане на едно неизвестно чрез друго неизвестно - желая успех). На опитите пък да бъдат изкарани някаква свещена логографска писменост желая дваж повече успех. Впрочем аз добре си спомням какво твърдеше за тях уважаемият Качо - че не са никакви руни, ами тайнопис или нещо от този род. Тук някои други пък намекнаха с половин уста, че това са фамозните славянски черти и резки. Не знам. Фактите обаче са, че никакви "прабългарски руни" досега не са разчетени на никакъв език. 4. Хипотезата, че народ като българите, за чиято средновековна история знаем почти изцяло само за военни действия, има някаква древна писменост и тази писменост е "супер неудобна" за инвентарни или триумфални надписи (сиреч за надписи, свързани с военни действия), ми звучи нелогично. Точно обратното - който смята, че е открил някакви прабългарски руни (или каквато и да било писменост), би следвало да започне точно с търсенето там на владетелски имена, титли, военна терминология, както и на календарните термини впрочем. Все известни неща на майчин прабългарски. И също така исторически доказани методики за разчитане на непознати писмености (справка египетските йероглифи или писмеността на маите). 5. За прабългарските знаци има не знам колко хипотези, ти сигурно знаеш по-добре. Не отхвърлям възможността поне някои от тях да са имали някаква лексикална стойност, понеже такива знаци присъстват и на някои от надписите. Дали обаче става въпрос за реална писменост или за знаци, указващи нещо друго (собственик, производител, религиозна символика и т.н.) - не се наемам да коментирам. Не знам обаче предполагаемо подобни символи при други народи (сармати, тюрки) да са били идентифицирани като писмена система и разчетени на някакъв ирански или тюркски език. Така че съм скептично настроен.

Това си е твое виждане за нещата. Аз никъде не съм твърдял, "че славяни няма и никога не е имало" и това поне на теб специално ти е известно минимум от дискусията за балтите от преди известно време. Отричането и преиначаването на обективно съществуващи факти, както и измислянето на несъществуващи такива, са прийоми на идеологията и пропагандата, а не на науката. Хора, говорещи на езици от славянската група, съществуват, и това е неоспорим факт. Което обаче съвсем не значи, че съм съгласен с всичко, което "академичната" славистика е натворила и което сега седи по справочници и енциклопедии като едва ли не аксиоматични твърдения. Като например абсурдната и неподкрепена от никакви материални данни теория за общия и бездиалектен славянски до 10-ти век. Иначе аз собствена хипотеза кога българите са проговорили на славянски нямам. Според мен поначало българите никога не са говорили на тюркски, а най-вероятно и на какъвто и да било неиндоевропейски език. Надписите с реален текст (с граматическа и смислова свързаност или казано по научному с кохезия и кохерентност; а не просто отделни несвързани помежду си думи), оставени ни от хората от ПБЦ, са на два езика, като и двата са индоевропейски - гръцки и старобългарски. От хипотетичния прабългарски език има останал един набор от думи, които се определят като титли, въоръжение, календарни понятия - все терминология, която е сред най-податливите на заемане от един език в друг. Няма и едно изречение на този език, няма регистрирани глаголи, съюзи, предлози, местоимения и т.н. Надписът, който евентуално може да е на прабългарски и който вероятно представлява реален, жив език - този от НСМ - има към една дузина "преводи" все от мегаексперти тюрколози, като всичките се различават помежду си; другите надписи, където евентуално също има някакъв, макар и кратък, смислен текст - т.нар. Силистренски надписи, тези с анзи, охчи и т.н. - пък са директно квалифицирани като "неясни" и не се коментират изобщо от експертите; дори само тези факти за мен говорят достатъчно, че явно има изначална грешка в цялата схема. Съвсем отделен въпрос е доколко тези титли и т.н. изобщо са тюркски: колкото повече чете и анализира човек, толкова по-кухо изглеждат тюркските етимологизации. Сравненията с персийски и партски надписи, по Аспандиат, не само не доказват нищо, ами напротив - изострят още повече съмненията, че този прабългарски език на купетата и естрогините я го е имало, я не. Да, като за огромни империи може и да не са оставили много, но каквото са оставили, се чете и от него се извлича информация - както историческа, така и лингвистична. Каква точно информация се извлича от "хлубрин 1"? И още нещо, над което честно казано не се бях замислял досега - ето хората ни оставили надпис на староперсийски, обаче сметнали за целесъобразно да сложат и "превод" на еламски и на акадски; следващите пък на гръцки и т.н. Защо аджеба поне един ювиги хан не се сети да напише поне едно изречение на майчиния си прабългарски, примерно на Мадарския конник? Срам ли ги е било нещо или какво? Защо даже т.нар. възпоменателни надписи са все на уж чужд език? Поне за тях е ясно, че не са правени да ги четат гърците от империята, ами поданиците на българската държава, включително и семействата на Корсис, Турдачис и другите юнаци, техните "якутски" и "евенкски" родове - всичките тези хора ли са знаели гръцки или може би канасубиги Омуртаг ги е писал, за да си упражнява дипломатическия и дворцов гръцки? Продължаваме натам. Къде са остатъците от този прабългарски език в старобългарския? За толкова десетилетия тюрколожки напъни и усилия как така пък не се намери време и ресурс да се анализира старобългарския корпус и да се издаде поне един голям труд по въпроса? Къде са прабългарските заемки и влияния в околните езици, с които няма начин прабългарският да не си е взаимодействал? Къде са заемките в гръцкия, в албанския, в румънския като уж наследник на разните му народни латински говори? Има ли поне 1 (една) гръцка дума в цялото византийско писмено творчество от, да кажем, 7-10ти век , за която някой някъде да е изказал хипотеза, че е заемка от прабългарски език? Къде е прабългарската топонимия? Особено в днешна Североизточна България, където предполагаемо трябва да е пълно с древни топоними от език, който да не е гръцки или латински, да не е славянски, нито пък османски турски, печенежки, кумански и т.н. Все пак три века там е бил центърът на държавата. Кои и колко са топонимите, които не се тълкуват на нито един от изброените по-горе езици, и направил ли си е труда някой велик тюрколог (или пък какъвто и да било друг лингвист) да ги опише, анализира и публикува, както си му е реда в научните среди? Примерно както са направили Трубачов и Топоров с балтийските топоними (просто за онагледяване как трябва да се прави в науката). За имената не мисля, че е нужно изобщо да коментирам. Като имам предвид истинските, регистрирани имена, а не измислиците от рода на Корум, Ишбара, Токту, Орхан и т.н. Или с думи прости – не смятам, че някога българите са говорили тюркски или какъвто и да било неиндоевропейски език. Даже ако беше нито тюркски, нито индоевропейски, то той би следвало още по-лесно, ако не да се разчете, то поне да се изолира. Солидни остатъци от странен, непознат, непринадлежащ към големите семейства език няма. Поради тази причина и отхвърлям хипотезите за някакъв кавказки език – изолат и други от сорта. Така че според мен изглежда най-вероятно българите да са говорили или някакво иранско наречие, или може би някакъв език от изчезнал индоевропейски клон. А може да са говорили и гръцки или най-малкото да са имали достатъчно контакти с гръкоговорящи още преди да дойдат на Балканите (в Северното Причерноморие не е като да е нямало говорещи гръцки) и да са прихванали от тях; във всеки случай шаблонната теза за някакъв дипломатически гръцки звучи леко съмнително на фона на наличието на разни надписи кой къде се удавил или какъв водоскок построил и колко ядене и пиене дал на народа. А що се отнася до славянския – аз лично съм склонен да приема поне в най-общи линии описаната от Рашев схема. Т.е. напълно възможно и логично е поне част от „българите”, пристигнали с Аспарух на Долния Дунав, да са били всъщност някакви славяногласни или кой знае – говорещи на някакво ирано-славянско „койне” (анти?), както би се изразил един наш съфорумец. При всички положения отхвърлям категорично теориите за малката орда тюрки, удавили се в славянското море – това са твърдения, неподкрепени нито от наличния езиков материал, нито от натрупания през годините археологически такъв. Толкова за моите разсъждения и хипотези. Това сигурно ми е най-дългото мнение в този форум, така че следва почивка

Много информативно мнение, но нека все пак отбележим няколко съществени факта: 1. Без да съм правил точни калкулации, разбира се, но само един-единствен Бехистунски надпис, над хилядолетие по-ранен от българските такива, май съдържа повече текст от всички тези ето тук взети заедно: http://www.promacedonia.org/vb/vb_galerija.html 2. От всички тези езици, с изключение на мидийския, има запазени не просто някакви откъслечни думички, ами цели изречения. Сиреч, има граматика. Колко такива надписа на прабългарски съществуват? 3. Доста от надписите са съставени на по няколко езика. Примерно на староперсийски, еламски и акадски; или пък на партски, пахлави и гръцки. Колко двуезични български надписа, т.е. на прабългарски и гръцки, съществуват? 4. От мидийския няма запазени текстове, затова и неслучайно хората си пишат, че "за граматиката му не се знае нищо", и като цяло май доста внимават с мненията тип "авторитет от последна инстанция" по отношение на този език. Това обаче е истинската наука индоевропеистика (или поне повечето й клонове). За разлика от нея шарлатаните от т.нар. науки тюркология и алтаистика се надпреварваха да пишат измислици, съставиха чувашка граматика на прабългарския, измислиха му фонетични закони, авторитетно го групираха с разни други изчезнали езици; то не бяха ротацизми, ламбдаизми, родителни падежи, родови окончания като на якутите и евенките, славянски влияния, списъци със стотици думи, и така нататък, и така нататък. Има ли го това при мидийския език?

Зависи кого питаш. Ако питаш разните му лингвисти, те ще ти издекламират, че славянският се е отделил от общия балто-славянски преди около 3000 години. След което около 1500 години славяните си живели мирно и кротко в някое блато без да бъдат отразени от никого, докато "изведнъж" не изпитали някаква необяснима нужда (блатото пресъхнало?) да се разселят по всички посоки на земното кълбо. Но въпреки че се разселили и разпръснали на огромна територия и че около и сред тях живеели най-различни хора с най-различни езици, техният (славянският) език още близо 500 години останал общ и без почти никакви диалектни различия, до степен такава, че славяните от Ванкувър до Владивосток, пардон от Пелопонес до Новгород, се разбирали безпроблемно помежду си. Това продължило до момента, в който този език бил кодифициран, за него била създадена специална азбука, а даже това вървяло ръка за ръка и с нова, обединяваща религия. И пак така "изведнъж" именно след този момент в общия език започнал бурен разпад. Край на въведението в курса по славистика за начинаещи.

И това седнал да ми го пише човек, който в отговори на мнения по решения на ЕСПЧ пуска снимки на Путин и медийни заглавия (вкл. от пеевски вестник хахаха) какъв бил Салвини. Виж сега, не съм специалист в областта, но сериозно ти препоръчвам да намериш такъв и да си направиш един преглед. Ти си обсебен от Путин. Пак казвам, не съм специалист, така че няма да спекулирам какъв точно е проблемът, но бих предположил някакъв скрит сексуален копнеж по въпросната личност или нещо от този род. Потърси помощ преди да е станало късно.

А пък при свевите, дето са съседи на готите на Пиренеите, даже директно има и един крал Миро. Хайде пак. Какви граматически форми и на кои точно думи? Какви "тюркски елементи в граматиката не езика" е намерила лингвистиката и в граматиката на кой точно език? Въобще, дайте най-после да я видим тази граматика на тюркския прабългарски. Да не се окаже и тя като книгите на Ростислав - съществуваща само в нечии фантазии. И какво ни се постват разни башкирски врели-некипели? Нямах намерение изобщо и да ги коментирам, но явно се те се ползват като някакво доказателство за тюркския характер на "граматиката на езика" и сега се надгражда върху тях. Нека непредубедените читатели опитат да намерят къде тук - https://ru.wikipedia.org/wiki/Бурзян - се среща дори и само 1 (едно) родово име от известните ни български такива или дори нещо сравнително сходно. Ако изобщо този пльоснат в уикипедия списък отразява реални и достоверни башкирски родови имена, в което аз лично силно се съмнявам, четейки "родови" имена като чуваш, туркмен, казах, татар, урус (сиреч руснаци), киргиз, къзълбаш и тем подобни. Що се отнася до това, че българският винаги бил славянски - кой твърди такова нещо? Ето тук разсъжденията на Рашев по въпроса, в тая тема май още не сме ги пускали - Рашо Рашев - За произхода на прабългарите. В последния абзац е резюмирано това, което ни интересува във връзка с темата.

Днес разбрахме, че т.нар. либерали подкрепят мафиотските босове и педофилите. Поредните онеправдани и потиснати групи.

МЪЛНИЯ В БГ НАУКА! Либерали откриват gofundme сметка в подкрепа на семейството на бореца за човешки права Бернардо Провенцано. Неназован техен представител с пяна на уста се зарича да поведе и кампания за посмъртно връчване на Нобелова награда за мир на този мъченик на либералната кауза и пътеводна звезда на демокрацията в Италия и по целия свят.

Хайде, хайде, дипломация. Копанът Корсис отиде във войската и се удави в Днепър. Дипломатически надпис, та дрънка. Българите са си говорели гръцки в ежедневната реч и това е ясно на всички. Какви езици бил знаел Мавър няма никакво значение. Ние на кого да вярваме - на някой си Мавър или на българския владетелски двор?