sir

Това е доста пресилено. Освен Виница и Константиново кои са другите "населени изконно с гагаузи местности"? В Галата, Аспарухово и Звездица например никакви гагаузи няма и не е имало. В Каменар какви гагаузи има? В Тополи какви гагаузи има? Истината е, че много от тия имена са си точно османски, някои са гръцки, някои са черкезки или татарски и т.н. Някои може и да са гагаузки, но това подлежи на доказване. Така поднесено - всичко под общ знаменател - си е чиста спекулация и откровена пропаганда. А господин областният управител вместо да опитва да бламира всяко действие на кмета и на Общинския съвет, по-добре да вземе да свърши някаква полезна работа за града и областта. То не бяха опити да спре новите автобуси, то не беше отмяна на забраната за автомобили в Морската градина, а сега се затъжил и за турските имена.

Поправете ме, ако греша, но пратюркският не се ли формира около 4500-4000 пр. Хр.? Поне така пише тук-там, без да претендирам да познавам из основи тюркологията. А най-ранните "древни китайски летописи" не разказват ли за събития от един период, който е с около 2 хилядолетия по-късно? Та това как ни помага да определим, че тюрките са били точно в Алтай (или където и да било другаде), в периода, за който се твърди, че са се появили? Защото, нали разбирате, "на северозапад" може да значи както Алтай, така и полуостров Ямал например. А и какво пречи през тези няколко хиляди години, за които нямаме китайски летописи, те да са били някъде другаде, а не точно на северозапад? Защото те и етруските са на северозапад от Рим, но си съществува и напълно академичната теория, че идват от Мала Азия, която не е точно на северозапад. А и в крайна сметка тюрките бяха просто пример. Искам да знам как и дали изобщо лингвистиката може да свърже даден древен език (праезик) с определена територия на населението, което е носител на този език. Тюрки, индоевропейци, семити - няма значение. Въпросът ми е как лингвистиката разбира къде са живели тези хора, ако не ползва данни от археологията и ако няма "древни китайски летописи"? Знам, че лингвистиката си има методи да определи кога се е формирал този език, въпросът е как разбира "къде".

Благодаря за отговора. Аз, разбира се, не съм лингвист, нито пък се правя на такъв. Просто наистина ми е любопитно. Но така или иначе въпросът беше за пратюрките. Техният език не се ли счита, че се заражда няколко хилядолетия преди Х век пр. Хр.? Та именно това ми е интересното на мен. Как лингвистиката свързва някакъв (до голяма степен хипотетичен) език, говорен преди 5-6-7 хиляди години, с точно определена територия? Силно се съмнявам да имаме ономастични данни от тези времена.

Аз винаги съм се чудил едно: Как точно лингвистиката разбира какви езици са били говорени на дадена територия? Особено пък в древни времена. Как лингвистиката може да ни убеди, че пратюрките (примерно казвам) са живели в Алтай, а не например в Камчатка или Якутия? При положение че няма писмени извори от епохата, а археологията уж не трябвало да се ползва за изясняване на проблема (може би щото влизат в противоречие?), на какво тогава се базира лингвистиката?

Опитите да се изкарат българите шумери (или някакви други много древни) са глупости, поне към момента това е безспорен факт. Това обаче не пречи по никакъв начин на името на едно древно божество (или герой, легендарен владетел и т.н.) да остане в някакъв изменен вид и до по-късни времена. Все пак въпросният Мардук например фигурира на сцената няколко хилядолетия. Не е никакъв проблем някакъв, бил той и мижав, отзвук от него да е достигнал до персите, скитите, а пък ако щете - дори и до тюрките. Освен това, не е вярно, че във Вавилон името му се е произнасяло "amarutuk". Името е останало в транскрипции като "ma-ru-tu-uk", сиреч нещо от рода на "Марутук". А "Мардук" не е никакъв латински вариант, името "mar-duk" се среща в асирийски текстове. Като цяло по въпросите за Мардук - Зомерфелд, Ламбърт и т.н.

Много забавна и поучителна колекцийка, благодаря за линка. По въпроса с коментираната картина - изключено е на картина от 34-та да присъства Торцки, а пък бих казал същото и за Каменев и Зиновиев. Единият определено е Свердлов, другият до него ще да е Дзержински, останалите не знам кои са.

Газ има, но в акваториите на Израел и Ливан. Досега не съм срещал авторитетно издание, което да дава някаква конкретика за открити в акваторията на Сирия особено големи газови залежи.

Съгласявам се, че нещата по Тромпенаарс не се припокриват напълно с Хофстеде, макар и това конкретно измерение да има идентично име. Не съм специалист по въпроса, а просто.. как го казвате тук - притежател на няколко томчета. Затова и принципно не си позволявам да споря (не само тук, а по принцип) по въпроси, свързани с културологията. Просто някои неща ми е любопитно как се тълкуват от една по-обща, по-всеобхватна гледна точка, а не само и единствено през призмата на една теория, била тя и на най-голямото светило, каквото се явява Хофстеде. В "Riding the Waves of Culture: understanding cultural diversity in business". Страничките са от 50-та надолу. Възможно е да са стигнали междувременно и до по-нови данни, но както казах - не съм експерт и не мога да кажа. Все пак прави впечатление как респонденти от страни като Русия, Унгария, Чехия, Румъния са в челото или поне в горната половина по "индивидуализъм" и при трите зададени въпроса. И ние сме там. Това как се връзва с тезата за връзката с демокрацията, с комунистическото минало, което "обезличило" индивида и т.н.

Аз имам един въпрос към Вас. Какво е обяснението резултатите на Тромпенаарс и Хемпдън-Търнър (все пак не е само Хофстеде в културологията) да поставят страните от бившия соцблок в компанията на англоговорящите по измерението индивидуализъм/колективизъм и само на различията в методиката с Хофстеде ли се дължи? А и нека не забравяме, че разлики има и по отношение на други страни - например в Латинска Америка (Мексико, Аржентина) резултатите са диаметрално противоположни на Хофстеде.

По време на едно от първите си посещения в Лондон преди няколко години без да искам се натъкнах на един магазин на Оксфорд Стрийт - не на Лондонското Илиянци - Primark, ако не се лъжа. Е, честно казано не съм виждал подобно чудо никъде в България - пълно с боклучки (потничета, гащички, чорапки и не знам си какво още) по 1-2 паунда и вътре просто не можеше да се диша от навалица. Едно момче, с което бяхме, направо му прилоша, та не успяхме дори да го разгледаме целия. То не че имаше и смисъл де. Не е вехтошарски мазагин, но разликата не е много голяма.

Добър ден. The provisions of the present article are not applicable to bullfights where an uninterrupted local tradition can be shown. Nor do they apply to cockfights in localities where an uninterrupted tradition can be established. Из чл. 521-1 на френския наказателен кодекс.