sir

Тук не сме "почитатели" на тази или онази хипотеза. Тук тече дебат в търсене на истината и нареждане на пъзела. Декларативни твърдения от рода на "това е псевдонаука и измишльотина" няма как да впечатлят никого. Нужни са аргументи.

Ами нормално. Това, което е сътворено от Дени, Венедиков и Бешевлиев (а и почти всички писали или по-точно преписвали от тях) с този надпис, няма нищо общо с науката и с научния подход. Не знам как да го кажа по друг начин, но то по нищо не се различава от методите на Спароток. Даже е по-зле, защото добре известни по времето на въпросните господа факти са умишлено игнорирани/манипулирани, за да паснат на теорията. И в това може да се убеди всеки, ако се разрови не просто из речниците, ами и из самите източници, на основата на които са съставени тези речници (мога да дам цитати, линкове и/или страници от съответните публикации, ако някой държи). Съжалявам, че досега не се бях захващал по-задълбочено с този надпис, та затова и обикновено съм казвал, че от евентуалния тюркски има календарни термини, военни термини и т.н. Преразглеждам това си становище - никакви военни термини няма до доказване на противното с научни методи. Честно казано, не бих се учудил изобщо, ако изводът на Й. Табов от първа страница на темата, че думите от този надпис не са на същия език като думите от Именника, някой ден се окаже напълно верен.

И аз не знам, не съм се интересувал. Пък и не ме интересува, честно казано. Благодаря все пак за отговора.

А защо, когато се говори за цигани, се дават данни за индийците? Не е ли една от теориите за циганския произход, че те са били изгонени от Индия? Сиреч, и останалите индийци нещо не са ги долюбвали особено.

Аз стигнах в общи линии до същите изводи. С чувашката дума обаче работата е по-мътна, защото в другия специализиран речник (http://altaica.ru/LIBRARY/chuvash.pdf) на стр. 105 е един голям миш-маш. Същата дума е свенливо спомената и в ЭСТЯ в статията за кюпе "пръстен, обеца, ризница", което е думата, която предполагаемо седи на нашия надпис. Що се отнася до арабската халка, то на мен ми се вижда поначало абсурдно такава дума да седи в словосъчетание с тюркската дума кюпе, която по това време (8-9 век, ако наистина е тогава) би следвало да значи абсолютно същото. Монголската дугулга пък според Клосън е заемка от някаква тюркска дума (tuğlığ "tag, standard, banner, sign, flag"), като по-късно самото дугулга е заето пък от монголски в тюркски. При всички положения съм напълно съгласен - няма как тази дума да седи в българския надпис. Същата е ситуацията и с хумсхи, където даденият "паралел" - руското юмшан/юшман - седи много авторитетно, само че, както се оказва, няма нищо общо с тюркското юмшак "мек", освен голямото фонетично сходство. А четенето като хумШи е очевидно съвсем тенденциозно с цел да се напаснат нещата. Изобщо, цялата работа си е за пълно преразглеждане. Към този момент съм вече 100% убеден, че "разчитането" на този надпис е започнало от думата купе, която е "разпозната" като "ризница", и от там нататък всичко останало е ровене из речниците на принципа "което пасне". Затова и не бива да се учудвате, вкл. ти, когато някои хора лаици изказваме дълбоко съмнение в цялата тази тюркска история.

Т.е. говорим за различни неща. Капището тук няма общо, просто го споменах мимоходом. То може и да има връзка с тюркския корен, не съм го разглеждал подробно. За кюпето обаче все повече започвам да се съмнявам, че изобщо значи ризница, въпреки съществуващия едва ли не пълен консенсус по темата. Просто тази дума не значи ризница в нито един източник чак до Кодекс Куманикус и с това значение се среща общо взето само в кипчакски източници. Това са векове след предполагаемото изчукване на българския надпис. Аз лично нямам логично обяснение на този факт. А алтайските етимологии не ме интересуват, според мен вероятността пра корен със значение "покритие" да даде значения от рода на "обеца", "халка", "пръстен" или пък "мазнина, слуз", клони към под нулата. То така в крайна сметка всичко можем да си нагласим. Може, но изглежда съмнително след всичко, което изчетох последно време. Ако визираш думата за "обеца, ризница", разбира се. Ако визираш разните му там видове дрехи, които ни се цитират под път и над път - там може. То и в речниците впрочем е пълен хаос по въпроса.

Нека само да напомним, че именно този пасаж е една от подложките, върху които гради теориите си иначе недолюбваният и оплюван Курта. Както впрочем и Трубачов преди него, но той интересно защо не е толкова оплюван. Т.е. простичко казано: това, че има летописи, не е гаранция, че всичко било ясно и нямало смисъл от дискусии.

Съжалявам, че трябва да го кажа, но това е изкривяване на фактите. Точно с това постановление се сложи началото на настоящия проблем с циганите. Да, проблеми с тези хора е имало и преди, има ги и навсякъде по света. Но проблемът с гетата започва точно от тогава. Точно с това постановление се откъсват циганите от очевидно естествения за тях скитнически начин на живот и се разселват из цялата страна, включително и там, където никога не ги е имало. А колко ефективни са били мерките говорят фактите, че тая политика не само е набързо изоставена, ами има и специално решение от 70-те за разрушаване на гетата, което, както е видно, не се е случило.

Това са алтайските фантасмагории на нашите приятели Мудрак и Дибо, където на едно място са събрани думи със значения като плетена ризница, халка от плетена ризница, обеца, палто, матрак, парцал, камилско седло, възглавница, слуз и т.н. Какво точно покриват халките и обеците е въпрос за първа сигурна сума. Но така или иначе дори и те не са си позволили да включат в този миш-маш думите от корена "модел, калъп, подобие". Ерго, няма как чувашката дума за дреха да идва едновременно и от двата корена (алтайския фантасмагоричен и тюркския реален "модел, калъп, подобие").

Имам предвид, че чувашката дума за дреха не е ясно от кой тюркски корен идва, ако въобще идва от тюркски корен. За българското капище въпросът е съвсем отделен и съм го дал само като пример за тюркология в действие - тая чувашка дума ни се цитира и привежда като "паралел" и когато се говори за кюпетата от надписа, и когато се говори за произхода на кап/капище. Което - повтарям отново, за да няма неразбрали - е невъзможно. Но нека тогава и аз да задам един въпрос. Според теб от какво произлиза следната чувашка дума - от "кеп/киб/гиб" (калъп, модел, образ, подобие) или от "кюпе" (метален пръстен, обеца, ризница)?

Под "малък метален пръстен" се визира колелце, направено от метал, а не конкретно пръстен в съвременното значение. Но предполагам, че е възможно. В тюркологията всичко е възможно. Но ето един пример - според речниците в шорския език кюпе в момента наричали това (кольцо в сбруе):

Нещо отново ме зачовърка тази тематика наскоро и поразгледах из речници и източници. Значи, според речниците оригиналното значение на тюркската дума кюпе е "малък метален пръстен", откъдето е развила значенията "обеца" и специализираното военно "метален пръстен (халка), от който се прави плетена (халчеста) ризница". Стандартните стари тюркски думи за ризници и брони са ярък (yarık, jaryk, jarïq и т.н. по различните транскрипции) и куяг (qujaγ, kuyag, kuyak). От там са се образували форми като кюпе ярък и кюпе куяг, което вече значи точно плетена ризница (кольчуга, chain mail). Явно някъде по-нататък в бъдещето втората част на словосъчетанията е отпаднала и е останало само кюпе/кюбе като дума за ризница, само че аз не намирам никакви източници, които да показват подобно развитие преди Кодекс Куманикус (откъдето у Бешевлиев седи това "chuba") и разни други подобни, т.е. чак в кипчакска среда XII-XIII век. Погледнах в речника на Махмуд Кашгари (70-те години на XI век) и там седят следните неща: под статията "кюбе" имаме значение "обеца", както и пак там като допълнение "кюбе ярък" - "(халчеста/плетена) ризница" (кольчуга из металла, an iron coat of mail - макар че английското може да значи и люспеста ризница). Под статията "ярък" пък имаме "общо название на ризници и брони", след което е направено разграничението "кюбе ярък" - (халчеста/плетена) ризница, "сай ярък" - броня (plate armour?). Т.е. някъде се е случило съкращението кюпе ярък -> кюпе, само че изглежда съмнително това да е станало през VIII-IX век, откогато уж би следвало да са българските надписи. А и да е станало, изглежда не по-малко съмнително това да се е случило независимо и паралелно хем при българи, хем при кипчаци. Въобще, интересни неща изскачат, когато човек се зарови малко повече, а не търси само звукови сходства из речниците. Впрочем ето тук един интересен тюркски документ ("ръкопис от Миран"), където се изреждат имена, титли и въоръжения: http://bitig.org/?lang=e&mod=1&tid=4&oid=160&m=0 https://archive.org/details/in.ernet.dli.2015.283406/page/n197 Тълкуването е "names of persons leaving the fort at Miran during its occupation by a Turki garrison, apparently not later than circa 750 A.D ". Там на някакви хора се раздават разни яръци и други работи. Кюпе ярък присъства на фрагмент "a", ред 8-9. А на фрагмент "c", ред 6 например присъства кокюзмек ярък, което според Clauson значи "breastplate". Не знам доколко са верни тези разчитания, но ми се стори интересно във връзка с темата. Само искам да добавя за финал, че изобщо не съм убеден, че чувашкото "кибе" - дреха (което също седи в писанията на нашите "експерти") има нещо общо с думата "кюпе". Според речниците тази дума превежда на първо място руската дума "рубаха", която на външен вид прилича на арабско-персийското "qaba" - плащ, дълга мъжка дреха. Т.е. нищо чудно да има някакви контаминации в значенията. Не съм много сигурен, че тази дума идва и от един друг фамозен тюркски корен - кеп/кип/гиб (калъп, модел, образ, подобие) - откъдето според тюрколожките рецепти идва българското кап/капище. При всички положения обаче няма как да идва хем от кюпе (малък метален пръстен, ризница), хем от кеп (калъп, модел), въпреки че тюркофилите обичат да я цитират и по двата повода. Толкова по въпрос с кюпетата. Смятах да напиша малко и по въпроса с алхаси, понеже при ровенето за кюпе нещата се отклониха точно в тази посока, само че ще стане много дълго.

В такъв случай няма как да сме сигурни и че склавени отразява словени, а не славени.

Значи ли в такъв случай, че вождът на северите се е казвал Словун? А фамозният Акамир може би е бил Окомир или направо Окомер?

И защо Дибо, с нейните алтайски фантасмагории (които не са само и лично нейни, разбира се; виждам, че и един друг наш любимец Мудрак се появява там), продължава да се цитира като някакъв авторитет от последна инстанция? Въобще, какво има да се коментират тези неща. Те са същите, които вече си ги знаем много добре и от много отдавна. Ковчег, тояга, бъбрек, верига, шаран-сазан, суфиксът -чии и т.н. Единствената новост, поне за мен, е, че 300-тата "прабългарски" думи в унгарския, които по едно време бяха станали 400, вече са "больше 500 слов имеют тюркское происхождение" - т.е. увеличили са се в абсолютна стойност, но очевидно вече не всичките са "прабългарски". Когато "прабългарските" думи в българския станат 500, тогава вече може и да преосмислим позициите си.

Няма нищо интересно в този казус. Той е отдавна изяснен, при това от орнитолог: http://eklekti.com/древните-траки-са-откривателите-на-ам/

Евристей визира лицето Кормесиос у Теофан, който обикновено се свързва с тоя Крумесис от надписа. Та там при Теофан той е наречен "кир", а на същото място, в предното изречение, имаме и нашия човек Крум, който е изписан като Круммос и е наречен "архонт". Кой точно е тоя Крумесис, кой е Кормесиос, кой - Кормисош и колко точно на брой лица се крият зад тези имена: по въпроса има тема тук, писано е предостатъчно. Със сигурност обаче Крумесис не е Крум. Крум си е Крумос по надписите, Круммос у Теофан, и тем подобни вариации из западните извори (по памет, така че може и да бъркам - Crummus, Crumas и от тоя род, май имаше и форма с крайно "n"). Т.е. човекът си се казва Крум и това е извън всякакво съмнение. А Крумесис ще да е някакво лице с име от рода на Крумес.

Откогато и да го смяташ, двата ти века са си фантасмагория. Както казах, точна датировка на въпросната каменна сграда засега няма и всеки може да си фантазира на воля. Отделно има и други каменни постройки (баня и резервоар), които пък със сигурност се датират от 8-ми век. Така че ще трябва да връщаш началото доста назад във времето. Току-виж си се доближил до автохтонските митологии.

От заварените "власи"?

Тя тази теза по принцип не се подкрепя от никакви сигурни доказателства. Знае се, че има една каменна сграда със следи от пожар, това се свързва с похода на Никифор от 811г. и съответно от там - "Крумов дворец". А кога е строен този дворец никой засега не може да каже, може да е било и 20 или 50 години по-рано. Но дори и да е бил построен от Крум три дни преди да бъде опожарен, това пак не са митичните "два века след основаването на държавата", както се опитва да ни внуши потребителят по-горе.

Аз неслучайно питах за видео от самата ситуация, а не реакции от очевидно по-късен момент. Явно такова няма и тук виждаме упражнения на тема "така е станало, а ако се съмняваш, значи си нетолерантен". Не ходя на църква, но все си мисля, че там, както и навсякъде другаде впрочем, е редно да се спазват някакви елементарни правила. Елементарно благоприличие, ако щете. Вижданията, че църквата била убежище за всички или че на който не му харесвали внасящи смут лица, трябвало да напусне, са именно причината за съществуването на теми като тази, в която пишем тук.

Все пак една малка корекция или по-точно допълнение. Точно в бразилската корупционна схема, за която ти писа, е намесено името на шведския премиер Льовен, тогава в качеството му на шеф на най-могъщия профсъюз в отрасъла. Към момента не е обвиняем за нищо, но работата определено намирисва. Ще видим след време като падне от власт какво ще е развитието. п.п. Модератора на този подфорум няма смисъл да го коментирам. Изнасяш му факти, а той ти говори за Бай Ганьо, Сульо, Пульо и Толкин. Същата работа като в мегатемата в История. Модератор, сериозна работа е това.

Може би щеше да е добре да се обърне внимание на датата. Темата е от преди 9 (девет) години.

Аз питам за клипче от ситуацията, довела до изгонването. Има ли такова или няма?

Клипчето, от което можем да видим какво е станало. Или то може би не е за показване.